№ 4244
гр. ***, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110140555 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. на ответниците топлинна
енергия, а потребителите не я заплатили, в 30-дневен срок след публикуване на фактурите
на интернет страницата на дружеството, дължимата цена и такса дялово разпределение,
поради което са изпаднали в забава. При тези твърдения иска да бъде признато за
установено, че всеки от ответниците дължи сумата от 815,50 лв. – главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 11,21 лв.
– такса за дялово разпределение за периода м.03.2017 г. - м.04.2018 г.; сумата от 180,73 лв. –
законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. –
01.07.2020 г. и сумата 2,63 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. – 01.07.2020 г. Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни с възражение, че
между тях и ищеца не съществува договор за доставяне и потребление на топлинна енергия
през процесния период, тъй като не са собственици на имота. Поддържат, че клаузите на чл.
1
33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, които регламентират падежа на задължението за
плащане на стойността на топлинна енергия са нищожни, като неравноправни,
противоречащи на общия принцип на добросъвестност, установен в разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП. Възражението е изведено при твърдения, че обвързването на настъпването на
падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя / компютър или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата
възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Признават факта да доставка на претендираното количество
топлинна енергия. В евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по
давност. При тези твърдения искат съдът да отхвърли исковете. Претендират разноски.
ФДР „Техем сървисис” ЕООД, конституирано в производството като трето лице
помагач на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно отношение от качеството на
ответниците на съсобственици на апартамент № 31, находящ се в гр. ***, ж.к. Л, бл.011,
******, по силата на настъпило наследствено правоприемство като низходящи на лицето
МИ И.а, придобила имота по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, което обстоятелство се установява от представения
по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 15.02.1990 г. и изготвената по реда на Нредба № 14 справка за
родствени връзки.
Ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ,
а следователно и длъжници за цената на доставяната в собствения им апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация ***” ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени
изискванията за одобряването им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник,
както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила
ответниците са изявили писмено несъгласието си с тях, като са предложили на
топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., за който е предявен искът е установен като
безспорен по делото.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия е доказан по основание и за посочения по - горе период.
Общият размер на вземането за плащане на доставена топлинна енергия в посочения
2
по – горе период за претендирания размер от 1631,00 лв. е установено като безспорно по
делото.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното възражение за погасяване по
давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, приложими за периода м.05.2016
г. – м.06.2016 г. плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата. В приложение
на чл.114, ал.2 ЗЗД за тези вземания давността започва да тече от деня, в който са
възникнали, в случая от деня, следващ изтичането на съответния месец. Като последица от
заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност вземанията за този
период са изцяло погасени, тъй като и от последния падеж на 01.06.2016 г., до 05.03.2021 г.,
когато давността е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, са изтекли три години. С погасяването на част от вземанията за доставена
топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези
вземания, включително за периодите, по отношение на които тригодишната давност не е
изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
За останалия период ( м.07.2016 г. – м.04.2018 г. са приложими Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Непогасени са вземанията в периода - м.01.2018 г. – м.04.2018 г. в размер 414.41 лв.,
съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.09.2018 г. – 01.07.2020 г. е в
размер на 75.51 лв., съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Всеки от ответниците дължи половината от посочените суми, предвид равните квоти
в съсобствеността.
Предвид изкложеното установителният иск за цена на топлинна енергия следва да
3
бъде уважен срещу всеки ответник за сумата от 207.21 лв. и за периода м.01.2018 г. –
м.04.2018 г. и отхвърлен за пълния предявен размер от 815.50 лв. и за периода м.05.2016 г. –
м.12.2017 г., а искът за лихва за забава върху тази главница следва да бъде уважен за сумата
37.75 лв. и за периода 15.09.2018 г. – 01.07.2020 г. и отхвърлен за пълния предявен размер от
180.73 лв. и за периода 15.09.2017 г. – 14.09.2018 г.
Ответниците, както беше посочено по – горе са потребители на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни
протоколи и заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била
реално осъществена, а нейната стойност за посочения по – горе период, за който не е изтекла
погасителната давност, възлиза на 6.44 лв., поради което ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения
размер.
Дължимата лихва за забава върху тези вземания в периода 03.03.2018 г. – 01.07.2020
г. е в размер 1.44 лв.
Предвид изкложеното установителният иск за цена на топлинна енергия следва да
бъде уважен срещу всеки ответник за сумата от 3.22 лв. и за периода м.01.2018 г. – м.04.2018
г. и отхвърлен за пълния предявен размер от 11.21 лв. и за периода м.03.2017 г. – м.12.2017
г., а искът за лихва за забава върху тази главница следва да бъде уважен за сумата 0.72 лв. и
4
за периода 03.03.2018 г. – 01.07.2020 г. и отхвърлен за пълния предявен размер от 2.63 лв. и
за периода 01.05.2017 г. – 02.03.2018 г.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.03.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на уважената част
от исковете в общ размер 126.96 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение/ и за заповедното производство в размер на 9,95 лв.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв.О.
възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно на отвхърлената част от
исковете, в размер 279.89 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ЕНЧ. ИВ. ИВ.,
ЕГН ********** и адрес гр. ***, **** ******** дължи на „Топлофикация ***” ЕАД,
*****, гр. ***, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 207.21 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена
за периода м.01.2018 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за сумата над 207.21 лв.
до пълния предявен размер от 815.50 лв. и за периода м.05.2016 г. – м.12.2017 г., както и че
дължи сумата от 3.22 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода м.01.2018 г. –
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за сумата над 3.22 лв. до пълния предявен размер от 11.21
лв. и за периода м.03.2017 г. – м.12.2017 г., за които суми по по ч.гр.д № 13405/2021 г. по
описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ЕНЧ. ИВ. ИВ.,
5
ЕГН ********** и адрес гр. ***, **** ******** дължи на „Топлофикация ***” ЕАД,
*****, гр. ***, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 37.75 лв. -
законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. –
01.07.2020 г. като отхвърля иска за сумата над 37.75 лв. до пълния предявен размер от 180.73
лв. и за периода 15.09.2017 г. – 14.09.2018 г., както и че дължи сумата 0.72 лв. - законна
лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. –
01.07.2020 г. като отхвърля иска за сумата над 0.72 лв. до пълния предявен размер от 2.63 лв.
и за периода 01.05.2017 г. – 02.03.2018 г., за които суми по по ч.гр.д № 13405/2021 г. по
описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. ИВ. М., ЕГН
********** и адрес гр. ***, ************ дължи на „Топлофикация ***” ЕАД, *****, гр.
***, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 207.21 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода
м.01.2018 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за сумата над 207.21 лв. до пълния
предявен размер от 815.50 лв. и за периода м.05.2016 г. – м.12.2017 г., както и че дължи
сумата от 3.22 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода м.01.2018 г. –
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за сумата над 3.22 лв. до пълния предявен размер от 11.21
лв. и за периода м.03.2017 г. – м.12.2017 г., за които суми по по ч.гр.д № 13405/2021 г. по
описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. ИВ. М., ЕГН
********** и адрес гр. ***, ************ дължи на „Топлофикация ***” ЕАД, *****, гр.
***, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 37.75 лв. - законна
лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 01.07.2020 г.
като отхвърля иска за сумата над 37.75 лв. до пълния предявен размер от 180.73 лв. и за
периода 15.09.2017 г. – 14.09.2018 г., както и че дължи сумата 0.72 лв. - законна лихва за
забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. – 01.07.2020
г. като отхвърля иска за сумата над 0.72 лв. до пълния предявен размер от 2.63 лв. и за
периода 01.05.2017 г. – 02.03.2018 г., за които суми по по ч.гр.д № 13405/2021 г. по описа на
СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА ЕНЧ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и адрес гр. ***, **** ******** да
заплати на „Топлофикация ***” ЕАД, *****, гр. ***, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 63.48 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение и сумата 4,98 лв. -
разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д № 13405/2021 г. по описа
на СРС, 157 с-в
ОСЪЖДА Д. ИВ. М., ЕГН ********** и адрес гр. ***, ************ да заплати на
6
„Топлофикация ***” ЕАД, *****, гр. ***, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата 63.48 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение и сумата 4,98 лв. -
разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д № 13405/2021 г. по описа
на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация ***” ЕАД, *****, гр. ***, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на адвокат Н.В. О., *********** със съдебен адрес гр. ***, ул.”*********** на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата 279.89 лв. - възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението е постановено при участието на ФДР „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7