№ 4218
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110145766 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „ИЩЕЦ с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Р. Д. Н. за сумата 1574.37 лева , включваща 1381.52 лева
– главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.12.2015 г. до
30.04.2018 г. за имот, находящ се в АДРЕС абонатен № 301988 сумата 162.78 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от
14.06.2016 г. до 26.08.2018 г., сумата 24.97 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата 5.10 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 30.08.2016 г. до 26.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба – 04.08.2021 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, който е в 45-дневен срок от датата на публикуване им на интернет страницата на
Продавача. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за
продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или
лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са
длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок)
чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на
дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез
констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в
която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на
която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за
1
топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на изтекла в негова полза тригодишна
погасителна давност предвид периодичния характер на плащанията, независимо от
издаваните в по- късен момент общи фактури. Заявява, че между него и ищцовото
дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да му е доставяна
топлинна енергия, респ. тя да дължи заплащането й. Счита, че липсата на представени от
ищеца доказателства за принадлежността на правото на собственост, респ. на вещно право
на ползване върху процесния имот, обуславя неоснователност на предявените искове.
Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, според която не дължи заплащане на доставена
топлинна енергия, която не е поръчал. По отношение на претендираните от ищеца суми за
такси за услугата „дялово разпределение“ заявява, че липсват доказателства за наличие на
задължение да заплащат тази такса в полза на ищцовото дружество. Претендира разноски, за
които представя списък.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ ЕООД
счита предявените искове за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет
продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на
ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай от приетия като доказателство по делото нотариален акт за дарени
на недвижим имот №139, том I, рег. №2719, дело №129/2015 г. от 22.12.2015 г. на нотариус
Н.В. с рег. №014 на НК и район на действие СРС се установява, че Р. Д. Н. е придобила
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №112 в АДРЕС заедно с
таванско помещение №27 и с 0.375% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата. Съгласно
вписаното в договора за дарение дарителката Й.М. Н. си запазва правото на безвъзмездно и
пожизнено право на ползване върху дарения имот. При тези данни съдът намира, че
независимо от придобиване на собствеността върху процесния имот от страна на ответника
ползвател на същия предвид запазеното пожизнено вещно право на ползване е била Й.М. Н.,
респ. същата е била потреботел на топлинна енергия през процения период. Според
приобщеното по делото удостоверение за наследници с изх. №РНД21-УФ01-
2
1236/3/02.11.2021 г., издадено от Столична община, район Надежда, Й.М. Н. е починала на
06.11.2020 г., като е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си Р. Д. Н.. След
смъртта на Й.М. Н. всички нейни имуществени права и задължения или дробни части от тях
(дялове) са преминали върху настоящия ответник в качеството му на единствен наследник
по закон съгласно удостоверение за наследници по арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН. В този смисъл
ответникът следва да отговаря за незаплатените от своя наследодател задължение за
топлинна енергия, доколкото по делото не се твърди, а и липсват доказателства, за вписан от
ответника отказ от наследството на Й.М. Н..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото през исковия период в
процесния имот не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била
начислявана от топлофикационното дружество поради демонтирани радиатори в имота.
Сумите за топла вода са определяни на база брой лица – 1 лице с нормативно определен
разход на денонощие в размер на 140л на брой потребител поради липсата на технически
изправен и сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към
пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост Според заключението стойността
на потребената топлинна енергия за периода 01.12.2015 до 30.04.2018 г. е в размер на
1428.58 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът
приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в
установения размер.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни. Противното би означавало, че задължението
на потребителите за заплащане на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане с период от една година.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за целия исков
3
период, независимо от твърденията на ищеца, че същите са отразени в общи фактури,
издадени на 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 02.08.2019 г., тъй като както се посочи по-горе
задължението на абоната да заплати топлинната енергия е в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а не след с издаването на обща фактура. Предвид това
исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия изцяло
подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
Установява се, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“
ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Доколкото задълженията за топлинна енергия за периода са погасени по давност,
то и претенцията за дялово разпределение за периода следва да се отхвърли изцяло като
погасена по давност.
Относно претенциите на ищеца за присъждане на обезщетения за забава, следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, според която с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла, поради което и те подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Представен е
договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство, при
условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА с оглед декларацията в този смисъл, води до прилагане на
разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния й представител следва да се определи
адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати. Въз основа цената
на исковете от 1574.37 лева и на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, препращаща към НМРАВ, чл.
7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското възнаграждение възлиза на 340.20 лева, което следва да
се присъди в цялост, независимо от претендираната от ответника сума по договора за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЩЕЦ” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, искове по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД против
Р. Д. Н., ЕГН ********** с адрес; АДРЕС за заплащане на сумата 1381.52 лева – главница,
представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г.
за имот, находящ се в АДРЕС абонатен № 301988 сумата 162.78 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 14.06.2016 г. до
26.08.2018 г., сумата 24.97 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата 5.10 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 30.08.2016 г. до 26.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба – 04.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ИЩЕЦ, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат Снежана К. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 340.20 лева
–възнаграждение за процесуално представителство на ответника Р. Д. Н., ЕГН **********
по гр.д. №45766/2021 г. на СРС 168 състав.
4
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ИЩЕЦ” ЕАД – „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5