№ 171
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно
наказателно дело № 20253100600625 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано по
жалба от адв. П.Б., защитник на А. П. П. срещу определение № 1796 на РС-
Варна от съдебно заседание на 07.04.2025 г. по нохд № 1320/2025 г.
С този акт съдът, на осн. чл.306 ал.1 т.1 НПК вр. чл.343б ал.5 и чл.53
НК, отнел в полза на държавата лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № В
9585 НТ, послужил за извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.1 от НК,
собственост на А. П..
С жалбата се иска отмяна на определението касаещо отнемането на
лекия автомобил, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че то
противоречи на принципа на правовата държава, както и че в конкретния
случай отнемането е непропорционална наказателна мярка, несъизмерима с
извършеното престъпление.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, а с
пледоарията си моли за отмяна на обжалваното определение.
Подсъдимият П. споделя изцяло становището на защитника си, като с
последната си думи отново поиска отмяна на определението и връщане на
автомобила му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът лаконично
пледира жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди
1
първоинстанционното определение.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция
намери за установено следното:
Производството по нохд № 1320/2025 г. на РС-Варна е преминало по
реда на гл.XXIX НПК. С Определение № 295 /07.04.2025г. било одобрено
споразумение, с което подс. А. П. П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б ал.1 от НК. На основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 150 лева.
Подсъдимият бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6
месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.04.2025г.
С Определение № 1796 от съдебно заседание на 07.04.2025 г., след
одобряване на споразумението по делото, първоинстанционният съд се е
произнесъл по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НК по отношение на веществените
доказателства. Постановил на основание чл.53 ал.1 б.“б“ вр. чл. 343б ал.5 от
НК моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението по чл.343 „б“ ал.1 от НК - лек автомобил „Фолксваген голф“
с рег. № В 9585 НТ и рама № WVWZZZ1KZ4W087862, собственост на подс.
А. П., да бъде отнет в полза на Държавата.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло становището на
първоинстанционния съд относно приложението на чл.343 „б“ ал.5 от НК.
Тази разпоредба императивно сочи, че съдът отнема в полза на Държавата
моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик- присъжда
равностойността му. В случая от събраните по делото доказателства /л.49 от
ДП/ безспорно се установява, че подс. П. е единствен собственик на описаното
в определението превозно средство. Безспорно е също така, че той е извършил
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е било наложено и
съответното наказание. В този смисъл за първоинстанционния съд са били
налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК ,
поради което и правилно я е приложил. За това не може бъде споделено
възражението в жалбата на адв. Б., за незаконосъобразност на тази
разпоредба, свързана с предмета на престъплението.
С ТР № 84/01.12.1960г. Върховният съд е дал дефиниция за това що е
2
вещ, послужила за извършване на престъплението. В решението е посочено,
че вещите по своята същност имат определено предназначение- да служат на
човека и неговата дейност, като например велосипедът, мотоциклетът, леката
кола, камионът служат за превозване на хода и стоки. Когато обаче с тази вещ
, която има своето обикновено предназначение, деецът извърши
престъпление, тогава тази вещ става оръдие или средство за извършване на
това обществено опасно деяние. Поради това и е било прието, че следва да се
отнемат вещи, които са били предназначени или са послужили за извършване
на престъплението само когато то е извършено умишлено, защото само тогава
деецът може, ако даде друго предназначение на вещта от онова, което тя
обикновено има в живота на човека, да я предназначи или да си послужи с
нея, като я направи оръдие / средство за извършване на престъплението. В
този смисъл е прието, че са послужили за извършване на престъплението
вещите, които реално са били използвани като средства за неговото
извършване.
Продължение на тази тълкувателна дейност се съдържа в ТР № 18/
14.11.1977г. по н.д. № 13/76 на ОСНК. В него е посочено, че разграничението
между предмета на престъплението и средството за извършването му се
съдържа в разпоредбата на чл.53 от НК. Предмет на престъплението най-често
са материалните предпоставки на общественото отношение, което е обект на
престъплението и са елемент на засегнатите обществени отношения.
Средствата / оръдията/ за извършване на престъплението са извън
обществените отношения, които престъплението уврежда и не са елементи на
последното. Когато средствата за извършване на престъплението са
собственост на виновния, те се отнемат в полза на държавата по силата на
чл.53 б.“а“ от НК в съответната редакция , а предметът на престъплението -
по чл.53 б.“б“ от НК , отново в актуалната към него момент редакция, само в
предвидените в особената част на НК случаи.
Съобразявайки тези задължителни за приложение тълкувателни
решения, които не са загубили актуалност, следва да се приеме, че моторното
превозно средство при престъпленията по транспорта е предмет, а не средство
на престъплението, тъй като то е елемент на засегнатите обществени
отношения по такъв начин, че при неговата липса това престъпление не би
могло да бъде осъществено. Използваната в нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК
правна формулировка на подлежащото на отнемане МПС действително би
3
могла да бъде съотнесена към словните характеристики на „ средство“ за
извършване на престъплението , но по своята правна същност при този вид
транспортни престъпления моторното превозно средство е винаги техен
предмет. Поради това, вземайки предвид принципното положение относно
правната природа на превозното средство при престъплението по чл.343б ал.1
от НК, то отнемането му следва да се преценява съгласно чл.53 ал.1 б.„б“ от
НК, а не по чл.53 ал.1 б.„а“ от НК, доколкото и отнемането му е изрично
предвидено в особената част на НК. В този смисъл е Решение №
184/25.02.2025г. на СГС. С оглед на това, съобразявайки недостатъчната
лексикална прецизност на правната норма на чл.343б ал.5 от НК , която е
действаща и към момента, въззивният съд приема, че след като превозното
средство е било собственост на подс. П. и той е извършил умишлено
престъпление по чл.343б ал.1 от НК , за което му е било наложено наказание,
то правилно първоинстанционния съд го е отнел.
В случая не е нарушен и принципа за пропорционалност. Той е
разгледан в Решение № 8/15.11.2019г. на КС, като в мотивите на акта е
посочено, че за намирането на баланс между основни права следва да се
направи преценка за съответствие на ограничителната мярка по отношение на
едно основно право, в случая- това на собственост. Съгласно чл. 52 от
ХОПЕС всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите,
признати от хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да защитава
основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа
на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са
необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ
интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други
хора.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая този принцип за
пропорционалност е спазен. Нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК е приета за
регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на
транспорта, като критериите, при които се прилага са обективни, ясни и
недискриминиращи. Не е налице несъответствие с чл.49 от ХОПЕС, доколкото
тази разпоредба сочи, че тежестта на наказанията не трябва да бъде
несъразмерна спрямо престъплението. Императивно предвиденото отнемане
на МПС обаче не е наказание, а мярка, която е общественополезна и е приета
от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му. Поради
4
това и правилно е била приложена от първоинстанционния съд. Действително
и към момента е налице висящ спор пред Конституционния съд по отношение
на този въпрос, но съгласно чл.151 ал.2 от КРБ в случая, че нормата бъде
обявена противоконституционна, тя се прилага от деня на влизане на
решението, с което е сторено това, в сила, като силата на пресъдено нещо на
съдебните актове, влезли в сила, не се разколебава.
С оглед на изложеното до тук, настоящия въззивен състав намира, че
съдебният акт на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1796 на РС-Варна от 07.04.2025 г. по
нохд № 1320/2025 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5