№ 212
гр. София, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЗД „Евроинс“ АД срещу
Определение № 3348/14.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 5867/2021 г. по
описа на СГС, с което производството по делото е спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
В жалбата се твърди, че изложените от съда мотиви за спиране се
отнасят до различно правно основание, а именно чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Сочи се, че самото съществуване на прокурорска преписка за разследване
наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданско
съдопроизводство, предмет на изследване, в което е същото деяние, а е
необходимо в хода на гражданското производство съдът да е попаднал на
обстоятелства, относими към евентуално престъпление, установяването на
което в от значение за правилното разрешаване а спора и което не би могло
да се извърши в гражданското производство. Твърди се, че позоваването на
съда на разпоредбата на чл.300 от ГПК е неуместно. Образувано наказателно
производство за деяние, напълно идентично по съдържание с
противопоставеното в гражданския процес непозволено увреждане би било
основание за спиране , но на основание чл.229, ал.1, т.4, а не на основание
чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Допълва се, че образуваното досъдебно производство
1
само предполага, но не предпоставя задължително последващо наказателно
производство. Сочи се още, че в съдебния акт липсва изричен мотив кое
конкретно поведение гражданският съд визира като потенциално престъпно,
като се изтъква, че искането за спиране на производството е сторено едва във
въззивната жалба, а пред първоинстанционния съд делото е попълнено с
необходимите доказателства за установяване на елементите от фактическия
състав на твърдяното непозволено увреждане, което е достатъчно, за да бъде
установена основателността на претенцията в рамките на самото гражданско
производство. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е постъпил отговор от ответната страна ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“, с който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че е
достатъчно да бъде образувано наказателно производство, независимо дали
то е в досъдебна или съдебна фаза. Сочи се, че искането за спиране е
процесуално и може да бъде заявено във всеки момент докато делото е
висящо пред съд. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди
определението на СГС.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, изхожда от
активно легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр.
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което се явява допустима и редовна.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и
материалите по делото намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред СРС е подадена искова молба, с която са предявени искове с
правно основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗД „Евроинс“ АД против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“, по която е образувано гр.д.№42105/2020 г. по
описа на съда. С исковата молба се претендира възстановяване на заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ на застрахованото лице за претърпени имуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 10.112019 г. на път 6602, км. 11-и, гр. Стара
Загора, между лек автомобил с рег.№*** и лек автомобил с рег. №***, по
вина на водача, застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. По делото са събрани писмени доказателства,
разпитани са по делегация двама свидетели с оглед установяване механизма
2
на осъщественото ПТП, изслушано е заключението по допуснатата от съда
САТЕ, приложен е заверен препис от ДП ЗМ-225/2019 г., изискано от Районна
прокуратура- гр.Стара Загора. С Решение №20043978/16.02.2021 г. съдът е
уважил частично предявените искове.
В срок решението е обжалвано в неговата осъдителна част от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“. С въззивната жалба е сторено искане за спиране
на производството по делото с правно основание чл.229, ал.1 , т.5 от ГПК до
приключване на досъдебно производство ЗМ-225/2019 г. по описа на Районна
прокуратура- гр.Стара Загора, което въззивният съд е приел за основателно,
поради което с обжалваното в настоящото производство определение е спрял
производството. Съдът е посочил, че правният спор във връзка с предявената
претенция е обусловен от изхода на наказателното производство, поради
което е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като от
разкриването на престъпните обстоятелства зависи изходът на гражданския
спор. Изтъкнато е, че при установяването на гражданския деликт, елементите
от фактическия състав- противоправно поведение на водача, настъпила вреда
в пряка причинно-следствена връзка с поведението, както и вината на
деликвента, са идентични с тези, които са предмет на изследване в
наказателното производство. СГС е посочил, че отговорността на ответника в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е
обусловена от отговорността на застрахования при него водач, а
имуществените вреди, за които се претендира обезщетение от ищеца, са
елемент от състава на престъплението, за което застрахованият при ответника
водач е привлечен към наказателна отговорност.
Видно от приложените към делото копия на материалите по досъдебно
производство №122 ЗМ 225/2019 г. по описа на ОДМВР-Стара Загора е, че с
Постановление от 03.08.2020 г. като обвиняем е привлечен Е. Н. А. за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на
10.11.2019 г. по път III-6602, км.11+000, при управление на МПС лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№*** е нарушил правилата за
движение, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е
причинил значителни вреди на лек автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ5“, с
рег. №***, собственост на СД „Промилк-Н. и СИЕ“ на стойност 25 258,70 лв.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.
3
На първо място обаче и във връзка с оплакванията, сторени в частната
жалба, следва да се посочи, че според трайната съдебна практика,
досъдебното наказателно производство никога не е основание за спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото разпоредбата има предвид само висящо
пред съд дело. Ако по делото има данни за престъпление, чието установяване
е от значение за изхода на гражданско-правния спор, основанието за спиране
е т. 5. От това следва, че исковото производство следва да бъде спряно на
основание т.5, когато наказателното производство е в досъдебна фаза и на
основание т.4 от чл.229, ал.1 от ГПК, когато наказателното производство е в
съдебна фаза.
По отношение искането за спиране, настоящият състав намира, че
същото е неоснователно, а обжалваното определение-неправилно. В него
съдът е приел, че доколкото са изложени в исковата молба твърдения за
наличие на виновно противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, вследствие на което са настъпили вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с това поведение, които са идентични с тези,
които са предмет на изследване в наказателното производство, то е налице
обусловеност на изхода на гражданскоправния спор от изхода на
наказателното производство, а имуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, са елемент от състава на престъплението, за което
застрахованият при ответника водач е привлечен към наказателна
отговорност. Съдът е приел, че от разкриване на престъпните обстоятелства
зависи изходът на гражданския спор, без да посочи кои са тези престъпни
обстоятелства, нито пък е посочил налице ли е невъзможност те да бъдат
установени в рамките на процеса. Това разрешение е в противоречие с
константната практика на ВКС, изразена в определение № 450 от 6.11.2020 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК; определение № 733 от
11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, 4 ГО и изброените в него
определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение №
683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО, според която наличието на
прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено
дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското
производство по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се приложи нормата
на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело,
да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
4
правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези
обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство. В случая,
една от страните е посочила образуваното наказателно производство в
досъдебна фаза. Няма разкрити обстоятелства от гражданския съд, който да е
преценил, че има данни за извършено престъпление, нито е посочена
невъзможността тези обстоятелства да бъдат установени в самото
производство. Освен това, въззивният съд макар да е посочил, че има
преюдициалност между наказателното производство и производството,
висящо пред него, изразяваща се в идентичност на противоправното деяние,
дееца, причинно-следствената връзка, вината и вредите, не е посочил изрично
невъзможността да установи със средствата на ГПК престъпните
обстоятелства, което да води и до наложителност от постановяване на
присъда, която ще бъде задължителна на основание чл. 300 от ГПК за
гражданския съд. Според Определение № 290 от 1.09.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1303/2020 г., I т. о., ТК, в случай че няма такова изрично основание,
гражданският съд може да разгледа производството по делото и да установи
обстоятелствата от значение за търсената защита, когато все още не е
образувано наказателно производство пред съд. Видно от данните по делото
е, че в хода на първоинстанционното производство съдът е събрал достатъчно
допустими и относими доказателства за установяване на всички елементи от
фактическия състав, предвиден в нормата на чл.411 от КЗ, а самият факт на
образувано досъдебно производство, макар и с привлечен обвиняем, не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице наличие на престъпление. В
допълнение следва да бъде посочено и обстоятелството, че гражданският
процесуален закон не задължава гражданския съд да се счита обвързан от
издадените в рамките на досъдебното производство актове, а сам следва да
прецени дали действително са налице престъпни обстоятелства, които са от
значение за разрешаване на гражданско – правния спор.
За пълнота следва да се посочи, че според практиката на ВКС
(обективирана и в цитираните от жалбоподателите съдебни актове), съдът
спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато при
разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение
за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува
процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия
граждански процес; Извършването на проверка от компетентните органи за
5
извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за
установяване на престъпление, не са причина за спиране на гражданското
дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако в хода на разглеждане на
делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е
преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и
че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство - чл. 124, ал. 5
ГПК.
С оглед изложеното, въззивният съд, постановявайки обжалваното
определението, се е отклонил от задължителното тълкуване и по този начин е
допуснал нарушение на нормата на чл. 229, т. 5 от ГПК и определението му
следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3348/14.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №
5867/2021 г. по описа на СГС, с което производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6