Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
ПАЗАРДЖИК, 07.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в
публично заседание на 07.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря
Елена Пенова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от
съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1783/2018г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата
си молба против Ф.А.А., ЕГН********** *** ищецът от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощника Б.Р. – юрисконсулт,
със съдебен адрес ***,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис №4 твърди, че на 0l.06.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2653545/3.10.2016г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания”
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Ф.А.А. е
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 2653545 от 02.06.2017г. за станалата продажба - чрез Български пощи с известие за доставяне на
постоянния адрес на длъжника, посочен в договора
за паричен заем № 2653545/03.10.2016г. Писмото било
върнато в цялост -
получателят не бил намерен на посочения адрес. До ответника било изпратено второ
писмо чрез куриерска фирма на постоянния адрес
на длъжника, посочен в договора за паричен заем гр.Пазарджик, ул."Марица" № 249. Писмото
отново се върнало в цялост - лицето не е намерено на посочения адрес.
Към исковата молба ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания ЕАД
с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2653545 от 26.04.2018 г., което да се връчи на ответника, ведно
с исковата молба и приложенията към нея - позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД и прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, то молят съдът да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело
867/2011 г., IV г.о. и решение №173/15.04.2004г.
на ВКС по гр.дело 788/201 Зг, ТК.
Твърди
ищецът, че на 03.10.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и Ф.А.А. /заемател/
е сключен договор за паричен заем с №2653545 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия
на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2000 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия към него. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя
на заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора. Погасителните
вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора
и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер
на 2311,44 лв. Така договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 311,44
лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се бил
задължил да върне кредита в срок до 02.06.2017г.
на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 288,93 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска бил 04.11.2016г.,
а падежът на последната погасителна вноска - 02.06.2017г.
С подписването на договора за заем заемателят
удостоверявал, че заемодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и
желае договорът да бъде сключен.
На основание чл.16,ал.2 от сключения договор за паричен заем №2653545/03.10.2016г. заемателят е заявил, че е запознат с Тарифа за таксите
на „ Изи Асет Мендижмънт“ АД, като в случай, че
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30- дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45 лв.
Съгласно
клаузите на договора заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията, а именно две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания, известни на заемателя. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, то съгласно уговореното от страните на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 1816,96 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 227,12
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят, е в
размер на 516,05 лева.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 05.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Общият размер на начислената лихва бил 59,52
лева, която сума
представлявала съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 516,05лв., както следва: неустойка за
неизпълнение 227,12 лв., договорна лихва 66,66 лв. и главница 222,27 лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 02.06.2017г.
и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Към момента
претендирали непогасена част от задължението на
ответника Ф.А.А. - главница в размер на 1777,73 лв., договорна лихва в размер на 244,78 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, неустойка за
неизпълнение в
размер на 1589,84 лв.,
обезщетение за забава в размер на 159,52 лв. и такса разходи в размер на 45,00
лв. или обша сума в размер на 3816,87 лв.
Поради
това моли съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане в общ размер на
3816,87лв, от които 1777,73лв. главница, 244,78лв.
договорна лихва за
периода от 04.12.2016г. до 02.06.2017г., 45,00лв. такса разходи за просрочени вземания, 1589,84лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 04.12.2016г. до 02.06.2017г, 159,52лв. обезщетение за забава за периода от 05.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират разноските,
направени в заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК., както и разноските направени в настоящото
производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения процесуален представител
на ответника. Твърди, че договорът бил недействителен с оглед разпоредбата на
чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.5, ал.4 от ЗПК. Отделно от това съгласно
чл.11, ал.2 от ЗПК кредитополучателят трябвало да подпише всяка страница от
общите условия към договора за потребителски кредит. Претенцията за неустойка
била нищожна - уговорена в нарушение на добрите нрави, тъй като санкционирала
непредставяне на свръхобезпечение - двама поръчители за кредит от 2 хил.лв,
също възлизала на 90,84% от размера на кредита и в този смисъл била прекомерно
завишена. Нищожни били и клаузите относно годишен процент на разходите - 48,12%
и годишен лихвен процент - 40% - те били неравноправни по смисъла на чл.146,
ал.4 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО. Поради това моли искът да бъде отхвърлен.
По същество алтернативно поддържа при уважаване на иска да се намали
юрисконсултското възнаграждение до 100лв - както в заповедното, така и в
исковото производство.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е допустим, като разгледан по същество е частично основателен.
По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е образувано ч.гр.д.№532/2018г.
по описа на ПРС и на 12.02.2018г. е издадена заповед за изпълнение, като е
разпоредено длъжникът Ф.А. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 1777,73лв. главница, 244,78лв. договорна лихва за периода от 04.12.2016г. до 02.06.2017г.,
45,00лв.
такса разходи за
просрочени вземания,
1589,84лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 04.12.2016г. до 02.06.2017г, 159,52лв. обезщетение за забава за периода от 05.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
76,34лв. държавна такса и възнаграждение
за процесуално представителство, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство в
размер на 75,00 лв.
В заповедта
е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем №2653545/03.10.2016г. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от КПК, при което с оглед указанията на съда
кредиторът е предявил настоящия иск.
Безспорно е
по делото, че на 03.10.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ф.А.А. е сключен
договор за паричен заем
с №2653545. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2000 лева, като редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и общите условия към него. Погасителните вноски, които заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя,
съставляват главница,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран
за срока на договора. Така
общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 2311,44 лв. - 2000лв главница и 311,44
лв. договорна лихва. Съгласно договора
за паричен заем заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 02.06.2017г.
на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 288,93 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е бил на 04.11.2016г., а на последната погасителна вноска - на 02.06.2017г.
Във връзка
с възражението на процесуалния представител на ответника, че договорът е
недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.5, ал.4
от ЗПК по делото е допусната и изслушана СТЕ, от която се установавя, че
навсякъде в текста на договора размерът на шрифта е 12 pt., поради което възражението се
явява неоснователно.
Видно от чл.1 от договора за заем същият е сключен на
основание Стандартен европейски формуляр, подписан е на всяка страница от
заемателя, няма общи условия към него. Затова и възражението в този смисъл е
неоснователно.
Вземанията на ищеца се
основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение
за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Установява се от
заключението на СИЕ, че ответницата е извършила частично плащане
в размер на 516,05лв, с което са погасени 222,27 лв от главницата, съответно
66,66лв договорна лихва и 227,12лв неустойка. Според писмените доказателства и
заключението на вещото лице остатъкът от неплатената главница е 1777,73лева, която безспорно ответницата дължи на ищцовото дружество.
Съгласно чл.2 от
договора за заем между
страните е била договорена лихва в размер на 40%, каквато е допустима съобразно
разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД. Лихвата се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Установява се от
заключението на СИЕ, че е в размер на 244,78лв, дължима за периода
04.11.2016г.-02.06.2017г. и претенцията следва да бъде уважена. Основателна се явява претенцията за лихва за забава върху
неплатената главница от 05.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда до размер на 40,95лв. в какъвто смисъл е
заключението на СИЕ.
Съгласно договора за паричен заем при забава в плащането на
месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.
Съгласно чл.4 ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението
на заемателя да осигури обезпечение по договора за заем /банкова гаранция или
поръчителство/, на същия се начислява неустойка в установен размер от 1816,96лв,
разсрочена на равни части и платима на съответните падежни дати към
погасителните вноски, които нарастват с 227,12лв, дължими на всеки от падежите.
С оглед на направените възражения за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, респ. тяхната
нищожност, ищецът следва да установи, че договорът е сключен на основата на
добросъвестността при спазване на добрите търговски практики като със същия се
запазва равнопоставеността на страните по сделката; да установи спазване на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и договаряне на неустоечната клауза в чл.4 от
договора съобразно изменената законова разпоредба и добрите нрави решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г.
на ВКС, І т.о./ . Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване
индивидуално уговоряне на клаузите на чл.4
от договора за кредит.
В настоящия случай представеното към
договора Предложение за сключване на договор за паричен заем е подписано на датата на договора и макар
отделено в самостоятелен документ, не установява отнапред разясняване на потребителя
клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Видно от съдържанието на
договора за предоставяне на паричен заем, същия е изготвен въз основа на
типизиран модел и Стандартен европейски формуляр, който не е
приложен и с който заемателят е бил запознат, но без данни за разясняване конкретните
разпоредби в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП в чл.2 от договора. В
разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от
договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От
дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното, че индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Клаузите, към които препраща договорът /в случая към Стандартен европейски
формуляр в чл.1, т.1/, независимо че са обективирани като приети от потребителя
при сключването му, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени.
Доколкото не са ангажирани други
доказателства извън самия договор с предложението към него, съдът намира, че ищецът не е установил
индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка
неравноправността на посочените клаузи от договора. Дори да се приеме, че е налице
индивидуално уговаряне поради декларираното от потребителя съгласие и
предварително запознаване с европейския стандартен формуляр, то съдът следва да
подложи клаузата от договора на служебна преценка
за съответствието й с добрите нрави и закона
по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
Уговорената в чл.4 ал.2 от договора неустойка за неизпълнение на
договорно задължение съдът намира за неравноправна и недействителна както по
арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Възраженията на процесуалния представител на ответницата са
основателни, доколкото неустойката обезпечава изпълнението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. Със
задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3 е дадено разяснение, че условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване
на договора при използване на примерно
изброени критерии - естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
В случая размерът на неустойката от 1816,96лв е почти в размера на заетата сума - 2000лв и се явява прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да
се прибави към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 48,12%,
нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4 ал.2 от договора.
Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е
добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява
неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена
на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата
на заемодателя. Изискване за
обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство
от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа
на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката по чл.4 ал.2 от договора.
Нормално както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора ФГЛП
от 40.00%. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на
търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл. 4 от договора въвежда още един сигурен източник
на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба противоречи и на
заложените в договора проценти на ГПР – 48,12 % и
посоченият общ размер на плащанията от 2311,44лв
/главница и договорна лихва/. Съгласно чл.19 от ЗПКр годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една страна неустойката е
включена като падежно вземане - обезщетение
на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства
на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с почти цялата предоставена сума по кредита.
В този смисъл макар да е предвидена като
неустойка в договора при неизпълнение, то сумата
по чл.4 ал.2 представлява предварително
отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя и не
е установено да му е разяснена. Напротив, същата е в
противоречие с обявеното в чл.2 от договора и в предложението за сключване на
договора. В тях изрично е предвидено, че общият размер на всички плащания
възлиза на 2311,44лв, като разпоредбата очевидно не включва
оскъпяването по чл.4 ал.2 от договора за
кредит. В този смисъл съдът намира, че посочената в договора в чл.2 обща сума за плащане от 2311,44лв е подвеждаща за потребителя и същия не е могъл да
прецени действителният размер на задължението си и последиците от забавата си.
Клаузата на чл.4 ал.2 от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с
добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.21 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Претенцията на ищеца, наред с
главница и договорна лихва, касае начислени
разходи, свързани с действия на заемодател при забава в плащанията, т.е.
такса разходи представлява обезщетение на кредитора при забавено плащане. /чл.8
от договора/. Настоящият договор за заем е сключен при действието на ЗПК,
съответно нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл.33 ал.1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на чл. 33 ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай в чл.12 от
договора е предвидено, че заемателят заявява да е запознат и съгласен с Тарифа
за таксите на заемателя, кото била на видно място в офиса и на интернет страницата
му. На това основание се претендира сумата от 45лв, представляваща разходи за
събиране на просрочени погасителни вноски.
Съдът намира тази разпоредба да е
в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено
изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за
действия по събиране на задължението, като отговорността за разноски, въведена
с клаузите на чл.16, ал.2 от договора представлява по същество неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по
кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Съгласно чл.21, ал1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. С оглед изложеното съдът приема разпоредбата на чл.16, ал.2 от
договора за нищожни и като такава същата не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение, а съгласно чл.23 от ЗПК в този случай
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Поради нищожност на горепосочените
разпоредби, съдът следва да присъди остатък от сумата, като бъдат редуцирани
плащанията, извършени от длъжника и отнесени от кредитора за погасяване на
вземания.
Съгласно заключението на вещото лице общото задължение
на ответницата включва 1777,73лв.
неизплатена главница, 244,78лв. договорна
лихва за периода 04.11.2016г. - 02.06.2017г., 40,95лв. обезщетение за
забава за периода 05.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Извън гореизложеното - установява се от писмените
доказателства по делото, че на 01.06.2017г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от
договор за паричен заем №2653545/03.10.2016г.
е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК
*********. „Изи Асет Мениджмънт” АД еупълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Ф.А.А. е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 2653545 от 02.06.2017г. за станалата продажба - чрез Български пощи с известие за доставяне на
постоянния адрес на длъжника, посочен в договора
за паричен заем № 2653545/03.10.2016г. Писмото е върнато в цялост -
получателят не е бил
намерен на посочения адрес. До
ответника било изпратено второ
писмо чрез куриерска фирма на постоянния адрес
на длъжника, лицето отново не е намерено. Към исковата молба ищецът е представил копие
от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД
чрез „Агенция за събиране на вземания ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2653545 от
26.04.2018 г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея - в такъв смисъл е практиката на
ВКС - решение
№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II
т. о., съгласно които ако към исковата молба по
иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД и прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случая
ответникът не е бил намерен на установения по делото адрес и съобщенията до него са надлежно връчени по реда на чл.47, ал.1
от ГПК. Заедно с
това и доколкото е безспорно
установено, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, то получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД
е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само, ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска.
В този смисъл определение
№987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг,
ТК.
С оглед изхода на делото относно уважената част от иска и предвид
задължението на съда в настоящото производство да се произнесе по сторените разноски както за исковото, така
и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС, то съдът намира, че за заповедното производство на ищеца следва да се присъди сумата от 50 лв за ДТ
и 75лв за процесуално представителство. В настоящото производство - сумата от 50 лв за ДТ, 150лв за процесуално представителство - страната
е представлявана от юрисконсулт, възнаграждението на когото съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК и във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ -, сумата от 150лв за СИЕ, сумата от 312,18лв за особен
представител. Следва ищецът да заплати по сметка на РС-Пазарджик сумата от
99,48лв за СТЕ.
По изложените съображения
Пазарджишкият районен съд :
Р Е
Ш И :
ПО ИСКА НА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.,
чрез пълномощника Б.Р. – юрисконсулт, със съдебен адрес ***, офис-сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис №4 ПРОТИВ Ф.А.А., ЕГН**********
*** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от
ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ф.А.А., че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по заповед №267/12.02.2018г. за
изпълнение па парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№532/2018г.
за сумата от 1777,73лв.
неизплатена главница по договор за паричен
заем №2653545 от 03.10.2016г., сумата от 244,78лв. договорна лихва за периода 04.11.2016г. - 02.06.2017г., сумата от 40,95лв.
обезщетение за забава за периода 05.12.2016г. до датата на подаване
на заявлението в съда - 06.02.2018г., както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
съществуването на задължение на ответницата към ищеца за сумиата от 1589,84лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 04.12.2016г. - 02.06.2017г. и сумата от 45лв такса разходи като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.А.А.,
ЕГН********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски общо
в размер на 787,18лв.
ОСЪЖДА Ф.А.А., ЕГН********** да заплати по сметка на
Районен съд - Пазарджик сумата от 184лв за СТЕ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: