№ 895
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20211100514334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Д.Б.“ ЕООД срещу
постановление от 14.10.2021 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп.д. №
20218440402113 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което се определя размера на дължимите от длъжника разноски за такси по Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ и постановление от 29.10.2021 г., постановено по изп.д. №
20218440402113 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
размера на разноските, дължими на взискателя за възнаграждение на юрисконсулт.
Жалбоподателят счита, че разноските по изпълнителното дело следва да си останат в
тежест на взискателя, тъй като той е изразил желание да плати доброволно дълга си преди
образуване на изпълнителното производство, но кредиторът не е оказал необходимото
съдействие за това. Посочва, че част от таксите, които са възложени в негова тежест от
частния съдебен изпълнител, не са дължими.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата
е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
1
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20218440402113 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ.
Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
От представените материали по изп.д. № 20218440402113 по описа на ЧСИ С.Я., с
рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на
взискателя „Уникредит Булбанк“ АД срещу длъжника „Д.Б.“ ЕООД за събиране на сумите,
присъдени с изпълнителен лист от 01.10.2021 г., издаден по т.д. № 207/ 2021 г. по описа на
Софийски градски съд, VI-16 състав, а именно на сума в размер на 4 602 лв.,
представляваща направени в производството разноски за въззивното производство и сума в
размер на 5 835 лв. – разноски за производството.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи, които са следните: 1.
когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство; 2. когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
От материалите по образуваното изпълнително дело не се установява същото да е
прекратено в нито една от хипотезите на чл. 433 ГПК, включително не се доказва да са
осъществени предпоставките за неговото прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – липсват
доказателства за това, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство от длъжника. Следователно в случая не е
налице регламентираното в чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК основание, при което направените в
изпълнителното производство разноски остават изцяло в тежест на взискателя.
Обстоятелството дали длъжникът е имал готовност да плати доброволно дълга си преди
образуването на изпълнителното дело е ирелевантен за това дали разноските, направени от
взискателя, трябва да се възложат в негова тежест или не, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1
ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК от значение е само дали дългът е реално погасен преди
образуване на производството по неговото принудително събиране, а не какви усилия са
направени от длъжника за това.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на
изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение
в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/,
представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК, в
която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се
събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по
изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са
платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за
2
заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако
се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността
на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или
са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за
незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този смисъл е направено и в мотивите по т. 5
от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално
извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са
били необходими за принудителното реализиране на вземането. В тълкувателното решение е
налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези,
които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали
нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи, както и за
разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху
имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на
изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или
поведение, което е непротивопоставимо на взискателя.
При съобразяване на изложеното съдът намира, че всички разноски за дължими такси
по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е определил, са такива, които следва да бъдат
възложени в тежест на длъжника по изпълнението „Д.Б.“ ЕООД, като обаче той е допуснал
грешка при изчисляване на неговия размер. В тежест на длъжника трябва да се възложат
заплатени от взискателя такси за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв., за
връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 20 лв., за извършване на четири
справки за длъжника и неговото имущество до БНБ, НАП, КАТ и НБД „Население“ в
размер на 20 лв. /4 справки х 5 лв. = 20 лв./, за налагане на 1 брой запор върху банкови
сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, в които реално е имало налични парични
средства, които са послужили за събиране на вземанията на взискателя, в размер на 15 лв.,
както и други такси за заплатени от ЧСИ разходи в размер на 2, 50 лв. Действията, за които
са начислени описаните такси се установява, че към момента са реално извършени от
съдебния изпълнител, че са били необходими. Размерът на тези такси е определен съгласно
приложимите норми на т. 1, т. 3, т. 5, т. 9 и т. 31 ТТРЗЧСИ. Трябва да се посочи, че съдът
счита, че таксата, дължима за справките за изискана от съдебния изпълнител информация от
КАТ и НАП за имущества на длъжника, е тази по т. 3 ТТРЗЧСИ в размер на 5 лв. без ДДС, а
не по т. 4 и по т. 5 ТТРЗЧСИ, както ги е начислил съдебния изпълнител, които такси се
начисляват само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване
на книжа или призовки на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в
определени изпълнителни действия или да обжалват някои от постановените в хода на
изпълнението актове, но не и за действия по изискване на информация за имущества на
длъжника, каквито са реално извършените по изпълнителното дело. Общият размер на
3
описаните такси е 77, 50 лв. без ДДС и 92, 50 лв. с ДДС. Разноски до този размер за
обикновени такси по ТТРЗЧСИ следва да се възложат в тежест на длъжника, като не следва
да се възлагат за заплащане от него обикновени такси в по-голям размер.
Предвид изложеното актът на съдебния изпълнител, с който е определил в тежест на
длъжника да бъдат възложени разноски следва да бъде отменен за сумата над 92, 50 лв. с
ДДС до размера от 116, 50 лв. с ДДС, представляващи начислени обикновени такси по
ТТРЗЧСИ.
В частната жалба жалбоподателят твърди, че е неправилен и актът на съдебния
изпълнител в частта, с която е отказано намаляване на възложените в негова тежест
разноски за възнаграждение от юрисконсулт за осъществена от него защита в хода на
изпълнителното дело, както и за начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че взискателят е представляван в
хода на изпълнителното производство от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК в негова полза се следват разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт,
което е в размер на 150 лв., определен от съда по регламентираното в тази разпоредба
правило и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. Следователно актът на
съдебния изпълнител, с който е отказано намаляването на възложените в тежест на
длъжника разноски за възнаграждение на юрисконсулт, упълномощен да представлява
взискателя, под сумата от 150 лв. е правилен. Съдът констатира, че съдебният изпълнител е
изчислил правилно и дължимата по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса, като е съобразил
размера на присъденото вземане и този на разноските за възнаграждение на юрисконсулт в
дължимия размер от 150 лв. Това прави подадената частна жалба в тази й част
неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 14.10.2021 г. на съдебния изпълнител, постановено по
изп.д. № 20218440402113 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие
СГС, с което се определят разноските по изпълнението, които се възлагат в тежест на
длъжника, в частта, с която е определено, че в тежест на длъжника „Д.Б.“ ЕООД се възлагат
разноски за начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 92, 50 лв. с ДДС
до размера от 116, 50 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Д.Б.“ ЕООД срещу
постановление от 14.10.2021 г. на съдебния изпълнител, постановено по изп.д. №
20218440402113 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което се определят разноските по изпълнението, които се възлагат в тежест на длъжника, в
останалата му обжалвана част и срещу постановление от 29.10.2021 г., постановено по
изп.д. № 20218440402113 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие
СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за
прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за възнаграждение на
4
юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5