№ 2178
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от В. В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело №
20241110108051 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
10.02.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия В. Александров гр. дело
№ 8051/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от УМБАЛ „АЛ“ ЕАД срещу В. И. Р., като се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение възникнало по силата на закона.
Поддържа, че ответника дължал сумата от 380,00 лева, представляващи незаплатена цена на
проведено лечение в клиниката по очни болести за периода 15.03.2022 г. до 16.03.2022 г. по
процедура „Оперативно отстраняване на катаракта“. Навежда доводи, че още в деня на
приемането на ответника било установено, че същият е с прекъснати здравноосигурителни
права, като последният бил информиран, че следва да представи удостоверение от НАП за
възстановяването им, а в противен случай, че сам ще следва да заплати дължимата сума.
Излага съображения, че въпреки многократните уведомявания на пациента към момента на
изписването му последният не бил представил доказателства, че е с възстановени
здравноосигурителни права, като НЗОК била отказала да заплати дължимата сума, а при
1
направени опити от АСП за възможност за отпускане на целева помощ, ищецът бил
уведомен, че ответника не отговаря на изискванията. Твърди, че ответника също не бил
заплатил дължимите суми. Поддържа, че с оглед правилото на чл. 109, ал. 1 ЗЗО, ответникът
който бил с прекъснати здравноосигурителни права следвало да заплатят оказаната им
медицинска помощ, като съобразно чл. 7 от НОСМП, държавата поемала единствено
спешните хоспотализации. Обосновава, че размера на претенцията произтича от чл. 340, ал.
1 на НРД за МД за периода 2020-2022 г., в която били посочени цените по амбулаторната
процедура. Аргументира, че е изпълнил точно задълженията си във връзка с оказването на
медицинска помощ. Навежда доводи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявеният иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез
особения представител. Прави отвод за недопустимост на иска, тъй като не били
представени доказателства, че бил спазен едномесечния срок за предявяването на
претенцията съобразно чл. 415 ГПК. Поддържа, че претенцията е недоказана, тъй като не
били ангажирани доказателства точно какви медицински дейности били извършени, респ. не
било посочено как е формирана цената за съответните медицински дейности. Иска
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 52 ал. 2 ЗЗО.
Спорното материално право е обусловен от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е
предоставил медицинска помощ на ответника, като същата е извън обхвата на изключенията
на по чл. 82 ЗЗдр.; 2) ищецът да е изпълнил точно, добросъвестно и в съответствие с
медицинските стандарти съответните медицински процедури и оказва на медицинска
помощ; 3) ответникът да не е бил здравно осигурен, респ. да е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не са възстановени или не е заплатил предоставената
медицинска помощ.
Приети и неоспорени по делото са писмени доказателствени средства - медицински
документи (л. 51-73 в кориците на делото), като се установяват твърденията, изложени в
исковата молба, че на 15.03.2022 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „АЛ“ ЕАД,
като в периода на хоспитализацията е бил лекуван по амбулаторна процедура № 19
“Оперативно отстраняване на катаракта”. Изяснява се, че ищецът чрез свои служители
надлежно е изпълнил медицинската услуга и задълженията за оказване на болнична
медицинска помощ, а ответникът е бил изписан на 16.03.2022 г.
С оглед представените писмени доказателствени средства – медицински документи и
предвид липсата на доводи в противна насока, че е налице неточно и/или недобросъвестно
изпълнение на медицинските процедури и стандарти, съдът намира, че същите са изпълнени
в обем и начин съгласно изискванията за амбулаторна процедура № 19 “Оперативно
отстраняване на катаракта”. Следователно ищецът е установил пълно и главно, че е
изпълнил точно задълженията си във връзка с проведеното лечение на ответника.
Oт приложени и неоспорени справки от НАП за здравноосигурителния статус на
ответника (л. 14-15 в кориците на делото) се установява, че същият е бил с прекъснати
здравноосигурителни права към 15.03.2022 г.
Следователно спорният въпрос в случая се концентрира върху това дали ответника е
2
бил уведомен за цената на предоставената му медицинска помощ, доколкото че
разпоредбата на чл. 109 ЗЗО, респ. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, не следва да се разглежда изолирано от
останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Приема се, че съществува
връзка ("корелация") между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да
бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение, и задължението му по чл.
109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати
здравноосигурителни права. В този смисъл – Определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. No
903/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Представена и неоспорена е декларация от 15.03.2022 г. (л. 64 от делото), подписана
от ответника и неоспорена от същия като неавтентична, В. Р. е потвърдил, че е запознат с
процедурите, включени в предписаното му лечение, както и с начина на финансиране на
същите. В случая, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на факти по смисъла
на чл. 175 ГПК, като самият ответник е заявил, че е запознат с това какви медицински
дейности ще му бъдат извършени и каква е тяхната цена, респ. че същата се заплаща от
НЗОК или от него самия, ако не е здравноосигурен. А извънсъдебното признание на факти е
едно от най-сигурните доказателствени средства по делото, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Тоест, в случая е
удовлетворено изискванието на чл. 86 ЗЗО, като на ответника-пациент предварително е
разяснена цената на извършваната медицинска интервенция. Нещо повече, в случая по
делото е представен препис от Националният рамков договор за медицински дейности,
сключен между НЗОК и БЛС от 23.12.2019, където в клаузата на чл. 340, ал. 1, т. 19 е
определена минималната цена за процесната медицинска интервенция, която възлиза на
сумата от 380,00 лева. Тоест, правата на пациента не могат да бъдат нарушени, когато
никъде другата в рамките на Република България не може да се намери цена по-ниска от
определения от държавата минимум, който се претендира и в рамките на настоящото
производство. Отделно от това – самият пациент е декларирал, както е отбелязано по-горе в
мотивите на настоящото решение, че е запознат с финансовата рамка и е съгласен със
същата.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил
дължимата сума, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаването на претенцията в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78,
ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъди сумата от 200,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****************, че дължи на УМБАЛ „АЛ“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****************, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
3
415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 52 ал. 2 ЗЗО, сумата от 380,00 лева, представляващи
дължима сума по силата на закона за цена на проведено лечение в клиниката по очни
болести за периода от 15.03.2022 г. до 16.03.2022 г. по процедура за „Оперативно
отстраняване на катаракта“, ведно със законната лихва от 23.03.2023 г. (датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2023 г. по ч. гр. д. №
15226/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. И. Р., ЕГН: ********** да заплати на УМБАЛ „АЛ“, ЕИК:
*********, сумата от 200,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4