Р Е Ш Е Н И Е
Номер 211 03 .12.2018
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , наказателен състав
На двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета
година
В открито съдебно заседание в следния състав :
Председател:
Цвета Попова
Членове: Събчо Събев
Стефан Стойков
секретар Лена Димитрова
прокурор Руси Русев
като разгледа докладваното
от съдия Събчо Събев
въззивно н.о.х. дело № 980
по описа за 2018 година.
С присъда 140 от 13.09.2018
г., постановена по НОХД №6062/2017 год., Районен съд Бургас признал М.Р.М. за
виновен в това, че за времето 9-12 юни 2017 г. от складова база на „М.“ ЕООД в кв.
„Рудник“ гр. Бургас, в условията на повторност и немаловажен случай, чрез
използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на стойност 1472
лв. от владението на Н. М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4 и 7 и чл. 54 НК го осъдил
на една година лишаване от свобода. На основание чл. 68 НК привел в изпълнение
наказание десет месеца лишаване от свобода по НОХД 180/14 год. по описа на
Районен съд Несебър.
Определен е първоначален
общ режим на изпълнение на наказанието и осъден да заплати направените по
делото разноски.
Недоволен от присъдата
М. обжалва с искане за отмяната ѝ. Той не е извършил това престъпление, а
брат му, който също работил в този цех, знае местонахождението на вещите в
него. Изразява съмнение в това, че някои от разпитаните свидетели са били под
натиск и дали неверни показания. Чувствал вина в това, че М. като работодател
наел брат му на работа и затова отработил стойността на отнетото. Не следва да
се правят изводи в негова вреда от факта, че признал за извършването на
кражбата пред полицаи.
Пред настоящата инстанция не се
проведе съдебно следствие.
Прокурорът изрази мнение за
неоснователност на жалбата. Изложеното в нея е било предмет на обсъждане в
мотивите на съда, който достигнал до правилни и основани на доказателствата
извод за авторството на деянието. Наказанието е справедливо и поиска присъдата
да бъде потвърдена.
Защитата на М. поддържа искането си за оневиняване на жалбоподателя. Свидетелят
С., два дни преди кражбата, сряда или четвъртък, не е видял колелото в склада.
Според него разследването е било насочено към доказване факта, че брат му –
известен рецидивист, не е извършител на това деяние, тъй като бил задържан за
постъпване в затвора. Оспорват и едно от доказателствата – протокол за
изземване на велосипеда от М., което било недопустимо. Подсъдимият работи в
цеха на пострадалия от много години и е получавал много сериозна материална
подкрепа от него при строежа на къщата си. Не допуска, че нормален човек би
сторил това на благодетеля си. М., след установяване размера на щетата, работил
при М. и отработил стойността на отнетото. С оглед на изложените съображения
искат присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която М. да бъде признат
за невиновен.
Подсъдимият изрази съгласието с
защитника си и поиска присъдата да бъде отменена.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства, независимо от основанията,
посочени в жалбата и в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК,
Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:
Производството
пред районния съд протекло по общия ред.
Разпитани са свидетелите по списъка на обвинителния акт, по инициатива на съда
полицаи Д. и Л.. След приобщаване заключението на вещото лице и писмени
доказателства, страните не са направили други доказателствени искания и съдът
постановил присъдата. Съдът приложил
точно и пълно правилата на процесуалния закон при провеждането на съдебно
следствие в производството пред първа инстанция. Подсъдимият М. в обясненията
си оспорва обвинението, той не е извършил кражбата на тези вещи от склада, в
който работел по това време, а деянието е извършено от брат му, което поддържа
и в настоящата инстанция.
Към
юни 2017 год. подс. М. работел в „ М.“ ЕООД. Дружеството има складова база в
землището на с. Рудник, Бургаска община. В хале - работно помещение достъп
имали свидетели М. М., С. и подсъдимия, които знаели и разположението на вещите
и материалите в него. На 9 юни 2017 год.- петък, в края на работния ден около
17 ч. приключили работа и заключили халето. На 12 юни, понеделник, около 8 ч.
сутринта в началото на работния ден, свид. М. М. отключил халето и веднага забелязал,
че липсва велосипед и бубини, наредени до вратата. Разговарял с баща си за
това, а по късно установили и други липси от склада. На работа пристигнал и
свид. С., който установил липсата на меден четирижилен проводник 50 м. Общата
стойност на липсващите вещи е 1472 лв. – велосипед, проводник, бубини,
понижаващ трансформатор. Вратите на помещението се заключвали и ключа оставян
на определено място, за което знаят работниците. Подсъдимият не дошъл на
работа, щял да започва работа на друго място. В следващите дни пострадалият Н. М.
безуспешно търсел М. по телефона. На 20 юни подсъдимият се обадил по телефона
на Н. М. и споделил за извършената от него кражба на вещите от склада и
обяснил, че имал нужда от пари и се извинил. В склада е проникнато с
използването на ключ. В отделно помещение собственикът имал оставен лаптоп,
който бил в работен режим. При възпроизвеждане на записа от почивните дни
видял, че подсъдимият е влизал в тази стая и пребърква чанта.
На ДП и
съдебно следствие М. твърди, че кражбата е извършена от брат му К.. Последният
е постъпил в затвора Бургас в 11 ч. на 9 юни 2017 год. за изпълнение на
наказание лишаване от свобода.
Районният съд подробно обсъдил
доказателствения материал и извел извод за извършено от М. престъпление по чл.
195 ал.1 т. 4 и 7 НК. Обсъдени са подробно показанията на свидетелите и тяхната
взаимовръзка. Взети са под внимание и данните в тях, отнасящи се до състоянието
на склада при затварянето му в петък и отварянето в понеделник. Показанията на
свидетелите, писмените доказателства, обсъдени в цялост сочат на една
непротиворечива фактическа обстановка и авторството на деянието. Въззивният съд
приема, че доказателствените източници правилно са оценени от решаващия съд
като допустими, обективно и в тяхната взаимовръзка, според действителното им
съдържание и няма пренебрегнати или превратно оценени, като е даден
съдържателен и законосъобразен отговор на всички възражения наведени от
страните. Не са налице процесуални нарушения на правилата на чл. 13, чл.14 и
чл. 107 НПК. В този смисъл аналитичната дейност на съда, обективирана в
мотивите, отговаря на изискванията на чл. 305 ал.3 НПК и са обсъдени всички
противоречия и преди всичко възражения на защитата относно авторството на
деянието. Взета е под внимание двояката природа на обясненията на подсъдимия
како източник на доказателства, така и средство за защита.
Съдът
е отделил достатъчно внимание на възраженията на защитата, подробно обсъдени и
отхвърлени като неоснователни. Изводът, че М.М. е автор на деянието, за което е
осъден, е правилен и почива на доказателствената съвкупност. Последният има
пряк интерес от това, не само от наказателната репресия за това деяние, но и
задължителното активиране на предходно осъждане, което следва да се изпълни
ефективно и последователно. Това, че защитата набляга и извежда като приоритет
позицията на отричане авторството на деянието, е разбираемо, но не се подкрепя
от доказателствата по делото.
По
възраженията в жалбата и настоящата инстанция.
На
ДП има разписка за върнати вещи – л.13. В нея е посочено, че на 20 юни 2017
год. подсъдимият връща на пострадалия
велосипед с подробно описание на състоянието му. Част от съдържанието на
разписката е изявление на М., че е взел велосипеда и други вещи от склада. М.
положил отпечатък от пръст, поради това че е неграмотен. Според защитата този
протокол не следва да се цени и прави извод за авторството на деянието. В
мотивите на първостепенния съд този протокол не е посочен като източник на
информация, въз основа на която се правят фактически изводи. Разписката в ДП
удостоверява, че велосипеда е върнат на пострадалото лице. Фактът на връщането
няма значение и относимост към авторството на деянието. Това не е процесуално
действие по реда на НПК, за да бъде подлагано на оценка от решаващия съд.
Защитата
поставя под съмнение показанията на свид. Ч. от ДП. Това лице е разпитано два
пъти в един ден по предварителното разследване – л.20 и 21. Първия разпит е
завършил в 14,25ч., а втория същата дата 3 октомври 2017 год. от един
разследващ полицай, за времето 16,30-16,51 ч. И двата протокола за разпит на Ч.
са с почти идентично съдържание, вторият словесно по разширен. В разпита си
пред съда, са установени противоречия в показанията му и тези от ДП прочетени и
приобщени към доказателствения материал. Заявил е, че поддържа показанията си
от ДП – К. му продал процесния велосипед за 30 лв. Малко след продажбата, К.
бил задържан. БРС подробно е анализирал показанията на този свидетел и ги е
елиминирал от доказателствената съвкупност. Разпита на ДП е проведен октомври
2017 год. за поведение на точно определена дата юни с.г. Съпоставяйки го с
другите писмени доказателства, е невъзможно твърдението на Ч. да е истинно. Към
момента на задържане на К. за изпълнение наказание лишаване от свобода,
велосипеда е бил наличен в склада. Веща е открадната, когато К. е бил в
затвора, което е невъзможно да бъде прието за истина, както настоява подсъдимия
и защитата му. Доказателствата са подробно обсъдени от първостепенния съд и
настоящата инстанция, с оглед и на липсата на възражения по същество на
аналитичната му дейност, не приема възраженията в жалбата. Те не са подкрепени
с доказателства и произлизат само от изразено несъгласие на подсъдимия с
обвинението.
На
показанията на полицаите, които заявяват пред съда, че подсъдимият им споделил
за извършената кражба, противопоставя, че не бил полицай и бил изразил съмнение
за брат си. В едно изречение взаимноизключващи се твърдения. Пред полицаите М.
е споделил за извършеното лично деяние, което не е съмнение за другиго.
Показанията на полицаите са анализирани редом с другите доказателства и
достигнат до обоснован извод относно авторството на извършеното деяние.
С
оглед на изложеното, жалбата против присъдата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Изводите на съда за деянието и дееца са резултат от
пълното, всестранно и обективно изследване на всички доказателства и доказателствени
средства и е правилен и обоснован. Съдът не прави изводи във вреда или в полза
на когото и да било.
Правилно
е приложен законът и деянието квалифицирано по чл. 195 ал.1 т.4 и 7 НК. Налице
са тези квалифициращи обстоятелства – ползването на техническо средство и
повторност в немаловажен случай.
Наказателната
репресия е определена на минимума за това престъпление – една година лишаване
от свобода. Приетото, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, в
който режим е индивидуализирано наказанието, почива на доказателствата и
личните характеристични данни на дееца. Законосъобразно е активирано и
предходно осъждане на основание чл. 68 НК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда 140 от 13 септември 2018 г. по НОХД 6062/2017 год. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 НПК да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: Членове :