№ 3
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208526 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Й. Р. К., ЕГН **********, чрез адв. В.
Захариева от САК, против Наказателно постановление № 22-4332-
006309/15.04.2022г., издадено от Началник - група към СДВР, ОПП, с което
на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение
на чл. 104б т. 2 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди се, че
жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран, а вследствие на лоши атмосферни условия - силен снеговалеж
и непочистена пътна настилка, е изгубил контрол над автомобила, след което
е направил опит да го върне по посоката му на движение, което неправилно е
било квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган като нарушение
по чл. 104б т. 2 ЗДвП. Навежда се, че в АУАН и НП са нарушени
разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, като както
в АУАН, така и в НП не са описани всички обстоятелства на извършване на
1
нарушението, като не е описана тежката метеорологична обстановка, както и
обилния снеговалеж. Сочи се, че извършването на нарушението не е доказано,
тъй като полицейските служители са се намирали на разстояние от
автомобила, управляван от жалбоподателя, поради което не са могли да
възприемат действията му. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 40
ал. 1 ЗАНН, тъй като пътникът в автомобила не е бил разпитан като свидетел.
Сочи се, че наказващият орган е нарушил чл. 53 ал. 1 ЗАНН. В условията на
алтернативност се излагат съображения, че ако се приеме, че жалбоподателят
е осъществил нарушението, за което е санкциониран, същото е маловажно
поради отсъствието на настъпили вредни последици и липсата на предходни
идентични нарушения. По изложените съображения се прави искане за
отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. К., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. В. Захариева от САК, която пледира
наказателното постановление да бъде отменено по съображенията, изложени
в жалбата. Счита, че показанията на свидетеля С. С. не следва да се
кредитират, тъй като противоречат на показанията на свидетеля Д.
Александров. Излага доводи, че показанията на свидетеля С. С. не
съставляват източник на доказателствено релевантни факти и обстоятелства,
тъй като свидетелят не дава сведения за обстоятелствата, във връзка с които е
съставен АУАН, а единствено заявява, че поддържа отразеното в него. Прави
искане за присъждане на разноски.
Наказващият орган - Началник група към отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, от наказаното
физическо лице и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление
е връчено на 07.06.2022г., а жалбата е подадена на 21.06.2022г., видно от
датата на пощенското клеймо/, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Й. Р. К. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории В, М, А, АМ, като му било издадено СУМПС № *********,
валидно до 25.08.2030г.
През нощта на 12.03.2022г. около 01:17 часа жалбоподателят Й. К.
управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел "320 Д" с рег. №
2
хххххххххххх, собственост на Р.И. К., на територията на ж.к. "Студентски
град" в гр. София. В автомобила на предна дясна седалка пътувал свидетелят
Д. Александров. На 12.03.2022г. за времето от 00:00 часа до 00:30 часа на
територията на град София валял слаб сняг с незначително количество, като
около 01:20 часа височината на снежната покривка била 1 см. Облачността
била значителна, а температурата на въздуха била - 4,1 º С.
Жалбоподателят Й. К. управлявал автомобила по улица безименна в
ж.к. "Студентски град" като се движел в посока бул. "С.ско шосе". Зад
автомобила на жалбоподателя на разстояние около 20 метра се движел
свидетелят Л. М. А. - началник група в ОПП - СДВР, назначен като АП
"Контрола", който управлявал служебен автомобил марка "Хюндай", означен
с надписи "Полиция" и със сигнални светлини. По пътното платно нямало
натрупана снежна покривка.
Докато се движел зад управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
свидетелят А. възприел, че жалбоподателят извеждал автомобила извън
контрол като задната част на автомобила се приплъзвала вляво и вдясно по
пътното платно. На едно от кръстовищата имало друг автомобил, неустановен
по делото, който бил предприел маневра завой надясно, и поведението на
жалбоподателя станало повод за словесна разпра от страна на водача на
неустановения автомобил. Свидетелят А. продължил да следва управлявания
от жалбоподателя автомобил, който излязъл на бул. "С.ско шосе" и
продължил движението си в посока от Околовръстен път към ул. "Професор
Д-р Иван Странски". Движейки се по бул. "С.ско шосе", жалбоподателят
продължил по идентичен начин да извежда автомобила извън контрол чрез
презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми, при което
задната част на автомобила поднасяла вляво и вдясно на пътното платно. В
района на магазин "Фантастико" на бул. "С.ско шосе" свидетелят Л. А.
предприел действия по спиране на автомобила на жалбоподателя като подал
светлинен и звуков сигнал. След като спрял автомобила, свидетелят А.
повикал за съдействие автопатрул, който изпълнявал задълженията си на
територията на ж.к. "Студентски град", в чийто състав бил свидетелят С. С.,
назначен на длъжност младши автоконтрольор в ОПП, СДВР. Когато
свидетелят С. пристигнал на място, същият съставил АУАН серия GA №
582930/12.03.2022г., с който повдигнал против въззивника
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 104б
3
т. 2 ЗДвП - затова, че използва пътища за обществено ползване за други цели
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Л. А. и на жалбоподателя,
бил предявен на последния, който го подписал и му бил връчен препис. При
съставяне на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не направил
възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 15.04.2022г. Г. Борисова -
началник на 01 група "Административно-наказателна дейност" в 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, издала обжалваното
Наказателно постановление № 22-4332-006309/15.04.2022г., с което на
основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП наложила на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение
на чл. 104б т. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Д.
Александров, С. С. и Л. А., както и писмените доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК - АУАН серия GA № 582930/12.03.2022г., НП № 22-
4332-006309/15.04.2022г., справка - картон на водача, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г., заповед № 513з-1802/01.03.2019г., издадена от
Директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. - и двете, издадени от Министъра на вътрешните работи,
справки от НИМХ изх. №№ ОД - 03-666-1/01.09.2022г., ОД-03-760-
1/07.10.2022г., ОД - 03-666-3/10.11.2022г.
Съдът възприе показанията на свидетелите С. С. и Л. А., които
прецени като последователни, еднопосочни и безпротиворечиви. В основата
на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Л. А.,
който е очевидец на поведението на жалбоподателя. Показанията на този
свидетел са детайлни, конкретни, последователни, безпротиворечиви и
съответни на показанията на свидетеля С., както и на писмените
доказателства - справки от НИМХ. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят
А. демонстрира съхранен спомен за това колко време е следвал автомобила,
управляван от въззивника, в каква посока се е движел последният и какво е
било поведението му на пътя. Свидетелят А. конкретно съобщава местата, на
които е наблюдавал, че жалбоподателят извежда автомобила от контрол, като
е категоричен, че това се е случило и на бул. "С.ско шосе", както и че в един
от случаите е имало реална опасност от възникване на ПТП с друг автомобил.
4
Този свидетел детайлно описва и в какво са се изразили действията на
въззивника - че извежда автомобила извън контрол, при което задните гуми
губят сцепление и поднасят вляво и вдясно. Свидетелят А. демонстрира
съхранен спомен и за поведението на жалбоподателя след спирането му - че
същият е съобщил, че бърза, защото го очакват момичета, че е решил да си
вдигне адреналина, възраженията му, че свидетелят А. няма правомощие да
му извършва проверка, както и че в нито един момент жалбоподателят не е
заявил пред него, че причина за това движение на автомобила е заснежената
пътна настилка и загуба на контрол. Показанията на свидетеля А. изцяло
кореспондират на показанията на свидетеля С.. От гласните доказателствени
средства се установи, че свидетелят С. С. не е бил очевидец на действията на
въззивника, а е бил повикан за съдействие от свидетеля А., след като
последният е спрял автомобила, но в съдебно заседание свидетелят С.
съобщава какво му е било споделено от свидетеля А., въз основа на което
свидетелят С. е пристъпил и към образуване на административнонаказателно
производство спрямо жалбоподателя чрез съставяне на АУАН. Както
свидетелят С., така и свидетелят А., са категорични, че управляваният от
свидетеля А. автомобил не е бил "цивилен", както твърди свидетелят
Александров, а е бил означен като полицейски. Не се споделят доводите на
защитата, че показанията на свидетеля С. не следва да бъдат кредитирани, тъй
като той не дава сведения за факти и обстоятелства, интересуващи
производството, а единствено препраща към съдържанието на АУАН.
Свидетелят няма спомен за датата на процесните събития и твърди, че са се
случили през лятото, но има ясен спомен, че са отишли да окажат съдействие
на свидетеля А., за мястото, където са установили автомобила на
жалбоподателя, както и за заявеното от свидетеля Л. А.. Показанията на
свидетеля Александров се оборват от показанията на свидетеля А. и по
отношение на обстоятелството по какъв начин последният е предприел
спиране на управлявания от въззивника автомобил. Заявеното от свидетеля
Александров по отношение на пътната обстановка също противоречи на
показанията на свидетелите А. и С., както и на писмените доказателства -
справки от НИМХ. Така свидетелят Александров твърди, че на пътното
платно е имало снежна покривка и тя е станала причина жалбоподателят да
загуби контрол над автомобила. Свидетелят С. въобще няма спомен за
наличието на снежна покривка на платното /твърди, че проверката на
5
въззивника е била извършена през летния сезон/, но свидетелят А. съобщава,
че макар да е имало снежна покривка, пътното платно е било почистено.
Именно заявеното от свидетеля А. кореспондира в най-голяма степен с
отговор от НИМХ изх. № ОД - 03-666-1/01.09.2022г., според който около
01:20 часа на 12.03.2022г. снежната покривка е била около 1 см. Дебелината
на снежната покривка, на която акцентира защитата - 5 см, посочена в
отговор на НИМХ изх. № ОД - 03-760-1/07.10.2022г. се отнася за сутринта на
12.03.2022г. след продължил почти през цялата нощ снеговалеж. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Александров и по отношение на това, че
жалбоподателят е загубил контрол над автомобила. Тези негови показания се
оборват по категоричен начин от показанията на свидетеля А., който
съобщава, че се е движел зад автомобила на жалбоподателя и е наблюдавал
не еднократно, а на два - три пъти как същият подавайки газ, извежда
автомобила от контрол, в резултат на което и предвид загубата на сцепление
на задните гуми, автомобилът поднася вляво и вдясно. Предвид заявеното от
свидетеля А., че това се е случило повече от веднъж, не могат да се
кредитират показанията на свидетеля Александров, че това поведение на пътя
не е в резултат на целенасочени действия на водача, а на загуба на контрол
върху автомобила. Следващ аргумент съдът да не кредитира показанията на
свидетеля Александров в тази им част е, че подобни твърдения се изнасят за
първи път в жалбата пред съда и в показанията на този свидетел. Житейски
логично е жалбоподателят да заяви още в първия момент, когато е бил спрян
за извършване на проверка именно във връзка с това си поведение на пътя, че
не се касае за умишлено предприети от него маневри, а за загуба на контрол.
Свидетелят А. обаче е категоричен, че пред него жалбоподателят не е твърдял
да е загубил контрол върху автомобила, не е отрекъл да е извеждал
автомобила от движение, а вместо това е обяснил на служителя на СДВР, че
със свидетеля Александров са решили "да си вдигнат адреналина", преди да
отидат при момичетата, които ги очаквали. Доводи за загуба на контрол върху
автомобила жалбоподателят не е изложил и във възражения срещу АУАН. По
изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.
Александров, като ги прецени като депозирани единствено с цел обслужване
тезата на жалбоподателя.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени
6
средства. Въз основа на писмените доказателства съдът изгради и изводите си
за компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от Министъра на
вътрешните работи. От горепосочената, както и от заповед № 513з-
1802/01.03.2019г. на Директора на СДВР се установява компетентността на
актосъставителя С. С., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР -
ОПП, да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи оправомощава
началника на група "Административнонаказателна дейност" в сектор
"Административно обслужване" към ОПП при СДВР да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП. От представената заповед № 8121к-
13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и акт за
встъпване от 29.10.2019г. се установява, че издалата наказателното
постановление Гергана Борисова заема длъжност началник на 01 група
"Административно - наказателна дейност" в 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП, СДВР и разполага с материалната и териториална
компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН- актът е съставен в присъствието на свидетел - очевидец на
нарушението и на санкционираното лице. Подписан е от съставителя,
свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и препис. Не се споделят
доводите на защитата за нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗАНН. Посочената
разпоредба изисква АУАН да се състави в присъствието на свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението,
което изискване е спазено, доколкото АУАН е съставен в присъствието на
свидетеля Л. А. - очевидец на нарушението. Разпоредбата на чл. 40 ал. 1
ЗАНН обаче не изисква в АУАН да бъдат посочени всички свидетели на
нарушението. Дори и да се приеме обаче, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл.
7
40 ал. 1 ЗАНН, същото беше отстранено в съдебното следствие, тъй като
пътникът в автомобила - свидетелят Д. Александров беше разпитан в съдебно
заседание и показанията му бяха приобщени към доказателствената
съвкупност, въз основа на която съдът формира изводите си.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, изискуемо съгласно чл. 42 ал. 1, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е извършено, с посочване
на нарушената разпоредба. Както в АУАН, така и в НП са посочени времето
и мястото на извършване на нарушението, както и конкретните действия на
жалбоподателя - "извършва рязка маневра, като преднамерено извежда МПС
извън контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на гумите."
Възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът прецени като
неоснователни. Метеорологичната обстановка и състоянието на пътната
настилка не са елементи от състава на нарушението, поради което и
закономерно не са намерили място в АУАН и НП, респективно - с
непосочването им по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да разбере за какво административно
нарушение е ангажирана отговорността му.
Не е нарушена и разпоредбата на чл. 53 ал. 1 ЗАНН. Посочената
разпоредба изисква от наказващия орган да извърши преценка налице ли са
основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, но не и да я приложи. В случая,
издавайки наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, наказващият орган очевидно е приел, че не са
налице предпоставките единствено да предупреди въззивника. Още повече в
случая се касае за нарушение на ЗДвП и с оглед разпоредбата на чл. 189з
ЗДвП преценката дали нарушението представлява маловажен случай е
извършена от законодателя.
При извода за липса на процесуални нарушения съдът намери, че
правилно е приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл. 104б т. 2
ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая от гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите С. С. и Л. А., се
8
установи с категоричност, че жалбоподателят Й. К. е управлявал лек
автомобил марка "БМВ", модел "320 Д" с рег. № хххххххххххх по път за
обществено ползване - в гр. София, на бул. "С.ско шосе" с посока от
Околовръстен път към ул. "Професор Д-р Иван Странски", който е използвал
не за превоз на пътници и товари, а за приложение и демонстрация на
техники на рисково шофиране, т.нар. "дрифт" /техника на шофиране, при
която превозното средство се извежда извън контрол чрез презавиване, което
води до загуба сцеплението на задните гуми и странично приплъзване на
автомобила/, с което е нарушил чл. 104б т. 2 ЗДвП.
Нарушението е извършено при пряк умисъл като форма на вината -
жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си - че
се намира на път, отворен за обществено ползване, който следва да използва
единствено по предназначение - за превоз на хора и товари, но въпреки това е
решил да демонстрира възможностите на автомобила и собствените си такива
на водач, прилагайки техники на рисково шофиране.
Доводите на въззивника, че приплъзването на автомобила е вследствие
на загуба на контрол поради тежките метеорологични условия бяха
категорично оборени от събраните гласни доказателствени средства и
писмени доказателства. От отговора от НИМХ изх. № ОД - 03-666-
1/01.09.2022г. се установява, че около 01:20 часа на 12.03.2022г. снежната
покривка на територията на град София е била 1 см, а не 5 см /както твърди
въззивникът в жалбата/. От показанията на свидетеля А. се установява и че
пътното платно е било почистено. И отново от показанията на този свидетел
се доказа, че жалбоподателят на няколко пъти е приложил тази техника на
шофиране в различни участъци по маршрута си. На следващо място -
твърденията за загуба на контрол на автомобила поради заснежаване и
заледяване на пътната настилка, се излагат за първи път в жалбата до съда, но
не са били дори споменати пред служителите от "Пътна полиция", пред които
жалбоподателят е изложил съвсем различни причини за поведението си на
пътя, поради което и съдът ги прецени единствено като защитна теза.
Изводът, че нарушението е извършено при пряк умисъл като форма на
вината, съдът основа на установените действия на жалбоподателя - от
показанията на свидетеля А. се установи, че жалбоподателят К. на два или
три пъти е предприемал подобно поведение, като всеки път, за да изведе
9
автомобила извън контрол, е подавал газ. Ето защо събраните доказателства
са достатъчни, за да се направи извод, че жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си на пътя.
Нарушението категорично не може да се преценява като маловажно.
Не се установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
сочат на по-ниска степен на обществена опасност. Прилагането на подобни
техники за шофиране и то в населените места застрашава живота и здравето
на останалите участници в движението, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност. От показанията на свидетеля А. се
установява и че в един от случаите поради рисковото шофиране на
жалбоподателя е съществувала опасност да възникне ПТП с друг автомобил,
чийто водач е бил възмутен от поведението на въззивника, но дори и това не е
мотивирало жалбоподателя да спазва правилата за движение по пътищата, и
К. е продължил да шофира по този начин и на бул. "С.ско шосе". Липсата на
настъпили вредни последици не следва да се цени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като нарушението по чл. 104б т. 2 ЗДвП е
формално, на просто извършване, и за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредоносен резултат. В случая не само че липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства, но са налице и такива, които утежняват
отговорността на въззивника - че е приложил техниката на рисково шофиране
не веднъж, а на няколко пъти, като в един от случаите е застрашил друг
автомобил. Не могат да се споделят възраженията в жалбата, че нарушението
следва да се преценява като маловажно поради липсата на обществена
опасност на жалбоподателя като водач на МПС. От справката - картон на
водача на Й. К. се установява, че същият е многократно санкциониран за
разнородни нарушения на ЗДвП, което сочи, че жалбоподателят трайно не
спазва правилата за движение.
Най-сетне, следва да се посочи и че съгласно разпоредбата на чл. 189з
ЗДвП /в сила от 23.12.2021г./ за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28
ЗАНН.
Наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
приложението на санкционната разпоредба на чл. 175а ал. 1 ЗДвП, като е
наложил на въззивника наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок, по-малък от предвидения. Съгласно чл. 175а ал. 1 ЗДвП водач, който
10
ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва
с глоба в размер на 3000, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца. Предвидените наказания глоба и лишаване от право да
управлява МПС са в абсолютно определен размер, като съгласно чл. 27 ал. 5
ЗАНН не се допуска налагането им в по-нисък размер. Наказващият орган
правилно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 3000, 00 лева, но е
приложил неправилно материалния закон, като го е лишил от право да
управлява МПС за срок от три вместо дванадесет месеца. Доколкото обаче
производството пред съда е образувано по жалба на наказаното физическо
лице и предвид забраната за влошаване положението на обжалващия, съдът
не разполага с възможност да завиши наложеното му наказание "лишаване от
право да управлява МПС".
По тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството право на разноски има наказващият
орган, който обаче не доказва извършването на разноски и не претендира
такива. Жалбоподателят, предвид извода за неоснователност на жалбата, няма
право на присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
006309/15.04.2022г., издадено от Началник - група към СДВР, ОПП, с което
на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП на Й. Р. К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000, 00 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение на чл. 104б т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съобщения за решението да се изпратят на наказващия орган, на адв.
В. Захариева от САК и на жалбоподателя Й. К. (на посочения в жалбата
съдебен адрес).
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12