Мотиви към присъда № 99/04.02.2011 година
по НОХД № 1409/2010
година
по описа на Районен
съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА обвинява:
1) Й.С.Г.
за това, че на 05.05.2010 година в село Джулюница след предварителен сговор с М.И.Н. ***, чрез използване на моторно превозно средство –
лекотоварен автомобил „Фиат Дукато” с рег. № В4623АС,
собственост на Елка Стефанова Славева и управляван от
Й.С.Н., отнел с намерение противозаконно да присвои от
владението на собственика С.Д. *** без нейно съгласие
2 броя фотьойли, 6 броя черги с дължина по 6 метра, 3 броя килими, 2 броя
пружини за спалня, 1 брой дюшек за спалня, 10 броя водопроводни тръби с дължина
по 7 метра, 1 брой хладилник “Мраз 150” и 1 брой желязна маса, всичко на обща
стойност 667 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева),
като деянието извършил повторно и случаят не е маловажен – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл.1, т.5 и т.7
във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.28, ал.1 от НК, и
2) М.И.Н.
за това, че на 05.05.2010 година в село Джулюница след предварителен сговор с Й. ***, чрез използване на моторно превозно средство –
лекотоварен автомобил „Фиат Дукато” с рег. № В4623АС,
собственост на Елка Стефанова Славева и управляван от Й.С.Н., отнел с намерение противозаконно да присвои от
владението на собственика С.Д. *** без нейно съгласие
2 броя фотьойли, 6 броя черги с дължина по 6 метра, 3 броя килими, 2 броя
пружини за спалня, 1 брой дюшек за спалня, 10 броя водопроводни тръби с дължина
по 7 метра, 1 брой хладилник “Мраз 150” и 1 брой желязна маса, всичко на обща
стойност 667 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева),
като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
предл.1, и т.5 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимите за
виновни по повдигнатите обвинения и да наложи на подсъдимия Г. наказание лишаване
от свобода към средния размер, предвиден в закона, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, а
на подсъдимия Н. – наказание една година и шест месеца лишаване от свобода
условно с изпитателен срок от три години. Предлага на съда да уважи в пълен
размер предявения граждански иск.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалата С.Д.К. против
двамата подсъдими граждански иск за солидарно заплащане на обезщетение в размер
на 571 лв. за невъзстановените имуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от 05.05.2010 г. до окончателното й
изплащане.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия Г. адв Н.
от ВТАК оспорва квалифициращото обстоятелство по т.4
на чл.195, ал.1 от НК. Моли съда да отчете невисоката стойност на откраднатите
вещи и направеното от неговия подзащитен признание и да му наложи наказание
лишаване от свобода към минимума, чието изпълнение да отложи на основание чл.66
от НК.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия Н. адв.
Валя Петрушева поддържа, че деянието на нейния
подзащитен съставлява маловажен случай на кражба по чл.194,
ал.3 от НК. Моли съда да наложи на Н. наказание
пробация.
ПОДСЪДИМИЯТ Й.С.Г.
дава обяснения. Признава, че е откраднал от дома на гражданската ищца
посочените в обвинението пружини за спалня, хладилник “Мраз 150” и желязна
маса. Отрича да е откраднал другите вещи, посочени в обвинението. Моли да му
бъде наложено условно наказание лишаване от свобода.
ПОДСЪДИМИЯТ М.И.Н.
дава обяснения. Признава, че е откраднал от дома на гражданската ищца
посочените в обвинението фотьойли, пружини за спалня, хладилник “Мраз 150” и желязна
маса. Отрича да е откраднал другите вещи, посочени в обвинението. Моли да му
бъде наложено наказание пробация.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимите Г. и Н. *** и се познават. На 05.05.2010 г. двамата се намирали
пред имота на гражданската ищца К. ***. Забелязали, че
входната врата на къщата е разбита. Н. предложил на Г. да влязат в къщата и да
откраднат по-ценните вещи от обзавеждането. Г. се съгласил.
Двамата подсъдими влезли в жилището
на К. през разбитата входна врата. Последователно изнесли 2 броя пружини за
спалня, 1 брой хладилник “Мраз 150” и 1 брой желязна маса. Тези вещи оставили
на поляната пред съседен имот. Подсъдимият Н. се обадил по телефона на
свидетеля Н. и го повикал да дойде с микробуса си, за да превози вещите. Обещал
му заплащане. Н. пристигнал с лекотоварен автомобил „Фиат Дукато”
с рег. № В4623АС, собственост на Елка Стефанова Славева.
Подсъдимите натоварили изнесените на поляната вещи в микробуса. След това Н. ги
закарал на пункта за изкупуване на вторични суровини до жп спирка Честово в град Горна Оряховица. Там подсъдимите продали
откраднатите вещи като метален скрап. От получената на пункта сума платили на Н.
20 лв. за превоза, а остатъка си разделили.
След като се върнали в село
Джулюница, подсъдимите влезли отново в къщата на К.. Изнесли
два фотьойла от обзавеждането и ги дали на Н..
От заключението на приетата съдебнооценъчна
експертиза се установява, че към 05.05.2010 г. пазарната стойност на
откраднатите от дома на К. 2 броя пружини за спалня, 1
брой хладилник “Мраз 150”, 1 брой желязна маса и 2
броя фотьойли възлиза на 218 лв.
Подсъдимият Й.С.Г.
е роден на *** *** Оряховица. Завършил е начално
образование. Живее в село Джулюница. Няма постоянна работа. Баща е на четири
малолетни деца, които издържа. Осъждан е за кражби и за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК с присъдите по
четири дела, като за първите по време две осъждания е реабилитиран по право.
Подсъдимият М.И.Н.
е роден на *** *** Оряховица. Завършил е основно
образование. Живее в село Джулюница. Няма постоянна работа. Работи за
по-няколко дни в месеца като горски работник. Не е женен и няма деца. Не е
осъждан за престъпления към 05.05.2010 г.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното следствие, обясненията
на подсъдимия Н., дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите С.Д.К.,
И.К.Д., Й.С.Н. и С.С.С., заключението на
съдебнооценъчната експертиза и приетите писмени доказателства, подробно описани
в протоколите за проведените съдебни заседания.
В гласните доказателства е налице
противоречие само по отношение на обстоятелството участвал ли е подсъдимият Г.
в кражбата на два броя фотьойли от дома на К.. В
обясненията си на разпита пред съдия в хода на досъдебното производство
подсъдимият Н. твърди, че двата фотьойла откраднали заедно с Г..
В обясненията си на съдебното следствие двамата подсъдими отричат Г. да
е участвал в кражбата на фотьойлите. Съдът дава вяра на обясненията на Н.,
дадени на досъдебното производство пред съдия, тъй като те са дадени по-близо
до момента на деянието, поради което възпроизвеждат по-точно възприятията на
подсъдимия. Освен това подсъдимия Н. е депозирал посочените показания, преди да
чуе защитната версия на Г., развита в хода на съдебното следствие. Предвид
изложеното съдът прие, че подсъдимият Г. е участвал в кражбата на двата броя
фотьойли.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема, че на 05.05.2010 г. от имота на гражданската
ищца К. е извършена кражба на 2 броя пружини за спалня, 1 брой хладилник “Мраз 150”, 1 брой желязна маса и 2 броя фотьойли, че извършители
на кражбата са двамата подсъдими и че подсъдимите са действали виновно.
Фактът на извършване на кражбата
се установява от обясненията на подсъдимите и от показанията на свидетелите К.,
Д. и Н..
Авторството на деянието и вината
на извършителите се установяват от обясненията на подсъдимите и от показанията
на свидетелите Д. и Н..
Извършеното от подсъдимите е
престъпление по чл.195, ал.1, т.5
и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.28, ал.1 от НК за Г.
и по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК – за Н..
От обективна страна подсъдимите са
отнели от владението на собственика С.Д.К. без нейно
съгласие 2 броя пружини за спалня, 1 брой хладилник “Мраз 150”,
1 брой желязна маса и 2 броя фотьойли на обща стойност 218 лв. За извършване
на кражбата двамата подсъдими са се сговорили предварително, като в сравнително
спокойната обстановка са взели решение да откраднат вещите и са съгласували
волята си. Извършената кражба не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на кражби, поради което случаят не е
маловажен. Видно от данните в справката за съдимост, Г. е действал в условията
на повторност – след като е бил осъден за кражба със споразумението по НОХД №
363/2009 г. по описа на РС-Горна Оряховица и преди да са изтекли пет години от
изтърпяване на наложеното с това споразумение наказание.
От субективна страна подсъдимите са
действали виновно, с пряк умисъл. Съзнавали са, че вещите, които отнемат, са
чужди, че лишават собственика им от фактическата власт върху тях и установяват
своя фактическа власт, и са искали настъпването на тази промяна във
фактическата власт. Последвалото разпореждане с отнетите вещи доказва
намерението на подсъдимите противозаконно да ги присвоят.
В хода на съдебното следствие
бяха събрани доказателства подсъдимите да са откраднали от имота на К. 2 броя пружини за спалня, 1 брой хладилник “Мраз 150”, 1
брой желязна маса и 2 броя фотьойли. Не бяха събрани доказателства подсъдимите
да са откраднали останалите вещи, посочени в обвинението, а именно: 6 броя
черги с дължина по 6 метра, 3 броя килими, 1 брой дюшек за спалня и 10 броя
водопроводни тръби с дължина по 7 метра. Подсъдимите отричат да са вземали от
дома на К. тези вещи, а свидетелите Д. и Н. не
споменават да са видели подсъдимите съответно да изнасят посочените вещи от
имота на К. и да ги товарят в микробуса. Поради това съдът оправда подсъдимите
в частта от обвинението относно кражбата на тези вещи.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установи, че подсъдимият Н. е извикал свидетеля Н.
да дойде с микробуса, след като двамата подсъдими са били изнесли вещите от
имота на К. и са ги били оставили на поляната пред съседен имот. Следователно
към момента на натоварването на вещите в микробуса на Н. подсъдимите са били
установили своя фактическа власт върху тях, т.е. били са осъществили
изпълнителното деяние на кражбата (отнемането). При това положение съдът не
прие, че за извършване на кражбата подсъдимите са използвали моторно превозно
средство – лекотоварен автомобил „Фиат Дукато” с рег.
№ В4623АС, поради което оправда подсъдимите в частта относно квалифициращото
обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4 от НК.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в тежкото материално и семейно положение на
подсъдимия Г. и в стремежа на двамата подсъдими към противозаконно материално
облагодетелстване.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимите следва да бъдат наложени
наказания по НК.
За да индивидуализира наказанието
на подсъдимия Й.С.Г., съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност
на подсъдимия е висока.
Обществената опасност на деянието
е около средната за този вид престъпления.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия
признание и тежкото му семейно и материално положение като баща на четири
ненавършили пълнолетие деца без постоянни доходи от труд.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът съобрази осъждането на Г. по НОХД № 6/2009 г. на Районен съд-Горна
Оряховица, за което не е настъпила реабилитация и което не се обхваща от
квалификацията за повторност.
Относителната тежест на
смекчаващите отговорността обстоятелства надделява над тежестта на отегчаващите
обстоятелства. Поради това съдът прие, че следва да определи наказанието на
Йорданов при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – значително
под средния размер на наказанието, предвиден в закона.
Предвид изложеното по-горе съдът
прецени, че за постигане на целите на наказанието на подсъдимия Г. следва да
бъде наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода.
Срокът на наложеното наказание
лишаване от свобода за деянието по настоящото дело е до три години. Към датата на
извършване на деянието подсъдимият е бил реабилитиран по право за осъжданията
си на лишаване от свобода по НОХД № 370/1997 г. и по НОХД № 131/1998 г., двете
по описа на Районен съд-Горна Оряховица, а по останалите две предходни
осъждания са му наложени наказания пробация. Съвкупната преценка на данните за
личността на Г., вкл. данните за семейното му
положение като баща на четири ненавършили пълнолетие деца мотивира съда да
приеме, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода. С оглед тези мотиви съдът прие, че са налице предпоставките по
чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание. Като
съобрази наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи
изпитателния срок над минимума от три години. Ето защо съдът отложи
изпълнението на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
За да индивидуализира наказанието
на подсъдимия М.И.Н., съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност
на подсъдимия е по-ниска в сравнение с обществената опасност на другия
подсъдим.
Обществената опасност на деянието
е около средната за този вид престъпления.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия
признание, чистото му съдебно минало към датата на деянието и изразеното
от него съжаление за извършеното.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелства съдът съобрази по-активната роля на Н. в задружната престъпна
дейност, изразена в иницииране на извършването на кражбата и в осигуряване на
автомобил за превозване на откраднатите вещи.
Смекчаващите отговорността на Н.
обстоятелства са многобройни, при което и най-лекото предвидено в закона
наказание за извършеното от него престъпление – една година лишаване от свобода
– би се оказало несъразмерно тежко. Поради това съдът определи наказанието на
този подсъдим при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – в размер под
предвидения в закона минимум.
Предвид изложеното по-горе съдът
прие, че за постигане на целите на наказанието на подсъдимия Н. следва да бъде
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.
Срокът на наложеното наказание
лишаване от свобода за деянието по настоящото дело е до три години, към датата
на извършване на деянието подсъдимият Н. не е бил осъждан, а съдът прецени, че
за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения
не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. С оглед тези мотиви съдът прие, че са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание. Като съобрази наличието и на отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът определи изпитателния срок над минимума от
три години. Ето защо съдът отложи изпълнението на наложеното на Н. наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
По гражданския иск:
Предявеният от пострадалата С.Д.К. против двамата подсъдими граждански иск за солидарно
заплащане на обезщетение в размер на 571 лв. за
причинените с деянието по обвинителния акт имуществени вреди е частично
основателен. В резултат на извършената кражба на К. са причинени имуществени
вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото му с пазарната
стойност на откраднатите вещи на обща стойност 218 лв. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние на
подсъдимите. Поради това последните дължат на гражданската ищца обезщетение,
равно на пазарната стойност на откраднатите вещи. Подсъдимите дължат солидарно
заплащане на обезщетението, тъй като са причинили вредата съвместно. Предвид
изложеното съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата
218 лв.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимите са оправдани за кражбата на част от вещите, съдът отхвърли
гражданския иск за горницата над уважения размер от 218 лв. до
пълния предявен размер от 571 лв.
Основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от 218 лв. Съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД подсъдимите са в забава по отношение на
задължението за заплащане на обезщетение от датата на увреждането. Поради това
съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданската ищца законната
лихва върху присъденото обезщетение за времето от 05.05.2010 г. до
окончателното му изплащане.
При този изход на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка
на РС-Горна Оряховица по 65 лв., представляващи 1/2 от
направените по делото разноски в общ размер от 130 лв.
На основание т.2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът
осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица по 50
лв., представляващи държавна такса за разглеждане на
гражданския иск.
По изложените по-горе мотиви
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………….