Р Е
Ш Е Н
И Е № 163
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ – девети състав, на двадесет и първи януари
две хиляди и четиринадесета година, след открито съдебно заседание на
тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ТОСКО
АНГЕЛОВ
при участието на секретар П.Г.,
след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 3764 по
описа за 2013
година, прие за установено следното:
Производството е образувано по реда на
чл. 258, във връзка с чл. 310, ал.1, т.6
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от ищцовата страна по първоинстанционното дело. Обжалва се решение на
първоинстанционния съд по предявен иск с
правно основание чл. 150 от Семейният кодекс. С решението на Асеновградския
районен съд, ІІ състав, постановено по гр.дело № 1521/2013г., се изменя размера
на издръжката, която Д.С.Х. заплаща по силата на споразумение за детето Е.Д.Х.
чрез нейната майка и законен представител В.С.Д., като се увеличава този размер
от 60 лева месечно и периодично, на 100 лв. месечно и периодично, като се отхвърля
искът до пълния предявен размер от 150 лева като неоснователен и недоказан.
Обжалва се решението В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен – за разликата от
присъдения размер 100 лв до претендирания размер 150 лв, месечно. Излагат се
оплаквания относно необоснованост и неправилност на решението в обжалваната
част. Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част както и да бъде
постановено ново решение, с което размерът на издръжката бъде увеличен до
претендирания такъв. Не се ангажират нови доказателства. Претендират се
разноски.
С писмена молба от адв. С.Д.,
пълномощник на въззиваемия Д.С.Х., се моли решението на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено като правилно.
ПОС
след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна
страна по делото в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, разгледа жалбата по същество, както следва:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл. 150 СК.
В.С.Д., като
майка и законен представител на малолетното дете Е.Д.Х. с ЕГН ********** ***, моли да се постанови
решение, с което да бъде изменен размерът
на издръжката, която е осъден да заплаща
Д.С.Х.,***/2009 г. по описа на АРС,
от 60 лв. на 150 лв. месечно и периодично за детето Е., начиная от подаване на исковата молба до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Твърди, че по силата на постигната по гр.д. 1210/2009 г. на
АРС спогодба, ответникът се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. за детето Е.. След определяне размера на издръжката са
настъпили съществени изменения на обстоятелствата, детето е пораснало, Е. вече е ученичка в първи клас, пораснали са
разходите във връзка с отглеждането, възпитанието и образованието, цените на
стоките и услугите са се увеличили значително. Детето всеки ден пътува от село
К. /където живеят с майката/ до село З. за училище с транспорт осигурен от
учебното заведение; в училището е осигурена и безплатна храна за децата.
Майката всеки ден дава в размер на 2 лева за джобни пари на детето, твърди че
ежемесечно за издръжка на детето са необходими около 40 лева като разходи за
„джобни пари” на детето. Освен това за
отглеждането и обгрижването на Е. се правят и разходи във връзка със заплащане
на сметки за храна, отопление, електричество и вода, за кабелна телевизия, за
лечение на типичните за възрастта на детето заболявания, от около 220 лева
месечно. Ищцата заявява, че тя работи и получава месечно възнаграждение от 310 до
381 лева, както и получава и месечните семейни помощи за отглеждане на дете в
размер на 35 лева, а ответникът получава средно месечно възнаграждение за
страната – същия е здрав в трудоспособна възраст и може да реализира значително
по-високи доходи от получаваните. Твърди и че същият не полага непосредствени
грижи за отглеждане на детето Е. и не се ангажира по отношение на осигуряване
на средства за съществуването й извън размера, за който е осъден. Поради което
счита, че размерът на необходимите средства за детето Е. възлизат на 260 лева
месечно, като по-големият размер от издръжката в размер на 150 лева счита, че
следва да бъде поет от ответника. Ангажира събиране на доказателства,
претендира за разноски в производството.
Ответникът не е оспорва твърдението, че е баща на детето Е., както че
по силата на споразумение, одобрено по гр.д. № 1210/2009 г. по описа на АРС се
е задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 60 лв. Оспорва размера на
претендираната издръжка, заявява готовност да заплаща издръжка 80-100 лева, тъй
като получава ниско възнаграждение от 215 до 430 лева месечно. Твърди, че няма
жилище – живее в жилището на родителите си; заявява че майката на детето
получава по-високи доходи от него и следва също да поеме част от издръжката на
детето, както да продължи да се грижи за възпитанието и отглеждането на същото.
Ангажира събиране на доказателства, претендира за разноски в производството.
ПОС след преценка на приложените
по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че
ответникът е баща на детето Е., а и това се установява от
представеното и прието по делото (в заверен препис) у-ние за раждане, издадени
въз основа АР № 03-647/17.07.2006 г. С постигната между страните спогодба по гр.д.№
1210/2009 г. ответникът Д.Х. се е задължил да заплаща месечна издръжка на
детето Е. в размер на 60 лв. Детето Е. е
ученичка в І-ви клас на ОУ „***“ село З..
Ищцата В.Д.
работи в „***“ АД и получава средно месечно възнаграждение около 339 лева,
което е видно от у-ние № 71/28.09.2013 г. /на л.9/. Ответникът е работил и
работи в „**“ ООД и „***“ ЕООД и получава средно месечно възнаграждение около 423
лева, което е видно от у-ния № 27/16.10.13 г. и № 28/16.10.13 г. /на
л.15-16/.
По
делото е представена справка от ТД НАП Пловдив за действащите трудови договори
на ответника Д.Х..
От показанията на свидетелката Е.Д.Д. – майка
на ищцата и баба на детето Е., чиито показания като основани на лични
впечатления, непротиворечащи на ангажираните писмени доказателства, съдът кредитира, се установява, че ищцата
заедно с детето живее в жилището на родителите си в село К.. Детето е ученичка
в първи клас в ОУ в село З., всеки ден пътува от с. К. до с. З. с осигурен
транспорт от училището. Учебниците за Е. са безплатни, но за обучението и са
закупувани различни учебни помагала, всеки ден и се дават 2-3 лв. джобни, тъй
като обядът се доплаща, а и трябват пари и за закуски. Майката и бащата на
детето работят и получават месечно възнаграждение, двамата нямат задължение към
други низходящи. Освен издръжката бащата не е давал пари и не е купувал
подаръци за детето. Според свидетелката за издръжката на Е. месечно са
необходими около 200 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, следва да се приемат от съда следните изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл.150 СК. Същият е
допустим, а разгледан по същество
частично основателен. За основателността на иска е необходимо да е
налице промяна на обстоятелствата от последното определяне размера на
издръжката. Издръжката на детето Е. - в размер
на 60 лв. месечно, е била
определена по спогодба, одобрена по гр.д. № 1210/2009 г. по описа на АРС. Оттогава е изминал период повече от 4 години, през които
детето е пораснало значително, нуждите й значително са нараснали, както
ежедневните, така и свързаните с обучението. Установи се по делото, че детето
заедно с майка си живее в село К. /в дома на родителите на майката/, учи в ОУ „***“
с.З., докъдето пътува ежедневно, във връзка с обучението и са закупувани от
майката различни учебни помагала, дават и се всеки ден джобни пари. За
последните четири години са се променили, безспорно, нуждите на детето от
издръжка, които значително са нараснали. Независимо, че не са ангажирани
доказателства за трайно изменение във възможностите на ответника да дава
търсената издръжка, ответникът е в работоспособна възраст, и е установено по
делото, че реализира месечен доход в размер на около 423 лв /среден доход за
идентичен период, в т.ч. от м.03.2013г. до м.08.2013г.,вкл./.
Предвид
изложеното ПОС приема, че са налице обстоятелства, които визират хипотезата на
чл. 150 от СК. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба
е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В настоящия случай е
налице трайно изменение в нуждите на издържания - от последното определяне
размера на издръжката са изминали около
4 години, през който период са налице съществени промени в обстоятелствата - с
порастването на детето са пораснали и
нейните нужди. Детето живее в село К., а
посещава училище в село З.. - в различно от местоживеенето и населено място, освен това се намират във
възраст, в която са необходими и средства за поддържане на социалния живот на
същите. Не на последно място следва да се отбележи, че присъденият размер на
издръжката в споразумението от 2009г. е в размер под минимално определения в
чл.142 ал. 2 СК. В същото време ал.1 на същата разпоредба предвижда, че
размерът на издръжката се определя, както съобразно нуждите на детето, така и
според възможностите на лицето, което я дължи. По делото не са налице данни, ответникът
да има задължения за издръжка към други непълнолетни в хипотезата на чл. 143 СК, същият е здрав в активна трудоспособна възраст и има възможност да
реализира по-висок доход и осигурява по- голяма част от издръжката на детето.
Майката на детето работи и реализира средния за страната доход, тя също следва
да поеме част от издръжката на детето си;
същата няма задължения за издръжка към други непълнолетни, както и следва да
продължи да се грижи за възпитанието и отглеждането и. С оглед изложените
съображения ПОС приема, че за издръжката на детето Е. месечно са необходими от
около 220 лева. Майката следва да поеме издръжка за детето от около 100 лв,
като същата получава и месечните добавки за дете от 35 лева, както и да
осигурява непосредствените грижи за детето. При което ПОС приема, че относно
бащата, ответник по делото, размерът на
издръжката следва да бъде увеличен от 60 лв. на 120 лв., месечно, считано от
завеждане на исковата молба в съда – 01.10.2013 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Искът
до пълния предявен размер от 150
лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ПОС констатира, че решението на районния
съд в частта, с която е определена издръжка за детето Е. до 100 лева, месечно,
не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Предвид гореизложените
съображения ПОС приема, че решението на районния съд в частта, с която искът за
издръжка е отхвърлен за разликата над присъдения размер 100 лв, месечно, до
размер на 120 лв, месечно, следва да бъде отменено; като вместо него искът за
издръжка бъде увеличен до размер на 120 лв, месечно. В останалата обжалвана
част, с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата над 120 лева до
предявения размер 150 лв, решението на районния съд следва да бъде потвърдено
от въззивния съд.
Ищцата е освободена от заплащане на ДТ по настоящото
производство. При което и съобразно изхода на делото на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати държавна такса по сметка на Окръжен
съд Пловдив - върху уважената част на иска - в размер на 28.80 лв.
Съобразно изхода на делото,
заявената претенция и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата разноски по въззивното производство, съобразно
уважената част на иска в размер на 60 лв. По въззивното дело от страна на
въззиваемия, ответник по иска, не са претендирани разноски, респективно, няма и
данни за направени такива, поради което и съдът не се произнася за такива
разноски с настоящето решение.
Решението на въззивния съд е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване, съгл. чл. 280 ал. 2 предл. първо от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното на 20.11.2013г. Решение № 414 на
Асеновградския районен съд, ІІ граждански състав по гражданско дело № 1521 по
описа на съда за 2013 година В ЧАСТТА,
с която се ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдения размер 100 лева /сто лева/ до размер от 120 лева /сто и двадесет лева/, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА размера на издръжката, която Д.С.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес: А., ул. „***” № **, следва да заплаща за детето: Е.Д.Х.
с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител В.С.Д., ЕГН ********** и двете с посочен с адрес ***,
за разликата над 100 лева /сто лева/ до размер от 120 лева /сто и двадесет
лива/, като ОСЪЖДА Д.С.Х. с ЕГН **********, с посочен адрес: А., ул. „**” № **, ДА ЗАПЛАЩА за детето: Е.Д.Х. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител В.С.Д., ЕГН ********** и двете с посочен с адрес ***,
месечно и периодично, разликата над 100
лева /сто лева/ до размер от 120 лева
/сто и двадесет лева/, начиная от завеждане на иска 01.10.2013 г. до настъпване
на причина за нейното изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата
обжалвана част, с която се отхвърля искът за издръжка за разликата над 120 лева
/сто и двадесет лева/ до пълния претендиран размер 150 лева /сто и петдесет
лева/.
В останалата част решението на районния
съд не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Д.С.Х. с ЕГН **********, с посочен
адрес: А., ул. „***” № ** да заплати по сметка на Окръжен съд-
Пловдив, дължима ДТ върху присъдената
издръжка в размер на сумата от 28.80 лева /двадесет и осем
лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Д.С.Х. с ЕГН **********,
с посочен адрес: А., ул. „***№ **, да
заплати на В.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 60 лева
/шестдесет лева/, направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/