РЕШЕНИЕ
№
469 11.12.2023
г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева
КАНД №536/ 2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на С.Д.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.С. срещу Решение № 233/ 31.07.2023 г.
по АНХД № 1166/ 2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 22-0255-000133/19.08.2022 г. на началника на група в
ОД на МВР Добрич, Второ РУ, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 от същия закон са наложи административни
наказания – „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца..
В касационната жалба се въвеждат
доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се
осъществяването на състава на административното нарушение от касатора. Счита, че
от съдържанието на наказателното постановление не става ясно кое изпълнително
деяние е осъществено и за кое носи отговорност, след като са описани две
изпълнителни деяния. Прави оплакване, че с начина на описанието на нарушението
са допуснати съществени процесуални нарушения, които засягат правото му на
защита и пречат на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспореното
постановление. Възразява, че съдът неправилно е счел, че няма съществено
нарушение на Наредба № 1/19.07.2017г. г. за реда за установяване концентрация
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, предвид липсата на Протокол (Приложение № 2)
по смисъла на чл. 8, ал. 5 от Наредбата.
При тези аргументи се настоява
съдът да отмени решението на въззивната инстанция, респ. и атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че
касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Добрич като
правилен и законосъобразен съдебен акт намира, че следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Добрич, в касационен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да се постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд-Добрич,
че на 04.08.2022 г. около 18.10 часа С.С. управлява лек автомобил марка „Ауди
А6“ с рег. № BSGO35 по ул. „Опълченска“ в с.
Стожер, община Добрич, когато пред бензиностанция „Химойл“ е спрян за проверка от
служителите към Второ РУ на ОД МВР, при което той отказва да му бъде извършена
проверка за алкохол с техническо средство Алкотест 7520. Издаден е талон на
водача за медицинско изследване № 101291/04.08.2022 г. Нарушителят отказва да
даде кръвна проба и урина за химически анализ, като заявява, че няма да посети
лечебно заведение.
За така установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП на касатора
е съставен АУАН, Серия АД № 217723, в който са описани обстоятелствата при
проверката.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на производството
доказателства, административнонаказващият орган приема, че водачът е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. първо
от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от
право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца, като издал обжалваното пред въззивната
инстанция НП № 22-0255-000133/19.08.2022 г.
При така установените факти съставът на Районен съд – Добрич приема, че наказателното
постановление не страда от съществени пороци, които да налагат отмяната му и го
потвърждава изцяло.
Решението е допустимо, валидно и правилно.
Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства
установява фактическата страна на спора. Настоящият касационен състав напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността.
Съобразно Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г.,
ОСС на ВАС I И II Колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две
самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата
на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. В този смисъл
влязлото в сила Наказателно постановление №22-0255-000134/ 19.08.2022 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП,
за това, че на 04.08.2022 г. около 18.10 часа С.С. управлявайси лек автомобил
марка „Ауди А6“ с рег. № BSGO35 по ул. „Опълченска“ в с. Стожер, обл. Добрич е
спрян за проверка, прие което отказва да бъде тестван с техническо средство
„Drug Test 5000 STK“ с инв. № 0036, касае друго административно нарушение.
Правилото за поведение е, че водачите са длъжни да окажат съдействие и
да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, когато бъдат спрени за проверка и бъде поискано от тях това поведение.
Нарушението е формално, поради което е описано чрез две алтернативни форми на
изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение.
Осъществяването на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното
деяние представлява основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай са
осъществени и двете форми на изпълнителното деяние, като наличието на всяка
една от тях е достатъчно за налагане на санкцията. Деянието се състои в отказа
на водача да бъде изследван, като този отказ в случая е налице и в двете му
форми, предвид фактическите обстоятелства. С оглед на това безспорно в случая е
установено, че водачът от обективна и субективна страна е осъществил състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че не било ясно за какво деяние е санкциониран водачът.
Последният е бил длъжен да изпълни разпореждането на контролните органи и бъде
проверен за употреба на алкохол, именно това е изпълнителното деяние – отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, като не е сторил това, той носи административнонаказателната
отговорност, предвидена в закона.
В АУАН и в НП са посочени всички относими обстоятелства. След като
съставомерното поведение се изразява в отказ от дължимо поведение, то се налага
изводът, че необходимо и достатъчно е да се конкретизират онези обстоятелства,
които пораждат задължението на водача да се подложи на проверка за употреба на алкохол,
а именно: управление на моторно превозно средство в съответния ден, час и
място, съответно покана да бъде проверен. Тези обстоятелства са отразени, както
в НП, така и в АУАН.
Настоящият състав споделя
изводите на районния съд, че са неоснователни възраженията на наказаното лице,
свързани с издаваните протоколи по Наредба № 1. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, за
установяването с доказателствен анализатор служителите съставят протокол по
образец съгласно приложение № 3. Протоколът се издава в два екземпляра, като
първият се предоставя на контролния орган, назначил установяването, а вторият
остава за съхранение при извършилия установяването.
Това е така, ако е изпълнено изискването на
закона и на водача е извършена проверка, за резултата от която да бъде съставен
протокол. В случая обаче се касае за отказ, поради което не е налице резултат,
който да бъде отразен, за да се претендира процесуално нарушение от липса на
съставен протокол.
С оглед изложеното касационната
жалба е неоснователна. Районен съд – Добрич е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Ответникът по жалбата не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233/ 31.07.2023 г. по АНХД № 1166/ 2022 г. по описа
на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: