№ 488
гр. Горна Оряховица, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120101136 по описа за 2022 година
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата Г. В. Н.(чрез адв.С.М. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили
граждански брак на 05.04.1974г. в с.В. Общ.Стражица, за което е съставен акт№0007/05.04.1974г. за граждански
брак от кметство с.В. Общ.Стражица. От брака имат родени три деца, които са отдавна пълнолетни и са създали
свои семейства. Твърди се, че след сключване на брака съвместният им живот бил нормален. Двамата отгледали
и възпитали децата си. От около две години, съпругата му се изнесла от семейното жилище в с.В. и се настанила в
друг имот в същото село. Ищецът я увещавал да се върне, като ответницата се връщала за няколко месеца и пак
напускала. Впоследствие ищецът разбрал от съселяни, както и от нея, че причината за това била изневяра от
страна на ответницата. Същата заявила, че не желае да живее повече с ищеца. Явно причината ответницата да
напусне ищецае извънбрачната и връзка. С цялото си поведение ответницата демонстрирала безотговорно
отношение към брака, което било в разрез с общоприетите представи за взаимно уважение и доверие, за
разбирателство и вярност. Съпрузите живеели в условията на фактическа раздяла, отношенията им били
изчерпани, а бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да бъде
прекратен брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на В. ИВ. Н.. Ищецът моли да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище на ул.**** в с.В. Общ.С.. Моли и желае след развода
ответницата да ползва фамилно име Н.. По време на брака съпрузите нямат придобити, фирми и дялове от фирми
и движими вещи на значителна стойност. Притежават два недвижими имота в с.В. Общ.С., находящи се на:
ул.***** и ул.******, които доброволно ще бъдат поделени.
Ответницата В. ИВ. Н. редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор на
исковата молба и не взема становище по предявения иск.
Връчването на документите е извършено при условията на отказ от страна на ответницата да ги получи.
Съгласно чл.44 ал.1 изр.V, VI от ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването. В тази
връзка съдът отчита, че са спазени изискванията на отбелязване на отказа на ответницата-адресат и
документите(в т.ч. и разпореждането по чл.131 от ГПК) следва да се считат за редовно връчени.
1
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че на Г. В. Н. и В. ИВ. Н. са сключили граждански брак на 05.04.1974г. в с.В.
Общ.Стражица, за което е съставен акт№0007/05.04.1974г. за граждански брак от кметство с.В. Общ.Стражица.
От брака имат родени три деца – Георги Георгиев Василев, Цветана Георгиева Василева и Васил
Георгиев Василев, които са отдавна пълнолетни и са създали свои семейства.
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха
ангажирани гласни доказателства. Св.А.Г.А. живее в с.В. и е съсед на ищеца Г.Н.. Заявява, че понастоящем
страните не живеят заедно. В. ИВ. Н. напуснала ищеца преди шест години. Понастоящем живеела също в с.В. в
къщата на дъщеря си. Откакто го напуснала не се била връщала при него. Твърди, че ответницата е много
конфликтна(„много говори и много вика“). В. ИВ. Н. в момента „се занимавала“ с някакъв мъж(на когото му
викат „В....“) от с.В.. Св.Г. Н.Н.(братовчед на ищеца Г.Н.) потвърждава, че страните са разделени. Счита
отношенията между двамата съпрузи са непоносими. Ответницата „захождала“ с чужди мъже. Това била
причината, поради която съпрузите се скарали и впоследствие с разделили. Ищецът пожелал свидетелят да му
съдейства да се съберат. Св.Г. Н.Н. разговарял с с ответницата, но тя отказала, като заявила, че „си има
любовник и не ще и да чува за Георги“. Според свидетеля двамата не можели да живеят заедно, тъй като
съпругата била категорична, че няма да се върне при съпруга си. Съдът дава вяра на свидетелските показания,
като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и
следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от
съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид
настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и
морала. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално.
Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно
обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно(от около две години). Всеки от двамата
съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като
индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо, съдът намира, че следва да
прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда да счита, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е на съпругата В. ИВ. Н.. От доказателствата по делото става
ясно, че същата имала извънбрачни връзки с други мъже, както и че изневерите и са причина за разстройството на
брачната връзка. Жената се е напуснала самоволно семейното жилище и е оставила мъжа си сам. Това достатъчно
красноречиво говори какво е отношението и към брака и е индиция за една консумирана и преди този момент
изневяра. Ответницата не е направила никакви опити да обясни своето поведение на съпругата си, да потърси
контакт с него, за да заздрави брачния си съюз. В. ИВ. Н. не проявила никакъв интерес към запазване на своето
семейство. Съдът счита, че с това свое укоримо поведение ответницата е станала причина за настъпилата
фактическа раздяла между страните, която от своя страна е предизвикала отчуждение между съпрузите, разпадане
на брачните им отношения и прекъсване на физическите и духовни контакти помежду им. Именно това поведение
се явява брачното провинение на ответницата за разстройването на брака. Изложеното до тук мотивира съда да
приеме, че съпругата е съзнавала, че по този начин последиците са единствено в разрушаване на брака, поради
което вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да се вмени изцяло на нея.
Според §.1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца, т. е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. При
преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва жилищната нужда на
съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и
други обстоятелства(чл.56 ал.5 от СК). Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 СК повелява, че съдът предоставя
2
ползването на семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно,
на първо място е необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК,
като след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Ако жилищната нужда
бъде доказана, съдът предоставя ползването на този съпруг. Неслучайно законодателят използва термина
„предоставя”, за да се подчертае, че решаването на въпроса за семейното жилище по исков ред е в
изключителните правомощия на съда като орган на държавна власт. В случая, следва да се приложи общото
правило на чл.56 ал.1 от СК. Събраните гласни доказателства(св.А.Г.А., както и представеният нот.акт№85 томII
нот.дело№653/1983г. на ГОРС), водят до извода, че семейното жилище е неделимо. Освен жилищната нужда,
здравословното състояние и т.н. „други” обстоятелства, интересът от запазване цялостта на жилището от
посегателство налага същото да бъде предоставено за ползване на Г. В. Н..
Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да
продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако
съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име/Решение№245/17.05.2012г. по
гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на
обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,
като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил
брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното
име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и което
същата следва да запази това име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по въпроса, съгласно
чл.326 от ГПК съдът е служебно задължен да се произнесе по въпроса за фамилното име, поради което следва да
бъде постановено запазване на фамилното име на съпругата В. ИВ. Н., прието след сключване на брака, а именно
- Н..
Предвид хипотезата на чл.329 ал.1 изр.I от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за
ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати от В. ИВ. Н., както и по 5.00лв. - ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 05.04.1974г. в с.В. Общ.Стражица, за
което е съставен акт№0007/05.04.1974г. за граждански брак от кметство с.В. Общ.Стражица,
между Г. В. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.***** Общ.С. и В. ИВ. Н. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.***** Общ.С., с друг известен адрес: с.В.
ул.****** Общ.С., ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО
НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
ВИНАТА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е на В. ИВ. Н..
ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище, находящо се в с.В. ул.***** Общ.С. на
Г. В. Н. с ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА В. ИВ. Н. да носи след прекратяване на брака брачното си фамилно име
Н..
ОСЪЖДА В. ИВ. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.***** Общ.С.,
с друг известен адрес: с.В. ул.****** Общ.С., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 30.00лв./тридесет лева/, представляваща
окончателна държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за
3
развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4