№ 33751
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110118524 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от И. С. Б. срещу „..............т“ ООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за кредит № Max_............ от
10.10.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за „бързо разглеждане“ на искането за
отпускане за кредит и на чл. 9, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на такса за
„динамично плащане“ – поради противоречието им със закона и като неравноправни,
евентуално поради заобикаляне на закона.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответното
дружество, в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит № Max_............ от
10.10.2023 г., по силата на който на Б. бил предоставен паричен кредит сумата от 1000 лева
при следните условия: годишен лихвен процент (ГЛП) от 38,49 %, годишен процент на
разходите (ГПР) от 43,11 %, срок на погасяване от 12 месеца и обща сума, подлежаща на
връщане от 1225,52 лева. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора на
кредитополучателя е начислена допълнителна такса в размер от 425,52 лева за услуга
„бързо разглеждане“ на документите за одобрение на паричния заем. Наред с това, на
основание клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора била начислена и допълнителна такса от
638,28 лева за услугата „динамично плащане“ при условията на т.7.4 от раздел V от Общите
условия. В последната било предвидено, че при ползването на възможността за този вид
плащане кредиторът осигурява свой представил, който да посещава настоящия адрес на
кредитополучателя или друго предварително уговорено място в същия квартал, за
извършване на редовно плащане на вноските по кредита. Излага се, че заплащането на тези
такси било разсрочено на равни части и дължимо заедно с погасителните вноски за главница
и лихва. При добавяне на тези такси действителната цена на отпуснатия заем възлиза на
2284,32 лева, надвишаващо два пъти размера на отпуснатия заем. С исковата молба И. Б.
оспорва действителността на двете договорни клаузи с твърдения за нищожността им.
Счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на
документи за одобрение на заема противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК,
намирайки, че тази такса касае действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Посочва, че таксата не е включена при определяне на ГПР по договора, което води до
1
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите. Изтъква, че
всяка нееквивалентна такса по договора по същество прикрива възнаграждение на
кредитора. Наред с това, начислената такса в размер от 425,52 лева се равнява почни на 1/ 2
от стойността на получения заем, което води до нарушаване на принципа на
добросъвестност и справедливост, предвид липсата на еквивалентност на престациите на
страните. С начисляването на тази такса се достига до скрито оскъпяване на кредита и до
забранена от закона цел – неоснователно обогатяване на кредитора, което обуславя
нищожността на клаузата на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Намира, че тази клауза е и
неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, създавайки предпоставки за значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и потребителя, а оттук
и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По отношение на клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора, предвиждаща заплащане на такса „динамично плащане“, която не е индивидуално
уговорена, ищцата посочва, че с начисляването й се цели увеличаване на възнаграждението
на кредитора, като при включването й в размера на ГПР по договора се достига до
нарушаване на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР по договора да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва. Начисляването на допълнително възнаграждение за динамично
плащане накърнява принципа на добросъвестност и равновесието между страните, при
съобразяване и с конкретния й размер, възлизащ на сумата от 638,28 лева при отпусната
главница от 1000 лева. Ищцата намира оспорената клауза и за неравноправна по вече
изложените съображения във връзка с клаузата на чл. 9, ал. 1. Отбелязва също, че принципът
на еквивалентност между престациите на страните изисква заплащането на възнаграждение
само за реално реализирани договорни задължения. С тези съображения ищцата отправя
искане за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор,
въз основа на които са начислени такса за „бързо разглеждане“ и такса за „динамично
плащане“ на посочените основания за това. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..............т“
ООД, чрез пълномощника си юрк. Г.И., оспорва предявените искове и изложените от ищцата
твърдения като неотговарящи на обективната истина. Конкретно излага, че процесните
договорни клаузи не накърняват добрите нрави, тъй като не са в противоречие с общоприети
житейски норми на справедливост и добросъвестност, доколкото дейността на финансовите
институции се осъществява при регулаторен режим и договор при общи условия. Излага, че
принципът за еквивалентност на насрещните престации на страните е правен такъв, като
евентуалното противоречие на клаузи от договора със същия би обусловило нищожността
му поради противоречие със закона, а не с добрите нрави. С отговора ответното дружество
възразява срещу твърдението на ищцата, че предлаганите действия по оспорените клаузи
представляват скрита възнаградителна лихва за кредитора. Намира за неоснователно
твърдението, че ГПР по договора не отговаря на действителния такъв, считайки, че
заявените от ищцата като страна по процесния договор допълнителни действия не са част от
ГПР съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В отговора се излага, че в ГПР се включват разходите
за допълнителни услуги, но само когато последните са задължително условие за получаване
на кредита, каквото в случая не е налице. В случая предоставените по договора услуги са
описани в СЕФ като цена, поради което ищцата е знаела за същите. Последната сама е
изразила желание за допълнителните действия, поради което не може да се приеме, че
оспорените клаузи е индивидуално уговорена от кредитора, а оттук и неравноправна. С тези
доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 146, вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗП, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
2
сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за потребителски
кредит № Max_............ от 10.10.2023 г. и неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора такса за „бързо разглеждане“ на искането за
отпускане на кредит, както и на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитора такса „динамично плащане“, наличието на конкретно изложените
основания, обуславящи недействителността на тези клаузи.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
действителността на договорните клаузи – съответствието им със законовите разпоредби и
индивидуалното им уговаряне; предоставяне на насрещна услуга срещу заплащането на
установените с тези клаузи такси.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно конкретното съдържание на
клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, предвиждаща задължение за заплащане на
такса "динамично плащане" (предвид твърденията на ищцата, че последната препраща към
т. 7.4 от Общите условия, останали непредставени по делото).
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключване между страните на процесния договор за кредит № Max_............ от 10.10.2023 г.,
по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 1000 лева и
включване в съдържанието му на процесните клаузи на чл. 9, ал. 1, предвиждаща
заплащането на такса за „бързо разглеждане“ на искането за отпускане за кредит и на чл. 9,
ал. 2, предвиждаща заплащането на такса за „динамично плащане“ на погасителните вноски
по кредита.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за изясняването му, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Същото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024 г. от
11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
3
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4