Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Д., като
разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 517 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от ЮБЦ ЕООД, ЕИК ********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу О.Д.П., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми
по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между третото лице БТК ЕАД и
ответника е имало сключен договор за далекосъобщителни услуги и допълнително
споразумение от 07.06.2016 год., по който ответникът е неизправна страна.
Ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които доставчикът е фактурирал.
Тъй като ответникът не е
заплатил дължимите суми за пет последователни месеца, доставчикът прекратил
едностранно договора по вина на абоната и е издал крайна фактура за
задълженията.
С договор за цесия от
16.10.2018 год. мобилният оператор БТК прехвърлил свои вземания, сред които и
процесното на третото лице С.Г.ГРУП ООД, ЕИК *********, което дружество от своя
страна ги прехвърлило на ищеца ЮБЦ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 год. Така
последния встъпил в правата на първоначалния кредитор. Уведомленията за
извършените прехвърляния на вземания са приложени към исковата молба.
Ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за
издадената Заповед за изпълнение и подал възражение, за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяването на установителен иск.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 87,15 лв., за
неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.07.2017 – 21.12.2017 год.,
по договори за абонатен номер № 6305003, за което са издадени фактури: № **********/22.08.2017
год., № **********/22.09.2017 год., № **********/22.10.2017 год., №
**********/23.11.2017 год. и № **********/22.12.2017 год., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1552/2020 год. на ЛРС.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва исковете като твърди, че след изтичането на договора й е
било предложено, но не е подписала нов договор, тъй като в него е била посочена
нова цена на ползваната услуга. Въпреки това такси й били начислени.
След това получила писмо от мобилния оператор, че връщат старите условия,
договорени първоначално, но начислените й като задължения суми не й били
върнати въпреки, че не била ползвала услугите.
Телефонът бил спрян още през м. Септември, а не през януари на следващата
година.
Оспорва и основанието и размера на претенцията.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се
представлява.
В писмена молба пълномощникът му, адв. В.Г., САК не възразява делото да се
разгледа в нейно отсъствие, изразява становище по същество на спора, като счита
исковете за основателни и доказани и моли исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът О.Д.П. се явява лично. Оспорва
искаовете, като поддържа възраженията си, въведени с отговора относно
липсата на основание и на яснота как са формирани по размер ищцовите претенции.
Твърди, че не е ползвала услуги, доставени от този мобилен операторот м.
Октомври на предходната, а не от м. Януари на 2018 год.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. №
1552/2020 год. на РС – Лом.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против
надлежна страна по спора в законоустановеният срок – съобщението за подаденото
възражение на длъжника е получено от ищеца на 15.02.2021 год., а искът е
предявен на 15.03.2021 г. /видно от пощ.клеймо/
Предявеният иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е
издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на
плащането.
По ч.гр.д. № 1552/2020 год. на РС – Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 260146/02.11.2020
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника О.Д.П., за сумата от 111,65 лв.,
представляваща: 87,15 лв. – главница, дължима за периода 22.07.2017 –
21.12.2017 год. по Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 07.06.2016
год. и от 08.08.2017 год., за клиентски № 6305003, сключени с БТК ЕАД и 24,50
лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 07.01.2017
– 13.10.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението – 29.10.2020 год. до окончателното й изплащане, както и
направените по водене на делото / ч.гр.д. № 1552/2020 год. на ЛРС/ в размер на 205,00 лв.
По заповедното производство от ответника е подадено
Възражение от 14.12.2020г.
Съдът, с Разпореждане от 01.02.2021 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 15.02.2021 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК
е подаден в указания срок.
Въз основа на представените доказателства от страните сдът
приема за доказано, че на 07.06.2016 год., между отв. О.Д.П. и БТК АД /ВИВАКОМ/, е сключено Допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги за клиентски №
6305003. С Допълнителното споразумение е закрита мобилна услуга – мобилен план MaxiCall
S за мобилен № **********и е
избрана услугата по оферта на доставчика „Комбинирай и спести“, включваща
телевизионна услуга, ТV пакет VIVACOM TV Extra
(с месечна абонаментна такса 17,80 лв. и допълнителен пакет „Диема Екстра“ за
3,96 лв) и мобилна гласова услуга по абонаментен план VIVACOM Smart XS (с месечна абонаментна такса 13,99 лв.)
за същия мобилен № **********, за срок 24 месеца – до 07.06.2018 год.
1.
За
период на отчитане 22.07. - 21.08.2017 год. е издадена месечна сметка № **********/22.08.2017
год. на стойност 52,99 лв. с ДДС, от които:
14,18 лв. - месечен
абонамент за мобилен № ********** за тарифен план VIVACOM i-Traffic
M,
8,32 лв. – месечен абонамент за мобилен № **********за
тарифен план VIVACOM Smart XS
и
21,16 лв. – за ТV пакет VIVACOM TV Extra
Или общо 43,66 лв. без ДДС.
2.
За
период на отчитане 22.08. - 21.09.2017 год. е издадена месечна сметка № **********/22.09.2017
год. на стойност 70,69 лв. с ДДС, от които:
9,99 лв. - месечен
абонамент за мобилен № **********за тарифен план VIVACOM i-Traffic
M,
8,44 лв. – месечен абонамент за мобилен № **********за
тарифен план VIVACOM Smart XS
и
19,15 лв. – за ТV пакет VIVACOM TV L,
Или общо 37,58 лв. без ДДС.
В сметката е включена и сумата от 24,99 лв. – баланс от
предходен период.
3.
За
период на отчитане 22.09. - 21.10.2017 год. е издадена месечна сметка № **********/22.10.2017 год. на стойност
106,35 лв. с ДДС, от които:
10,81 лв. – месечен абонамент за мобилен № **********за
тарифен план VIVACOM Smart XS,
22,87 лв. – за ТV пакет VIVACOM TV L,
-4,55 лв. - месечен
абонамент за мобилен № ********** за тарифен план VIVACOM i-Traffic
M,
0,08 лв. – месечен абонамент за VIVACOM TV GO
Или общо 29,71 лв. без ДДС.
В сметката е включена и сумата от 70,69 лв. – баланс от
предходен период.
4.
За
период на отчитане 22.11. - 21.12.2017 год. е издадена месечна сметка № **********/22.12.2017 год. на стойност
102,15 лв. с ДДС, от които:
0,00 лв. – месечен абонамент за мобилен № **********за
тарифен план VIVACOM Smart XS,
0,00 лв. – за комбинирани услуги.
В сметката е включена и сумата от 101,41 лв. – баланс от
предходен период, както и 0,74 лв. – лихва за забавено плащане.
5.
За
период на отчитане 22.12. - 21.01.2018 год. е издадена месечна сметка № **********/22.01.2018 год. на стойност 348,72
лв. с ДДС, от които:
0,00 лв. – месечен абонамент за мобилен № **********за
тарифен план VIVACOM Smart XS,
0,00 лв. – за комбинирани услуги,
245,80 лв. – корекции,
Лихва за забавено плащане 0,77 лв. и
Баланс от предходни периоди – 102,15 лв.
Отв. О.П. е представила писмо от 11.10.2017 год., с което
мобилният оператор я уведомява, че договорът
е анулиран, но всички начислени до момента суми по него остават дължими, а
за абонамента на мобилен № **********и услугата VIVACOM TV са върнати старите условия по оферта на
доставчика „Комбинирай и спести“. Договорът остава с крайна дата 07.06.2018
год.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018
год., БТК ЕАД е прехвърлил на цесионера СГ ГРУП ООД, ЕИК *********, свои
вземания, описани в Приложение № 1.
С Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД без дата, подписано от неизвестно лице за и от името на БТК, е потвърдено
прехвърлянето на конкретно вземане на отв. О.Д.П. в общ размер на 87,15 лв.,
без данни от какво произтича вземането.
С Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 год., СГ
ГРУП ООД е прехвърлило вземанията си, придобити по силата на договор за цесия с
БТК ООД, в т.ч. и вземанията към ответната страна по настоящото производство,
на ищеца ЮБЦ ЕООД.
Приложено е извлечение от Приложение № 1 към договора за
цесия от 01.10.2019 год., видно от което предмет на цесията е и задължение на
отв. О.Д.П. в размер на 87,15 лв., произтичащо от „договори за мобилни услуги“.
Уведомлението за двете извършени цесии, изхождащо от БТК ЕАД
и СГ ГРУП ООД е приложено към исковата молба.
С доклада си по делото, съобщен на страните с определението
за насрочване на откритото съдебно заседание, съдът е указал на страните, че по делото са спорни както
основанието, така и размерът на претенциите, както и че в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на основанието, размерът и изискуемостта на
претендираното вземане.
По разбиране на настоящия съдебен състав това не е сторено в хода на процеса.
Установено е, че между БТК ЕАД и отв. О.Д.П. е имало сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги, който е изменен с приложеното по
делото Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги
за клиентски № 6305003.
С него е закрита мобилна услуга – мобилен план MaxiCall
S за мобилен № **********и е
избрана услугата по оферта на доставчика „Комбинирай и спести“, включваща
телевизионна услуга, ТV пакет VIVACOM TV Extra
(с месечна абонаментна такса 17,80 лв. и допълнителен пакет „Диема Екстра“ за
3,96 лв) и мобилна гласова услуга по абонаментен план VIVACOM Smart XS (с месечна абонаментна такса 13,99 лв.)
за същия мобилен № **********, за срок 24 месеца – до 07.06.2018 год.
Приложени са пет
месечни сметки, изхождащи от БТК ЕАД, в които са посочени различни дължими суми
за услуги по различни тарифни планове. Освен, че изхождат от първия цедент и
удостоверяват изгодни за него фактически твърдения, сумите по тези сметки са за
различни от договорените услуги, а крайните задължения не съвпадат с исковата сума.
Отделно от това – от представеното от ответницата писмо на
БТК ЕАД, датирано от 11.10.2017 год., което е приложено и към възражението й по
заповедното производство е видно, че сключеният с нея договор е анулиран.
Остава неясно от писмото какъв договор остава действащ и какви начислени суми остават дължими – на какво се основават и как са
формирани по размер.
Това разколебава и твърдението в исковата молба, че
първоначалният цедент, БТК ЕАД е бил изправна страна по договор за мобилни
услуги.
Недоказано остава и твърдението, че именно от приложеното по
делото Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги
за клиентски № 6305003 от 07.06.2017 год. черпи основанието си претендираното вземане в размер на 87,15 лв., което
е било цедирано първо на С.Г.Груп ООД, а след това – и на ищеца.
На следващо място: при цесията като правен способ за
прехвърляне на субективни права настъпва промяна в субектите на вземането, като
креитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Цесията
се подчинява и на общите условия за действителност на договорите.
В конкретния случай, с
Договора за цесия от 01.10.2019 год. първоначалният цесионер С.Г.Груп ООД е
прехвърлил на ищеца съвкупност от вземания, придобити по силата на договори за цесии от БТК ЕАД, КРЕДИХЕЛП
ООД, КРЕДИТ РЕСПЕКТ ООД и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД“, подробно индивидуализирани в
Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част от договора.
Последното не е представено по делото, но от приложеното
„Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.“ (л. 20)
е видно, че „по силата на договора за цесия, вземането на ЮБЦ ЕООД спрямо О.Д.П., произтичащо от договори за
мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 год. и
в размер на 87,15 лв. е прехвърлено на ЮБЦ
ЕОД.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е
установил при пълно и главно доказване, че именно
претендираното вземане е било прехвърлено в негова полза, респективно, че
то е било включено в двата договора за цесия, нито – че произтича от приложения
Договор за мобилни услуги (по-точно Допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги за клиентски № 6305003 от 07.06.2017 год.).
Извод за обратното в случая не може да бъде направен от
ангажираните от ищеца доказателства.
Ето защо предявеният иск като недоказан се явява и
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При тези мотиви и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮБЦ ЕООД,
ЕИК ********, гр. София искове с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД срещу О.Д.П., ЕГН **********,*** за признаване на установено в
отношенията между страните, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер
на 87,15 лв. (осемдесет и седем
лева, 15 ст.), за неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.07.2017 –
21.12.2017 год., дължими по валидно действащи Договори за абонатен номер №
6305003, сключени с мобилния оператор БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, за което са издадени фактури: за което са издадени фактури:
№ **********/22.08.2017 год., № **********/22.09.2017 год., №
**********/22.10.2017 год., № **********/23.11.2017 год. и № **********/22.12.2017
год. и за които по ч.гр.д. № 1552/2020 год. на РС – Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед №
260146/02.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: