№ 8299
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110127735 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. С. Г., ЕГН
**********, срещу П. Д. ИЛ., ЕГН **********, с която по реда на чл.422,
ал.1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44
ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ за сумата от 4500 лв., представляваща задължение по
запис на заповед от 21,12,2018 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума са издадени заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 09.03.2021г. по
ч.гр.д.№ 12053/2021г. по описа на СРС, 171 състав.
Ответникът оспорва предявения иск.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Предявени са установителни искове за установяване съществуването в
полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която
ищецът е поемател, първият ответник – издател.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има
качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че
същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на менителничния дълг.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност
реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като същата е предявена за плащане видно
от отбелязването на ценната книга. Ето защо, съдът приема, че представеният
1
менителничен ефект установява в полза на ищеца годно за изпълнение
вземане – установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ивайло Илиев и
Цветомир Илиев,които установяват извършени плащания на исковата сума на
ищеца,тъй като по делото не са представени писмени доказателства в
подкрепа на твърденията.
Предвид изложеното и липсата на други конкретни правоизключващи
възражения на ответницика съдът намира, че предявения искове следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата в размер на 570.60 лева- разноски в исковото и
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П. Д.
ИЛ., ЕГН ********** дължи на ИВ. С. Г., ЕГН ********** на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ сумата от 4500 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед от 21,12,2018 г. ведно със
законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума са
издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 09.03.2021г. по ч.гр.д.№ 12053/2021г. по описа на СРС,
171 състав.
ОСЪЖДА П. Д. ИЛ., ЕГН ********** да заплати на ИВ. С. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 570.60 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3