№ 202/04.10.2019г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и пети септември , две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове:
1.Р.Хаджииванова
2. З.Иванова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №286 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №528/31.05.2019г. постановено по гр.д.№3640/2018г. , Районен съд Шумен
е отхвърлил предявените от М.Й.Й., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
гр. Ш... срещу “НЕС – Нови енергийни
системи” ООД, ЕИК : , със седалище и адрес на управление – гр. Ш...,
представлявано от М.М., искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,2 от КТ, за признаване на уволнението на
ищцата, извършено със Заповед № 2206/26.10.2018г., на посоченото в нея
основание – чл. 71, ал. 1 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност – „отчетник“, Недоволен от
постановеното решение е останал ищецът, който счита , че е неправилно , необосновано , постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила , закона и съдебната практика. Счита , че работодателят е при прекратяване
на трудовото правоотношение работодателят е нарушил разпоредбата на чл.70,ал.5
от КТ. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че
ипълняваните от ищцата длъжности са сходни, което обуславя забрана за сключване
на договор със срок за изпитване. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените
искове. Моли да му бъдат присъдени извършените деловодни разноски в пред ШРС и
във въззивното производство .
В
срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата
страна “НЕС – Нови енергийни системи”
ООД, ЕИК : представя отговор на
въззивната жалба , излага аргументи обосноваващи правилността на обжалвания акт
, моли да бъде потвърден и да и бъдат присъдени деловодните разноски извършени
във въззивното производство .
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като се
запозна с доводите изложени в жалбата ,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери жалбата за
неоснователна по следните фактически и правни
съображения :
По
делото не е спорно и се доказва от представените и приети писмени доказателства
че първоначално е сключен Трудов договор №2342/13.03.2017г., по силата на
който, на основание чл.67,ал.1, т.1 от КТ, жалбоподателката е назначена в “НЕС
– Нови енергийни системи” ООД на длъжността „счетоводител оперативен“, на
основание чл.70,ал.1 от КТ е уговорен срок за изпитване от 6 месеца, в полза на
работодателя. На 07.07.2017г. между
страните е сключено Допълнително споразумение №1354/07.07.2017г. , с което са
изразили съгласие за промяна длъжността на работника от „счетоводител
оперативен“ на „помощник-асистент офис на управителя“. Отново е въведена
уговорката по чл.71,ал.1 от КТ за срок за изпитване от 6 месеца, в полза на
работодателя. След това е сключено Допълнително споразумение №1615/10.10.2017г.
, с което е извършена промяна на трудовото възнаграждение на ищцата. На
16.07.2018г. е сключено последното Допълнително споразумение
№1802/16.07.2018г., в което страните са уговорили, че се променя длъжността от
„асистент офис на управителя“ на „отчетник“ , уговорен е срок за изпитване за
новата длъжност от 6 месеца, в полза на работодателя. Със Заповед №2206/26.10.2018г. , връчено на
ищцата на 26.10.2018г. ( в условията на отказ) е прекратено трудовото и
правоотношение с ответника.
На
първо място, с оглед възраженията на жалбоподателя намира за необходимо да
изложи доводи, че при преценка относно спазване на разпоредбата на чл.70,ал.5
от КТ съдът дължи изследване на въпроса дали е налице идентичност на
длъжностите „асистент офис на управителя“ и „отчетник“, но не и на първоначално
заеманата длъжност „счетоводител
оперативен“. В съдебната практика
(Решение №26/28.02.2018г. на ВКС по гр.д.№2545/2017г. , ІІІ г.о. и др.) трайно
е възприето становището, че договор със срок за изпитване не може да се сключи
за работа (трудова функция), която работникът вече е изпълнявал при същия
работодател по окончателен трудов
договор. В настоящият случай, окончателният трудов договор на ищцата е за
длъжността „асистент офис на управителя“.
Този извод се обуславя от хронологията на сключените трудови договори
(допълнителни споразумения ). Както беше посочено по-горе, първоначално
на 13.03.2017г. е сключен Трудов
договор, с който ищцата е назначена на длъжността „Оперативен счетоводител“ , с уговорен срок
за изпитване в полза на работодателя 6
месеца. Преди изтичане на срока за изпитване, на 07.07.2017г. е сключено
Допълнително споразумение към трудовия договор, с който е променена длъжността
на ищцата от „оперативен счетоводител“ на „помощник –асистент на управителя“, в
който има отново предвиден срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя. На 10.10.2017г. е сключено
Допълнителното споразумение, в което
отразено, че се променя възнаграждението на ищцата, липсва изрична уговорка за
промяна на длъжността , но вместо „помощник асистент на управителя“ е вписана
длъжност „асистент офис на управителя“. Според събраните по делото
доказателства – длъжностни характеристики и др. се касае за една и съща
длъжност, следователно с посоченото допълнително споразумение се променя
единствено възнаграждението на ищцата . В него липсва изрична уговорка за срок
за изпитване. Тук следва да се отбележи, че в съдебната практика има застъпени
противоречиви становища , относно правните последици на описаната хипотеза, а
именно когато в допълнително споразумение сключено по Трудов договор съдържащо клаузата по чл.70,ал.1 от КТ, не е
възпроизведена уговорката „срок за изпитване“ – дали отпада или се запазва
действието и. Съдът възприема за меродавно
становището изразено в Решение №376/26.10.2011г. на ВКС по
гр.д.№1405/2010г., ІV г.о., според което взаимно съгласие на страните може да
се изменя съдържанието на трудовия договор, като предмет на изменение може да
бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може
да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в
промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично
чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно
разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на
трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена
форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия
договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение
едновременно на повече от една клауза, но промяната на една клауза като тази за
увеличаване на трудовото възнаграждение, не може да обоснове извод за мълчалива
отмяна и на клаузата за изпитване. Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав формира извода , че с последното от
цитираните допълнителни споразумения не е отпаднала уговорката „срок за
изпитване“ за длъжността „асистент офис
на управителя“. Независимо от горното , договорът е станал окончателен, т.к. на
07.01.2018г. (шест месеца след сключване на Допълнително споразумение
№1354/07.07.2017г. ) е изтекъл срокът за изпитване за длъжността „асистент на
управителя“ и ищцата е продължила да осъществява тази трудова дейност , т.е.
настъпили са последиците предвидени от чл.71,ал.2 от КТ . Значително по-късно ,
на 16.07.2018г. между страните е
сключено допълнителното споразумение за последната длъжност на ищцата -
„отчетник“ .
Както
беше посочено по-горе разпоредбата на чл.70,ал.1 от КТ въвежда забрана да се
сключва последващ трудов договор със срок за изпитване , само по отношение на
длъжност, на която работникът е изпълнявал по окончателен трудов договор или в случая това е длъжността „асистент на
управителя“ , която според съда се различава съществено от длъжността
„отчетник“. От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни
доказателства се установява , че дължимата трудова дейност при изпълнение на длъжността „асистент офис
на управителя“е административна , както съгласно посоченото в длъжностната
характеристика , така и съобразно реално вменените функции – води деловодството
на дружеството , изготвя протоколи за проведени заседания , регистриране и
движение на входяща и изходяща документация и др. подобни , от друга страна
отчетникът има длъжностни задължения свързани с поддържане базата данни за
материалите и стоките произведени в предприятието и допълнителни задължения
свързани със складовата наличност . Видно е , че се касае за длъжности при
които липсва каквото и да е сходство , поради което със сключването на Допълнителното
споразумение №1802/16.07.2018г. , в включващо уговорка по чл. 70,ал.1 от КТ , за длъжността „отчетник“, работодателят
не нарушил императивна правна норма . От горното се налага правният извод че,
обжалваното прекратяване на трудовия договор , извършено на основание
чл.71,ал.1 от КТ е извършено законосъобразно , поради което искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен . Такъв с оглед акцесорния му характер
е и искът по чл.344,ал.1, т.2 от КТ . Поради всичко изложено по-горе въззивният
съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, ето защо следва
да бъде изцяло потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени извършените деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 816 лева.
Водим
от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№528/31.05.2019г. по гр.дело №3640/2018 г. на Районен съд-Шумен , с което са отхвърлени
предявените от М.Й.Й.,
ЕГН , с адрес за призоваване – гр. Ш... срещу
“НЕС – Нови енергийни системи” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление – гр. Ш..., представлявано от М.М., искове с правно основание
чл.344,ал.1, т.1,2 от КТ, за признаване
на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №2206/26.10.2018г., на
посоченото в нея основание – чл. 71, ал. 1 от КТ, за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „отчетник“.
ОСЪЖДА М.Й.Й., ЕГН , да заплати на “НЕС
– Нови енергийни системи” ООД, ЕИК , сумата 816 (осемстотин и шестнадесет) лева
– деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от 08.10.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.