ОПРЕДЕЛЕНИЕ №289
гр. Варна, 25.05.2018г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов ч. гр. дело № 239/18г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба вх.
№ 7579/24.11.17г. по вх. регистър на ОС-Добрич, подадена от С.И.С. *** чрез адв. А.А. *** /след изпращането ѝ
по подсъдност от ВКС с определение № 37/22.01.18г. по ч.гр.д. № 171/18г., ІV
г.о., последното потвърдено с определение № 222/17.05.18г. по ч.гр.д. №
1591/18г. на ВКС, ІV г.о./, против
разпореждане № 1381/13.11.17г., постановено по в.гр.д. № 374/17г. на ОС-Добрич, с което е била върната подадената от същия жалбоподател
касационна жалба вх. № 7195/08.11.17г., насочена против решение №
267/02.11.17г., постановено по същото дело на ДОС. Наведени са подробни
твърдения, че обжалваното пред ВКС въззивно решение на ДОС, е недопустимо.
Освен това се оспорва приетото в обжалваното разпореждане, че всеки един от
предявените по делото искове са с цена под 5 000 лв., тъй като общият им
размер е 6 500 лв., поради което и решението подлежи на касационно
обжалване. Освен това се счита, че с новелата на чл. 280, ал. 2 от ГПК се
преодоляват ограниченията, уредени в чл. 280, ал. 3 от ГПК, тъй като решенията
се допускат до касационно обжалване винаги при възможна недопустимост или тяхна
очевидна неправилност. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане.
В предвидения срок насрещната
страна Ц.Й.С. от гр. Добрич е депозирала отговор на частната жалба чрез адв.
Ел. Т. ***, с който същата е оспорена
като неоснователна. Споделени са съображенията на съда за връщане на
касационната жалба, изхождайки от цената на исковете по делото, както и това,
че нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК не преодолява ограниченията за допустимост
на касационното обжалване, уредени в чл. 280, ал. 3 от ГПК. Претендира се
потвърждаване на обжалваното разпореждане, както и присъждане на направените по
настоящото дело разноски в размер на 300 лв.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем
съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ОС-Добрич по в.гр.д. № 374/17г. е
приключило с постановяване на решение № 267/02.11.17г., с което е отменено
частично решение № 589/23.06.17г. по гр.д. № 599/17г. на ДРС и вместо това е
уважен иска на ищцата Ц.Й.С. против С.И.С. с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, като последният е осъден да ѝ заплати сумата от 1500 лв.,
представляваща неизплатен остатък по договор за заем от 06.04.13г. (сключен от
нейния наследодател И. М. И., починал на 01.11.15г. с
ответника), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.17г. до
окончателното ѝ изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в
отхвърлителните му части - с които са били отхвърлени исковете на ищцата против
ответника за заплащане на сумата от 3 000 лв. по договор за заем от 27.04.13г.
и сумата от 2 000 лв. по договор за заем от 20.05.13г. (също сключени от
нейния наследодател с ответника). С въззивното решение е изменено решението на ДРС в частта за
разноските съобразно резултата от въззивното производство. ДОС е указал, че
решението му е необжалваемо на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Въззивното решение е обжалвано от
въззиваемия /ответник в исковото производство/ С. с касационната жалба в
неговата осъдителна част.
Настоящият състав на съда напълно
споделя съображенията на ДОС, обосноваващи постановяването на обжалваното
разпореждане за връщане на касационната жалба – налице е хипотезата на чл. 286,
ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК. Делото е гражданско, а цената на
уважения срещу ответника иск е под 5 000 лв. /в случая в размер на
1 500 лв./. В тази връзка следва да се изложи, че предмет на делото са
били три отделни иска, основани на отделни облигационни отношения, възникнали
от договори за заем на парични суми. Цената по отделните искове се определя по
реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК – от търсената сума по всеки един от трите
иска. Поради това и въззивното решение в никоя от частите му не подлежи на
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Следва да се има предвид, че
въведеното с нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК ново основание за допускане на
касационно обжалване, не преодолява ограниченията, въведени с нормата на чл.
280, ал. 3 от ГПК.
По горните съображения,
обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и
съобразно отправеното от ответника по частната жалба искане, на същата следва
да се присъдят направените по настоящото дело разноски. Представени са
доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. С молба вх. №
7908/08.12.17г. С. е оспорил дължимостта на хонорара и е релевирал възражение
за неговата прекомерност с искане за намаляването му до минималния предвиден
размер.
Съдът намира, че възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно, тъй като настоящото дело не се отличава с
фактическа и правна сложност. На ответника по частната жалба следва да се
присъди сумата от 200 лв., представляваща предвидения в чл. 11 от Наредба № 1
на ВАС минимален размер, който е определен като долен праг съобразно нормата на
чл. 7, ал. 1, т. 7 от същата наредба /тъй като 1/3 от минималния размер за една
инстанция при интерес от 1 500 лв. възлиза на 111.67 лв./.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1381/13.11.17г., постановено по в.гр.д. № 374/17г. на ОС-Добрич,
с което е била върната подадената от С.И.С. *** чрез адв. А.А. *** касационна жалба
вх. № 7195/08.11.17г., насочена против решение № 267/02.11.17г., постановено по
същото дело на ДОС.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Й.С., ЕГН ********** ***, сумата от 200 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: