Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,……………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на тридесети юни 2020г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Доника Христова
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 817 по описа за 2020г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 15945/24.02.2020г срещу решението на
ВРС-ХVІІс-в № 448/31.01.2020г по гр.д.№ 16958/2019г, с което е прието за установено, че въззивникът Д.Ж.К. с ЕГН ********** *** не
дължи на въззивника „Енерго-Про Продажби”АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна тауърс Г, сума в размер на 1797,71лв,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел.енергия, за периода от 18.10.2017г до 17.10.2018г, както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 437лв - сторени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите са следните:
Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното
дружество. Процесната сума представлявала цената за потребеното в обекта на
ищеца количество ел.енергия и се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200
ал.1 ЗЗД. Всички предпоставки на фактическия състав били налице:
1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните
съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което ищецът е
потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, бил присъединен към електроразпределителната
мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел.енергия.
Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно
в количествено, качествено и времево отношение за обекта.
2. Извършена е била техническа проверка на средствата за търговско
измерване /СТИ/ от служители на „ЕРП Север" АД. На последното няма вменено
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване неправомерните
въздействия върху СТИ. „ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР.
Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346
б."а" ДР на ЗЕ и собственик на електромера /СТИ/ в съответствие с
чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на СТИ и
измервателната система.
На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Периодичността на проверките е
определена със Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за
метрологичен и технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За извършената
проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития регистър 1.8.4.
имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при редовния
отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в БИМ.
4.Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е
бил съставен КП и установено, че била осъществявана намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане било констатирано, че действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната четвърта тарифа, в
която са отразени натрупаните киловати.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179
ал.1 ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД становище за начисляване на ел.енергия
е посочено, че след прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството
ел.енергия, изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера
(1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про Продажби" АД фактурабила определена цената на ел.енергия, реално
доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на
начисленото количество ел.енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е
обусловена и не се дължи за реално потребена от потребителя ел.енергия. Начислена е била сума, представляваща
стойността на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.
Несъответствието в измерването е било установено едва при извършената
техническа проверка и затова неостойностеното количество било допълнително
начислено на абоната. Това количество електрическа енергия не представлява
служебно начисление от страна на ЕРП-дружество, а било реално потребено
количество, отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на
електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия
като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
Процесната сума се дължала от ищеца като насрещна престация по договора
за доставка на ел.енергия, сключен с ответното дружество и представлява
левовата равностойност на консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура
е била издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за специална хипотеза на коригиране на сметката на
потребителя за минало време, различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни
основания, чрез която се остойностява действително консумирана електрическа
енергия, която е била отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално консумираното количество ел.енергия
е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително
по-ниски от цената за ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При
това положение потребителят не само не е ощетен, а дори е поставен в
по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не би била извършена
и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В
този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена
на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия.
В горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№
1370/2015г по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според заключението на която електромерът е бил в метрологична годност към
момента на проверката и се касаело за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез
намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че натрупаните в скрития регистър
66674квт са преминали през процесния електромер, като същите са били доставени
и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило обстоятелството, че бил монтиран нов електромер
на обекта на потребление. В тази връзка в.лице прави заключение, че и
невизуализираните (скрити) регистри били с нулеви показания, тъй като нямало
как да се натрупа ел.енергия без електромерът да е бил включен към захранващата
мрежа преди това.
Ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването
й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този
смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца
ел.енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без
правно основание, уврежда имуществения интерес на отв.дружество и дължи
заплащането на цената на вещта.
Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД
да получи стойността на пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да
плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на ел.енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на
осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество
реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който
смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ
ГО.
Поради изложеното моли за изцяло
за отмяна решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да
постановите ново решение, с което да признаете предявения от ищеца иск за
неоснователен и недоказан.
Моли за
присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
Направено е в евентуалност възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение за въззивната инстнация
в случай, че надвишава
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор вх.№ 21568/13.03.2020г от Д.Ж.К.,
в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски
за въззивното производство, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.
Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.
В
исковата си молба Д.К. излага, че е в договорни отношения с ответното дружество
по силата на договор за продажба на ел.енергия, по партида с кл.№ ********** и
аб.№ №********** за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна ул.„д-р
Анастасия Желязкова“ бл.№ 57 ет.7 ап.19. Заявява, че при проверка на ежемесечните
си задължения в електронната система на ответника узнал, че от него се
претендира сума в размер на 1797,71лв.
С
писмо е бил уведомен от „ЕРП Север“ АД, че на 17.10.2018г представители на
дружеството-собственик на електроразпредели телната мрежа са извършили проверка
на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на процесния
обект, за която е съставен КП № 1105080 и въз основа на констатациите в
протокола е извършена корекция на сметка за стар период.
С
писмо с изх.№ 54993_КП1105080_2/19.09.2019г ответното дружество изпратило
издадена от същото фактура с № ********** от дата 18.09.2019г на стойност 1797,71лв
със срок за плащане 30.09.2019г, за корекция на сметка за потребена енергия в
резултат на констатирано неточно измерване на ел. енергия в процесния обект.
Твърди
още, че депозирал възражение против процесната фактура, но очевидно становището
на двете дружества било, че процесната сума се дължи.
Затова
счита, че има правен интерес за сезиране на съда с искане за защита. Оспорва
изцяло дължимостта на претендираната сума, както и правилността на приложената
методика за определянето й. Изтъква, че не е присъствал при проверката и не е
бил уведомен за извършването й. Поддържа, че само собственикът на цялата
електрическа мрежа ниско напрежение има задължение да поддържа тези системи в
изправност и да гарантира точното измерване на доставяната до границата на
имота на потребителя ел.енергия. Оспорва основанието за начисляване на
процесната сума като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени
съображения. Намира за недопустимо, без да е доказана вина на абоната,
изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата
отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период. Твърди, че
за ответното дружество не съществува потестативното право да внесе едностранна
промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните без
съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно поведение на
абоната и без да е доказано реално потребление, същото е начислило и иска
заплащане на процесната сума. Намира, че в действащата законова уредба не е
предвиден ред и условия за коригиране на сметките на потребителите, поради
което счита, че всички действия, извършени от ответното дружество, са в
нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при произволно
определяне размера на исковата сума. Счита, че към датата на извършване на
проверката е липсвал нормативно регламентиран ред за извършване на проверки и
корекционни процедури по сметки за стар период на абонатите от страна на
ответника. Изтъква, че е налице цялостна отмяна на ПИКЕЕ, поради което
ответникът няма правно основание за коригиращо начисляване на ел.енергия.
Оспорва, че служебно начисленото количество ел.енергия е реално доставено,
както и че процесният електромер е бил предоставен за проверка в БИМ. Отрича
върху електромера да е оказано нерегламентирано вмешателство от потребителя или
от друго лице с негово знание. Счита за неотговарящи на нормативните изисквания
СТЕ, притежаващи невидими регистри. Приема за нищожна разпоредбата на чл.38
ал.3 ОУ на ЕРП-дружество, която се явявала неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 от ЗЗП. Поддържа, че снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98
ал.2 т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция. Оспорва документите, въз основа на които е начислена процесната
сума.
Ето
защо предявява отрицателен установителен иск с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на дружеството сумата
от 1797,71лв по издадена фактура № **********/18.09.2019г за обект на потребление,
находящ се на адрес в гр.Варна ул.„д-р Анастасия Желязкова“ бл.№ 57 ет.7 ап.19
за периода от 18.10.2017г до 17.10.2018г по партида с кл. № ********** и аб.№ **********.
Претендира
и заплащането на направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“АД със становище за неоснователност на иска.
Поддържа,
че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество
за потребена електроенергия, както и че процесната сума представлява цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Дружеството не
оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка
на изправността на средството за търговско измерване, както и че резултатът от
проверката е обективиран в съответен констативен протокол. Заявява, че
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Сочи, че на 17.10.2018г била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„ЕРП Север“ АД в присъствието лично на абоната, като изтъква, че посоченото
дружество няма вменено нормативно задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за
търговско измерване.
Излага
още, че „ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация
и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004, издадена от ДКЕВР. Твърди се,
че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1 т.346
б."а" ДР на ЗЕ и собственик на СТИ според чл.116 ал.6 от ЗЕ и има
право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на СТИ.
Твърди
се, че на СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Заявява се, че дружеството
следи за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на
такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението
на електрическа енергия от абоната. „ЕРП Север“ АД е изпълнило договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
Излага
още, че при проверката било установено, че в невизуализирания регистър
/регистър 1.8.3./ имало показания в размер на 9486квтч.; в регистър 1.8.1. били
отчетени 1541квтч, в регистър 1.8.2. - 4023 квтч, и в сумарния регистър 1.8.0.
-15051 квтч, като тази ел. енергия не била визуализирана на дисплея и съответно
не била отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер бил демонтиран и
подменен с нов такъв, като в БИМ, ГД„МИУ“,
РО -Варна била извършена експертиза, при която било установено, че е била осъществявана
външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане било констатирано
наличие на преминала ел. енергия по тарифа 1.8.3. /9486 кВТч/, която не била
визуализирана на дисплея.
Било
съставено становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3.
Ответникът намира, че процесната сума се дължи на осн.чл.50 ПИКЕЕ, съгласно
който операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел.енергия
като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия
за период не по-дълъг от една година назад. Намира, че чл.50 ПИКЕЕ следва да
намери приложение във всички случаи, в които е налице посоченото в разпоредбата несъответствие, както и че
провереното средство за измерване изпълва понятието „измервателна група“,
визирано в текста на разпоредбата. Твърди, че установеното софтуерно
вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в
регистър, който не се визуализира на електромера. Твърди, че с писма от
„Електроразпределение Север" АД и от „Енерго -Продажби" АД абоната е
уведомен за извършената проверка, съставения констативен протокол и издадена
фактура. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия.
Намира, че потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия, като счита, че процесната сума се дължи от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случай, че
бъде счетено, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли
иска да бъде отхвърлен на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи
от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба
на ел. енергия.
Ето
защо за постановяване на решение за отхвърляне предявения от ищеца иск като
неоснователен и недоказан.
Претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Между страните не се оспорва фактът на валидно
сключен договор за продажба на ел.енергия при действащите публично известни ОУДПЕЕ, както и че праводателят на ищците се е явявал битов клиент по см.на §1 т.2а ДР ЗЕ на дружеството за описания в ИМ адрес на
потребление.
От представения по делото КП от № 1105080/17.10.2018г,
подписан от служителите, извършили проверката, и от лицата, присъствали на
проверката се установява, че на същата дата е била извършена проверка от
служители на „ЕРП Север“АД на електромер,
находящ се в процесния обект на потребление. Били извършени замервания с
еталонен калибриран уред и установено, че в невизуализирания регистър /регистър
1.8.3./ били отчетени 9486кВТч, която ел.енергия не била визуализирана на
дисплея. Електромерът бил демонтиран и
подменен с нов, като подмененият електромер бил поставен в индивидуална
опаковка, пломбирана с пломба № 507417. КП бил подписан лично от абоната /л.35-І/.
Към доказателствата по делото е прието заключение на
БИМ, РО-Варна, съгласно който при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер МЕ162, трябва да се състои от две тарифи T1 и T2, като
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа: T3-009486,8 kWh. Установено било, че не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, както и че същият съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергията. Бил съставен КП № 2122/16.09.2019г, отразяващ резултатите от
изследването /л.37-І/.
Въз основа на заключението от БИМ и КП от техническата
проверка, „ЕРП-Север“АД изготвило становище за допълнително начисляване на
ел.енергия в размер на 9486кВТч, като било отразено, че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който било установено точното
количество неотчетена ел.енергия /л.39-І/. Корекцията била извършена на осн.чл.50
ПИКЕЕ.
В резултат на корекцията било начислено общо
количество ел. енергия от 9486кВТч., от които 6653кВТч за периода от
18.10.2017г до 30.06.2018г и 2833кВТч за периода от 1.07.2018г до 17.10.2018г
като ответното дружество издало ф-ра № **********/18.09.2019г /л.10-І/ за сумата от 1797,71лв, с
което била определена цената на консумираната ел.енергия.
Видно от извлечение за фактури и плащания, приложено
на л.43-45-І, процесната фактура не е била заплатена.
По делото е прието заключението на в.лице по СТЕ,
ценено от съда като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните. От същото
се установява, че процесният СТИ има т.нар. нулева /сумарна/ тарифа. Според
констатациите в КП на БИМ-Варна, СТИ е регистрирал в тарифа 1.8.3 количества
ел.енергия, които са преминали през електромера, но били регистрирани в тарифа
Т3, която не се визуализира по заводска настройка. Вещото лице сочи, че е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която по своята същност е
софтуерна и води до въвеждане на още една тарифа-Т3 /освен заводските тарифи Т1
и Т2/, в която се записва част от потребяваната електроенергия, но същата не се
визуализира и съответно не се инкасира. В заключението се посочва, че
констатираната външна намеса се реализира посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до
второ ниво. Вещото лице приема, че отчетът в сумарната тарифа Т0 съдържа в себе
си и отчета от тарифа Т3-невизуализирана. Посочва, че при използване на нов
електромер, преминал метрологична проверка и нулеви показания на тарифи Т1 и Т2,
следва и останалите тарифи да са с нулеви показания.
В с.з. процесуалният представител на ищеца е оспорил
относимостта на представения с отговора КП, че същият не бил подписан от
абоната. Констатира се от съда, че протоколът действително не е бил подписан от
абоната, от негов представител или член на домакинството, нито от свидетели,
присъствали при съответните действия. Като частен свидетелстващ документ,
изходящ от едната страна, съдът приема, че анализът на удостоверените с него
факти следва да бъде при съвкупната преценка на целия събран доказателствен
материал.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба
на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че титуляр на откритата партида
е бил Лазар Господинов Лазаров и той се е явявал клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са
били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ
бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон–ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган–КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е
налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по
т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.октомври 2018, т.е. след посочената по-горе дата
/14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да
се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е
постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото
решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство
следва да бъде съобразено от въззивния съд.
На следващо място може да
се посочи и това, че въззивното дружество от една страна се позовава на
твърдение за реално консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно,
обаче, били приложени отменените процедурни правила при констатирано
въздействие върху СТИ, което е хипотеза, различна от реалната консумация. За
начислената сума се сочи, че била по цени за технологични разходи, които цени
се различават от цените за дневна и нощна
тарифи, без да става ясно какви са по размер, как са били изчислени и в кои
случаи са приложими.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума. Съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на
ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски по делото предвид своевременно отправеното искане. В
тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от дата 29.04.2020 /л.26,гръб/, от който е видно,
че заплатеното възнаграждение за предоставената правната помощ в размер на 360лв. Договорът обективира и разписка
за реалното получаване на сумата. По отношение на размера е заявено възражение
за прекомерност. С оглед датата на извършеното плащане на 29.04.2020, към него момент
са приложими разпоредбите на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата в редакцията отпреди изменението, обн. в ДВ
бр.45/15.05.2020, в сила от същата дата, заплатената сума от 360лв не надвишава
съществено минималния размер от 356лв. При това положение следва да бъде
присъдена посочената сума изцяло.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХVІІс-в № 448/31.01.2020г по гр.д.№ 16958/2019г,
с което е прието за установено, че въззивникът Д.Ж.К. с ЕГН ********** *** не
дължи на въззивника „Енерго-Про Продажби”АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна тауърс Г, сума в размер на 1797,71лв,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел.енергия, за периода от 18.10.2017г до 17.10.2018г, както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 437лв-сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на Д.Ж.К. ЕГН ********** ***, сумата от 360лв /триста
и шестдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: