№ 21226
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110164308 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. Ф. А., ЕГН:
**********, малолетна, представлявана от родителя си и законен
представител Я. Н. А., чрез адв. В. И. В., с която е предявен иск с правно
основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД срещу "Виваком България" ЕАД, ЕИК:...., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неимуществен характер, вследствие на непозволено увреждане на 18.07.2023
г., при което ищцата паднала в ерозирала шахта, собственост на ответното
дружество и получила наранявания, ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба на 23.11.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че на 18.07.2023г. М. Ф. А. (4 г.),
ходейки по тротоара по ....“, гр. София, район Лозенец, в близост до
административен адрес ... на цитираната улица, пропаднала с единия си крак в
силно ерозирал капак на шахта, след което детето започнало да вика и плаче.
.... Я. А., която я придружавала, й помогнала да извади крака и установила, че
същият е сериозно наранен. При пропадането в шахтата тънкият пласт цимент
се е срутил, като съставящата капака метална ръждясала арматура, стърчаща
от капака е причинила дълбока прободно-прорезна рана. Детето било отведено
незабавно в спешния травматологичен детски кабинет на УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов". Наложила се незабавна оперативна намеса, дезинфекция и
хирургично зашиване на раната. На следващия ден е поставена и ваксина
против тетанус. Преживеният стрес обаче все още не е преодолян и при всяко
следващо дори най-леко падане детето започва да плаче и да пита дали няма
пак да ходи в Пирогов, което наложило извършването на допълнителни и
1
продължителни консултации и работа с детски психолог. Впоследствие, след
извършени справки в С., район Лозенец, се установило, че собственик на
въпросната шахта е "Виваком България" ЕАД. Проведена била
кореспонденция с ... - директор корпоративни комуникации, но въпреки
първоначалния ангажиращ компанията отговор, изложен в кореспонденция от
01.08.2023г., не било постигнато споразумение за уреждане на така
създадените отношения. Последен опит за извънсъдебно уреждане на спора
бил направен с отправянето на писмена покана, получена от ответника на
29.08.2023г. След като от страна на "Виваком България" ЕАД не последвал
никакъв отговор, ищцата била принудена да предяви по съдебен ред
описаната по-горе претенция към ответното дружество.
В исковата молба са налице твърдения, че вследствие на така описания
по-горе инцидент пострадалата М. Ф. А. е претърпяла неимуществени вреди -
претърпени силна уплаха, болки и страдания, които наред с причинените
физически травми и наранявания, са довели и до дълготрайни неблагоприятни
последици за нейната психика, свързани с превъзмогването им. Изложеното е
основание срещу "Виваком България" ЕАД, като собственик на неизрядно
поддържано инфраструктурно съоръжение, довело до причиняването на
гореописаните наранявания, от страна на пострадалата М. Ф. А., да се заяви
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10
000 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника "Виваком България" ЕАД. Не оспорва обстоятелствата, че
четиригодишното дете, разхождайки се по тротоара на ....“ и стъпвайки върху
капак на кабелна шахта, е получило травми на крачето. Приемаме за
безспорен факт, твърденията в исковата молба за вида и характера на травмите
(в това число за прободно-прорезна рана), наложили спешна медицинска
намеса в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ и хирургично зашиване на раната.
Намира, че инцидента е настъпил в светлата част на денонощието, по тротоар
(публична общинска собственост), в присъствието на .... на детето, считаме че
са налице всички елементи на хипотезата на съпричиняване. Отчитайки вида
на материала от който е изграден капака на шахтата, неговата
товароносимост/клас на натоварване съгласно БДС, детето не би могло само
да причини счупване/пропадане на част от материала в шахтата, ако той не е
бил счупен преди това, от неизвестни за нас лица. С оглед на горното, твърде
вероятно е към момента на самия инцидент, парчето - материал от капака,
вече да е било счупено (да е паднало в шахтата в по-ранен и неизвестен
момент или да е откъртено/счупено и изхвърлено в друг участък). Ищцата е
следвало да се съобрази с конкретната ситуация на пътя/тротоарното платно и
при опасност - да я заобиколи/отмине.
На следващо място ответникът навежда доводи и за съпричиняване от
страна на .... на детето, доколкото в настоящия случай се касае за малолетно
дете, родителят би следвало да наблюдава посоката на неговото движение,
2
както и да отчита препятствията пред него, вземайки необходимите мерки за
сигурността му и съобразявайки се с всички рискове в участъка. При условие
че влошеното техническо състояние на капака е било видимо, счита че
посочения инцидент би могъл да се избегне, при полагане на минимални
усилия от страна на детето и родителя - насочване на вниманието към
препятствието и заобикаляне на капака/шахтата.
В отговора на исковата молба са налице твърдения, че в резултат на
усилено строителство на нови жилищни сгради, през последните години,
сериозно се влошило техническото състояние на поддържаните от С.
тротоарни площи. Не представлява изключение и тротоара по ....“, който е
тесен и очевидно неудобен за свободно преминаване на пешеходци.
Последното се потвърждава и от публично достъпния ресурс н а Google Earth,
съдържащ снимка на процесния участък. Дори и непрофесионален поглед е
достатъчен за да се направи оценка на лошото техническо състояние на
тротоара като цяло, наличието на разместени и изпочупени плочки, както и
редица допълнителни препятствия - стълби от тротоара към близкото
заведение, големи кашпи за цветя, заемащи част от площта (вероятно за да се
предотвратят други възможни инциденти, поради наличието на различни
височини на тротоара/участъка от него за преминаване на МПС),
съоръжения/шкафове на други експлоатационни дружества, стълб заемащ
част от площта за движение и др. Очевидно е, че преминаването върху самия
тротоар, представлява истинско предизвикателство за всеки пешеходец и
изисква специално насочване на вниманието, за да бъдат избегнати
евентуални инциденти.
Ответникът твърди, че извършва чести огледи на съоръженията , но
независимо от периодичните огледи и подмЯ. на капаци от страна на екипите,
практиката до момента сочи, че съоръженията им биват повреждани и/или
унищожавани неправомерно от трети, неизвестни лица (пр. при неправомерно
отваряне/разместване/разрушаване на капаци на шахти, при кражба/опит за
кражба на съобщителни кабели; преминаване/паркиране на моторни превозни
средства директно върху самите капаци на шахти и др.). Сигналите за
повредени/унищожени капаци на кабелни шахти се получават в дружеството
чрез различни канали (уведомяване от звена към С., Столичен инспекторат,
районни администрации и служби, отговорни граждани или други
институции, служители/екипи на „Виваком България“ ЕАД). Оценявайки
риска от подобно случайно събитие (неправомерно унищожаване/повреждане
на кабелна шахта/капаци от трети неизвестни лица), техническите му екипи
реагират своевременно, отстранявайки съответните повреди и заменяйки
капаците с нови, усилени, отговарящи на утвърдените технически изисквания
и стандарти. Поради обективната невъзможност да осъществяваме директно
24-часово наблюдение върху техническото състояние на всички кабелни
шахти, изградени на територията на град София, разчита изключително много
на посочените по-горе източници за връзка и преди всичко на отговорното
отношение на живущите/пребиваващите на територията на град София лица,
3
за да го уведомяват незабавно при констатиране или причиняване на щети
върху целостта на кабелните им шахти.
Извършената по този случай вътрешна проверка, потвърдила че във
„Виваком България“ ЕАД не са получавани сигнали от С., Столичен
инспекторат, от СО Район „Лозенец“ или от трети лица за влошено техническо
състояние на въпросната кабелна шахта, преди инцидента. Видно от
приложената от ищеца снимка, линк към Google Earth, в непосредствена
близост до тротоара - в самата жилищна сграда има заведение на хранене,
което бива посещавано от клиенти ежедневно. С оглед на изложените
съображения, твърди че С., респ. Район „Лозенец“ също носи отговорност за
инцидента, чрез своето бездействие и липса на упражнен контрол върху
техническото състояние на тротоарната площ (публична общинска
собственост), дължим съгласно действащото законодателство (Закон за
пътищата, Закона за движение по пътищата и свързаните с тях нормативни
актове). Съгласно установената до момента съдебна практика, претенции за
вреди в подобни на настоящия случаи се предявяват и спрямо Общината, в
качеството й на стопанин/собственик на пътя/тротоарната площ.
Третото лице помагач – „С.“, гр. София, оспорва да е
пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск. Оспорва предявения
иск по основание и размер.
Третото лице помагач – „Юнайтед Файбър България“ ЕООД, оспорва
предявения иск, като поддържа становището на ответника за отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност за намаляване на размера.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
С Определение № 7981/21.02.2024 г. съдът е отделил за безспорни в
отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса
обстоятелствата, че четиригодишното дете, разхождайки се по тротоара на ....“
и стъпвайки върху капак на кабелна шахта, е получило травми на крачето,
вида и характера на травмите (в това число за прободно-прорезна рана),
посочени в исковата молба, наложили спешна медицинска намеса в
УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ и хирургично зашиване на раната, както и че
ответникът е собственик на процесната шахта.
По делото е представена и приета медицинска документация - Лист за
преглед на пациент издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ от 18.07.2023 г.,
видно от която е констатирана рана в областта на подбедрицата на ищцата с
размери около 2 см и в областта на дясно коляно около 1 см.
Представена е и частна съдебномедицинска експертна консултация за
4
ищцата М. Ф. А., изготвена от доц. д-р ... от 06.03.2023 г., с включен снимков
материал, в която е констатирано „дъговидно охлузване в лявата поясна
област, контузия на дясно коляно, разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица и на коляното на десен долен крайник, както и охлузване на
дясната задколенна ямка“. Според заключението констатираните рани добре
отговарят да са получени в резултат на процесния инцидент, като същите
причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Консултиращия лекар е заключил, че няма да има последици за общото здраве
и функции на десния долен крайник за в бъдеще, но след заздравяване на
раните ще остане белег до края на живота. В открито съдебно заседание
експертът пояснява, че в медицинската документация е записано като терапия
- първична хирургична обработка, което означава зашиване на разрезите.
Поддържа, че белегът ръбец има постоянен характер и той ще остане за цял
живот, макар да има медикаменти, които водят до силно избледняване и
намаляване на белезите, тъканта, която образува белега и зарастване на една
рана по кожата е различна от тъканта на кожата и тази тъкан остава като белег
за цял живот, единствено с годините ще избледнее.
По делото е представена и частна експертна психологична консултация,
изготвена от магистър-психолог .. от 30.10.2023 г., в което експертът е
посочил, че към момента на изследването ищцата М. А. е с нормално
психично състояние, но към момента на инцидента 18.07.2023 г. има данни, че
лицето е било в остро стресово състояние, след което е станала страхлива и
тревожна. Сочи още, че описаните реакции на детето са невротична прояви
като последица от случилото се и стресов начин детето да се предпази от нови
такива случай. Според психолога е трудно да се каже кога тези невротични
прояви ще отзвучат, но същите макар традиционно да продължават околно
година, понякога могат да хронифицират и да продължат по-дълъг период.
По делото е прието заключението на съдебно – медицинската
експертиза, изготвено от вещото лице - д-р А. М., което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява констатираните в
представената по делото медицинска документация снимки от представената
частна съдебномедицинска консултация увреждания - рана в областта на
дясна подбедрица с размери около 2 см и дясно коляно с размери около 1 см,
се дължат на действието на твърди тъпи предмети. Експертът е посочил, че
гореописаните увреждания по своята медико-биологична характеристика по
съвкупност реализират признака ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, неопасно за живота на детето. Сочи още, че вида и характера на
уврежданията не са от естество, да доведат до последствия свързани с живота
и здравето на детето. Заключва, че раните описани в медицинската
документация ще зараснат с образуване на ръбец (белег) с размера на раните,
който има траен, постоянен характер и ще остане за цял живот, като само с
времето ще избледнее.
По делото е прието и заключение на съдебно-психологична експертиза,
в която вещото лице – психолог А. А., запознаване с материалите по делото и
5
проведеното експертно изследване е заключило, че ищцата М. А. е дете с
нормално развитие, като актуалното психо-емоционално състояние на детето е
в норма. Експертът сочи още, че преживяванията на страх, уплаха,
дискомфорт, болка вследствие на процесната случка на 18 юли 2023 г. са
преодолени към настоящия момент. Според вещото лице, момичето има
спомен за случилото се, но той към момента не е травматичен, като споменът
се асоциира с преживяването към онзи момент, без към момента да носи
негативни актуални последствия. В открито съдебно заседание вещо лице
пояснява, е несъмнено детето има спомен за случилото се, но няма
травматични преживявания към момента, които да са следствие от
преживения инцидент.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Я. Н.
А., майка на ищцата по делото. Същата споделя, че в един топъл летен ден, с
дъщеря й се прибирали от детската градина по обичайния маршрут, като
вървейки по ....“, където тротоара е много тесен и нямало място за двама,
поради което детето вървяло по тротоара, а тя самата по улицата, изведнъж
детето започнало да пищи. Видяла, че крачето на дъщеря й било пропаднало в
дупка в шахта и било раздрано на едно желязо. Твърди, че нямало никакво
обозначение на това място, но на следващия ден след инцидента, шахтата била
подменена и поправена. Споделя, че помогнала на детето да извади крака си,
след което съпругът й и баща на детето ги закарал в болница „Пирогов“,
където зашили раната, вследствие на което останал белег. Разказва, че раната
представлявала голям разрез, от който течало кръв. Според нея, дупката е
станала, когато детето е стъпило върху процесната шахта, като твърди, че
детето нито е скачало, нито е тичало или оказвало натиск върху шахтата, тъй
като двете вървели спокойно и си говорели. След инцидента, детето временно
било спряно от детска градина и тя се грижела за него вкъщи. Сочи още, че
след инцидента дъщеря й отначало отказвала да стъпва, но постепенно се
престрашила. Заявява, че не се е наложило да търсят психологична помощ за
детето за случая.
Разпитан е и свидетелят ..., баща на ищцата по делото, който споделя,
че не е присъствал на процесния инцидент случил се много близо до дома им,
но веднага след като съпругата му се обадила, отишъл да ги вземе и закара в
болницата. Разказва, че когато пристигнал на мястото на инцидента, детето
пищяло и плачело много силно, било наранено, имало прорезни рани и кръв.
Видял, че имало дупка в процесната ревизионна шахта, а самият капак на
шахтата бил корозирал, изровил се, вероятно поради времето. Споделя, че
дъщеря му е стъпила върху шахтата без да види, че капакът в такова състояние
и същият е поддал. Сочи, че след инцидента детето не ходело на детска
градина временно, а съпругата му се грижела за него.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
6
ищцата болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане на
18.07.2023 г., при което ищцата паднала в ерозирала шахта, собственост на
ответното дружество и получила наранявания
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен
характер и техния размер и причинната връзка между настъпилите за него
вреди и деянието на служители на ответника, неговата противоправност,
както и че ответното дружество е собственик на процесната вещ, а ответникът
следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително съпричиняването, което твърди.
Съгласно императива на чл. 45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, елементите на който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на деянието
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и
вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ, проявили се и при правилна
експлоатирана щом не е съществувала техническа възможност да се
предвидят и обезопасят. В т. 3 от ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС №
4/1975 г., са дадени задължителни указания на съдилищата при
разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За
разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да
е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на
предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността
по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, като
отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на вещта /в този смисъл – Решение №
367/12.05.2010 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, III ГО; Решение №
177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Отговорността по чл.
50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя
е обективна и безвиновна.
Предходното обуславя извод, че за наличието на предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД, щом вещта е произвела
дефект и той се намира в причинна връзка с настъпилите вреди, независимо
дали до този момент технически е отговаряла на изискванията за безопасна
7
експлоатация. Отговорността на ответника в тази хипотеза е безвиновна
/обективна/ и възниква, когато има вреди и те са в причинна връзка с
проявлението на вещ, негова собственост или под негов надзор дори
техническото състояние документално да е отговаряло на изискванията за
безопасност и да е бил осъществяван редовно контрол.
В процесния случай съдът намира, че от материалите по делото е
доказано наличието на елементите на фактическия състав на чл. 50 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника. Безспорно по делото е
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесната шахта. По делото
не е спорно още, а и от събрания по делото доказателствен материал се
установи, че ищцата М. Ф. Алексивеа, разхождайки се по тротоара на ....“ и
стъпвайки върху капак на кабелна шахта, е получила травми на крачето, както
и вида и характера на травмите (в това число за прободно-прорезна рана),
посочени в исковата молба, наложили спешна медицинска намеса в
УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ и хирургично зашиване на раната. Съдът намира
на следващо място, че е доказано по делото и наличието на претърпени от
ищцата неимуществени вреди и причинната връзка между процесния
инцидент и настъпилите вреди.
По отношение на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетение, което следва да бъде присъдено за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, следва да се отбележи, че понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. При определяне на
обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди, съдът
следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последиците, неговата
продължителност, ефектът на всички тези действия върху ищцата,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от
23.X..1968 г., Пленум на ВС), като определеният му размер не следва да бъде
и източник на обогатяване за пострадалия.
С оглед посочените критерии при определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на увреждането на ищцата,
следва да се отчете обстоятелството, че периодът на възстановяване от
претърпяното от ищцата увреждане е сравнително кратък, тъй като се касае за
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки от
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като
към настоящия момент оздравителният процес е приключил и е останал
единствено белег по тялото на ищцата на мястото на прободно-прорезната
рана. Ищцата е претърпяла интензивни болки в началния момент на
увреждането, претърпяла хирургически интервенции - зашиване на раните,
сваляне на конците, при които несъмнено е изпитвала болки и страдания,
8
които са били интензивни по своя характер. Вещото лице по приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза е категорично, че вида и характера на
уврежданията не са от естество, да доведат до последствия свързани с живота
и здравето на детето, но ще остане белег с размера на раната, който ще бъде за
цял живот, което обстоятелство следва да бъде отчетено. Следва да се вземе
предвид и фактът, че макар от заключението на приетата по делото съдебно-
психологична експертиза да се установява, че детето няма травматични
преживявания към момента, които да са следствие от преживения
инцидент, същото е било на 4-годишна възраст към момента на инцидента,
което предполага крехка психика и предпоставя възможност преживеният
стрес да се отрази негативно по отношение на психическото състояние
на детето в дългосрочен план.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата е останало недоказано, тъй като по
делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че
ищцата по някакъв начин с поведението си е допринесла за настъпване на
увреждането. Не се установява още нито .... на детето, нито друго лице да е
осъществило виновно противоправно поведение, което да е станало причина
за увреждането, поради което и възражението на ответника за съпричиняване
е неоснователно.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че на ищцата
следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, но не и в размера, в който се претендира, а в размер на 3 000 лева, който
размер съдът намира за справедлив, съобразно критерия, визиран в чл. 52 от
ЗЗД. Съдът съобразява вида и характера на уврежданията, физически такива,
както и по - трайния им характер и трудността на заличаването им, а и
отражението на психиката на детето. За разликата над тази сума до пълния му
предявен размер от 10 000 лева, предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност. От представените доказателства е видно, че ищцата е сторила
разноски в общ размер на 2300 лв., от които 400 лв. държавна такса, 600 лв.
депозити за експертизи и 1300 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност
на спора и размера на претенцията, като в тази връзка възнаграждението
уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. е в
съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. От това
следва, че искането на ищцата по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК е основателно за
сума в размер на 690 лв., представляваща разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска.
9
Право на разноски има и ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно на отхвърлената част от иска, като на същия следва да бъде
присъдена сума в размер на 70 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...и, да заплати на М. Ф. А., ЕГН: **********,
представлявана от родителя си и законен представител Я. Н. А., и двете с
адрес гр. София ул. „... на основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 000
лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 23.11.2023
г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
вреди от неимуществен характер, вследствие на непозволено увреждане на
18.07.2023 г., при което ищцата паднала в ерозирала шахта, собственост на
ответното дружество и получила наранявания, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 10
000 лв.
ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...и, да заплати на М. Ф. А., ЕГН: **********,
представлявана от родителя си и законен представител Я. Н. А., и двете с
адрес гр. София ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в производството
в размер на 690 лв.
ОСЪЖДА М. Ф. А., ЕГН: **********, представлявана от родителя си и
законен представител Я. Н. А., и двете с адрес гр. София ..., да заплати на
„Виваком България“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ...и, разноски в производство в размер на 70 лв.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи –
„С.“, гр. София, ... и „Юнайтед Файбър България“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ...и.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10