Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Пазарджик,
15.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№267 по описа
за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата си
молба против С.И.Я. с ЕГН ********** *** ищецът „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК … със
седалище и адрес на управление град С., ул.“Д. Х.“№.., представлявано от
изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С.твърди , че на 28.04.2017г. е
сключил с ответника договор за кредит
№**********. По този договор ищецът е кредитор, а ответникът –
кредитополучател. Ищецът твърди, че е изпълнил изискването на чл.11.,
ал.1,т.7 от Закона потребителския кредит/ ЗПК/, посочвайки общия размер на
кредита и условията за усвояването му. Видно от чл. 7 от договора (общ размер на кредита и условията за
усвояването му), във връзка с т, 1 от същата разпоредба, е определен общ размер
на потребителския кредит от 2449.05 лв., като към същия размер е прибавена и
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 262.40 лв. Съгласно чл. 7, т.
2.1 от процесния договор, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка
на потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и посочена в чл. 11.2 от
договора. Кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните
средства постъпят по посочената му банкова сметка. ***ремии, според чл. 7, т.
1, както и чл. 7, т. 2.2, във връзка с чл. 19 от Договора за потребителски
кредит, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките,
предлагани от кредитора или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, кредитополучателят дължи заплащането на застрахователни премии, в общ
размер на 186.65 лв., представляващи също част от общия размер на кредита. Към
настоящата искова молба прилагат Застрахователно удостоверение (Приложение 3). С
подписването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят дава
изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита, представляващи
застрахователна премия, да бъдат преведени директно по банковата сметка на
съответния Застраховател. Еднократната такса за оценка на риска, включена в общия размер
на дълга, в размер на 262.40 лв., съгласно чл. 7, т. 1 от Договора, се
финансира от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, в зависимост от изявеното му желание в искането
- декларация за потребителски кредит (Приложение 4). Твърди се, че
в искането - декларация, потребителят
е декларирал съгласието си еднократната такса да бъде финансирана от банката – кредитор и възстановена от него с
дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план по договора. Общото крайно
задължение на ответника, съгласно чл. 10 от договора възлиза на 2758.26 лв.,
която сума е разсрочена на 14 погасителни месечни вноски, oт които 13
вноски по 197.02 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на
197.00 лв. Уговореното между страните възнаграждение се състои от 309.21лв.,
представляващо договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на
19.52 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума
с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.Твърди
се, че в договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост
върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни
вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това
ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от процесния договор сочат за
съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща
единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Доказаването, че
дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е
изпратила писмото. В случая кредиторът разполага с писмен документ, според
който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ
адрес:***, п.к. …, ул. „М." №... Достатъчно е изпращането на писмото да се
извърши до посочения от страната адрес, за да се счита връчването за редовно. В
тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и
съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Видно е. от приложена обратна разписка за доставка на ИД PS 1421 004LF1 U с бар код:
9117120900658 (Приложение 5), че ответникът е търсена на посочения в договора
за потребителски кредит адрес, който е посочен като постоянен. Видно е от
обр.250, издаден от "Български пощи" ЕАД (Приложение 6), че Уведомлението
за предсрочна изискуемост, с бар код: 9117120900658 (Приложение 7) не е
получено, тъй като адресатът се е преместил на друг адрес. В конкретния случай,
предсрочната изискуемост е настъпила на 06.08.2017 г., поради преустановяване
плащането на три поредни месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно: 05.06.2017 г., 05.07.2017 г. и 05.08.2017 г. След тази
конкретна дата (06.08.2017 г.) длъжникът е загубил възможността да погасява
месечно и непадежиралото вземане на кредитора, което е станало незабавно и
предсрочно изискуемо. Към дата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК (19.10.2017 г.), задължението
на ответника към ищеца е било в общ
размер на 2801.9 лв. (2449.05 лв.
главница и 309.21 лв. договорна лихва), както и на основание чл. 9, ал.4 от
Договора за потребителски кредит, обезщетение за забава (лихва за просрочие),
което към 05.10.2017 г. е било в размер на 43.64 лв. Твърди се , че тези
вземания са предявени по реда на заповедното производство като е било
образувано ч.гр.д.№4249/2017г по описа на РС-Пазарджик. Издадена е заповед за
изпълнение, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли се съда да се приеме за
установено ск и след като се уверите в основателността му да постановите
решение, с което да признаете за установено, че ответникът
в качеството си на кредитополучател (потребител) по договор за
потребителски кредит № ********** от 28.04.2017 г., дължи на „Ти Би Ай Банк*' ЕАД, в качеството му на кредитодател
по същия договор сума в общ размер 2801.90
лв„ от които 2449.05 лв. главница, 309.21 лв. договорна лихва, за периода от
05.06.2017 г. до 06.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава (лихва за просрочие) в размер на
43.64 лв., за периода от (05.06.2017 г.) до (05.10.2017 г.).В условията на
евентуалност моли да се постанови решение, с което да се
ответника , в качеството си на кредитополучател (потребител) по договор
за потребителски кредит № ********** от 28.04.2017 г„ да заплати
но „Ти Би Аа Банк" ЕАД, в качеството му на кредитодател по
същия договор, сума в общ размер на 2758.26 лв., от които: 2449.05 лв.-
главница; 309.21 лв. - договорна лихва, за периода от 05.06.2017 г. до
05.07.2018 г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена следната банкова сметка: ***, с BIC ***: TBIBBGSF. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника, чрез
особения му представител, назначен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК е подаден
писмен отговор, с който се оспорват исковете. Противопоставя възражение, че не
е подписал процесния договор за кредит, като не е отправял искане – декларация
за сключването му. Оспорва твърдението, че
е подписал договора като резултат от информирано съгласие с
представения погасителен план. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на нормата на чл.11 от
ЗЗП като липсва изискуемото се съдържание по закон, което води до
противоречието му със закона и поради това
същият е недействителен. Твърди, че не е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита предсрочната
изискуемост на кредита. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание
ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания,
чрез представените по делото писмени
бележки.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения му представител, поддържа направеното с
писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното
от фактическа страна.
Видно е от приложеното като
доказателство по делото ч.гр.д.№4249/2017г. по описа на РС-гр.Пазарджик, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу ответника С.Я. за
следните суми: за сумата от 2449.05 лв. лв. неизплатена главница по договор за
потребителски кредит №**********/28.04.2017г, договорна лихва в размер на 309.21
лв. за периода от 05.06.2017г. до 06.08.2017г, обезщетение за забава в размер
на 43.64 лв. за периода от 05.06.2017г до 05.10.2017г, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението.Въз основа на
така подаденото заявление Пазарджишкият районен съд е издал Заповед№2608 от 23.10.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Тази заповед е връчена на
длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си и в
законовоустановения срок заявителят е инициирал настоящото производство.
От
ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства се установи, че на 28.04.2017г
между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №**********,
по силата на който банката – ищец в качеството на кредитор е предоставила на ответника в качеството на
кредитополучател/ потребител/ кредит в размер на 2000 лв. Срокът на договора за кредит е до 05.07.2018г. Кредитополучателят е
сключил застраховка живот –в размер на 92.40 лв. и застраховка безработица в
размер на 92.40 лв. За целта е определена еднократна такса за оценка на риска в
размер на 262.40лв., която е дължима в деня на подписването на договора.
Уговорено е, че тази такса се финансира
от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. Според
чл.7.2.1 от договора средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до три дни ,считано от датата на
сключване на договора по сметка на потребителя , открита в банката –
кредитор и посочена в чл.11.2 от
договора. Кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните
средства постъпят в посочената банкова сметка. ***.7.2.2 от договора частта от
средствата по кредита, представляващи застраховка се превеждат от кредитора
директно по банковата сметка на съответния застраховател , за което потребителя
дава изрично съгласие с подписването на договора . В чл.9.1 от договора е уговорено,
че лихвеният процент , с който се олихвява предоставения кредит , изразен като
годишен лихвен процент е 19.52% %.Съгласно чл.9.4 от договора при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
просрочената сума за периода на просрочието. Законната лихва е в размер на ОЛП
плюс 10 пункта надбавка. По силата на договорната връзка ответникът е поел
задължение да върне дадената в заем сума на 14 месечни вноски, съгласно
погасителен план, обективиран в чл.11.2 от договора, от които 13 вноски всяка в размер на 197.02 лв. и 14 вноска в размер
на 197.00 лв. падежа на всяка вноска е на
пето число на съответния месец като първата вноска е била дължима на 05.06.2017г
, а последната вноска е била дължима на 05.07.2018г. Според чл.11.1 от договора
в случай на просрочие при изплащане на една или повече дължими месечни
вноски потребителят е длъжен да заплати
и начислени лихви за периода на просрочието . В чл.16.2 от договора е
уговорено, че при пълно или частично
просрочие на изплащането на три поредни
месечни вноски цялото непогасено
задължение съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски. Считано от тази дата
върху цялото непогасено към момента задължение на потребителя се начислява
законна лихва по чл.9.4 до
окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл.25.8 от договора цялата
кореспонденция между страните , свързана с изпълнение на договора е следвало да
се изпраща единствено и само на
адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и 4 от същия. При
промяна на адресите / чл.25.10/ страната трябва да уведоми за това другата
страна предварително в писмен вид, а при
невъзможност, - незабавно при промяна на адреса . Всички писма / чл.25.11/, изпратени на последния посочен писмено от страната
адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е
променила адреса си за кореспонденция и не е изпълнила задължението си по
чл.25.10.
Видно от
съдържащите се на лист 17-19 от делото писмени доказателства, че банката – ищец
е изпратила чрез „Български пощи“ЕАД на ответника уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането по горевизирания
договор Установява се от приложеното известие обр.250, че адресатът
се е преместил, поради което пратката
не е връчена.
Във
връзка с направеното от ответника оспорване, което е в смисъл, че не е
подписвал договора за кредит и искането-декларация по делото бе изслушана
съдебно-графологическа експертиза, чието заключение съдът кредитира с пълно доверие
като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че подписите на потребителя в
договор за потребителски кредит №********* от 28.04.2017г , в застрахователното
удостоверение и в искане-декларация за потребителски кредит от 27.04.2017г ,
обекти на експертизата, са положени от ответника.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-икономическа, чиито основно и допълнително заключения съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвени. Вещото лице е констатирало, че на 28.04.2017г.
ищцовата банка е изплатила на каса на
ответника сумата от 2000 лв. На същата
дата банката е превела по сметка на застрахователя сумата от 92.40 лв. за
покриване на застраховка „Живот“ и
сумата от 94.25 лв. по застраховка „безработица/. Преведена е и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 262.40 лв. В табличен вид на стр.3 и 4 от
констативно-съобразителната част на основното заключение вещото лице онагледило съгласно погасителния план
компонентите на всяка дължима месечна
вноска по кредита в размер на 197.02
лв., тоест каква част от нея съставлява главница и каква –част договорна лихва.
Вещото лице обобщава, че договорната лихва през целия период на кредита се е
изчислявала на база уговорения от страните лихвен процент, а именно 19.52%.
Според констатациите на вещото лице дължимата по процесния договор главница
възлиза в общ размер на 2 449.05 лв.. Общия размер на договорната лихва за
периода от 05.06.2017г до 05.07.2018г е в размер на 309.21лв. Експертизата
обобщава, че за периода от 05.06.2017г / първа падежна дата/ до 05.07.2018г /
последна падежна дата/ по процесния договор няма погашения от страна на
кредитополучателя. Няма отразени плащания и след 05.07.2018г до 10.09.2018г.
Обезщетението за забава за периода от 06.06.2017г до 19.10.2017г/ датата на
подаване на заявлението/ е в размер на 53.21лв.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 430 и сл ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта
на исковете съдът намира следното:
Ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК
със заповед за изпълнение№2608 от 23.10.2017г.,
издадена по ч.гр.д.№4249/2017г по описа на ПРС, спрямо ответника за процесните
суми. Тази заповед е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.В едномесечният срок е
предявен положителен установителен иск
по чл.422 от ГПК, който като допустим следва да бъде разгледан по същество.
По същество съдът
намира следното:
Безспорно се
установи, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за
паричен заем, регламентиран в чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит /
ЗПК/. Съгласно чл.9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителския кредит е договор , въз основа на който
кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, , разсрочено
плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно
визираната правна норма следва да се прецени доколко са основателни
възраженията на ответника, касаещи противоречие на процесния договор с разпоредбите на ЗПК, които съгласно чл.22
от същия закон обуславят недействителност на облигационната връзка. Приетият като писмено доказателство
договор е сключен в писмена форма, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид , формат и размер шрифт- не по-малък от 12. Коментираният
договор съдържа всички реквицити по чл.11 от ЗПК , включително и тези по г.7-12
от цитираната разпоредба. Предвиден е общия размер на кредита и условията на
усвояването му . Отразен е годишния процент на разходите и лихвения процент,
както и общо дължимата от потребителя сума. В погасителния план, инкорпориран в
текста на договор и подписан от потребителя/ ответника по делото/ - релевантет
факт , който бе доказателствено обезпечен
чрез съдебно-графологическа експертиза, са посочени условията за издължаване на
кредита – размер , броя и периодичността на погасителните вноски и датата на плащане. Ето защо възраженията на
ответника за недействителност на договора за кредит поради противоречие със ЗПК
са неоснователни.
Ето защо е налице
валидна облигационна връзка, от която ищецът
черпи своите права.Установи се, че ищецът е изправна страна по
правоотношението. От кредитираното с пълно доверие експертно заключение се
установи, че паричната сума в размер на 2000, уговорена между страните като
предмет на кредитните им отношения е била
усвоена от ответника в деня на сключване на договора. Освен тази сума ответникът се е задължил да
върне още и сумата от 262.40 лв. представляваща такса за обслужване на кредита
и сумата от 186.65 лв. представляваща сбора на застрахователните премии, като
сборът от тези суми формира общия размер на
дължимата главница в размер на 2 449.05 лв. , която е установена от
експертното заключение и е залегнала като клауза в договора/ чл.7 от същия/. Ответникът
се е съгласил да върне на кредитора си
сумата от 2 449.05 лв.съставляваща главница по кредита. Установи се ,че
страните са уговорили и договорна лихва. Установи се, че задължението по
кредита, формирано като сбор от
главницата и договорната лихва, е следвало да се върне на 14 равни месечни погасителни вноски, всяка с размер на
197.02лв. с падеж и размер на всяка от вноските, заложен в погасителен
план, неразделна част от договора, който погасителен план / както се посочи
по-горе/ е подписан от ответника и
същият по този начин е обективирал съгласието си. Установи си, че падежът на
първата погасителна вноска е на 05.06.2017г, а на последната 05.07.2018г.
Установи се от заключението на вещото лице, а и този факт не бе спорен, че
ответникът не е извършвал въобще
плащане по кредита, не е погасил
нито една от дължимите месечни вноски.
При това положение както съгласно уговореното в чл.16.2 от договора, така и
съгласно нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ ищецът е имал правото да обяви този
кредит за предсрочно изискуем, тъй като
страните са предвидили че при
пълно или частично неплащате на три поредни месечни вноски, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. Въпреки клаузата за предсрочна изискуемост, за
настъпване на същата е необходимо уведомяване ,като изявлението на кредитора
следва да достигне до длъжника съгласно императивното изискване на чл.60, ал.2
от ЗКИ и разясненията, дадени в т.18 от ТР№4/2013г от 18.06.2014г на ОСГТК на
ВКС. В случая по делото не се установява отправеното от ищеца волеизявление за
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо да е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, тоест преди 19.10.2017г. Към исковата молба е
приложено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, обратна разписка и
известие от пощенска станция обр.250. видно от отбелязването по последното
пратката не е достигнала до адресата, а е върната с отбелязване, че получателят
се е преместил на друг адрес. Това удостоверяване не е достатъчно, за да се
приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост. По този въпрос е налице
съдебна практика – решение №148 от 02.12.2016г по т.д.№2072/2015г по описа на
ВКС . В него се приема, че съгласно чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги/
ЗПУ/ условията за доставяне на пощенските
пратки се определят според Общите правила/ОП/, приети с решение
№581/27.10.2010г на Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна
сила за получаване на съобщението има
осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка , която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис / чл.6, ал.1 от ОП/ или на
пълнолетен член от домакинството на получателя, живеещ на адреса срещу подпис/
чл.5, ал.2 от ОП/.В чл.51 ал.3 от ОП са разписани действията, които пощенският
служител следва да извърши , когато препоръчаната пощенска пратка не е
предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява , че
пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгл.чл.14 от
правилата. Общите правила и чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвеждат фикция , че при
липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал.3 от ОП
пратката ще се счита доставена на получателя. Допустимо е в договора страните
да са предвидили, че изявлението на едната
от страните ще се счита за достатъчно до другата страна без фактически
същото да е получено. Такава клауза , която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено би
била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/
или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа както и ако д опита за предаване на съобщенията се приравнява на фактическото му получаване.
В процесният договор страните са уговорили, че цялата кореспонденция ще се води
на посочените в договора адреси, както и че при промяна на адрес страната следва да уведоми за това
другата / чл.25.8 и 25.10 от договора/ след това в чл.25.11 от договора е
предвидена фикция , че всички писма , изпратени на последния посочен от
страната адрес , се смятат за получени от страната и в случаите, когато
страната е променила адреса си, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10. В коментираната клауза на процесния договор липсва изрично
приравняване на опита за доставяне на фактическо получаване. Фингирането на
доставено или само изпратено съобщение като получено цели защита срещу
евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна / в случай че се
укрива или отказва да получи съобщението. При липса на ясно разписани правила
относно предпоставките , при които кредитора може да счита, че опитът за
връчване представлява полагане на дължима грижа и при липса на изрично
обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата
страна съдът приема, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване. По
тези съображения съдът намира, че волеизявлението на кредитора не е достигнало
до длъжника и съответно не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
съдържат твърдения за три неплатени погасителни вноски по договора с падеж
05.06.2017г, 05.07.2017г и 05.08.2017г, които са послужили като основание на
кредитора да твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, то
вземането е възможно да се признае за съществуващо в размер на тези три вноски както и по
отношение на останалите вноски с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението. В тази хипотеза искът по чл.422 от ГПК може да се уважи за падежиралите вноски/ Решение №139 от
05.11.2014г по т.д.№57/2012г на ВКС/. В настоящия случай обаче коментираните
три вноски не са с посочен размер нито е разграничено основанието за тяхната
дължимост, а именно – каква част от погасителната вноска се отнася до главница
и респективно каква част до договорната лихва .
Това обосновава неприложимост на
съдебната практика по / Решение №139 от 05.11.2014г по т.д.№57/2012г на ВКС/и
невъзможност да се уважат претенциите за тези три вноски.
Ето защо исковете
на претендираното основание – предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Поради
неоснователност на главните претенции с
основание предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението следва да се
разгледат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с
основание предсрочна изискуемост, настъпила след подаване на исковата молба.
Както се посочи
по-горе се установи по безспорен и категоричен начин сключване на процесния
договор за кредит, усвояването на кредита, уговорка за договорна лихва и нейния
размер . Изявлението на кредитора за упражняване правото да направи кредита
предсрочно изискуем е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата
молба и това обстоятелство следва да се прецени по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.
По така визирания процесуален ред съдът
преценява и обстоятелството, че срокът на договора и изтекъл на 05.07.2017г.
Установяват се и уговорените в чл.16.2 от договора предпоставки , а именно
наличие на три последователни неплатени вноски . н есе установи погасяване на
задълженията. Ето защо осъдителните искове за главница и договорни лихви като доказани по основание и размер следва да
се уважат. Като акцесорен следва да се уважи и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД / същият бе
установен по размер чрез заключението на
вещото лице.
По разноските:
Ищецът има право
на разноски предвид уважаването на осъдителните искове. Същият е направи разноски
за вещо лица в размер на 150 лв. и за особен представител в размер на
300 лв. Направил е разноски за исковото производство в размер на93.96 лв. държавна такса. Разноските за юрисконсултско
възнаграждение следва да се определят на основание чл.78, ал.8 от ГПК ,
препращаща към чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 , ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ за защита за дела с определен
материален интерес е от 150 до 300 лв. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 150 лв. , предвид липсата на
особена фактическа и правна сложност на делото.
Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 693.96 лв. разноски по настоящото дело.
Предвид изхода на
делото в полза на РС-Пазарджик ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 300 лв. за вещи лица.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК …. със седалище и адрес на
управление град С., ул.“Д. Х.“№.., представлявано от изпълнителните директори А.
Ч. Д. и Н. Г. срещу С.И.Я. с ЕГН **********
*** иск по чл.422 от ГПК за признава за установено, че С.И.Я. с ЕГН **********
дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК … следните суми : главница в размер на
2 449.05 лв., договорна лихва в размер на 309.21 лв. за периода от
05.06.2017г до 06.08.2017г, обезщетение за забава в размер на 43.64 лв. за
периода от 05.06.2017г до 05.10.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед №2608 от 23.10.2017г по ч.гр.д.№4249/ 2017 г по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА С.И.Я. с ЕГН **********
*** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ЕАД с
ЕИК … със седалище и адрес на управление град С., ул.“Д. Х.“№.. представлявано
от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. следните суми по договор за
потребителски кредит №********* от 28.04.2017г : главница в размер на на
2 449.05 лв., договорна лихва в размер на 309.21 лв. за периода от
05.06.2017г до 06.08.2017г, обезщетение за забава в размер на 43.64 лв. за
периода от 05.06.2017г до 05.10.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -15.01.2018г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.И.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК … със
седалище и адрес на управление град С., ул.“Д. Х.“№.., представлявано от
изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. сумата от 693.96 лв. разноски по
настоящото дело.
ОСЪЖДА С.И.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на РС-Пазарджик сумата от 300 лв.
разноски по делото за вещи лица.
На основание чл.236, ал.1т.7 от
ГПК банковата сметка , по която ответникът може да плати : BG27TBIB93101000000109, с BIC ***: TBIBBGSF.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :