РЕШЕНИЕ
№ 260057 19.02.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година:
Председател: Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Киряков, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №840 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
от ГПК.
С Решение №869/14.08.2020г.,
постановено по гр.д.№3243/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г.,
да заплати на Д.Г.Д., ЕГН********** ***, сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение
за престъпление по чл.282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за
престъпление по чл.296, ал.1 от НК по ДП №57/2013г. по описа на ОД на МВР
Пазарджик, пр.пр.№3833/2012г. на ОП- Пазарджик, което е прекратено с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.07.2014г. на ОП-
Пазарджик 08.06.2017г. поради това, че деянието не е престъпление, ведно със
законната лихва от 08.08.2014г. до окончателното изплащане, като за разликата
до претендираните 10000лв. е отхвърлен иска, като неоснователен.
Отхвърлен е предявения от Д.Г.Д.,
против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г.,
иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в стойността на отнетото ловно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ”
кал.12, №********и боеприпаси- на стойност общо 698,40лв., както и 360лв.
заплатен размер на членския внос към Национално ловно- рибарско сдружение „Съюз
на ловците и риболовците в България” за периода 2013- 2018г.
Осъдена е Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на Д.Г.Д.,
сторените разноски съразмерно уважената част от иска- в случая в размер на
402,38лв.- в т.ч. ДТ и адвокатско възнаграждение.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Р.П.- прокурор при РП- Пазарджик, в частта в която
Прокуратурата на Република България с представител Главният прокурор- И.Г. е
осъдена да заплати на ищеца на основание ЗОДОВ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5000лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за
престъпление по чл.282, ал.2, пр.второ, във връзка с ал.1 от НК по ДП
№57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр.№3833/2012г. на ОП-
Пазарджик, което е прекратено с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.07.2014г. на
ОП- Пазарджик 08.06.2017г. поради това, че деянието не е престъпление, ведно
със законната лихва от 08.08.2014г. до окончателното изплащане.
Твърди се, че по делото не е
представена от ищецът Д. медицинска документация и не се извличат каквито и да
било преки и косвени данни за съпричастност на Прокуратурата за твърдяното
състояние на ищеца както и, че то се дължи на образуваното наказателно
производство.
Сочи се, че ищецът Д.Д., видно
от Постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП- Пазарджик
не е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е налагана мярка за
процесуална принуда.
Визира се, че ЗОДОВ определя
специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не
следва да се тълкува разширително. За неуредените в закона случаи следва да
бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД.
Приема се, че изразът
„обвинение в извършване на престъпление“ използван в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
следва да се тълкува в тесния му наказателно- процесуален смисъл, а не да се
тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт, поради което и посоченото в
диспозитива на решението на съда, че присъжда обезщетение за „претърпени
неимуществени вреди са в резултат от незаконно обвинение за престъпление“ не
може де бъде споделено.
Твърди се, че в случая не е
налице „незаконно обвинение“, тъй като такова не е повдигнато и предявено на
ищеца Д.Д. от разследващ орган при условията на чл.219 от НПК.
Сочи се, че в случая е налице
само образувано наказателно производство без реализиране на наказателна
репресия спрямо Д.Д., като обвинение за престъпление по чл.282 от НК срещу него
не е повдигано и предявено и спрямо същия не е взета мярка за неотклонение,
ограничаваща правата му.
Твърди се, че от страна на
ищецът не са ангажирани по време на съдебното дирене доказателства в подкрепа
на твърденията си за негативни последици- засегнати чест и достойнство, уронен
служебен авторитет, влошено здравословно състояние и др., които да са пряк
резултат от действия на Прокуратурата на РБългария. В този смисъл се сочи, че
допуснатите свидетели дават показания само досежно евентуално стрес, който бил
преживял ищеца Д.Д., но не във връзка с образуваното наказателно производство,
а заради това, че му било отнето оръжието, за което Прокуратурата на РБългария
не следва да отговаря защото тези действия са в компетентността на Министерството
на вътрешните работи.
Твърди се, че размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. е завишен и не
съответства, както с принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с установената
съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на
човека в Страсбург.
Прави се отново възражение за
изтекла 3 годишна давност на акцесорните
претенции.
Прави се възражение за неяснота
и допусната техническа грешка в диспозитива на Решението, абзац първи, тъй като
в датата на която е издадено постановлението на ОП- Пазарджик за прекратяване
на наказателното производство е посочена дата 25.07.2014г., а действителната
дата е 24.07.2014г. Освен това след тази дата е посочена дата 08.06.2017г.,
която дата не е свързана с обстоятелства по делото, което създава неясноти
относно тълкуване волята на Съда.
Поддържа се отново и възражение
за изтекла давност.
В тази насока са изложени
съображения.
Искането е да бъде отменено
обжалваното Решение по гр.дело№3243/2019г. по описа на РС- Пазарджик, в частта
в която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Д.Г.Д. сумата от
5000лв., заедно с лихвите, като се отхвърли изцяло искът на ищеца за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Да се отхвърли изцяло и
иска за разноските, като се потвърди в частта в която искът за имуществени
вреди е отхвърлен като правилно.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от другата страна в
процеса- Д.Г.Д., чрез процесуалния му представител адв.П.Г..
В същият са изложени подробни
доводи в насока на неоснователността на изложените възражения във въззивната
жалба.
Искането е да се отхвърли
подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно.
Против цитираното по- горе
решение е постъпила въззивна жалба от Д.Г.Д., чрез процесуалния му представител
адв.П.Г., в частта, в която е отхвърлен предявения от първия иск срещу ответника
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на отнетото ловно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27 ЕМ“,
кал.12, №********и боеприпаси на
стойност 698лв., както и 360лв. заплатен членски внос към НЛРС „Съюз на ловците
и риболовците в България“ за периода 2013г.- 2018г., както и в частта в която е
отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер над 5000лв. до пълния предявен размер от 10000лв.,
ведно със законната лихва от дата на увреждане- 08.08.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се, че решението в тези
му части е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон.
Твърди се, че изводът на районния съд, че Прокуратурата на РБ не е
легитимирана да отговаря по иска за претърпени имуществени вреди, тъй като
разрешението на ищеца за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси
са отнети с решение на Началника на 1-но РУ „Полиция“, гр.П., т.е. от друг
държавен орган, породи което искът бил неоснователен е неправилен и противоречи
на материалния закон.
Поддържа се становище, че в
настоящия случай Прокуратурата на РБ е материално легитимирана да отговаря по
предявената имуществена претенция.
Счита се, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. е силно занижено и
недостатъчно да компенсира претърпените от ищеца вреди.
В тази насока са изложени
подробни съображения.
Искането е да се отмени
решението в обжалваните части и уважите предявените искове изцяло, ведно с
присъждане на разноските по делото.
Моли се за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор на тази подадената въззивна жалба от другата
страна в процеса- Прокуратурата на РБ.
С Определение № 260285 от
09.11.2020 г., постановено по ГД № 3243/2019г., е оставено без уважение жалбата
на Прокуратурата на РБ, в частта, имаща характер на молба за изменение на
съдебно решение от 14.08.2020 г. в частта за разноски. Против това определение
от страните по делото не са постъпили жалби.
В съдебно заседание, жалбоподателят
Д., редовно призован не се явява. Не се явява упълномощения от него адв.Г.. От
страна на същата постъпило писмено становище, в което са изложени съображения в
насока по същество на спора. Искането е за постановяване на решение, с което се
уважи подадената въззивна жалба от страна на Д., като се остави без уважение
тази на прокуратурата. Моли се за присъждане на разноските по делото.
За жалбоподателят Прокуратура
на РБългария се явява прокурор С.Я. от ОП- Пазарджик. От страна на последния се
моли да се уважи подадената въззивна жалба на прокуратурата, като се отмени
решението в осъдителната му част и се отхвърли предявения иск. Относно
подадената въззивна жалба на Д. се моли същата да бъде оставена без уважение.
В този смисъл излага доводите
си.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в
чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата
допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба,
прие за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, производството
е образувано по искова молба на ищецът Д.Г.Д., чрез адв.Г. против
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, като
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7 от Конституцията на Република България и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от
страна на Д., че на 12.11.2013г. срещу него е било образувано ДП №57/13г. по
описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр. №3833/12г. по описа на ОП- Пазарджик за
това, че в гр.Белово в качеството му на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.„а” от НК, заемащо отговорно служебно положение- Главен архитект на Община Белово не
бил изпълнил служебните си задължения по чл.148 и чл.149 от ЗУТ, тъй като не
бил издал разрешение за строеж с цел да причини другиму- на „Р. ГГ” ЕООД, гр.Белово-
вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици- престъпление
по чл.282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за това, че през 2013г. в
гр.Белово попречил или осуетил по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно
решение №246/22.02013г. по АХД№886/2013г. по описа на АС- Пазарджик, влязло в
сила на 22.04.2013г.- престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Твърди се, че за
образуването на ДП №57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик,
пр.пр.№3833/2012г. на ОП- Пазарджик, ищецът е разбрал от получено от него
решение с peг.№ЯЗ/01-527 от 17.12.2013г. на МВР- П., по силата на което са му
били отнети, на основание чл.58, ал.1, т.2, пр. 2-ро от ЗОБВВПИ разрешение за
съхранение №22/2011г. на огнестрелно оръжие, разрешение за носене на ловно
оръжие АЛ 166302/2012г. издадени от 01 РУП- П., като е било иззето и самото
огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ”, кал. 12, № *********,
ведно с боеприпасите към нея.
Сочи се, че след
образуване на ДП №57/2013г. сектор „ПИП” при ОД на МВР Пазарджик, пр.пр. №
3833/2012г. на ОП Пазарджик ищецът е получавал призовки, бил разпитван във
връзка с посочените по- горе престъпления, вменени му от компетентните органи.
Твърди се от
страна на Д., че през пролетта на 2018г., тъй като не бил получавал постановление
или друг акт от ОП- Пазарджик относно процесуалното развитие на досъдебното
производство, посетил 01 РУП- П., за да поиска да му бъдат върнати отнетите
разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, както и самото оръжие.
Било му обяснено, че на основание чл.213, ал.3 и ал.5 от ЗОБВВПИ оръжието му
било отнето в полза на Държавата, като едва след това по негово изрично искане
до ОП- Пазарджик се снабдил с постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 24.07.2014г. по преписка №3833/2012г. по описа на ОП-
Пазарджик, ДП №57/2013г. по описа на ОД на МВР- Пазарджик.
Визира се, че в
развилото се срещу него наказателното производство от страна на ОП- Пазарджик е
претърпял вреда- имуществена и неимуществена, която вреда следвало да бъде
обезвъзмездена от ответника, тъй като срещу него било образувано наказателно
производство, претърпял е вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване, като впоследствие производството било прекратено без да му бъде повдигнато
обвинение.
Сочи се, че имуществената
вреда се изразявала в стойността на отнетото му имущество- гладкоцевна ловна
пушка „ИЖ 27ЕМ”, кал.12, №*********, ведно с боеприпасите към нея в размер на
800лв.; заплатен членския внос към Национално ловно- рибарско сдружение „Съюз
на ловците и риболовците в България” и Сдружение „С.” ЛД, за периода 2013-
2018г. в размер на 300лв. /60лв. на година/, които заплащал, но бил лишен от
ползването им.
Визира се, че наказателното
производство проведено в рамките на около 2 години от ОП- Пазарджик, било за
две престъпления, едното от които тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК- по чл.
282, ал.2 от НК, във връзка с ал.1 от НК и това се е отразило негативно върху
ищеца както в служебен, така и в личностен и здравословен план. Уронил се служебния
му авторитет, доброто му име и уважението, с което се ползвал сред колегите-
както в Община Б., така и сред други негови
близки, приятели и колеги архитекти в гр.П..
Твърди се от
страна на ищецът, че дълги години- от 2008г. е бил член на Национално ловно- рибарско
сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” и на сдружение „С.” ЛД.
Като ловец поддържал добри приятелства с други членове на ловната дружина, но
след отнемане на разрешителното за съхранение и носене на оръжия спрял да
контактува с другите членове на ловната дружина. Съзнателно избягвал всякакви
срещи и контакти с тях, като го било срам и се чувствал унизен да обяснява, че
му е отнето разрешителното и ловното му оръжие и срещу него се води наказателно
производство за извършени две престъпления.
Сочи, че сред
членовете на ловната дружина се ползвал с авторитет, а след образуване на
наказателното производство пред него стояла опасността да бъде осъден.
Твърди се, че в
резултат на наказателното преследване ищецът бил силно притеснен, загубил съня
си, будел се нощем изпотен, наложило се да пие антидепресанти. Разболял се от
различни болести, които и до днес не можел да излекува: стрес, високо кръвно
налягане, повишен холестерол, нарушена имунна система, та дори и алергии. След
образуване на наказателното производство срещу ищеца и влошаване на
здравословното му състояние в резултат на преживения стрес дълго време той бил
в отпуск порази временна нетрудоспособност, което рефлектирало и на семейството
му. Бил принуден да сподели със семейството си за започналото наказателно
производство, отнемане на оръжието и за реалната възможност да остане без
работа, което от своя страна довело до обтягане на отношенията със съпругата
му.
Искането е, да
бъде осъден ответника да му изплати сумата от 10000лв., ведно със законната
лихва от 08.08.2014.- датата на прекратяване на наказателното производство, до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди резултат на
незаконосъобразни действия на Прокуратурата, изразяващи се в образуване на
наказателно производство и извършване на процесуални действия по отношение на
ищеца за извършени престъпления по чл.282, ал.2, предл. второ във връзка с ал.1
от НК и по чл.296, ал.1 от НК, както и да му се заплати сумата от 1100лв.,
ведно със законната лихва от 08.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на отнетото ловно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ”
кал.12, №********и боеприпаси- на стойност общо 800лв., както и 300лв.-
заплатен размер на членския внос към Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз
на ловците и риболовците в България” за периода 2013- 2018г.
С Определение от
09.06.2020г., първоинстанционният съд е допуснал изменение на претенцията за
имуществени вреди, а именно 698,40лв., представляващи стойността на отнетото
ловно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал.12, №********и боеприпаси и
360лв. заплатен размер на членския внос към Национално ловно- рибарско
сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013- 2018г.
В срока по
чл.131 от ГПК от страна на ответникът Прокуратура на Република България, чрез
прокурор в РП- Пазарджик е представен писмен отговор. В него се оспорва иска по
основание и размер.
Твърди се, че
искът е погасен по давност, тъй като е предявен на 08.08.2019г., а
постановлението на ОП-Пазарджик било влязло в сила на 08.08.2014г.
Твърди се, че
Прокуратурата на РБългария не отнемала оръжия и боеприпаси, освен когато прави
предложение пред съда по реда на чл.53 от НК, поради което не била легитимирана
да отговаря за имуществени вреди, които били евентуално причинени от МВР.
Визира се, че ищецът
не бил привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не била налагана мярка
за процесуална принуда. В този смисъл се сочи, че ЗОДОВ определял специален ред
и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следвало да
се тълкува разширително, а за неуредените в закона случаи следвало да се
прилага ЗЗД.
Изразът
„обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
следвало да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а не широко
за нуждите на специалния деликт.
Сочи се, че отнемането
на разрешението за съхранение и носене на огнестрелно оръжие с решение от
17.12.2013г. на Началника на 01 РУП-гр.П. било извършено от трето лице, което
действало при условията на оперативна самостоятелност.
Визира се, че ищецът
не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни
последици- засегнати чест и достойнство, уронен служебен авторитет, влошено
здравословно състояние и др., които да са пряк резултат от действия на
Прокуратурата на Р България. Съответно претендираните имуществени вреди като
членски внос били недопустими и отправени срещу Прокуратурата на Р България
били неоснователни.
Поддържа се
становище, че размерът на претендираните неимуществени вреди от 10000лв. бил
завишен и не съответствал, както на принципа на чл.52 от ЗЗД, така и на
установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по
правата на човека. Не били доказани претърпени неимуществени вреди. Отделно от
това ищецът не бил понесъл никакви ограничения било в правото му на свободно
придвижване, на личен живот и изобщо в правата му, тъй като спрямо него не била
налагана мярка за неотклонение.
В случаите на
причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ от значение било, как
обвинението за извършено престъпление се е отразило върху здравето, личния
живот, чувствата и достойнството на увредения. В конкретния случай, ищецът не
бил привличан в качеството на обвиняем, поради което от Прокуратурата на Р
България не са му били причинени никакви вреди. Не се посочени и необичайно
претърпените неудобства от воденото наказателно производство, като в случая
следвало да се има предвид, че липсвало каквато и да била принуда от страна на
прокурорските органи по отношение на ищеца.
По тези изложени
съображения се моли предявения иск да бъде отхвърлен.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от Постановление
от 12.11.2013г. на Окръжна прокуратура- Пазарджик се установява, че е
образувано ДП срещу Д.Г.Д. за това, че през 2013г. в гр.Б. в качеството му на
длъжностно лице по чл.93, т.1, б.„а” от НК, заемащо отговорно служебно
положение- Главен архитект на Община Б., не бил изпълнил служебните си
задължения по чл.148 и чл.149 от ЗУТ, тъй като не бил издал разрешение за строеж
с цел да причиня другиму- на „Р. ГГ” ЕООД, гр.Б.- вреда и от това са могли да
настъпят немаловажни вредни последици- престъпление по чл.282, ал.2, пр. второ,
във връзка с ал.1 от НК и за това, че през 2013г. в гр.Белово попречил или
осуетил по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение №246/22.02013г.
по АХД №886/2013г. по описа на Административен съд- Пазарджик, влязло в сила на
22.04.2013г.- престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Видно от Постановление от 25.07.2014г. на ОП-
Пазарджик се установява, че наказателното производство против ищеца е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на основание
чл.199, във вр. с чл.243, ал.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Видно от Решение
рег.№527/17.12.2013г. на Началника на 01 РУ „Полиция“ са отнети Разрешение за
съхранение №22/2011г., Разрешение за носене на ловно оръжие АЛ166302/2012г.
издадени от 01 РУП П. на Д.Д., като е иззета гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27
ЕМ“, кал.12, №********с боеприпаси към нея.
Не е спорно, че
това решение е издадено, на основание чл.153, т.6, чл.155, ал.1, във вр. с
чл.58, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехнически изделия, във връзка с образувано досъдебно
производство №57/2013г. по описа на сектор ПИП на ОД на МВР- Пазарджик за извършено
умишлено престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от НК срещу Д.Г.Д..
В показанията си св.Г. визира, че ищецът непосредствено щом е узнал за
образуваното срещу него наказателно преследване през м.ноември на 2013г. е споделил
със свидетеля, че се чувства като престъпник и че му е отнето ловното оръжие.
Сочи, че ищецът се е ползвал с добро име и авторитет сред професионалната си
среда на архитектите в гр.П. и с уважение и чест сред другите членове на
ловната дружина в гр.А.град, а и с авторитет сред колегите с които е работил в
Община Б. и сред хората на с.Я.. Образуваното дело оказало негативно влияние
върху вътрешните преживявания на ищеца, върху самочувствието му и оценката му
на професионалист в средата в която работи. Визира, че ищецът се е страхувал за
службата си и работното си място, тъй като е държавен служител, срещу който се
води наказателно преследване. Установява, че образуваното срещу ищеца
наказателно дело се отразило и върху външния вид, тъй като ищеца видимо
отслабнал. Относно психиката му, от ведър, спокоен и решителен мъж, същия
станал плах и тревожен и не така решителен в професионален план. Това
наказателно преследване накарало Д. да се чувства като престъпник, отнело му възможността
да ходи на лов, тъй като му било много трудно да каже, защо му е отнето ловното
оръжие на неговите колеги от ловната дружина. Г. установява, че през този
период се е влошило и здравословното състояние на ищеца - загубил е съня си,
започнали са болки в краката, коленете, ставите и глезените, получил е подагра.
В показанията си св.Н.Р. установява, че ищецът и свидетеля са съседи в
с.Я. и от дълги години членуват в един и същи ловно-рибарски съюз „С.“ гр.А.град.
Свидетелят визира, че ищецът бил авторитет в ловната дружина, но са му взели
оръжието, като на престъпник. Сочи, че ищецът бил запален ловец и дори
посещавал ловните мероприятия на дружината и без пушка, като „викач“, но
животът и здравето на Д. били поставени на опасност от сюрия диви прасета,
които минали покрай него на метър и имало опасност да го сгазят, като след тази
случка и поради факта, че нямал оръжие ищецът спрял и да посещава и участва в
мероприятията на ловната дружина, което още повече го депресирало.
Св.Я.Г. в показанията си сочи, че в резултат на образуваното
наказателно производство и отнемане оръжието на ищеца последния се е поболял,
вдигнал е кръвно налягане, бил и притеснен за работата си, а и за името, което
е изградил сред съселяните в с.Я.. Същият спрял да ходи на центъра на селото,
за да не му се задават неудобни въпроси от една страна, а от друга
наказателното преследване оказало влияние и върху психиката на Д. и навиците му
да пие по бира с приятели. Установява, че ищецът отслабнал и е бил видимо
притеснен близо 3- 4 години.
Видно от заключението на съдено- икономическа експертиза се
установява, че средната цена на дребно за отнетата гладкоцевна ловна пушка „ИЖ
27 ЕМ“, калибър 12, с индивидуалния №********на Д.Г.Д., като се вземе предвид
остаряване /амортизация/, към датата на изземване 2013г., има цена без ДДС от
576- 582лв.
Платеният членски внос на Д.Г.Д. в Ловно – рибарско дружество „С.“,
гр.А.град за периода 2013г.- 2018г. е 360лв.
При тези данни, настоящата инстанция намира от
правна страна следното:
Въззивните жалби
са постъпили в срок, подадени са от надлежни страни в процеса, процесуално
допустими са, като и двете са неоснователни.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като настоящия съд изцяло споделя
правните изводи формирани от страна на
първата инстанция.
По отношение на подадената въззивна жалба от страна
на прокуратурата:
В тежест на ищецът
в настоящия процес е да докаже наличието на всички елементи от фактическия
състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: обвинение в извършване на престъпление,
прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление;
настъпване на твърдените неимуществени вреди и причинно- следствена връзка
между причинените вреди и незаконното обвинение.
В конкретният
казус, съдът намира, че са налице тези предпоставки по този разпоредба и Д. и има
основанието за претендира обезщетение за неимуществени вреди. В тази насока,
настоящата инстанция не може да не приеме, че предявения иск се явява доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ
е за увреждане на неимуществени права, блага или правозащитими интереси, като
вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически
терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото. В
задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че
е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното
му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не
се подчинява на общите правила за доказване. За този вид неимуществени вреди се
дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при
положение, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата
на РБ.
Първоинстанционният
съд е уважил частично предявения иск, който извод няма основание да не бъде
споделен.
В т.7 от
Тълкувателно решение №3 от 22.02.2004г., по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС е
посочено, че съответния правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. В
случая този орган е именно Прокуратурата на РБ, която с постановление е
прекратила досъдебното производство с постановление, на основание чл.243, ал.1,
т.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
В този аспект
следва да се посочи, че няма основания да бъдат приети за основателни
възраженията прокуратурата, че за да възникне отговорността на държавата за
вреди следва пострадалото лице да има качеството на обвиняем или е достатъчно
срещу него да е било образувано наказателно производство, както и следва ли да
е уведомено от съответния орган за образуваното срещу него производство или е
достатъчно да е разбрало за него от други източници.
В конкретният казус, без правно
значение е, че то е образувано срещу неизвестен извършител.
В практиката на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК се приема, че използваният в чл.2, т.3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” следва да се тълкува по- широко
за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно- процесуален
смисъл. Фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е
привлечено в качеството на обвиняем, ако досъдебното производство е било образувано
срещу конкретно лице. В този смисъл е Решение №187 от 13.06.2012г., постановено
по гр.д.№1215/2011г. на ВКС, ІІІ г.о.
Това становище е
доразвито в Решение №425 от 01.12.2015г., постановено по гр.д. №3143/2015г. на
ВКС, ІV г.о., в което се приема, че дори и в случаите, когато първоначално
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител
при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно
ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото
престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време
преди уличаването му, респ. повдигането на обвинението срещу него, ако той е
бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези
случаи ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е
узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние,
което единствено той би могъл да извърши.
В случая няма
спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител и че в нито един момент
от висящността му ищецът не е бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление. Същевременно начинът, по който са описани съставите на двете
престъпления- по чл.282, ал.2, предл.второ, във вр. с ал.1 и по чл.296, ал.1 от НК в постановлението за образуване на досъдебно производство с посочване на
времето, мястото и конкретните деяния, както и посочването на Д., че
производството се води срещу него, не оставят никакво съмнение, че единствено
ищецът би могъл да е извършител на престъпленията, за което е образувано
досъдебното производство, тъй като същият се сочи като автор на описаните от
прокурора в постановлението за образуване на досъдебно производство престъпни
деяния.
Обстоятелството,
че конкретното досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител
е без значение за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, доколкото
ищецът е бил единственото лице, което би могло да извърши престъпното деяние, а
това налага да се приеме, че е налице обвинение в извършване на престъпление по
смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Наказателното
производство, както бе посочено по- горе е прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, което обстоятелство обосновава незаконността
на обвинението и е основание за ангажиране на отговорността на държавата за
обезвреда на претърпените от ищеца вреди в резултат от незаконното обвинение.
Предвид
незаконното обвинение в извършване на престъпление следва да се приеме, че
ищецът Д. е търпял неимуществени вреди, изразили се в психически страдания,
стрес и притеснение във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха
от осъждане. Доводите, че те не са доказани, не могат да бъдат възприети, като
основателни. В случая се касае за вреди, които всеки човек при подобни
обстоятелства неминуемо търпи, а и те се установяват от ангажираните от ищеца
гласни доказателства- показанията на свидетелите Г., Р. и Г.. Не са отречени
излаганите от тях данни, че след образуване на наказателното производство
ищецът е бил отпаднал и притеснен, започнал да пие успокоителни, защото си
загубил съня. След като му отнели оръжието- той е ловец- се чувствал като
престъпник пред останалите ловци. Поне около половин година бил „извън релси“,
не знаел къде се намира, притеснявал се, че го гледат със съмнение, а той бил
държавен служител- гл. архитект на Община Белово. Ищецът бил дружелюбен човек,
сигурен като поведение, но станал плах и нерешителен, започнал да изпитва
физически болки по тялото си, получил подагра, променило се отношението му към
живота. Изобщо настъпила промяна в характера му. Бил запален ловец и имал много
приятели в ловната дружинка, но изпитвал голямо неудобство да обяснява защо е
без пушка и това го принудило да не ходи активно на лов.
Констатациите на
тези свидетели също не са опровергани. Действително те коментират и състоянието
на ищеца вследствие на отнемането на притежаваното от него оръжие, което
определя и по- различен размер обезщетение, но тази констатация не може да бъде
основание да се игнорират изцяло тези доказателства, още повече да се приеме,
че Д. не е търпял каквито и да е вреди от проведеното наказателно производство.
Свидетелите в достатъчна степен установяват, че същия е претърпял неимуществени
вреди и че е налице причинна- следствена връзка между воденото наказателно
производство и настъпилите неимуществени вреди.
След като е налице
осъществен фактическия състав на незаконно обвинение, за държавата възниква
задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му неимуществени вреди.
Няма основание
да бъде прието за основателно възражението на
прокуратурата за изтекла погасителна давност на претендираните обезщетение за
имуществена и неимуществена вреда, ведно със законната лихва.
Съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2004г. по тълк.д.№3/2004г. на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата /съответно-
началния момент на дължимостта на мораторната лихва/ и началния момент на
погасителната давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се
в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съответно- от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Това разрешение е възприето, съобразявайки принципа, че ЗОДОВ определя
специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като за
неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Принципно е
възприето и положението, че вземането за обезщетяване на вреди възниква след
признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието
на държавния орган, от който момент настъпва също и изискуемостта на вземането,
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
С постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №197 от 17.05.2011г.
на ВКС по гр.д.№1211/2010г., IIIг.о. е прието, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по
чл.412, ал.2 от НПК (на който съответства разпоредбата на чл.371, ал.2 от НПК
/отм./, които влизат в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК, сега ал.10,
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било
обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по- горестоящата
прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл.243, ал.5, т.1 и
т.2 НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване
на наказателни дела“ /чл.419, ал.1 от НПК/. Предвид на тези разпоредби следва
да се приема, че когато не е обжалван, прокурорският акт за прекратяване на
наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл.243, ал.3 от НПК, защото може служебно да бъде отменен от
по-горестоящ прокурор.
Предвид на това, стабилитета на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в смисъла на т.4 на TP №3 от 22.04.2005г. на ОСГК на
ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на чл.2, ал.1, т.2 (сега - т.3) от ЗОДОВ и
лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда.
В периода след прекратяването на наказателното производство тече
погасителен давностен срок за предявяване на иск за обезщетяване на вредите,
причинени на лицето от незаконното обвинение. Същият е с продължителността
съгласно нормата на чл.110 от ЗЗД и до изтичането му пострадалото лице
разполага с възможността да заяви претенциите си за присъждане на обезщетение
за вредите, настъпили в периода до прекратяването с прокурорския акт,
независимо от потенциалната възможност за служебно възобновяване на
наказателното производство при условията на чл.243, ал.10 от НПК. В този смисъл
Решение №437/02.07.2014г. по гр.д.№1020/2012г. на ВКС, IVг.о.
В конкретния казус, постановлението за прекратяване на наказателното
производство по ДП№57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр №3833/2012г.
на ОП- Пазарджик от 24.07.2014г. е било съобщено само на „Р. ГГ“ ЕООД,
гр.Белово, чрез уведомяване на управителя на търговското дружество- Е.Р...
Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 08.08.2014г., като ищецът, макар че
наказателното производство е образуване срещу него за извършени престъпления по
служба не е уведомяван за прекратяване на наказателното преследване.
Безспорен е фактът, че исковата молба е подадена в PC- Пазарджик на
08.08.2019г., т.е. в последния ден на 5- годишния срок, съгласно чл.110 от ЗЗД,
във връзка с чл.60, ал.1 от ГПК.
Следва да се отбележи, че с оглед на данните по делото няма основания
за настоящата инстанция да приеме извод, че обезщетение не следва да се дължи
или се намалява, когато е причинено по изключителна вина на Д.. Доказателства
по делото, които да обуславят такава вина определено не са налице. С оглед и на
това, няма основания за приложение разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ.
При тези данни, следва да се приеме, че подадената въззивна жалба от
страна на прокуратурата с искане за отмяна на решението на първоинстанционния
съд, в частта му с която е уважен предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ до
размера от 5000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 08.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата е
неоснователна.
По отношение на въззивната жалба на ищецът Д. в
частта й за отхвърления размер на присъдено обезщетение.
В конкретният казус
от страна на ищецът Д. с исковата му молба се претендира обезщетение в размер
на 10000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното
изплащане на сумата.
Първоинстанционният
съд е уважил за сумата от 5000лв., като е отхвърлил същия за разликата от
5000лв. до 10000лв. В случая настоящата инстанция няма основание да ревизира
това му решение.
Действително, с
оглед на гореизложеното относно основателността на предявената искова
претенция, следва да бъде обсъдено справедлив ли е този размер, с оглед на
събраните по делото доказателства.
В тази връзка
следва да посочи, че справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
С оглед
спецификата на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, критерий за преценка е и периодът, през който е продължило наказателното
преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното
му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост
изисква в най- пълна степен обезщетяване на моралните вреди на увреденото лице
от вредоносното действие.
Не спорно по
делото от неоспорените показания на разпитаните по делото свидетели, че ищецът
е действително има негативни преживявания вследствие на образуваното
наказателно производство, по което на практика са му били вменени две
престъпления. Не е спорно също така, че същия към момента на образуване на това
производство е главен архитект на Община Белово, което го определя като
публична личност.
Не може да бъде
отречено, че е накърнено доброто му име в обществото, както и че воденото
производство е предизвикало отрицателни емоции у Д.. Следва да се отбележи, че
ангажираните от страна на ищецът свидетели коментират в по- голямата си част
негативните му емоции, са вследствие на отнемането на ловното му оръжие, и че
не могъл да ловува. От друга страна, не може да се игнорира факта, че реално наказателното
производство до неговото прекратяване е продължила малко над 8 месеца.
Съответно, навеждат се доводи, за влошено здравословно състояние изразено във
високо кръвно налягане, повишен хорестерол, нарушена имунна система и алергии,
но писмени доказателства в тази насока не са налице.
Ето защо, следва
да се приема, че обезщетение за причинените неимуществени вреди от страна на Д.
е именно в размера определен от първоинстанционния съд: 5000лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането, считано от 08.08.2014г.- датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
до окончателното изплащане на сумата.
В тази връзка
следва да се посочи, че действително в диспозитива на обжалваното решение са
допуснати технически грешки относно посочването на датата от която тече
законната лихва. Настоящата инстанция не намира, с оглед на същите, че те са основание да се прекрати
производството пред него и да го върне на първоинстанционния съд. Основанието
си за това се извежда от факта, че е налице яснота от коя дата тече законната
лихва, а именно: 08.08.2014г., която е датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В случая, е
налице яснота, както в диспозитива, така и в мотивите на съда относно тази
дата.
Предвид на тези
съображения, подадената въззивна жалба на Д., в частта й за определения му
размер на обезщетение за неимуществени вреди следва да се счете за
неоснователна.
По отношение на
въззивната жалба на ищецът Д. в частта й за отхвърляне на предявения иск за
имуществени вреди.
В конкретният
казус, районният съд за да отхвърли така предявената искова претенция за
имуществени вреди е приела, че Прокуратурата на РБ не е легитимирана да
отговаря, тъй като разрешението на ищеца за съхранение и носене на огнестрелно
оръжие и боеприпасите са отнети с решение на Началника на 1-во РУ „Полиция“,
гр.П., т.е. друг държавен орган.
Действително в т.10 от Тълкувателно решение №3/2004г. от 22.04.2005г.
по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на въпроса кой държавен
орган следва да отговаря, когато незаконното действие или акт на
администрацията се осъществява по нареждане на орган на следствието или
прокуратурата, като е прието, че когато незаконно действие или акт на
администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или
прокуратурата, административният орган не носи отговорност, т.е в случаи,
когато администрацията действа при условията на обвързана компетентност,
отговорността се носи от Прокуратурата на РБ.
Данни за такава обвързана компетентност в случая не са налице.
Не е спорно, че от приетата прокурорска преписка, че ДП е образувано
срещу Д. по реда на чл.212, ал.1 от НПК
на 12.11.2013г. в изпълнение на задължителните указания по
чл.46, ал.3 от НПК, обективирани в постановление на Апелативна прокуратура П. №3228
от 07.10.2013г., за извършени престъпления по чл.282, ал.2 , предложение второ
във връзка с ал.1 от НК и за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Не може да е спорно, че съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно
производство за умишлено престъпление от общ характер.
Не е спорно, че съгласно Решение рег.№527/17.12.2013г. на Началника на
01 РУ „Полиция“ са отнети Разрешение за съхранение №22/2011г., Разрешение за
носене на ловно оръжие АЛ166302/2012г. издадени от 01 РУП П. на Д.Д., като е
иззета гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27 ЕМ“, кал.12, №********с боеприпаси към
нея.
Не е спорно, че това решение е издадено, на основание чл.153, т.6,
чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия, във връзка с
образувано досъдебно производство №57/2013г. по описа на сектор ПИП на ОД на
МВР- Пазарджик за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.282,
ал.1 от НК срещу Д.Г.Д..
Няма основание да се отрече, че това решение е подлежало на обжалване,
като данни за такова не са налице по
делото.
От друга страна, следва да се отбележи, че престъпленията които са
били предмет на разглеждане в процесното досъдебно производство не визират,
като последица при доказването им евентуално отнемане на огнестрелно оръжие,
респ. на разрешително за съхранение на оръжие.
Действително в т.10 от TP №3/2004г. на ОСГК на ВКС се приема, че само
когато незаконното действие или акт се осъществяват по нареждане на органите на
следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност,
защото действа при условията на обвързана компетентност. Такова нареждане в
случая от събраните по делото доказателства не се установява.
Ето защо, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска за
имуществени вреди, като неоснователен. С оглед на този си извод, въззивната
жалба, в тази й част също се явява неоснователна.
Предвид на гореизложеното и споделяйки изцяло становището
на районния съд за основателност на предявения иск, частична неоснователност по
размер на предявения иск, респективно неоснователност на предявения иск за
имуществени вреди, решението на същия, следва да бъде потвърдено изцяло, както
и в частта му за разноските. В тази връзка следва да бъде посочено, че
първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение №260385/09.11.2011г., с
което е оставил без уважение жалбата на прокуратурата, имаща характер на молба
за изменение на съдебното решение от 14.08.202г., в частта за разноските, като
срещу този съдебен акт не са постъпили жалби.
С оглед неоснователността и на
двете въззивни жалби, разноски не следва да бъдат присъждани, с оглед
претендираните такива от защитата на Д..
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №869 от 14.08.2020г.,
постановено по гр.дело №3243/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове:1.
2.