Определение по дело №1470/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1186

гр. Пловдив, 22.07.2020 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

   КОСТАДИН ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 1470 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.С.З., ЕГН **********, и С.Г.З., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуалния им представител адв. Л.А.-М. от ПАК, срещу определение № 745 от 09.06.2020 г. по гр. дело № 689/2020 г. по описа на РС – Асеновград, втори граждански състав. С обжалваното определение е отменена заповед за незабавна защита от 02.06.2020 г. на РС – Асеновград, втори граждански състав, въз основа на която Д.А.З., ЕГН **********, с адрес ***, е била задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо Г.С.З., ЕГН **********, и С.Г.З., било и е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на двамата молители, и е била наложена глоба в размер на 1000лв. С определението също така е прекратено производството по гр. дело № 689/2020 г. по описа на РС – Асеновград, а молителите – жалбоподатели в настоящото производство, са осъдени да заплатят на ответната страна сумата от 500 лв. – разноски за заплатен адвокатски хонорар, и 25 лв. държавна такса по сметка на РС – Асеновград.

В жалбата се поддържа, че определението от 09.06.2020 г. на РС – Асеновград е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и с представените по делото писмени доказателства. Твърди се, че районният съд в своите мотиви е обърнал твърде много внимание на характера на заповедта за незабавна защита и процедурата по нейното издаване, без да обсъди въпросите, касателно лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Жалбоподателите считат, че и двамата попадат в кръга на легитимираните лица по чл. 3, т. 6 и т. 7 от ЗЗДН, доколкото на основание чл. 75 от СК Г.З. и С.З. са роднини по съребрена линия съответно от трета и от четвърта степен с Й. Т. З. – съпруг на ответната страна Д.З., респ. че на основание чл. 76 от СК са роднини по сватовство от същите степени с Д.З.. Кумулативно с горното се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатското възнаграждение в размер на 500лв., като се сочи, че минималният хонорар, съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200лв.

Въз основа на горното жалбоподателите молят за отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на РС – Асеновград за произнасяне по същество. Претендират разноски.

Ответната страна Д.А.З. е уведомена за депозираната жалба, но не е подала отговор.   

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

РС – Асеновград е бил сезиран с молба за защита срещу домашно насилие от Г.С.З. и С.Г.З.,  подадена чрез процесуалния им представител адв. Л.А.-М., против Д.А.З., за налагане на ответницата на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН по отношение на всеки от молилите, както и глоба на основание чл. 5, ал. 4 вр. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН в размер на 1000 лв. 

В изпълнение на дадените указания  с определение от 20.05.2020 г. на районния съд (л.11), Г.З. и С.З. са депозирали молба с вх. № 6521/01.06.2020 г. по описа на РС – Асеновград (л. 17-18), към която са приложили доказателства за наличие на родство между молителите и ответната страна. Въз основа на представените доказателства районният съд е издал определение № 689 от 02.06.2020 г. (л. 24), с което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е издал заповед за незабавна защита, с която е задължил Д.З. да се въздържа от домашно насилия върху Г.З. и С.З. и е забранил на същата да приближава на по-малко от 20 метра жилището, местата за социални контакти и отдих на молителите. На З. е наложена и глоба в размер на 1000лв, като същата е предупредена и за последиците от неизпълнението на заповедта на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН. 

Впоследствие, РС – Асеновград, след като е съобразил становището на ответната страна в депозирания от нея отговор, и повторно е преценил събраните по делото материали, е постановил обжалваното определение, с което е отменил заповедта за незабавна защита, прекратил е производството пред себе си и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил молителите да заплатят на ответницата направените от нея разноски, както и дължимата държавна такса.

Настоящият състав на ОС – Пловдив намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 253 от ГПК, касателно определението от 02.06.2020 г., доколкото същото е оттегляемо и не подлежи на обжалване по реда на Глава двадесет и първа от ГПК. Районният съд е изложил подробни мотиви в този смисъл, които настоящият състав споделя.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че РС – Асеновград не е установил изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, за да приложи нормата на чл. 253 от ГПК. Напротив, видно от мотивната част на определението от 02.06.2020 г., съдът е пиел, че молбата за защита е допустима, тъй като страните по делото са роднини, т.е. че молителите са легитимирани лица по чл. 3 от ЗЗДН. С обжалваното определение от 09.06.2020 г. районният съд е преоценил този свой извод и е приел, че молбата всъщност е недопустима, тъй като страните не попадат в кръга на изчерпателно посочените от закона лица, които могат да търсят защита по ЗЗДН. Последното е явна индиция, че  РС – Асеновград е констатирал своя грешка или пропуск при преценката за допустимост на молбата за защита и законосъобразно е отменил своето оттегляемо определение от 02.06.2020 г., като е постановил обжалваното от 09.06.2020 г.

За да постанови обжалваното определение районният съд правилно е съобразил, че молителите не са легитимирани лица по чл. 3 от ЗЗДН, които могат да търся защита по този ред. Съгласно чл. 3, т. 7 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително. Видно от представените от молителите писмени доказателства Г.З. е роднина по сватовство от пета степен с Д.З., а С.З. – роднина по сватовство от шеста степен със същата. Последното се извежда от нормите на чл. 75 и чл. 76 от ЗС, които регламентират реда, по който се изчисляват степените на родство между роднините по права или съребрена линия или по сватовство. Съгласно чл. 75, ал. 2 от СК между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина, а съгласно чл. 76, ал. 2 от СК в линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. Г.З. и Й. З. (съпруг на ответната страна) са роднини по съребрена линия, предвид това, че имат общ родоначалник – Е. Т. А..  Между Г.З. и Е. А. има три поколения, а между Й. З. и Е. А. има две поколения. Следователно Г.З. и Й. З. са роднини по съребрена линия от пета степен. В този смисъл и на основание чл. 76, ал. 2 от СК, Г.З. се пада роднина по сватовство от пета степен с Д.З..  

С оглед на това, че двамата молители Г.З. и С.З., бидейки баща и син, са роднини по права линия от първа степен, то горепосочените степени на родство следва да се увеличат с едно по отношение на С.З.. От това следва, че С.З. е роднина по сватовство от шеста степен с ответната страна Д.З..

Предвид гореизложеното настоящият състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд за недопустимост на молбата за защита, поради липса на процесуална легитимация на молителите, и не споделя изложеното в частната жалба досежно вида и степента на родство между ответната страна и жалбоподателите. В този смисъл жалбата се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази част.   

По разноските:

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя. Прекратяването на производството на практика представлява отказ да се издаде заповед за защита, поради което районният съд правилно е осъдил молителите да заплатят на ответницата направените от нея разноски, както и дължимата държавна такса.

В този смисъл и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., молителите следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса в размер на 15 лв. и по настоящото въззивно производство. 

С частната жалба е направено възражение за прекомерност на присъдения в полза на ответната страна и заплатен от същата адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Настоящият състав намира същото за своевременно направено, доколкото жалбоподателите са уведомени за размера на претендираните от Д.З. разноски със съобщението за постановеното определение и депозираната от тях жалба представлява първото процесуално действие, с което могат да релевират това възражение. Разгледано по същество възражението се явява основателно, с оглед на това, че производствата пред първата и пред настоящата съдебни инстанции не се отличават с фактическа и правна сложност. В този смисъл на ответната страна следва да бъде присъден размер на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, равен на минималния такъв по чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лв.

Предвид изхода на въззивно производство не следва да се присъждат в полза на жалбоподателите направените от тях разноски.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 745 от 09.06.2020 г. по гр. дело № 689/2020 г. по описа на РС – Асеновград, втори граждански състав, В ЧАСТТА, в която Г.С.З., ЕГН **********, и С.Г.З., ЕГН **********,***, са осъдени да заплатят на Д.А.З., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева) направени в първоинстанционното производство разноски за заплатен адвокатски хонорар, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.С.З., ЕГН **********, и С.Г.З., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.А.З., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 754 от 09.06.2020 г. по гр. дело № 689/2020 г. по описа на РС – Асеновград, втори граждански състав, в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Г.С.З., ЕГН **********, и С.Г.З., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

           2.