РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ И.А
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №
20234110100599 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за опразване на наето помещение с
правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 от ГПК. Движи се по реда на
глава ХХV “Бързо производство” от ГПК.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че е собственик на недвижим имот,
намиращ се в **** като ищецът и ответникът сключили договор за наем, при наемна цена
***в. на месец. Ищецът заявява, че наемът не бил заплащан четири месеца и договорът за
наем се считал прекратен по право, без предизвестие, при забавяне плащането на наема с
повече от 20 дни. Ищецът заявява ,че изпратил покана до ответника да напусне жилището
му, но не последвал отговор и ответникът не напуснал наетия имот. Ищецът отправя искане
съдът да осъди ответника да освободи и предаде на ищеца държанието върху наетия
недвижим имот, представляващ апартамент с адрес *** Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното
открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и не оспорва, че е
бил наемател в процесния апартамент, като твърди, че през месец април 2023г. е напуснал
жилището и върнал ключовете на наемодателя.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между страните по делото не е спорно, че през ***. са сключили договор за наем на
апартамент, собственост на ищеца, намиращ се в гр.***
1
В края на месец януари 2023г. наемодателят отправил до наемателя покана да
напусне наетото жилище и да му заплати сумата ****лв. за това, че бил лишен от
възможността да ползва имота си.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били в
облигационно правоотношение възникнало на основание сключения между тях през 2019г.
договор за наем на недвижим имот, по който ищецът е наемодател, а ответника-наемател.
По делото не е представен писмен договор, но страните не спорят възникване на наемното
правоотношение, а освен това договорът за наем е неформален и писмената форма не е за
действителност. Не е спорно, че ответникът е ползвал наетия от него апартамент. Не е
спорно, че наемодателят е направил искане до ответника в края на месец януари 2023г. да
напусне наетия апартамент и да му заплати дължима сума. Ответникът в съдебно заседание
заяви, че не напуснал веднага жилището, а на 10 април 2023г, когато изнесъл багажа си и
върнал ключовете на наемодателя. Съдът счита, че ищецът доказа, че наемното
правоотношение между него и наемателя е прекратено, като това е станало с отправяне на
покана до наемателя, на когото е станало известно волеизявлението на наемодателя. След
прекратяване на договора за наем наемателят вече няма основание да ползва имота, поради
което е длъжен да го върне на наемодателя. В разпоредбата на чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД е
визирано задължение на наемателя след прекратяване на наемното правоотношение да
върне на наемодателя вещта. В тежест на наемателя е да установи факта на изпълнение на
това свое задължение. В хода на производството от страна на ответника-наемател бяха
наведени твърдения, че вещта е върната на наемодателя на 10.04.2023г. Това обстоятелство
не се спори от ищеца.
Съдът с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК следва при постановяване на
решението да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска от значение за
спорното право. В случая се установи, че след предявяване на иска предмет на настоящото
производство ответникът в хода на производството е върнал наетата вещ /освободил наетото
жилище/, поради което иска с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД, с който се
претендира реално изпълнение/опразване на наето помещение/ следва да са отхвърли,
доколкото до момента на приключване на устните състезания е изпълнено фактическото
действие, предмет на търсената с иска защита.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, която претенция, за да бъде уважена,
при положение, че иска подлежи на отхвърляне поради настъпили в хода на производството
факти от значение за спорното право, следва да се извърши преценка дали ответникът е
станал причина за завеждане на делото. Съдът намира, че в конкретния случай, с оглед
обстоятелството, че изпълнението на задължението за опразване на наетото помещение е
направено след предявяване на исковата молба, а същото задължение е възникнало и не е
било изпълнено след прекратяване на договора за наем и преди завеждане на иска,
ответникът в този смисъл е станал причина за завеждане на настоящото производство и
2
следва да понесе в негова тежест направените от ищеца разноски за държавна такса в размер
на 168 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Г. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със
съгласието на своя баща и законен представител Д. М. Г. с ЕГН **********-двамата с адрес
гр.****срещу И. И. Н. с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.233 ал.1
изр.1 от ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 от ГПК за опразване на нает недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **с адрес гр.***, с предназначение
апартамент с площ **** кв.м, заедно с прилежащото му избено помещение №** с площ ***
кв.м, като неоснователен, поради факта на връщане на наетата вещ /опразване на наетото
помещение/, настъпил в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА И. И. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на М. Д. Г. с ЕГН
**********, непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Д.
М. Г. с ЕГН **********-двамата с адрес **** сумата общо 468 лв. /четиристотин шестдесет
и осем лева/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня на обявяването му –18.05.2023г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3