№ 61
гр. Бургас , 07.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600105 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Засегнатото лице Г. Н. Т., не се явява, редовно призована. Видно от
върнатата призовка, тя е връчена при отказ на лицето по чл. 180, ал. 2 от
НПК, а именно пълнолетен член на семейството, който е отказал, поради
което връчването е редовно по смисъла на чл. 180, ал.4 от НПК.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Лицето е редовно
призовано и не е посочило уважителни причини за неявяването си в днешно
съдебно заседание.
Съдът с оглед становището на прокурора предвид редовното
призоваване на засегнатото лице намира, че няма пречка за разглеждане на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
1
Съдът прочита приложените по делото доказателства.
Приключва събирането им.
Дава думата по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на Г. Н. Т. е
допустима, но по същество неоснователна.
В жалбата се твърди, че решението на ЯОС е неправилно, поради
което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с
което да се постанови отказ за признаване на решението на несъдебен орган
на Република А. за налагане на финансова санкция на Т. в размер на 110 евро,
с левова равностойност 215,14 лева.
Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от страна на властите в Република А., доколкото на Г.Т. не е
предоставен фиш, ведно със снимков материал, от който да е видно, че
именно тя с нейния лек автомобил е допуснала административно нарушение,
изразяващо се в превишаване на допустимата скорост, предвидена на
конкретния аутобан.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от страна на австрийските
власти по изпълнението с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено по отношение на Г.Т. и
приложено към него решение от 08.09.2020 г., постановено от несъдебен
орган в издаващата държава- Служба за административно-наказателни
производства към областна администрация на гр. Г., Република А., с което на
Т. е била наложена глоба в размер на 110 евро за това, че на 04.07.2020 г. в
00.34 часа в района на Н. е превишила с 29 км/ч допустимата разрешена
скорост в качеството си на водач на лек автомобил с рег. № ***. Това деяние е
квалифицирано от решаващия несъдебен орган като нарушение по параграф
20, ал.2 и параграф 99, ал.3 от Правилника за движението по пътищата на
Република А..
В представеното удостоверение е посочено, че решението на
2
австрийския несъдебен орган, с което е наложена паричната санкция, е влязло
в сила на 30.09.2020 г.
Възражението за липса на яснота относно санкционираното лице,
моторното превозно средство, относно извършеното деяние, са
несъстоятелни.
Внимателното проучване на съдържанието на представения по
делото официален превод на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета показва, че то е достатъчно изчерпателно при
посочването на необходимата информация - за постановеното решение, за
издалия това решение орган, за датата на издаването му и датата на влизането
му в сила, за обстоятелствата, при които е извършено санкционираното
нарушение и правната негова квалификация по австрийското
законодателство, за вида и размера на наложената санкция. Самоличността и
регистрираното местоживеене на нарушителя са посочени в удостоверението
по начин, позволил без затруднения идентифицирането на лицето. Като
своеобразна гаранция за точност на съдържащата се в представеното
удостоверение информация служи изпратеното от издаващата държава копие
на решението за налагане на финансовата санкция.
Видно е от полученото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, че издаващата държава се е позовала в него на
деяние, за което не се изисква двойна наказуемост – поведение, което
нарушава разпоредбите за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС-Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции),
поради което съдът не е длъжен да търси правен аналог на санкционираното в
чуждата държава деяние в българското законодателство.
Изпратеното и надлежно преведено на български език
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
отговаря на изискванията на ЗПИИРКОРНФС. Правилен е изводът на ЯОС за
това, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване и
допускане на изпълнение на решение за налагане на финансови санкции по
3
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Отделно от това и за пълнота на настоящото
изложение следва да се отбележи, че основанията по чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнение на
решение за налагане на финансови санкции, са поначало факултативни, а не
императивни. Така или иначе изводите на първоинстанционния съд в тази
посока са правилни и изцяло ги споделям.
Независимо, че Т. не е участвала в административното производство
пред съответните австрийски власти, следва да се отбележи, че сам по себе си
фактът на провеждане на писмено производство не лишава лицето от
гаранциите на справедливия процес и не представлява достатъчно основание
за отказ от приемане на издаденото решение, с което е наложена финансова
санкция. В представеното удостоверение се твърди от издаващата държава, че
санкционираното лице е имало възможност да обжалва решението пред
компетентните органи, като е било уведомено съгласно националното
законодателство на тази държава /лично или чрез упълномощен
представител/ за правото си да обжалва решението и за сроковете за
обжалване. При наличието на това вписване в представеното от австрийска
страна удостоверение българският съд не би могъл да постави под съмнение
неговата достоверност, още повече, че отсъстват каквито и да било обективни
основания за това. В тази връзка следва да се има предвид, че принципът за
взаимното признаване се основава на взаимното доверие между държавите-
членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо
спазване на основните принципи на прилагането на закона, в т.ч. и принципът
за справедливия процес. Ето защо при извършено от страна на издаващата
държава-членка позоваване на реализирано административно производство
при гарантирани правата на засегнатото лице, не са налице основания за отказ
от признаване и изпълнение на наложената санкция.
Предвид казаното до тук пледирам, на основание чл. 34 от
ЗПИИРКОРНФС (Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции)
да потвърдите изцяло решението на Окръжен съд Ямбол.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
4
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5