№ 355
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.ева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110205308 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Г. Д. Н. от гр.Благоевград срещу Наказателно
постановление № 23-0001178/09.11.2022г. на и.д. директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00 лева, на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят изтъква, че при проверката е представил
удостоверение за преминато периодично обучение, което обаче е било
игнорирано от актосъставителя. Твърди, че при извършването на превоза е
имал карта за квалификация на водача, валидна до 16.07.2027г., с период на
валидност от пет години. Заявява, че е преминал периодично обучение преди
извършването на превоза и следователно е разполагал с нужната
компетентност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наложената му санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна също не изпраща представител. Депозира
писмена защита, в която изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал карта за
квалификация на водача, издадена на 02.10.2017г., но срокът й на валидност
изтекъл на 20.03.2022г. За времето от 12.07.2022г. до 18.07.2022г. Н.
преминал периодично обучение за придобиване на удостоверение за
професионална компетентност за водач на МПС за извършване на обществен
превоз на пътници и на 28.10.2022г. му била издадена нова карта за
квалификация на водача. Междувременно обаче, въпреки че все още не
разполагал с валидна карта, на 19.10.2022г. жалбоподателят управлявал
товарен автомобил-влекач марка „Даф“, кат. N3, с рег.№А8879МС, с
прикачено полуремарке с рег.№ Е9083ЕА, като извършвал международен
превоз на товари по маршрут от Гърция за Румъния. Движейки се в посока
гр.Варна, на пътен възел „Летище Варна“ той бил спрян за проверка от св.К.
Н. К. -старши инспектор към РД „Автомобилна администрация“ –Варна, в
хода на която било установено, че жалбоподателят не притежава валидна
карта за квалификация на водача. Във връзка с тези констатации на същата
дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Н.
за това, че извършва международен обществен превоз на товари, без да
притежава валидна карта за квалификация на водача. Актът бил съставен в
присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан с
възражение, че при проверката е представено удостоверение за
професионална компетентност от 18.07.2022г. Писмени възражения не били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на
09.11.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на Г. Н. била наложена глоба в размер на 200,00 лв., за извършено нарушение
на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля К. Н.
К., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са: копия от карти за квалификация на
водач на МПС и разпечатка от информационна система за преглед на DQC
карти (от които се установяват датата на изтичане срока на валидност на
картата на жалбоподателя и момента на издаване на нова такава), CMR от
2
18.10.2022г., Удостоверение за професионална компетентност за извършване
на превоз на товари от 18.07.2022г. и др. Съдържащата се в посочените
документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и
подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната
разпоредба задължава водачите на превозни средства, извършващи
международни превози на пътници и товари, да отговарят на определени
изисквания, между които и да притежават валидна карта за квалификация на
водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози. Този нормативен акт е Наредба № 41/4.08.2008 г., в § 4 от ПЗР на
която изрично е посочено, че се издава на основание чл. 7б, ал. 5 ЗАвП (сега-
ал.9).
3
Понятието „международен превоз“ е дефинирано в §1, т.14 от ДР на
ЗАвП като превоз на товари или пътници, при който се преминава през
държавна граница. От приложената международна товарителница се
установява, че е бил осъществен превоз на стоки от Гърция за Румъния,
извършването на който безспорно е било свързано с преминаване през
държавни граници. Следователно извършваният от жалбоподателя превоз е
представлявал международен превоз на товари по смисъла на цитираната
допълнителна разпоредба. При това положение Н. е бил натоварен със
задължението по чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г., а именно-
да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на
Наредба № 41/4.08.2008 г. Предвид приобщената по делото разпечатка от
информационна система за преглед на DQC карти съдът приема за безспорно
установено, че на процесната дата Н. не е притежавал валидна карта за
квалификация на водача и следователно е осъществил състава на описаното в
НП нарушение.
Без значение за административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е обстоятелството, че той е преминал периодично обучение и
е притежавал удостоверение за професионална компетентност за извършване
на превоз на товари. Според чл.2, ал.2 -ал.4 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на
МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача на
лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на
водача. Изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато
водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за
обучение и е положил успешно изпит. Водачите, придобили начална
квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на
познанията им на всеки 5 години. По силата на чл.3 от Наредбата
преминаването на начална квалификация или продължаващо обучение се
удостоверява посредством карта за квалификация на водача, сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе
или свидетелство за управление на моторно превозно средство, в които е
4
отразен хармонизираният код "95" на Европейския съюз, предвиден в
приложение I към Директива 2006/126/ЕО, издадени от държава – член на
Европейския съюз. При тази нормативна уредба е видно, че удостоверението
за професионална компетентност за извършване на превоз на товари е
недостатъчно за установяването на съответствието на водача с изискванията
за неговата квалификация. Обстоятелството, че водачът е преминал началната
квалификация или задължителното периодичното обучение за съответните
категории, се удостоверява именно с карта за квалификация, издадена по
установения за това ред, след проверка за наличие на изискуемите за това
условия. Това изискване е установено с цел ефективно оказване на контрол
върху годността на водачите, с оглед гарантиране сигурността на участниците
в движението по пътищата. Поради това липсата на валидна карта за
квалификация на водача към момента на извършване на превоза обуславя и
наличието на вмененото на жалбоподателя нарушение, независимо от
обстоятелството, че той е преминал периодично обучение.
В жалбата се твърди, че валидна карта е била налице, тъй като
новоиздадената такава е със срок на валидност до 16.07.2027г., а картите се
издават за период от пет години, във връзка с което жалбоподателят счита, че
началният момент на валидността на картата е 16.07.2022г. Изложените
доводи са неоснователни. В т.4а на картата изрично е посочена датата на
нейното издаване, а именно-28.10.2022г. Доколкото документът не може да
породи правно действие преди да бъде издаден, няма съмнение, че датата на
издаване на картата е и началният момент на нейната валидност. При това
положение жалбоподателят безспорно е осъществил процесния превоз, без да
притежава валидна карта за квалификация на водача, с което действително е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
Съдът констатира и че наказващият орган правилно е издирил
приложимата санкционна разпоредба. В практиката си ВАдмС трайно приема,
че нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП (в актуалната й редакция /ДВ бр. 60 от
2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) води до извода, че за наличието на
съставомерно деяние по смисъла на тази норма е нужно извършването на
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари с
МПС, по отношение на което МПС не са изпълнени изброените в нормата
изисквания. Това означава, че в нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП няма
установени изисквания към самите водачи, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари, каквото изискване е
установено от нормата на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за
5
именно по отношение на водачите - да притежават карта за квалификация. В
този смисъл е напр. Решение № 102 от 7.02.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н.
д. № 2779/2021 г., в което се приема изрично, че в такива случаи наказанието
следва да бъде наложено по реда на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, предвиждащ
санкция за нарушение на този закон и на подзаконови нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. Следователно
налагането на предвидената в тази норма санкция във фиксиран размер за
процесното нарушение е правилно и законосъобразно.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. Доводите, че жалбоподателят е преминал периодично обучение
и е притежавал удостоверение за професионална компетентност не са от
естество, сами по себе си, да обусловят извод за маловажност на
нарушението. В решението по КНАХД №2502 по описа на ВАдмС за 2020 г.,
постановено по сходен случай, се посочва изрично, че е без значение
обстоятелството, че водачът е привел поведението си в съответствие с
правните норми в сравнително кратък срок след нарушението, при липса на
доказателства за причините за отсъствието на дължимото поведение в този
срок. В цитираното решение се изтъква, че нарушението е формално и
същото възниква с факта на осъществяване на обществения превоз при
отсъствие на посочената карта за квалификация на водача. Сочи се, че се
касае за нарушение на въведено изискване към водачите и до Общностно
такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на
професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно
признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива
2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на
деянието, което е и основание то да се обяви от закона за наказуемо. Предвид
изложеното становище на касационната инстанция и с оглед значителния
период от време от изтичането на срока на валидност на картата на
жалбоподателя до снабдяването му с валидна такава, (по време на който той е
продължил да извършва превози, видно от приложената разпечатка от
дигитална карта на водача), съдът не намира основания да счете случая за
маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ водачите
преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока на
валидност на картата за квалификация на водача. В случая валидността
на картата на водача е изтекла на 20.03.2022г., а курсът за периодично
обучение е започнал доста по-късно- на 12.07.2022г. Това обстоятелство
обуславя значителната тежест на нарушението и изключва възможността
6
същото да бъде счетено за маловажно.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в
изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на
основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
проведено едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е присъствал
лично, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-
0001178/09.11.2022г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на Г. Д. Н. от гр.Благоевград,
ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от ЗАвПр, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. Д. Н. от гр.Благоевград, ЕГН:********** да заплати на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80,00
лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7