РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Велико Търново , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102172 по описа за 2020 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК вр. чл.124
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че с акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК *****г., изд. от ***** са установени задължения на ищеца за данък върху
недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства за периода
2009г.-2014г., като според акта общият им размер, заедно с начислените лихви възлиза на
2091,39лв. Сочи се, че актът не е обжалван, на 22.03.2015г. е представен на ***** за
принудително изпълнение и е образувано изпълнително дело №******. Излагат се твърдения, че
по изпълнителното дело на ищеца е изпратено на 23.03.2015г. съобщение за доброволно
изпълнение. На 02.04.2015г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение, с което се
налага запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, което запорно съобщение е получено
на 08.04.2015г. От страна на работодателя е изпратен отговор до ЧСИ, че не могат да се правят
удръжки от трудовото възнаграждение на К П, тъй като такива се правят по друг изпълнителен
лист. Отговорът е получен на 27.04.2015г. и се твърди, е от тогава по изпълнителното дело не са
извършвани принудителни действия и няма плащания. Сочи се, че ищецът отправил искане до
О****** да бъдат отписани на основание чл.173 ал.1 от ДОПК задълженията му за данъци за
периода 2009г.-2014г., установени с Акт от 05.12.2014г., поради погасяване по давност съгласно
чл.171 ал.1 от ДОПК, но получил отговор, че не е налице основание за отписването им. Ищецът
заявява, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск, като отправя искане съдът да приеме за установено по отношение на ******
че ищецът не й дължи сумата в общ размер 2091,39лв., представляваща сбор от задължения за
данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства
1
за периода 2009г.- 2014г, установени с Акт ******г., поради погасяването им по давност на
основание чл.171 ал.1 от ДОПК, а за задълженията за 2009г. и на основание чл.171 ал.2 от
ДОПК, както и не дължи законната лихва, начислена върху главниците след датата на издаване
на АУЗ.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание на 10.12.2020г. ответникът, редовно призован, не се
представлява.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника *****, при наличие на предпоставките по
чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в
първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за
неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК
с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира
вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно
чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения иск, като бъде признато в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер
2091,39лв., представляваща сбор от задължения за данък върху недвижимите имоти, такса за
битови отпадъци и данък върху превозните средства за периода 2009г.- 2014г, установени с Акт
******г., поради погасяването им по давност на основание чл.171 ал.1 от ДОПК, а за
задълженията за 2009г. и на основание чл.171 ал.2 от ДОПК, както и не дължи законната лихва,
начислена върху главниците след датата на издаване на АУЗ, поради погасяване по давност.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 83,66лв. и 380лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищеца К. П.
2
П. с ЕГН **********, с адрес г*************** НЕ ДЪЛЖИ на ответника ******* Булстат
*****с адрес г***** представлявана от кмета Д Д П, сумата в общ размер 2091,39лв./две
хиляди деветдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща сбор от
задължения за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху
превозните средства за периода 2009г.- 2014г, установени с Акт ******** установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, както следва: 547,37лв. за ДНИ/434,28 главница и
113,09лв.-лихви/; 316,12лв. за ТБО/246,53лв. главница и 69,59лв.-лихви/ и 1227,90лв. за
ДПС/966,56лв.-главница и 261,34лв.-лихви/, ведно със законната лихва, начислена върху
главниците след датата на издаване на горепосочения АУЗ, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА **************** представлявана от кмета Д Д П да заплати на К. П. П.
с ЕГН **********, с адрес г****** сумата общо 463,66 лв. /четиристотин шестдесет и три лева
и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3