Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272
19.11.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Пенка Костова
Членове:
Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева–Иванова касационно
административно дело № 745 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Касационното производство е
инициирано по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София към
Министерството на правосъдието, като е подадена и втора касационна жалба - от П.Д.Д. ***, двете подадени чрез пълномощници, срещу
Решение №257/21.06.2021г., постановено по адм. дело №41/2021г. по описа на
Административен съд - Хасково.
Касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София счита
решението за неправилно, поради несъответствието му с материалния закон,
недоказаност и необоснованост. Твърди, че при присъждане на обезщетението
неправилно бил приложен чл.52 от ЗЗД, тъй като не било доказано неимуществените
вреди да били засегнали дълбоко имуществената сфера на лицето и да са довели до
трайни душевни терзания. На следващо място счита, че Арест – Хасково не попада
сред изброените в чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС заведения, поради което обезщетението
се явявало неправилно присъдено. Не било съобразено от съда и че липсвали
конкретни законови изисквания за изграждане на места за престой на открито.
Неправилен бил извода на съда за липса на отопление и проветряване в ареста.
Същото така не можело да се направи категоричен извод, че здравословното
състояние на ищцата се дължало на битовите условия в ареста, предвид
преустановяването на употребата на наркотици от нейна страна. Не било налице
настъпване на вредни последици на основание чл.3 от ЗИНЗС. Липсата на санитарен
възел и течаща вода в килията не надхвърляло по степен и интензитет прекомерно
обичайните неудобства, които съпътствали задържането под стража. Размерът на
обезщетението бил необосновано висок, неподкрепен с доказателства.
Претендира се отмяна на решението
в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена
да заплати на П.Д.Д. сумата от 950 лева – обезщетение за неимуществени вреди по
време на престоя ѝ в Арест - Хасково за периода от 28.09.2019г. до
01.06.2020г. Алтернативно се иска присъденото обезщетение да бъде намалено до
минимален размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Касационният жалбоподател П.Д.Д. навежда доводи за несправедливо присъден размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Отхвърляйки значителна част от исковата
претенция, съдът допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД. Нарушено било изискването
за баланс между претърпените имуществени вреди и размера на дължимото
обезщетение. Иска се присъждане на пълния размер на исковата претенция.
В съдебно заседание касационната
жалба на П.Д. се поддържа от пълномощника ѝ, който твърди, че присъденият
размер на обезщетението е несправедлив. В тази насока изтъква, че установените
неблагоприятни условия за пребиваване в ареста били седем, като обезщетението
за всяко от тях било по малко над 100 лева. Претендират се разноски, за които
се представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационните жалби за
неоснователни.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Всяка от депозираните касационни жалби е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледани по същество и двете касационни жалби се явяват неоснователни.
С атакуваното Решение №257/21.06.2021г.,
постановено по адм. дело №41/2021г., състав на Административен съд – Хасково е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - София, да заплати на П.Д.Д. *** сумата от 950 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в периода от 28.09.2019г. до 01.06.2020г.
неимуществени вреди от престоя ѝ в Арест – Хасково, като отхвърлил иска в останалата му част над
950 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, като недоказан и
неоснователен.
За да постанови решението си,
решаващия състав на административния съд е приел за доказано наличието на незаконосъобразно
бездействие от страна на администрацията на ГДИН, по отношение вменените с
нормата на чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС задължения за осигуряване на необходимите
жилищни, битови и други условия за задържаните в арест Хасково лица, наличие на
настъпила по отношение на жалбоподателката неимуществена вреда, която да е в
пряка връзка с възприетото бездействие. В тази връзка на първо място е приел,
че претенцията на ищцата, касаеща липсата на минимално изискуема площ за
обитаване, е основателна, но само за период от 8 дни, като е изследвал
периодите, през които лицето е пребивавало в Арест – Хасково на площ по-малка и
по-голяма от 4 кв.м., предвид разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. На следващо място, съдът е приел за доказано, че в килия №9, където
пребивала ищцата, нямало санитарен възел и течаща вода, както изисквала
разпоредбата на чл.20, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Също така не било спазено изискването за степен на изкуственото осветление,
тъй като не били съобразени изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. Липсвали доказателства и данни за
извършени в Арест - Хасково замервания на осветеността на килиите, в частност
на килия №9. За основателна съдът приел претенцията за неосигурен пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, установени в
разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС. Позовавайки се на
информацията в представената от ГДИН справка, съдът заключил, че килията била
оборудвана с отваряем прозорец на вратата на самата килия, осигуряващ приток на
свеж въздух и слънчева светлина. Осигуряването на свеж въздух, обаче, не било
равнозначно на осигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. Липсата на прозорец, от който да се осигурявал
непосредствен достъп на свеж въздух за настанените в килиите лица,
възпрепятствало и естественото проветряване на помещението в необходимата
степен. Основателно било и твърдението на ищцата за студ в килията, в която
била настанена в Арест – Хасково, тъй като от представените по делото
доказателства не се установявало дали отоплението в килиите, осигурено
посредством радиатор, разположен в коридора, било достатъчно, съответно дали
посоченият уред бил в работещ режим през цялото време на зимния период. Не било
ясно и дали, ако бил в работен режим, би могъл да осигурява необходимата
температура, за да може лицето в килията да няма усещане за студ. Също така, за
процесния период в Арест - Хасково не съществувало място, нито имало изградено
помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлявало помещение, стая вътре в самата
сграда на ареста, която макар да разполагала с прозорци, осигуряващи свеж
въздух и дневна светлина, не била подходяща за осъществяване на функцията за
престой на открито.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът, при прилагане на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, отчел
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1, във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност, периода на исковата претенция, вида, характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, за които били
налице доказателства. Така стигнал до извода, че исковата претенция следва да
бъде уважена частично до размера от 950 лева, а в останалата част - отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
За недоказани съдът приел
твърденията на ищцата за наличието на буболечки, тъй като по делото не било
спорно, че ГДИН взела мерки за обезпаразитяване, както и това за наличие на незаконосъобразни бездействия, свързани с неизпълнение на
разпоредбите на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, тъй като било безспорно, че за
процесния период в ареста ежедневно била давана храна, достатъчна по калориен и
химичен състав за задоволяване на жизнените потребности на арестантите и за
поддържане на доброто им здравословно състояние.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена
фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е
направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по
делото доказателства, като ги обсъдил в тяхната взаимна
връзка, и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни
правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че П.Д.Д. е
била поставена при престоя ѝ в Арест - Хасково за времето от 28.09.2019г.
до 01.06.2020г. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената ѝ
мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво,
присъщо на „задържането под стража“, поради лошите битови условия в ареста,
изразяващи се в липсата на минимално изискуема площ за обитаване в килията, в
която е било настанено лице, съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, за период от 8 дни, липсата на санитарен възел и течаща вода, неспазването
на изискването за степен на изкуственото осветление, липсата на пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване, студа в килията на
лицето и неизпълнението на задължението за осигуряване на престой на открито. Тези изводи на съда са обективни и съответни на установените фактическите
обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал. Последният
е правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния
извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на ГДИН. Установено
е, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка
с лошите битови условия, в които е била поставена Д. в процесния период в Арест
- Хасково.
Неоснователно се явява
твърдението за ненастъпване на вредни последици на основание чл.3 от ЗИНЗС.
Доказателствената тежест за установяване на липса на твърдяното бездействие на
администрацията на ГДИН законът приписва на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, по арг. от чл.284, ал.3 и ал.5 от ЗИНЗС, т.е. по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не носи
доказателствена тежест, а доказване в обратна насока не е налице по делото.
Неоснователно се счита, че извода
на съда за липса на отопление и проветряване в ареста е неправилен. Напротив,
същият е съобразен с наличните по делото доказателства и подробно мотивиран,
поради което напълно се споделя от настоящата инстанция. Твърдението, че не може да се направи
категоричен извод, че здравословното състояние на ищцата се дължи на битовите
условия в ареста, предвид преустановяването на употребата на наркотици от нейна
страна, е несъстоятелно, доколкото изводите на съда за незаконосъобразно
бездействие на отговорната държавна институция са правилни. Настоящият съд не
възприема за уместно твърдението, че липсата на санитарен възел и течаща вода в
килията не надхвърля по степен и интензитет прекомерно обичайните неудобства,
които съпътстват задържането под страха, най вече доколкото чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС задължава затворническата, съответно администрацията на арестите да
осигурят на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода.
Европейският съд по правата на
човека нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода (съответно задържане под стража), правата на
лишените от свобода по чл.8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на
други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им.
Нормата на чл.8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено що се отнася до намеса
на държавата, предвидена в закон, или необходима в интерес на националната и
обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или
на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и
неограничена, но дори и прилагането на изключенията по § 2 на чл.8, ЕКПЧ
изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване
на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални
условия за изтърпяване на мярката „задържане под стража“ и наказанието
„лишаване от свобода“.
Мотивираната преценката на съда
за липса на минимално изискуема площ, санитарен възел и течаща вода, за
неспазване на изискването за степен на изкуственото осветление, за липсата на
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, за студ
в килията на лицето и за неизпълнение на задължението за осигуряване на престой
на открито, съставляват нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно представляват по
своята същност незаконосъобразна дейност на администрацията на административния
орган - ГДИН, довела до причиняване на неимуществени вреди в периода на престоя
там на лицето П.Д..
Първоинстанционният съд е
установил действителното фактическо положение за твърдения от ищцата период, вследствие
на което е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на действията на
администрацията на ГДИН. При така извършеното установяване правилен се явява и извода за наличие на спрямо
ищцата на унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 3,
ал.2 от ЗИНЗС. Съдът обосновано е приел, че неблагоприятните условия на
пребиваване на ищцата в арест Хасково в своята съвкупност са довели до претърпени
от същата неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от тези
условия.
Предвид гореизложеното
неоснователно е искането за намаляване размера на присъденото обезщетение.
Изводите на съда в тази насока съответстват на правилната преценка на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
потърпевшото лице. Негативното въздействие върху него в следствие на условията,
при които е пребивавало в Арест – Хасково, е съобразено с установената по
делото продължителност на ограничената свобода и е в съответствие с изведената
от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените
вреди.
Не се споделя твърдението както на
ГДИН, така и на касационната жалбоподателка за неправилно
прилагане на чл.52 от ЗЗД от страна на първоинстанционния съд.
При определяне размера на
обезщетението съдът напълно е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 950
лв. е достатъчна, за да компенсира претърпените от лицето негативни усещания по
време на престоя си в арест Хасково.
От установеното по делото
неизпълнение на законови задължения от страна на ГДИН не следва автоматично
обезщетяване на причинените неимуществени вреди в паричното изражение,
възприето за дължимо от лицето, чийто права са нарушени, съобразно неговото
лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание
съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане
на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя
произтича, и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите. Фактът на осъждането има характер
на овъзмездяване, а размера на обезщетението, като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Такава оценка е
била направена от първата инстанция и последната изцяло се споделя от
настоящият състав.
В случая, при определяне размера на
обезщетението правилно съдът е приложил чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, като е отчел
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1, във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност, а
именно периода на исковата претенция, вида, характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания. В този смисъл не се споделя
твърдението за несправедливост на присъденото обезщетение, като се посочва, че
доказаните нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС били седем и за всяко от тях било
присъдено по малко над 100 лева. Съдебната практика е константна,
че обезщетението за нарушение на
чл.3, ал.2 ЗИНЗС се присъжда общо,
като съдът не следва да разграничава всяко отделно нарушение и да присъжда за
него отделно обезщетение, а следва общо да оцени допуснатото нарушение на
човешки права на базата на множество фактори. Обезщетението е присъдено именно
за констатираните лоши битови условия в тяхната цялост. (така в Решение № 9716
от 25.06.2019г. на ВАС по адм. д. №7434/2018г., III о.).
Касационната инстанция приема, че
първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора, приема за установени, въз основа на събраните по делото доказателства. В
решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в
исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. В изпълнение на
изискванията на чл.284, ал.3 ЗИНЗС съдът е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ и другите
доказателства по делото е приел за доказани твърдени в исковата молба факти и
за недоказани други такива, като при правилна оценка на същите е приел исковата
претенция за частично основателна до размера на 950 лв. и правилно и
законосъобразно е отхвърлил иска в останалата му част до пълно предявения
размер от 30 000лв.
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция приема, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на
първоинстанционния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото,
разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №257/21.06.2021г., постановено по адм. дело №41/2021г. по описа на
Административен съд – Хасково,с което Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – София е осъдена да заплати на П.Д.Д. *** сумата от 950 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в периода от 28.09.2019г. до
01.06.2020г. неимуществени вреди от престоя ѝ в Арест – Хасково, и е
отхвърлен иска в останалата му част над 950 лева до пълния претендиран размер
от 30 000 лева, като недоказан и неоснователен.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.