Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Първомай, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 116 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Й.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. Д.П.А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да обяви за недействителен
спрямо нея Договор за
покупко-продажба на поземлен имот № *** по
плана за земеразделяне на землището на с. Езерово с ЕКАТТЕ ***, общ. Първомай,
обл. Пловдив, с начин на трайно
ползване: нива, находящ се в землището на с. Езерово, общ. Първомай,
обл. Пловдив, местността „***”,
с площ от 6.022 дка, шеста и четвърта категория на земята при неполивни
условия, при граници и съседи: имот № *** – нива на Й.А.Ч., имот № *** – нива
на М.А.Ч. и др., имот № *** – нива на наследниците на П.Г.П., имот № *** – нива
на И.К.С., имот № *** – нива на Й.А.Й., имот № *** – нива на Н.П.Д., и имот № ***
– полски път на Община Първомай, и при следните ограничения върху имота:
защитена територия; природна забележителност; забраняват се дейности, които
могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им
стойност, съгласно ЗЗТ и заповедта за обявяване, като за имота има договор за
аренда, сключен на 25.01.2017 г. с Нотариален акт № 16, Том І, рег. № 205, дело
№ 14/2017 г. от 25.01.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие
Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара между
ответника Ш.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, от една страна като
„Продавач”, и ответника П.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, от друга страна като
„Купувач”.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че с влязло в сила на 24.10.2016 г. Споразумение за решаване на НОХД № 266/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай ответникът Ш.А.А. бил санкциониран за причинена на
23.05.2016 г. на лицето Х.И.Б., ЕГН: **********, телесна повреда, изразяваща се
в двустранно счупване на долната челюст, а с Решение от 27.09.2017 г. по гр. дело № 332/2016 г. по описа на Районен
съд – Първомай, образувано по постъпила
на 20.07.2016 г. от пострадалия искова молба, бил осъден да му заплати
сумата от 13 000, 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на визираното телесно увреждане, както и сторените в
посоченото гражданско производство съдебно-деловодни разноски в размер на
1 477, 00 лева.
По силата на съобщен на
длъжника на 20.02.2018 г. Договор за цесия от 17.01.2018 г. кредиторът
прехвърлил в полза на ищцата вземането си, което въпреки предприетото
принудително изпълнение останало неудовлетворено и до настоящия момент.
Релевира се, че въз основа на
сключен на 25.01.2017 г. Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 16, Том І, рег. №
205, дело № 14/2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен
съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара, ответникът Ш.А.А. отстъпил правото си на собственост върху гореописания
недвижим имот на ответника П.П.Д., която от безбрачното си партньорство с
неговия брат М.А.А., ЕГН: **********,
имала родени две деца, и респективно съзнавала, че процесната сделка
уврежда кредитора.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците депозират Отговори вх. № № 3407/23.05.2018 г.
и 3294/18.05.2018 г., с които оспорват исковете като неоснователни. Навеждат,
че съгласие за покупко-продажба на поземлен имот № ***
постигнали още в края на 2016 г., но поради служебна ангажираност на
компетентните нотариуси сключили договора по нотариален ред в началото на 2017
г. Ответникът П.П.Д. сочи, че е закупила нивата за нуждите на дейността си по
земеделско производство и че до получаване на исковата молба и приложенията й
по настоящото дело не е била осведомена за осъждането на ответника Ш.А.А..
В открито
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа предявените искове, а
ответниците лично и чрез доверениците си пледират за отхвърлянето им, като
подробни съображения в подкрепа на процесуалните си позиции ищцовата страна и ответникът
П.П.Д. излагат и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи,
приема от фактическа страна следното:
По данни от Удостоверения изх.
№ № 31 (л. 28), 32 (л. 31), 33 (л. 29), 33 (л. 30)/15.03.2018 г. за съпруг/а и
родствени връзки, издадени от Община Първомай, и от обясненията на ответниците,
изслушани по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ответникът П.Д. и братът на
ответника Ш.А. – М.А.А., ЕГН: **********, съжителствали съпружески в жилище на
адрес: ***, където отглеждали двете си ненавършили пълнолетие деца А. М. А.,
ЕГН: **********, и А. М. А., ЕГН: **********, родени съответно през 2005 г. и
2009 г.
Въз основа на
Договор за покупко-продажба № 48, Том І, рег. № 3496, дело № 792/2012 г. от
26.10.2012 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на
действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната
камара (л. 83), вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. №
2055/26.10.2012 г., Акт № 112, Том VІІ, дело № 1156/2012 г., ответникът Ш.А., представляван по пълномощие от брат
си М. А., закупил следния недвижим имот, индивидуализиран
според Скица № К03393/14.03.2018 г. (л. 26), издадена от Общинска служба по
земеделие – Първомай: поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на
землището на с. Езерово с ЕКАТТЕ ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на
трайно ползване: нива, находящ се в землището на с. Езерово, общ. Първомай,
обл. Пловдив, местността „***”, с площ от 6.022 дка, шеста и четвърта категория
на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № *** – нива на Й.А.Ч.,
имот № *** – нива на М.А.Ч. и др., имот № *** – нива на наследниците на П.Г.П.,
имот № *** – нива на И.К.С., имот № *** – нива на Й.А.Й., имот № *** – нива на Н.П.Д.,
и имот № *** – полски път на Община Първомай, и при следните ограничения върху
имота: защитена територия; природна забележителност; забраняват се дейности,
които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят
естетическата им стойност, съгласно ЗЗТ и заповедта за обявяване, и
договор за аренда.
Със Споразумение за решаване
на НОХД № 266/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, одобрено с
влязло в сила на 24.10.2016 г. протоколно Определение № 67/24.10.2016 г. (л. 37
– л. 38 от гр. дело № 332/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай) същият
ответник бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1
във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс с оглед на това, че на 23.05.2016 г. в
с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив, причинил на Х.И.Б., ЕГН: **********, средна
телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст,
представящо се с открита фрактура в областта на трети и четвърти долни десни
зъби, както и със закрита фрактура в областта на седми долен ляв зъб, довело до
счупване на челюст, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му било
наложено наказание „Пробация”.
С влязло в законна сила на
23.12.2017 г. Решение № 95/27.09.2017 г. по гр. дело № 332/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай (л. 75 – л. 80 от гр. дело № 332/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай), образувано по постъпила на 20.07.2016 г. искова молба
вх. № 4810/20.07.2016 г. (л. 2 – л. 3 от гр. дело № 332/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай), деецът бил осъден да заплати на пострадалия сумата от
13 000, 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на инкриминираното посегателство, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.05.2016 г. до окончателното й изплащане,
както и сторените по производството съдебно-деловодни разноски в размер на
1 477, 00 лева.
На 25.01.2017 г. преди
приключване на гражданския процес делинквентът сключил с ответника П.Д. Договор
за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 16, Том І, рег. № 205, дело №
14/2017 г. от 25.01.2017 г. по описа на цитирания нотариус (л. 80), вписан в
Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 49/25.01.2017 г., Акт № 25, Том
І, дело № 19/2017 г., по силата на който й отстъпил правото си на собственост
върху гореописаната недвижимост срещу продажна цена от 900, 00 лева, която според
изявлението си при нотариалното удостоверяване получил изцяло от купувача преди
подписване на продажбеното съглашение. В отговор на поставените им по
регламента на чл. 176 от ГПК въпроси всеки от ответниците признава, че познава
другия и е в известност за семейноправната му връзка с лицето М. А..
От показанията на разпитания в
хода на съдебното дирене свидетел И.А.С., които се кредитират от съда, тъй като
се отличават с логичност, последователност, правдоподобност и обективност и кореспондират
с приобщените писмени доказателствени източници, както и от Регистрационна
карта, издадена на 24.02.2015 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив (л.
51), заверена на 24.02.2015 г., 23.02.2016 г., 28.02.2017 г. и 24.01.2018 г., се
установява, че през последните три-четири години в качеството си на регистриран
земеделски производител ответникът П.Д. обработвала земеделски земи в землището на с.
Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив, и за целта изкупувала такива. В Справка от Служба по вписванията – Първомай
за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната й партида № *** за времето
от 01.01.1992 г. до 16.05.2018 г. (л. 52 – л. 56) е отразена информация както
за процесната сделка, така и за осъществени от нея в периода от 06.06.2014 г. до 11.05.2015 г.
покупи на няколко други земеделски имота в същото землище.
С Договор за цесия от
17.01.2018 г. (л. 14), съобщен от кредитора Х.Б. на ответника Ш.А. с
Уведомление (л. 12), връчено му на 20.02.2018 г., съгласно Известие за
доставяне обр. 243 ИД PS 4270 0039N5 Y (л. 15) към Телепоща изх. № 9/16.02.2018
г. (л. 13), първият прехвърлил на ищцата съдебно присъдените му вземания. За принудителното
им удовлетворяване по негова Молба (л. 8) и въз основа на издаден му Изпълнителен
лист № 21/12.01.2018 г. (л. 7) по гр. дело № 332/2016 г. по описа на Районен
съд – Първомай било образувано Изпълнително дело № 20188290400019 по описа на
Частен съдебен изпълнител З.Д. с рег. № 829 и с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, в което впоследствие като взискатели
встъпили цесионерът и Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –
Пловдив.
Видно от Известие за
доставяне обр. 243 ИД PS 4000 01WWNU V (л. 89), на 02.05.2018 г. длъжникът получил Уведомление изх. № 4489/24.04.2018 г. (л. 89)
за налагане на възбрана върху недвижимото му имущество от съдебния изпълнител и на свой ред депозирал по
изпълнителното дело Уведомление вх. № 7073/13.06.2018 г. (л. 90), с което пояснил,
че не притежава възбранените имоти, тъй като същите принадлежали към наследството
на баща му А.А.А., ЕГН: **********, починал на 15.04.2017 г., от което според Удостоверение
изх. № 794/11.05.2018 г. (л. 91), издадено от Районен съд – Първомай, се
отказал с изявление, вписано в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 от ЗН
под № 7/2018 г. на стр. 43. В открито съдебно заседание заявява, че не е предприемал
погашения на задълженията – предмет на принудително изпълнение.
Сред доказателствените материали фигурира и Протокол (л. 92), съставен на
19.06.2018 г. от Помощник частен съдебен изпълнител Б.П.К. при Частен съдебен
изпълнител З.Д.-Х. по Изпълнително дело № 20168290400287, в който е документирано,
че подлежащият на опис лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ рег. № ***
на длъжника Ш.А. не е намерен на местоизпълнението.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Наведените в
исковата молба фактически твърдения и формулираният петитум позволяват да се
заключи, че исковата претенция черпи правното си основание от нормата на чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, според която кредиторът може да иска да бъде обявено за
недействително спрямо него всяко действие, с което длъжникът го уврежда, ако при
извършването му същият, а в случай че то е възмездно – и този, с когото е
договарял, е знаел за увреждането.
Искът е
предназначен да гарантира безпрепятственото удовлетворяване на кредитора от
имуществото на длъжника, като чрез прогласяване за недействително в отношенията
помежду им на предприето от последния правно или фактическо разпореждане със
собствен актив постига запазването му в неговия патримониум.
По аргумент от чл.
154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на съдебно заявеното
си право, като от обективна страна установи, че е титуляр на вземане срещу
ответника, без да е необходимо то да е ликвидно и изискуемо или признато с
влязло в сила съдебно решение, че задълженият, от своя страна, е осъществил
действие, което осуетява или затруднява принудителното изпълнение на дълга, и от
субективен аспект – че тези последици се съзнават от него, а ако се касае за
възмезден акт – и от съдоговорителя му. Чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима
презумпция за недобросъвестността на
третото лице, когато е съпруг, низхождящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Съдебната практика
на ВКС по приложението на чл. 135 от ЗЗД, обективирана в Решение
№ 552/15.07.2010
г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., Решение № 328/23.04.2010
г. по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., Решение № 122/14.03.2011
г. по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., Решение
№ 639/6.10.2010
г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., и Решение № 224/30.10.2014 г. по гр. д. № 2310/2014 г., III
г. о., константно
поддържа, че след като предявеният отменителен
иск не е обективно съединен с такъв за вземането, обосноваващо
материалноправната легитимация на ищеца като кредитор, правоотношението, от
което произлиза, остава извън предмета на спора, а съдът, без да е овластен да
проверява, следва да изхожда от положението, че то съществува, ако произтича от
твърдените факти, и би могъл да приеме противното единствено ако е отречено със сила на пресъдено нещо.
Конкретната
доказателствена съвкупност обслужва извод, че обективните признаци от хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са изчерпателно изпълнени,
тъй като легитимира ищеца в качеството на носител
на притезания срещу ответника Ш.А. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 13 000, 00 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2016 г. до окончателното издължаване, и за
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 477, 00 лева, които е придобил от
лицето Х.И.Б., ЕГН: **********, по силата на валидно сключен с него Договор за
цесия от 17.01.2018 г. (л. 14), породил на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
действие и спрямо длъжника от 20.02.2018 г., когато му е бил съобщен от цедента
с връчено му на същата дата Уведомление (л. 12). Вземанията са възникнали в
правната сфера на прехвърлителя на 23.05.2016 г. с юридическия факт на
непозволеното му увреждане, а по-късно са му били и присъдени с влязло в
законна сила на 23.12.2017 г. Решение № 95/27.09.2017 г. по гр. дело № 332/2016
г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 75 – л. 80 от гр. дело № 332/2016 г.
по описа на Районен съд – Първомай), въз основа на което се е снабдил с Изпълнителен лист № 21/12.01.2018 г. (л. 7) за принудителното им събиране.
На 25.01.2017 г. с
Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 16, Том І, рег. № 205,
дело № 14/2017 г. от 25.01.2017 г. по описа на Нотариус
Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на
Нотариалната камара (л. 80), вписан в Служба по вписванията – Първомай с
вх. рег. № 49/25.01.2017 г., Акт № 25, Том І, дело № 19/2017 г., длъжникът се е
разпоредил възмездно в полза на ответника П.Д. с гореописания поземлен имот № ***, който е притежавал по силата на Договор
за покупко-продажба № 48, Том І, рег. № 3496, дело № 792/2012 г. от 26.10.2012
г. по описа на същия нотариус (л. 83), вписан
в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 2055/26.10.2012 г., Акт № 112, Том
VІІ, дело № 1156/2012 г.
Вещно-транслативният
ефект на атакуваната сделка безспорно уязвява платежоспобността на продавача,
тъй като провокира такава промяна в имуществото му, служещо, съгласно чл. 133
от ЗЗД, за общо обезпечение на неговите кредитори, която се изразява в трансформиране
на правото на собственост върху недвижима вещ в притежание на паричната му
равностойност, за чиято наличност обаче липсва достатъчна сигурност.
Съобразно чл. 99,
ал. 2 от ЗЗД с оглед обезпечителния му характер потестативното право по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, с което цедентът Х.Б. се е сдобил срещу ответника Ш.А. след
процесната покупко-продажба, е преминало върху цесионира заедно с прехвърлените
вземания вследствие на съглашението за цесия, независимо че е постигнато след
увреждането. При възприемане на визираното правно разрешение настоящият съдебен
състав се придържа към постановките на Решение № 99/17.09.2018 г. на ВКС по гр.
дело № 1010/2017 г., IV г. о., но за пълнота следва да отбележи, че поради противоречие в практиката на
върховната инстанция с Разпореждане
от 25.06.2019 г. на Председателя на ВКС по въпроса е образувано неприключило
Тълкувателно дело № 2/2019 г.
При изследване на изискуемите се за уважаване на
претенцията субективни предпоставки се
констатира, че на 25.01.2017 г. ответникът Ш.А. е отчуждил имота си, съзнавайки, че на 23.05.2016
г. виновно и противоправно е нанесъл телесни увреждания на лицето Х.Б., за които
е признат за виновен с влязла на 24.10.2016 г. в
сила осъдителна присъда, и че в тази връзка е обременен с
непогасено задължение, произтичащо от
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да обезщети пострадалия за претърпените вреди, както и че
в негов ущърб чрез сделката е компрометирал собствената си имуществена
обезпеченост.
Несподелима е лансираната от процесуалния
пълномощник на ответника П.Д. теза, че при продажбата ответникът Ш.А. бил в
неизвестност за дълга си и за неговия размер, тъй като съдебното решение на гражданския
съд било произнесено впоследствие. Отговорността по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД възниква
от момента на реализиране на фактите, които я обуславят. Следователно още при причиняване
на вредоносния резултат деецът е наясно с тях и респективно със задължението си
за обезвреда, без да е от значение дали и кога е съдебно предявено или признато
по основание и величина (в този смисъл Решение № 423/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2011 г., IV г. о.). Предвид казаното като ирелевантно се
преценя и възражението на ответниците, че преддоговорните им преговори датирали
още от края на 2016 г.
Поради възмездността на разглеждания договор
основателността на иска се предопределя и от недобросъвестността на приобретателя,
която също подлежи на пълно доказване от ищцовата страна, освен когато са
налице условията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за презумирането й. Приложното поле
на разпоредбата обхваща ограничен кръг трети лица – съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В свое Решение
№ 423/29.11.2012 г. по гр. д. № 1623/2011 г., IV г. о., ВКС допуска приложимостта й и спрямо съпруг на посочен в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД родственик с
доводи, че регламентацията на отмяната по чл. 135 от ЗЗД отдава приоритет на интересите на
кредитора пред тези на изброените близки, които в обичайната житейска ситуация знаят
за увреждането. При нормативното им назоваване с приетия през 1950 г. ЗЗД законодателят
обаче не е могъл да съобрази замяната на режима на разделност по Закона за
лицата и семейството с въведения едва със Семейния
кодекс от 1968 г. такъв на съпружеска
имуществена общност, при който, ако длъжникът сключи увреждаща
вещнопрехвърлителна сделка не със свой низходящ, възходящ, брат или сестра, а с
негов съпруг, се стига до абсолютно същия накърняващ кредиторовите възможности правен
ефект на придобиване на вещните права от съответния роднина, както ако би било
договаряно персонално с него.
Доколкото по делото е изяснено,
че към датата на оспорената покупко-продажба се е намирала във фактическо
съпружеско съжителство с брата на длъжника в лицето на М. А., от когото има родени
две ненавършили пълнолетие деца, ответникът П.Д. не попада в обхвата на чл.
135, ал. 2 от ЗЗД. Безбрачното партньорство на съпружески начала се
характеризира като фактическа връзка,
която, макар да наподобява по физическо, духовно и икономическо съдържание брачното
правоотношение, за разлика от него не създава имуществени последици и следователно
за съжителя на сродник по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД съображенията, изтъкнати в Решение
№ 423/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2011 г., IV г. о., са неотносими.
Фактическата
близост на купувача със задлъжнелия продавач или с някого от неговите родственици
не съставлява аргумент за разширително тълкуване на презумпцията, а следва да се
обсъжда на плоскостта на доказването на недобросъвестността (в този смисъл Определение №
362/19.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5053/2017 г., IV г. о., и Решение № 313/16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
72/2008 г., IV г. о.).
По
причина че не се предполага от закона, знанието на ответника П.Д. е следвало да се установи от ищеца с
конкретност и сигурност (в този смисъл Решение № 940/08.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2008 г., III г. о.), но в случая
категорични данни, че при закупуването на имота в съзнанието й е била формирана
представа за обстоятелствата от състава на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, които пораждат
задължението на праводателя й за обезщетяване на лицето Х.Б., не са ангажирани. Липсват
не само преки, но и косвени доказателства, които
убедително да сочат, че въобще е научила за престъпното деяние на ответника Ш.А.
и/или за последствията му. Обясненията й по чл. 176 от ГПК не възпроизвеждат признание на неблагоприятни за нея
факти в указаната насока, а сами по себе си сведенията, че към момента на
договорното си обвързване с длъжника го е познавала и е живеела съпружески с
брат му, биха могли до обосноват единствено предположение за осведомеността й
за преждеслучилия се деликт. Още повече че според показанията на разпитания
свидетел е изкупувала имоти в землището на с. Езерово за целите на земеделското
си занятие, което говори за възможен друг мотив за покупката.
Така очерталата се недоказаност на субективното
отношение на третото лице към процесното правно действие мотивира съда да отхвърли
иска за обявяване на относителната му недействителност като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да възстанови съдебно-деловодните разноски на ответниците,
от които единствено ответникът П.Д. доказва сторени такива за адвокатски хонорар
от 300, 00 лева, уговорен и заплатен, съгласно приложения Договор за правна
защита и съдействие от 27.11.2018 г. (л. 77). Тъй като не са налице условията
на чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране поради прекомерност на указания разход на
страната, който не надхвърля минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да й бъде присъдена сумата от 300, 00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ пасивно субективно
кумулативно съединени искове, предявени от Й.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.А., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Ш.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, и П.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за обявяване по
отношение на ищеца на недействителността на Договор за покупко-продажба на поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с. Езерово
с ЕКАТТЕ ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване: нива, находящ се в землището на с.
Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив, местността
„***”, с площ от 6.022 дка, шеста и четвърта категория на земята при неполивни
условия, при граници и съседи: имот № *** – нива на Й.А.Ч., имот № *** – нива
на М.А.Ч. и др., имот № *** – нива на наследниците на П.Г.П., имот № *** – нива
на И.К.С., имот № *** – нива на Й.А.Й., имот № *** – нива на Н.П.Д., и имот № ***
– полски път на Община Първомай, и при следните ограничения върху имота:
Защитена територия. Природна забележителност. Забраняват се дейности, които
могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им
стойност, съгласно ЗЗТ и заповедта за обявяване, като за имота има договор за аренда,
сключен на 25.01.2017 г. с Нотариален акт № 16, Том І, рег. № 205, дело №
14/2017 г. от 25.01.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие
Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара между
Ш.А.А., ЕГН: **********, от една страна като „Продавач”, и П.П.Д., ЕГН: **********,
от друга страна като „Купувач”.
ОСЪЖДА Й.Х.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.П.А., вписана
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, да заплати на П.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 300, 00
(триста) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита
от един адвокат.
След влизане
на решението в сила досието на гр. дело №
332/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ на съда.
Препис от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ