Решение по дело №1487/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1851
Дата: 18 октомври 2019 г.
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20171100901487
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 18.10.2019 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

     При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д.N 1487/2017 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:

     СГС е сезиран с искова молба от синдиците на „К.т.б.“ АД-в несъстоятелност, с която са предявени срещу „С.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, и евентуални искове по чл.59 ал.5 и ал.3 ЗБН. Твърди се в исковата молба, че ответникът е длъжник на банката по договор за банков кредит от 27.01.2014 г. Сочи се, че по силата на договор за цесия от 17.10.2014 г. ответникът е придобил вземане на вложителя В.И.К.; по договор за цесия от 27.10.2014 г. е придобил вземане на вложителя В.Х.П.; по договор за цесия от 27.10.2014 г. е придобил вземане на вложителя „П.“ ЕООД; по договор за цесия от 27.10.2014 г. е придобил вземане на вложителя С.Н.С.; по договор за цесия от 04.11.2014 г. е придобил вземане на вложителя  Х.Г.К.; по договор за цесия от 04.11.2014 г. е придобил вземане на вложителя  Т.К.Д.; по договор за цесия от 06.11.2014 г. е придобил вземане на вложителя  Л.Н.Д.. След придобиване на вземанията и получаването на от банката на съобщенията за прехвърлянето на вземанията ответникът на 24.10.2014 г., на 27.10.2014 г., на 04.11.2014 г. и на 06.11.2014 г. е уведомил банката, че упражнява компенсационното права на прихващане на своите задължения по договора за банков кредит с придобитите по цесиите вземания. Поддържа се, че на основание чл.59 ал.5 ЗБН прихващанията са недействителни, защото са извършени след началната дата на неплатежоспособността и след поставянето на банката под особен надзор. При условията на евентуалност се поддържа, че прихващанията са недействителни на основание чл.59 ал.3 ЗБН, защото вземанията са придобити преди 22.04.2015 г., когато е постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност, а още с поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г. ответникът е знаел за състоянието на неплатежоспособност. Иска се да се обяви на основание чл.26 ал.2 предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН нищожност на прихващанията, а при условията на евентуалност се иска прихващанията да се обявят за относително недействителни на основание чл.59 ал.5, евентуално на основание чл.59 ал.3 ЗБН – съгласно уточнението в първото съдебно заседание на 08.05.2018 г.

     Ответникът е представил писмен отговор, с който е оспорил исковете с възражението, че исковата молба е нередовна, защото по чл.59 ал.5 ЗБН не може да се иска обявяване на недействителност изцяло, а само за над частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество. Освен това в издадено от банката удостоверение на 23.01.2015 г. се сочи, че ответникът няма задължения по посочения в исковата молба договор за банков кредит и са заличени вписаните за обезпечение особени залози. Излагат се съображения, че нормата на чл.59 ал.5 ЗБН е материалноправна, а в редакцията си към извършване на прихващането предвижда като основание за недействителност други факти, които са различни от тези, на които синдиците са се позовали в исковата молба. По отношение на иска по чл.59 ал.3 ЗБН се сочи, че поставянето на банката под особен надзор не е равнозначно на знание за изпадане в състояние на неплатежоспособност. Знанието за опасност от неплатежоспособност е без значение за основателността на иска. По отношение на иска по чл.59 ал.2 ЗБН се възразява, че по него се дължи държавна такса, както и че изискването за нот.заверка на подписа е за прихващания, извършени след откриване на производството по несъстоятелност. Прави искане за конституиране на цедентите. Оспорва да е прихващано с вземане, придобито по сключен с Л.Н.Д. договор за цесия.

    Синдиците на банката са представили доп.искова молба, с която поддържат исковете с довода, че следва да се прилага настоящата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, както и за наличие на знание за неплатежоспособността.

      Ответникът е представил доп.писмен отговор, с който поддържа възраженията за нередовност и недопустимост на исковата молба. Излагат се съображения за действието във времето на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, която в действащата редакция не следва да се прилага за процесните прихващания, както и че по този иск е легитимиран да отговаря само кредитор на несъстоятелността. Знанието за евентуална неплатежоспособност е ирелевантно, а решенията на БНБ са постановени поради опасност, а не поради неплатежоспособност.

      Правната квалификация на исковете е по чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД – за нищожност поради неспазена форма; по чл.59 ал.5 ЗБН и чл.59 ал.3 ЗБН.

      На основание чл.219  ГПК като трети лица на страната на ответника  са конститурани   В.И.К., В.Х.П., „П.“ ЕООД, С.Н.С., Х.Г.К. и Т.К.Д., които изразяват становище за неоснователност на исковете.

  

   Представено е уведомление от 24.10.2014 г., с което В.И.К. е уведомил банката за сключен на 17.10.2014 г. договор, по който е прехвърлил на ответника свои вземания по договор за безсрочен депозит от 26.11.2009 г., а с това уведомление ответникът е упражнил компенсационно право да прихване цедираните вземания със свои задължения към банката по договор за кредитна линия от 27.01.2014 г.

   Представено е уведомление за прехвърляне на вземания от 27.10.2014 г., от което се установява, че В.Х.П. е уведомил банката за сключен на 27.10.2014 г., по който е прехвърлил в полза на ответника свои вземания по рамков договор за платежни услуги от 05.03.2010 г. и анекс към него.

   Представено е уведомление за прехвърляне  на вземания от 27.10.2014 г., от което се установява, че „П.“ ЕООД е уведомил банката за сключен на 27.10.2014 г., по който е прехвърлил в полза на ответника свои вземания по договор за разплащателна сметка от 14.09.2001 г. и рамков договор за платежни услуги от 26.01.2010 г.

    С изявление за прихващане от 27.10.2014 г. ответникът е упражнил компенсационно право да прихване цедираните от „П.“ ЕООД вземания със свои задължения към банката по договор за кредитна линия от 27.01.2014 г.

    Представено е уведомление за прехвърляне  на вземания от 27.10.2014 г., от което се установява, че С.Н.С. е уведомила банката за сключен на 27.10.2014 г., по който е прехвърлил в полза на ответника свои вземания по договор за депозит от 07.04.2009 г.

    С изявление за прихващане от 27.10.2014 г. ответникът е упражнил компенсационно право да прихване цедираните от С.Н.С. вземания със свои задължения към банката по договор за кредитна линия от 27.01.2014 г.

    Представено е уведомление за прехвърляне  на вземания от 04.11.2014 г., от което се установява, че Х.Г.К. е уведомил банката за сключен на 04.11.2014 г., по който е прехвърлил в полза на ответника свои вземания по рамков договор за платежни услуги от 13.01.2014 г.

    С изявление за прихващане от 04.11.2014 г. ответникът е упражнил компенсационно право да прихване цедираните от Х.Г.К. вземания със свои задължения към банката по договор за кредитна линия от 27.01.2014 г.

    Представено е уведомление за прехвърляне  на вземания от 04.11.2014 г., от което се установява, че Т.К.Д.-К. е уведомила банката за сключен на 04.11.2014 г., по който е прехвърлил в полза на ответника свои вземания по рамков договор за платежни услуги от 13.01.2014 г.

    С изявление за прихващане от 04.11.2014 г. ответникът е упражнил компенсационно право да прихване цедираните от Т.К.Д.-К. вземания със свои задължения към банката по договор за кредитна линия от 27.01.2014 г.

    Представено е уведомление за прехвърляне  на вземания от 06.11.2014 г., от което се установява, че Л.Н.Д. е уведомил банката за сключен на 06.11.2014 г., по който е прехвърлил в полза на ответника свои вземания по договор за депозит от 15.09.2009 г.

    С изявление за прихващане от 06.11.2014 г. ответникът е упражнил компенсационно право да прихване цедираните от Л.Н.Д. вземания със свои задължения към банката по договор за кредитна линия от 27.01.2014 г.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН и евентуални искове по чл.59 ал.5 и ал.3 ЗБН.

 

     Синдиците са предявили искове за недействителност на извършено от ответника прихващане, а прихващането представлява едностранна правна сделка. Следователно единствено ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове /решение N 239 от 15.05.2018 г. по т.дело № 986/2017 г. на ВКС/. Доколкото не се иска обявяване недействителност на двустранна правна сделка, не е налице необходимо другарство, при което процесуално легитимирани като ответници са страните по сделката, по която има размяна на волеизявления от двете страни.

   

    Не се спори, че „К.т.б.” АД- сега има качеството на кредитори на ответника, който в качеството на кредитополучател по договор за кредитна линия от 27.01.2014 г. е имал неизпълнен дълг в размер на 2 146 185,64 лв. към м.10.2014 г.

    Не се спори и по отношение на факта, че по силата на сключени договори за цесия от 17.10.2014 г., 27.10.2014 г., 04.11.2014 г. и от 06.11.2014 г. ответникът е придобил вземания срещу банката, прехвърлени му от третите лица –помагачи и от Л.Н.Д.. По силата на тези договори за цесия ответникът е придобил качеството на кредитор на банката, която е била уведомена от цедентите за извършените прехвърляния на вземания, поради което цесиите имат действие за банката.

     След като ответникът е придобил качеството на кредитор на банката е упражнил компенсационното си право да прихване придобитите по договорите за цесия вземания със своите задължения към банката.

   

     По иска за нищожност поради неспазена форма, предвидена в нормата на чл.59 ал.2 ЗБН.

     Нормата на чл.59 ал.2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Доколкото в нормата се визира синдикът като адресат на изявлението за прихващане, съдът намира, че изискването за нот.заверка на подписа следва да важи за прихващане, което се извършва след откриване на производството по несъстоятелност. Това е така, защото до откриване на производство по несъстоятелност на банката не е назначен синдик. След като до откриване на производството по несъстоятелност на банката не е назначен синдик, изявлението за прихващане до този момент не следва да се адресира до синдика /а и не може/, поради което и не е приложимо изискването за нот.заверка на подписа.

     В случая изявленията за прихващане на ответника са достигнали до банката на 27.10.2014 г., 04.11.2014 г. и на 06.11.2014 г., но към тези моменти не е било открито производство по несъстоятелност. Ето защо съдът намира, че не е било необходимо изявленията за прихващане да бъдат с нот.заверка на подписа. Следователно исковете за нищожност по чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД поради неспазване на формата по чл.59 ал.2 ЗБН  са неоснователни.

  

    След като предявените искове за нищожност са неоснователни, съдът дължи произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, защото е сбъднато вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане.

    Според нормата на чл.59 ал.5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката  след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесетараздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.

    Нормата на пар.8 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./ предвижда, че член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г.  С тази норма се придава обратно действие на нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН, поради което следва да се приеме, че нормата на чл.59 ал.5 ЗБН се прилага за извършени след 20.06.2014 г. прихващания. Доколкото с определение от 09.05.2019 г. на Конституционен Съд е прекратено Конституционно дело № 11/2018 г., няма основание съдът да не приложи нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, която е действащо право.

    С изменението на ЗБН – /ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./   е предвидена  изрична норма, която предвижда, че нормата на чл.59 ал.5 ЗБН се прилага от 20.06.2014 г., поради което съдът приема, че възникналите до влизане в сила на законовите изменения отношения са „преуредени”. На новия закон се придава действие спрямо вече възникнали и съществуващи правоотношения, които са "заварени", поради което същият има несъщинско обратно действие. Следователно за спорното материално компенсационно право, упражнено от ответника през м.10 и м.11.2014 г. следва да се прилага нормата на чл.59 ал.5 ЗБН, защото тя има действие за извършени прихващания след 20.06.2014 г. 

   В случая с новия закон се преуреждат вече настъпили правни последици от осъществили се преди влизането му в сила юридически факти, поради което  е налице хипотезата на обратно действие на закона.     Материалният закон действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които са възникнали след влизането му в сила.  Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения.

    Конституцията не съдържа забрана за придаване на обратно действие на новия граждански закон към заварени факти и правоотношения, а само определя момента на влизането му в сила - съгласно чл. 5, ал. 5 от Основния закон нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Изрична забрана за обратно действие се съдържа единствено в чл. 5, ал. 3 от Конституцията и тя се отнася само до наказателните закони, които предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените, за да не се влошава положението на наказателноотговорните лица.

    Конституционният съд в практиката си е приел (вж. Решение № 9 от 1996 г. по к.д. № 9 от 1996 г.), че и други законови разпоредби, уреждащи публичноправни отношения, например данъчните, трябва да са неретроактивни. Както се е произнесъл съдът в Решение № 10 от 2011 г. по к.д. № 6 от 2011 г., правилото за неретроактивност на правните норми трябва да се прилага във всички случаи, когато се цели с нови правни норми ограничаване на права или създаване на задължения за минало време, но то не важи за случаите, когато от нормативните актове се придобиват права. Конституционният съд се е произнесъл, че когато новият закон преурежда вече настъпили правни последици от юридическите факти, е налице хипотезата на обратно действие на закона, както и че в този случай не са нарушени принципите на правовата държава, сигурността и предвидимостта -  Решение на КС № 10 от 2013 г. по к.д. № 8 от 2013 г., Решение на КС № 4 от 11 март 2014 г. по к.д. № 12 от 2013 г. Решение № 5 от 11 май 2017 г. по к.д. № 12 от 2016 г.

 

   Според съда всички елементи от фактическия състав на чл.59 ал.5 ЗБН са осъществени към 27.10.2014 г., 04.11.2014 г. и 06.11.2014 г. Това е така, защото прихващанията са извършени след началната дата на неплатежеспособността -  20.06.2014 г. Освен това прихващанията са извършени след датата на поставянето на банката под специален надзор, тъй като от вписванията по партидата на банката  в ТР се установява, че на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори и е постановено спиране на плащанията. Датата 23.06.2014 г. обаче не предшества датата на изпадане на банката в неплатежеспособност – 20.06.2014 г., поради което прихващането следва да се отмени на основание чл.59 ал.5, т.1 ЗБН.

 

    С оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН следва да се отхвърлят, а исковете по чл.59 ал.5 ЗБН следва да се уважат; по евентуалния иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН съдът не дължи произнасяне.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК ********, срещу „С.Б.“ ЕООД искове с правно основание    чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, с които се иска установяване нищожността на прихващания, извършени във формата на:

   уведомление вх.N 9822/24.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 9860/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 9877/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 10806/04.11.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 10807/04.11.2014 г. и изявление за прихващане вх.N 11309/06.11.2014 г.

 

    ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл.59 ал.5 ЗБН по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК ********, извършените „С.Б.“ ЕООД, ***, прихващания, извършени във формата на:

     уведомление вх.N 9822/24.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 9860/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 9877/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 10806/04.11.2014 г.; изявление за прихващане вх. N 10807/04.11.2014 г. и изявление за прихващане вх. N 11309/06.11.2014 г.

 

    ОСЪЖДА  „С.Б.“ ЕООД, ***, да заплати по сметка на СГС Държавна такса от 54 842,75 лв.

 

     Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника С.Б.“ ЕООД -  В.И.К. ЕГН **********, В.Х.П. ЕГН **********, „П.“ ЕООД, ЕИК ********, С.Н.С.- К. ЕГН **********, Х.Г.К. ЕГН ********** и Т.К.Д.-К. ЕГН **********.

   

     Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: