О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 01 март 2021 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 01 март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия:
Диан Василев
За да се произнесе по адм. дело № 59 по
описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
след постъпило в съда оспорване/жалба от И.М.И.. Насочено е срещу отказ на
служители в НАП-ТД гр. Варна по подадено от М. заявление да отразят промяна в
обстоятелствата досежно приходи и разходи на лицето и да му бъде издаден
документ, удостоверяващ това.
Жалбата бе депозирана направо в съда
и липсваше административната преписка, съставена в НАП по повод искането на И. М.,
отправено към служителите в агенцията.
След получаване на административната
преписка, съдът констатира, че по искането на И. И. до НАП, АО се е произнесъл
с решение №9/26.01.2021г., с което е отказал възлагането на нова ревизия на И.М.И.,
т.е. налице е и изричен отказ на администрацията на НАП, постановен по искането
на И. И..
На И.
му бе указано, че следва да заяви дали поддържа жалбата си, така, както е
формулирана и насочена срещу липсата на извършване на фактически действия от
страна на НАП гр. Варна за издаване на документ, удостоверяващ неговите
приходи/разходи за периода 2003-2010г. или оспорва решение №9/26.01.2021г.,
издадено по повод неговото искане.
В
срока за уточнение, постъпва такова в деловодството на съда, от което е видно,
че И. И. поддържа жалбата си и срещу решение №9/26.01.2021г.
Възразява
срещу неправилен подход на данъчната администрация по неговото искане от
06.01.2021г., което счита, че е следвало да се развие по реда на чл.88 и чл.110
от ДОПК- за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения.
Иска
от съда да постанови решение, с което да отмени решение №9/26.01.2021г. на директора на ТД на НАП Варна
и да разпореди на НАП, ТД Варна да извърши
финансова проверка за периода 2003-2010г. по отношение на И.М.И. и да вземе
предвид новите обстоятелства и доказателства, които той представя, като издаден
след тази проверка съответния документ-протокол.
Към настоящото дело с разпореждане на
съда бе приобщено адм. дело №156/2020г. по описа на АС-Русе.
Видно от преписката по дело №59/2021г.
и материалите по цитираното дело №156/2020г. е, че И. И., в периода 2019г.-2021г.,
отправя две идентични по своята същност искания до ТД на НАП Варна.
Внимателният оглед и прочит на преписката,
представена по настоящото дело и мотивите на решение №9/26.01.2021г. показват,
че по своята същност, макар и да твърди, че иска издаване на документ по чл.88
и сл. от ДОПК, искането на И. И. е да се отразят новите обстоятелства, за които
представя доказателства, относно приходите и разходите му за периода
2003-2010г. Няма спор, че за този период И. има извършена проверка от данъчните
органи, завършила с протокол № П-03001817130951-073-001/20.03.2018г.
Съответно, сочейки и в жалбата си, че
се касае за процедура по чл.88 от ДОПК, вр. с чл.110 от ДОПК, всъщност И. сам
потвърждава извода на АО, че по своята същност той иска процедура по чл.133 от ДОПК. Съгласно ал.1 на тази разпоредба, „Задължение за данъци или
задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт,
който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на
органа по приходите или по молба на ревизираното лице“. А чл.134, ал.2 от ДОПК казва, че „Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до
териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се
позовава“. така е и станало в настоящия случай. Законодателят поставя
изискване по задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски,
определено с влязъл в сила ревизионен акт, да може да бъде направено искане за неговата
промяна, но ако РА не е бил обжалван по съдебен ред. А в случая това не е така.
Съобразно чл. 88, ал. 1 от ДОПК административното
обслужване се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения. В конкретния случай
молителят не е поискал издаване на документ, който е от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения, а е поискал извършването на
корекции във вече съставен протокол от ПУФО или по-скоро в установените с този
протокол факти и обстоятелства. При приключила ревизия и преминало съдебно
производство по обжалване на издадения и потвърден по адм. ред ревизионен акт,
както ще види ми по-долу, това е недопустимо.
Няма как данъчната администрация да
приеме, че искането на И.М.И. е такова, каквото той сочи в жалбата-допълнение-процедура
по чл.88 и сл. от ДОПК. По своята същност, както вече нееднократно посочихме,
неговото искане е за корекции във установените с протокол №П-03001817130951-073-001/20.03.2018
г. факти и обстоятелства, досежно съпоставка на доходите и имотното състояние
на И. И. за периода от 01.08.2003 г. до 31.12.2010 г.
Други факти и обстоятелства, известни
на съда от преписката по настоящото дело и от доказателствата по адм. дело
№156/2020г. по описа на АС-Русе:
Спрямо жалбоподателят е извършена
ревизия въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03001817008881-020-001/15.12.2017 г. с обхват задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011
г., връчена на 20.12.2017г. , като със ЗИ на ЗВР
Р-03001817008881-020-002/19.03.2018 г. издадена от органа по приходите -
възложител на ревизията, е изменен периодът на ревизията като са включени и
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2016 г.
В ревизионното производство, с
Протокол Кд-73 с №0984544/14.08.2018 г., е приобщен ПУФО №П-03001817130951-073-001/20.03.2018
г. съставен от орган по приходите, при ТД на НАП – Варна в който са
обективирани факти и обстоятелства за извършената проверка на ревизираното лице
за съпоставка на доходите и имотното състояние на същото за периода от
01.08.2003 г. до 31.12.2010 г.
При извършената проверка,
обективирана в протокола П-03001817130951-073-001 от 20.03.2018 г., от
направената съпоставка, за 2010 г. е констатирано превишение на доходите над
разходите със сумата 73 312,34 лева, т.е. положително салдо, за 2004г. – отрицателно
салдо – разходите са превишавали доходите със сумата 47 873,27лв, част от която
е сумата от 24 500 щ.д., равностойни на 35 179,31лева , за 2008г. е отразен
като разход сумата от 17 040лева за ремонт на апартамент на клиенти. За констатациите от ревизионното производство,
проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №
Р-03001817008881- 092-001/31.08.2018 г. Последвало е издаване на Ревизионен акт
№ Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на
НАП-Варна. При оспорването по административен ред, с постановено Решение №408/28.03.2019 год. на Директор на Дирекция
"ОДОП"- гр. Варна при ЦУ на НАП, решаващият орган е изменил процесния
РА за всяка от годините на ревизирания период, като е определил допълнителните
задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. РА е обжалван пред Административен съд –
Русе. Постановено е решение по адм. дело 340/2019г. на 10.04.2020г. , с което
частично е уважена жалбата на И.М.. В съдебното решение по адм. дело 340/2019г.
подробно са обсъдени възраженията за включване на сумата от 68 хил. евро към
крайното салдо за 2010г., които са отхвърлени като неоснователни, като са
приети за основателни и част от възраженията досежно началното салдо за 2011г. Това
решение, след постановен съдебен акт на ВАС е частично отменено.
Въпросът не е в резултата от двете
решения, а във факта на оспорване на Ревизионен акт №
Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. Това автоматично забранява изменение на задължението
за данъци или задължителни осигурителни вноски, за процесния период, по
отношение на лицето И.М.И., след като протокол №П-03001817130951-073-001/20.03.2018
г. е бил част от доказателствата по преписката по издаване на Ревизионен акт №
Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г.
И.И.
реално повторно е поискал от данъчната администрация извършването на проверка
за периода 2003-2010г., приключила с протокол от №П-03001817130951-073-001/20.03.2018
г., като да бъдат направени корекции и добавки досежно приходите, и разходите да
бъдат коригирани с посочените в заявлението нови факти и обстоятелства - представените
спогодби, решения по гр. дела, декларации/, за периода2003-2010г.
Такова
искане той е отправил и през 2019г., по
повод на което е било издадено и Решение № 335/03.02.2020 г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Варна.
Именно по жалбата срещу това решение е било образувано и адм. дело №156/2020г.
по описа на Административен съд Русе. По цитираното дело жалбата не е била
уважена.
В производството
пред АО по искането от 06.01.2021г., по което е постановено и решение №9/26.01.2021г., по своята същност
се повтаря това, поискано от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика" – Варна и направено през 2019г.. То е можело дори
да бъде прието за недопустимо от директора на НАП, ТД Варна. Така или иначе, той
се е произнесъл, приемайки, че искането на И.М.И. няма как да бъде уважено
именно поради непълен състав на разпоредбата на чл.133, ал.1 от ДОПК.
С
оглед на гореизложените доводи и аргументи, настоящият съдебен състав намира,
че това решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата ревизия
или отмяна.
Предвид на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отхвърля жалбата на И.М.И. против решение
№9/26.01.2021г., издадено от директора
на ТД НАП Варна, с което искане на лицето от 06.01.2021г, вх. №494 е било оставено без уважение.
Определението е окончателно.
Съдия :