Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….12.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1160 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от „КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА СОФИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от управителя В.В.М., чрез пълн. адв.Б.Д. срещу
„АКВАСТРОЙ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, район
адост, ж.к. Възраждане №65, ет. 1, ап. 26, представлявано от управителя Д.П.Ц.,
обективно съединени искове за заплащане на сума в размер на 64 400 лв. с ДДС, представляваща главница
по фактура №159/13.10.2017г., издадена въз основа на договор за
консултантски услуги от 17.11.2015г., както и неустойка в размер на 15 200 лв. на осн.
чл.12 от договора, изчислена в размер на 10% върху главницата в размер на
152 000 лв. з периода от 17.10.2016г. до подаване на исковата молба, ведно
със законовата лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по силата
на договор за консултантски услуги от 17.11.2015г., въз основа на който
консултантът е предоставил консултантски услуги с обхват от дейности:
консултации преди одобрение на проекта от страна на Държавен фонд Земеделие -
Разплащателна агенция (ДФЗ - РА), подготовка на заявление за подпомагане по подмярка
4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от
ПРСР 2014-2020г., разработване на бизнес-план по подмярка 4.2 от ПРСР и
окомплектоване на пакет от документи за кандидатствате по подмярката 4.2. Между
страните било договорено възнаграждение в размер на 152 000 лв. без ДДС или 182
400 лв. с ДДС, платимо съгласно чл. 10, ал. 3 и 4 от Договора на части, както
следва: 140 000 лв. без ДДС до 10 дни след одобрение на заявлението за
подпомагане от страна на ДФЗ-РА и остатъкът от 12 000 лв. без ДДС при попълване
на заявка за окончателно плащане. Твърди се, че „Консултантска група
София" ЕООД е изпълнило качествено и в срок консултантската си работа,
видно от подписания двустранен приемо-предавателен протокол от 11.12.2015г.,
както и от факта, че между ДФЗ-РА и „АКВАСТРОЙ" ЕООД е сключен договор №
08/04/2/0/00212/18.10.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка /маркетинг на селскостопански
продукти" от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
земеделските райони, което сключване на договор е последващо одобрението
действие.
Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 10, ал. 3 от договора за
консултантски услуги е настъпил падеж за плащане на възнаграждение в размер на
140 000 лв. без ДДС или 168 000 лв. с ДДС, от които до настоящия момент били
заплатени 103 600 лв. с ДДС или 86 333 лв. без ДДС от дължимото възнаграждение,
както следва:
• 48 000 лв. на 31.10.2016 г. - първо плащане по договора за консултантска
услуга, отразено във фактура № 153/01.11.2016г.
• 30 000 лв. на 28.11.2016г. по
фактура № 155/01.12.2016г.
• 6 000 лв. по фактура №
158/31.07.2017г.
• 14 600 лв. на 02.11.2017г.,
частично плащане по фактура № 159/13.10.2017 г.
• 15 000 лв. на 08.01.2018г.,
частично плащане по фактура № 159/13.10.2017 г.
След многократните опити за доброволно плащане и изпратената до ответното
дружество нотариална покана за плащане постъпили две частични плащания, в резултат
на което неплатеният остатък бил в размер на 64 400 лв. с ДДС.
Твърди се, че съгласно чл. 12 от Договора за консултанска услуга „при
закъснение в уговорените срокове за плащане Възложителят дължи неустойка в
размер на 0,5 % на ден от договорената цена по чл. 10, но не повече от нейния
размер". Сочи се, че в случая първоначалното плащане е забавено с 20 дни и
то считано от датата не на одобрението на заявката, а от подписване на договора
за безвъзмездна финансова помощ, поради което е дължима неустойка в размер на
10% от 152 000 лв. или 15 200 лв. без ДДС.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, че е изправна
страна по договора и са налице предпоставките за заплащане на извършените
услуги. Изразява се становище за неоснователност на възражението за изтекла
давност по отношение на претенцията за заплащане на неустойка.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „АКВАСТРОЙ" ЕООД е депозирал писмен
отговор, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Твърди се, че сключеният между страните договор
е нищожен на осн. чл.26 от ЗЗД. Релевирано е възражение за изтекла давност
относно неустойката на осн. чл.111, б.Б от ЗЗД.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, че е изправна
страна по договора и са налице предпоставките за заплащане на извършените
услуги. Изразява се становище за неоснователност на възражението за изтекла
давност по отношение на претенцията за заплащане на неустойка.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на дължимите суми.
Не е спорно между страните и се установява от представените
по делото писмени доказателства наличието на сключен между страните договор за консултантски услуги от
17.11.2015г., въз основа на който е предвидено консултантът да предостави услуги в посочен обхват от
дейности. В чл.10, ал.1 от договора е договорено възнаграждение в размер на 152 000
лв. без ДДС, като плащането е предвидено да се извърши съгласно чл. 10, ал. 3 и
4 на части, както следва: 140 000 лв. без ДДС до 10 дни след одобрение на
заявлението за подпомагане от страна на ДФЗ-РА и остатъка от 12 000 лв. без ДДС
при попълване на заявка за окончателно плащане.
В отговора е
релевирано бланкетно възражение за нищожност на договора по смисъла на чл.26 от ЗЗД, което при липсата на твърдения за наличие на конкретно основание за
нищожност следва да бъде разгледано при приложение на служебното задължение на
съда да следи за нарушение на императивни законови разпоредби. Поради липсата
на данни за противоречие на такива разпоредби, произтичащи от клаузите на
договора, следва да се приеме същия за действителен и пораждащ облигационна
обвързаност между страните. Видно от отговора, не се оспорва качеството на
ищеца като изправна страна по договора, а именно изпълнението на поетите от
него договорни задължения, не се оспорват и представените по делото фактури,
вкл.фактура №159/13.10.2017г., която се твърди като частично неизплатена и на
която се основава настоящата претенция.
Освен липсата на възражения в тази
връзка, в случая са приложими правилата относно търговските сделки, съгласно
регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото страните по сделката
са търговски дружества. Съгласно константната практика на ВКС, със задължителен
характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори
неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и
е ползван данъчен кредит по нея
/Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от
8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК /
В случая по процесната фактура №159/13.10.2017г. са извършени частични
плащания, които не се оспорват от ответната страна, поради което следва да се
приеме, че са извършени именно за погасяване на задължение по конкретната
фактура въз основа на процесния договор. Не се оспорва надлежното
осчетоводяване на фактурата, поради което и с оглед на извършените плащания следва
да се приеме за доказано възникването на задължение за плащане на
неизплатената сума по процесната фактура в размер на 64400 лв.
Въз основа на горното съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.79 от ЗЗД относно претенцията за заплащане на главница, поради което предявеният на това основание осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, а именно 64 400 лв. главница. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията за заплащане на неустойка се основава на клаузата на чл.12 от договора, която предвижда, че при закъснение в уговорените срокове за плащане възложителят дължи неустойка в размер на 10% на ден от договорената цена по чл.10, но не повече от 10% от нейния размер. Видно от отговора, факта на закъснение при плащането на договорените суми по чл.10 не се оспорва. Началният момент на забава се твърди да е 17.10.2016г., а именно 10 дни съобразно предвиденото в чл.10, ал.3 от договора след одобрение на заявлението за подпомагане от страна на ДФЗ – РА. Датата на одобрение на заявлението се установява от представения по делото договор от 18.10.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2., в който е посочена Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №03-РД/2826 от 06.10.2016г. на изп.директор на ДФ „Земеделие”. Въз основа на това и предвид липсата на оспорване относно факта на забава и периода, който се твърди, следва да се приеме за основателна претенцията за заплащане на неустойка в заявения размер, който съобразно клаузата на чл.12 от договора следва да се начисли върху договорената сума в чл.10 от договора, а именно 152000 лв. без ДДС. При изчисление по описания в чл.12 начин се установява, че максималният размер съобразно предвиденото в клаузата ограничение е 15 200 лв., който съответства на 20 дни забава. Доколкото закъснението при плащането на сумите с начален момент 17.10.2016г. до предявяване на иска е повече от 20 дни, предявеният за този размер иск се явява основателен. Следва да се отбележи, че дори и като начален момент да се приеме издаване на фактурата за исковата сума, периодът на забава до завеждане на иска превишава 20 дни. Възражението за погасяване по давност е неоснователно, доколкото от началния момент на забавата 17.10.2016г. до предявяване на иска на 15.07.2019г. не са изтекли трите години, приложими спрямо вземанията за обезщетения и неустойки на основание чл.111,б.Б от ЗЗД.
Съобразно изхода
от спора и поради направеното искане на ищцовото дружество следва да бъде
присъдена сумата от 6184 лв., включваща разноските по делото за заплатена държавна
такса и адв.възнаграждение съобразно представените по делото списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АКВАСТРОЙ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, район Младост,
ж.к. Възраждане №65, ет. 1, ап. 26, представлявано от управителя Д.П.Ц.ДА
ЗАПЛАТИ на „КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА
СОФИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от
управителя В.В.М., следните суми: 64 400 лв. /шестдесет и четири хиляди и
четиристотин лева/ с ДДС, представляваща главница по фактура №159/13.10.2017г.,
издадена въз основа на договор за консултантски услуги от
17.11.2015г., както и неустойка в размер на 15 200 лв.
/петнадесет хиляди и двеста лева/ на осн. чл.12 от договора, изчислена в размер
на 10% върху главницата в размер на 152 000 лв. за периода от 17.10.2016г.
до подаване на исковата молба, ведно със законовата лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на дълга, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 79 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „АКВАСТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, район Младост, ж.к. Възраждане №65, ет. 1, ап. 26, представлявано от управителя Д.П.Ц.ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА СОФИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от управителя В.В.М. сумата от 6184 лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: