РЕШЕНИЕ
№942/13.12.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Диана Динкова…..………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Николай Гугушев…………….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1059 по
описа за 2019
година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от А.Н.Ш. ***, подадена чрез пълномощник – адв. П.К.К. ***, с посочен
съдебен адрес:***, офис 5, против Решение №108 от 22.07.2019 г., постановено по
АНД №352 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 г.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона
– касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Първоинстанционния съд неправилно приел, че както при съставяне на АУАН,
така и при издаване на НП били спазени изискванията на материалния и
процесуалния закон. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установявало, че на А.Н.Ш. било
наредено от свидетелите Е.Д. и И.Т. – служители на РУ Свиленград, да отиде в
полицейското управление, където ще бъде извършена проверка на автомобила и на
него самия за наличие на наркотични вещества. Свидетелите Е. Д. и И. Т. не били
контролни органи по спазването на правилата за движение. При извършената в РУ проверка
не били намерени наркотични вещества. Видно от показанията им, те, чрез
оперативния дежурен на РУ направили искане да бъде извикан автоконтрольор, за
да направи на Ш. тест за установяване употреба на наркотични вещества. Дошъл
свидетелят Б. Б., който поискал Ш. да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества, но Ш. отказал. Отказал и да получи издадения талон за изследване.
Твърди се, че свидетелят Б.не видял Ш. да управлява автомобила. Цитират се
разпоредби от Закона за движението по пътищата и от Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и се излагат подробни съображения, въз
основа на които се твърди, че посочената наредба не въвеждала задължение за
водача да придружава контролните органи до друго място, на което да му бъде извършена проверка, нито въвеждала
правомощия на контролните органи да отвеждат водача до такова място. Поради това
несъгласието на Ш. да му бъде извършена проверка с тест на място, различно от
мястото на проверката, както било посочено в АУАН и в НП – пред Казино
„Пегасус“ в гр. С., а именно в РУ Свиленград, не следвало да бъде приравнявано
на отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство по смисъла на ЗДвП
и Наредба №1 от 19.07.2017г. Изключението от изискването проверката да се
извърши на място по чл.4, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. в случая не било
налице. С оглед така възприетите от съда правни изводи не било налице нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в отказ на водач да му бъде извършена
проверка тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Не било налице и нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение от водача на предписание за
химико-токсикологично изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая
не бил налице отказ за извършване на проверка с тест, нито някоя от останалите
хипотези на чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г., допускащи извършването на
проверка посредством химико-токсикологично лабораторно изследване. Следвало да
се отбележи, че Наредба №1 от 19.07.2017г. уреждала възможност водачът да бъде
изпратен за медицинско изследване и без да му бъде извършена проверка с тест.
Следователно, по делото не се установило по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че не изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно било установено
по делото, че отказът на Ш. да бъде изпробван с тест за наличие на наркотични
вещества бил извършен по време, когато той не управлявал МПС, на място,
различно от мястото на проверката, по време, различно от времето на проверката.
Като не отчел тези обстоятелства в решението си, съдът допуснал твърдяното в
жалбата нарушение на закона, а решението му било неправилно. Отделно от това,
неточното посочване на мястото на извършване на нарушението - пл. „14 март“ в
гр. С., като отказът да се извърши проверката станал в сградата на РУ –
Свиленград, също се явявало съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. По подробно
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на решението на районния съд
и на наказателното постановление.
Ответникът, Група към ОД
на МВР – Хасково, РУ Свиленград, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора оплаквания , а съобразно
правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №108 от 22.07.2019
г., постановено по АНД №352/2019 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление (НП) №19-0351-000172 от 21.03.2019г., издадено от
Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на А.Н.Ш., за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
При постановяване на
решението районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да налагат отмяна на последното. По същество съдът е преценил, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
доказва извършването на описаното в НП нарушение. Посочил е, че наложените наказания са правилно
определени от административно-наказващия орган, в съответствие с предвиденото в
закона.
При направената проверка на обжалваното решение
касационната инстанция намира същото за правилно.
В случая правилно съдът е приел, че при провеждане на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът, както и
наказателното постановление са съставени в съответната форма и съдържат
необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,
като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както
и да направи възражения по него.
Неоснователно е оплакването на касатора за нарушаване
правото му на защита, поради неточно посочване на мястото на извършване на
нарушението. Следва да се посочи,че административнонаказателната отговорност по
чл.174 ал.3 от ЗДвП е предпоставена от качеството на водач на лицето, отказало
да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози или да даде кръвна проба. Подобен отказ сам по себе си не е
достатъчен да обоснове ангажиране на отговорност по чл.174 ал.3 от ЗДвП, ако
отказалото лице не притежава качеството на водач. Ето защо мястото на
нарушението по тази разпоредба е именно това,
на което е установен фактът на управление на МПС. В случая качество на
касатора на „водач“ по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП е безспорно установено и то
на визираното в акта и в НП място, поради което именно това е мястото на
извършване на санкционираното деяние. Обстоятелството, че отказът на касатора
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, както и да даде кръвна проба е обективиран в РУ-Свиленград, не
обосновава извод, че мястото на нарушението е различно от посоченото в акта и в
НП. Изводът на районния съд, че на визираните
в акта и в НП дата и място касаторът е управлявал собственото си МПС е направен
след обстоен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Съдът подробно
е мотивирал кои от свидетелските показания кредитира и кои не кредитира и защо,
като изложените в тази връзка
съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при
които е извършено, посочена е неспазената материалноправна разпоредба, като
деянието е правилно квалифицирано. Липсва неяснота относно вмененото на
касатора противоправно деяние, съответно не е ограничено правото му да разбере
за какво точно е санкциониран.
Събраните по делото доказателства
безспорно сочат, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Установено е, че жалбоподателят е
управлявал описания в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, вкл. е отказал и даването на кръвна
проба. Изложените в тази връзка съображения на районния съд са обстоятелствени
и аргументирани, а настоящата инстанция изцяло ги споделя без да е необходимо
да ги преповтаря.
Правилни са и изводите на районния съд,
че наложените наказания за нарушението са съобразени с предвидените в закона,
както и че за същото не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Оспореното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като са изградени правилни фактически и правни изводи.
С оглед горното, настоящата инстанция счита, че
проверяваното решение е валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон
като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №108/22.07.2019г., постановено по АНД №352/2019г. по описа на
Районен съд - Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.