МОТИВИ
към
присъда № 23/28.03.2017 год. по НОХ дело № 530/2016
год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора
Обвиненията против Р.Т.Б. са за
престъпления по: чл.311, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК; чл.253а, ал.1,
предл.1 вр.чл.20, ал.4 от НК и по чл.282, ал.2, предл.1 във вр.ал.1, предл.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа обвиненията по чл.311, ал.1 от НК във
вр. с чл.20, ал.2 от НК; чл.253а, ал.1, предл.1 вр.чл.20, ал.4 от НК и по
чл.282, ал.2, предл.1 във вр.ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като предлага
за престъплението по чл.311 от НК и за престъплението по чл.282, ал.2 НК съдът
да определи наказание лишаване от свобода за срок от по две години и след извършване
на кумулация да се определи едно общо наказание от две години лишаване от
свобода, а изтърпяването на определеното общо наказание – две години лишаване
от свобода, на основание чл.66, ал.1 от НК, се отложи за срок от три години.
Наред с това подсъдимата следва да бъде лишена от право да упражнява дейност като
нотариус за срок от три години.
Диаметрално
противоположно е становището на защитата, според което обвиненията не са
доказани от представителя на публичното обвинение със събраните в хода на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателства.
Въз основа на
събраните писмени(прочетени и приобщени в края на съдебното следствие) и гласни(показанията
на свидетелите Н. Г., Ц. М., Е. Б., М. Д., И. Д., Р. К., Хр. Б., К. К., Ст. К.,
Б. П., М. Б., Н. Г.) доказателства, заключение на в. лице, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Р.Т.Б. е
с висше юридическо образование и работи като нотариус от учредяването на
Нотариалната камара в Република България, където е вписана под № 097, с район
на действие-Районен съд – К.. Към момента на извършване на вменените й
престъпления по настоящото наказателно производство (м.юли 2009г.) не е осъждана.
На 23.07.2009г. Д.В.Д.(междувременно
починал на 29.11.2016 год.-препис от акт за смърт-л.21,а наказателното
производство срещу него е прекратено) се явил в кантората на нотариус Р.Б.,
като водил със себе си трима свидетели -
Х.Н.Б., Н.И.Г. и К.Д.К.. Свидетелите Н.Г. и Хр.Б. ***, докато св.К.К. ***.
Целта на посещението била издаване на нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена
проверка за имот находящ се в гр.м., с УПИ ХХ-1364, кв.121 по плана на гр.м..
Водените от Д.Д. свидетели се занимавали с животновъдство (св.Н.Г. и Хр. Б.) и
производство на безалкохолни напитки(свид.К. К.). За произвежданите от тях
мляко и напитки тримата купували пластмасови бутилки произвеждани от Д.Д. (ЕТ”М.-Д.В.”),
като посещавали цеха на Д.Д. ***, който бил разположен в плетачния цех на ООД “***”.
На свидетелите Д. Д. обяснил предварително обстоятелствата, които следва да
съобщят и потвърдят пред нотариуса.
Процесният имот - УПИ ХХ-1364, кв.121 по плана
на гр.м., е бил собственост на бившето предприятие “***”гр.м. и представлявал
плетачен цех. В началото на 90-те години
предприятието било преобразувано последователно в държавна фирма “***” ЕООД с
едноличен собственик на капитала държавата, а в последствие ООД “***” със
съдружник отново държавата. Плетачният цех функционирал до края на 2007г.
През 2003г. АД ”***” – С.и ООД “***” подписали
пет договора, с които АД “***”-С.“закупило” плетачния цех. След подписването на
договорите АД “***” –С.встъпило във владение на имота – плетачния цех в гр.М.
като работниците били преназначени в дружеството на купувача. Производството
продължило до 2007г., когато дейността на
плетачния цех в гр.М., била преустановена, тъй като производството на
акционерното дружество АД “***”- С. се централизирало във фабрика в с.Р., общ.
Севлиево. В този период-2007год., свидетелят Б.П., председател на Съвета на
директорите (СД) на АД “***” бил потърсен от Д.Д. и двете юридически лица
сключили договор, според който Д.Д. (ЕТ”М.-Д.В.”), да наеме помещение, в което
да организира производството на пластмасови изделия (договор за наем от
02.08.2007г.). От м.август 2007г. Д.Д. сам държал и ползвал плетачния цех с права на наемател, като същевременно го
охранявал.
На инкриминираната
дата (23.07.2009г.) Д.Д. депозирал молба със свободен текст, с която сезирал нотариус
Р. Б. с искане да изготви констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Към тази молба били
приложени:
-скица №
81/30.04.2009г. на имот УПИ ХХ-1364, кв.121 по плана на гр.М., в която било
вписано, че се издава за да послужи пред съда (т.ІІ, л.66);
-удостоверение №
**********/07.05.2009г. за данъчна оценка на недвижим имот - УПИ ХХ-1364,
кв.121 по плана на гр.м., в което длъжностното лице в Община м. е отразило, че
ООД “***” гр.М. е собственик на имота и има задължение за имота в размер на
6198,69 лв. Било вписано, че удостоверението се издава за да послужи пред
Районен съд – К. (т.2, л.65);
-заверено копие на удостоверение с изх.
№20090312154457/12.03.2009г. от АВ, за
вписаните към 12.03.2009г., обстоятелства в търговския регистър, касаещи ЕТ ”М.
-Д.В.Д.”*** (т.2, л.64);
-решение № 83/2007г. по т.д.№ 413/2006г. на
ОС-Ст.Загора (т.2,л.61-62);
-решение № 10з/05.06.2009г. по т.д.№ 413/2006г. на
ОС-Ст.Загора (т.ІІ,л.63);
-копие на заверено от адв. Ц. М., удостоверение с
изх.№ 2223/16.03.2009г. за вписаните в
регистъра на съда обстоятелства, към 31.12.2007г., касаещи ООД ”***” гр.М.
(т.ІІ,л.60).
През 2001г., когато все още “***” ООД, гр.М.
развивало дейност, подсъдимата Р.Б. издала констативен нотариален акт № 75,
т.І, рег. № 4272 по нот. дело № 402/2001г., с който дружеството е признато за
собственик на имот - УПИ ХХ-1364, кв.121 по плана на гр.м. , състоящ се от 5780
кв.м. площ, заедно с постройките в него – котелно помещение – 38кв.м.; склад за
готова продукция – 120 кв.м.; сграда -366 кв.м; метален склад - 300 кв.м. и
машинна зала - 648 кв.м. (нот.дело № 402/2001г., нотариус Р.Б. - т.ІІ, л.37-49
ДП).
Молбата на Д. Д. била подадена по реда на
чл.587, ал.2 от ГПК и подсъдимата резолирала същата с текст “Нот.дело … Да се
състави” с дата 23.07.2009г. и се
подписала (т.2, л.68).
В молбата липсвало волеизявление на Д.Д., че
като “владелец” на имот се позовава на изтекла придобивна давност. Подсъдимата Б.
извършила разпит на всеки един от доведените свидетели – Хр.Б., Кр.К. и Н.Г.
поотделно, но в присъствието на останалите при разпита на всеки един от тях.
Подсъдимата Р. Б.
съставила протокол/л.67,т.2ДП/, в който вписала изявленията на тримата
свидетели, в които те потвърждавали, че Д. Д. *** през 1997 год., в който преди
това е бил наемател, като посочили приблизителната площ, без да конкретизират,
с какви постройки е застроен. С протокола след разпита на свидетелите нотариус
Р. Б. постановила признаване правото на собственост върху имота на Д. Д., като
ЕТ“М. – Д.В.“
На същата дата 23.07.2009г. подс.Р. Б.
изготвила и нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим
имот по обстоятелствена проверка (нот.акт № 94, т.ІІ, рег. № 4263, по нот. №
394/2009г.), с който удостоверила, че признава молителите Д.В.Д. като ЕТ “М. – Д.В.”
за собственик по покупка и давностно владение на имот УПИ ХХ-1364, кв.121 по
плана на гр.м., състоящ се от 5780 кв.м. при граници: улици, УПИ І-984, УПИ ХІХ
– 972, УПИ ХVІІІ-971, УПИ ХVІІ-970, заедно с постройките в него котелно – 38 кв.м.;
склад за готова продукция – 120 кв.м.; сграда - 366 кв.м; метален склад - 300
кв.м. и машинна зала - 648 кв.м.
Издадения нотариален акт бил вписан в Служба
по вписванията, гр.К. на 24.07.2009г.
Във връзка с фактическата
обстановка и в частност изслушването на свидетелите от нотариуса и нарушената
процедура по чл.171 ГПК, съдът не кредитира показанията на св.Х. Б., св.К. К. и
св.Н. Г., че след разпита им са подписали протокол за разпит. От една страна
самите свидетели не са убедителни в уклончивите си отговори в тази им част, от
друга страна при предявяване на протокола от 23.07.2009 год. съставен от подсъдимата,
свидетелите потвърждават отразеното в протокола, а и в процедурата по
чл.587,ал.ІІ ГПК не се изисква подпис на свидетелите при провеждане на разпита
им. Съставения от нотариуса протокол по арг.на съдебния протокол се подписва от
него, но не и от разпитаните свидетели.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При горната
фактическа обстановка деянието на подсъдимата Р.Т.Б. е съставомерно по чл.311
от НК.
В качеството си на
нотариус, към датата 23.07.2009 год., подсъдимата е длъжностно лице-чл.93,ал.І,б.”б” НК, тъй като е вписана с рег.№097 на Нотариалната камара и работи като нотариус
с район на действие-Районен съд гр.К..
От обективна страна,
в кръга на службата си, на 23.07.2009 год. подсъдимата Р. Б. е съставила
официален документ – протокол по нот. дело №394/2009 год. за извършена
обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, чрез разпит на трима
свидетели, посочени от Кмета на Община гр.м.. С този протокол подсъдимата
постановила признаване Д.В.Д. за собственик на придобита по давност собственост,
в качеството му на ЕТ”М.-Д.В.”***, върху недвижим имот УПИ ХХ-1364 в кв. 121 по
плана на гр.М., с площ 5780 кв.м., заедно с постройките в него, в който
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че производството по нотариално
дело № 394/2009г. на нотариус Б. е образувано и водено по Молба – декларация на
Д.В.Д., подадена на 23.07.2009г. чрез Кмета на Община гр.М., в която лицата Х.Б.,
Н.Г. и К.К. са посочени за разпит като
свидетели при проверката по чл.587, ал.2 от ГПК, както и че в молбата на Д.В.Д., по която е
образувано нот.дело № 394/2009г. на нотариус Б., и в представените към нея
доказателства (удостоверение за данъчна оценка, скица, решение на ОС-Стара
Загора) се съдържат данни за постройките в имота, техния брой, етажност,
конструкция и година за построяване.
Процесния протокол е
съставен от подсъдимата Р. Б. в качеството й на нотариус и в кръга на службата
си – чл.587,ал.3 ГПК.
Нотариалната дейност
е специализирана удостоверителна дейност и съставените от нотариусите
удостоверителни документи имат официален характер по смисъла на чл.93,т.5 НК.
Няма спор, че процесния протокол/постановление има характер на удостоверителен
документ/т.7,П№3/1982 ПВС/, защото възпроизвежда определени факти/в случая
изявления на свидетели/, които могат да не отговарят на действителното
фактическо положение. Изготвянето на
документ от този вид/удостоверителен/ създава не право/респ.задължение/, а е
доказателство относно факти и обстоятелства. Документирането отразява обективно
настъпилите факти от действителността, с които по-късно могат да бъдат свързани
определени правни последици. Същественото
от обективна страна на престъплението по
чл.311,ал.І НК, че те/официалните документи/ следва да са истински от към
авторството/съставянето/ им и да удостоверяват неверни обстоятелства или
изявления. Разпоредбата защитава съдържателната правдивост на сведенията
оформени в официален документ и е насочена срещу официално писмено
удостоверяване на лъжа.
В конкретния случай
неверните обстоятелства, които подс.Р. Б. е удостоверила са, че нот. дело е
образувано по молба-декларация от Д. Д. ***/по обвинение Кмета на Общ.М./ и, че
в представените към нея доказателства се съдържат данни за постройките в имота.
-скица № 81/30.04.2009г. на имот УПИ ХХ-1364, кв.121 по плана на гр.М.;
удостоверение № **********/07.05.2009г. за данъчна оценка на недвижим имот -
УПИ ХХ-1364, кв.121 по плана на гр.М..
В действителност,
в молбата на Д. Д. до нотариус Р. Б. такива данни за имота липсват, въпреки
вписването им в протокола, който подсъдимата е съставила.
Престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата
е съзнавала, че вписаните в протокола обстоятелства (молба-декларация чрез
Кмета на община м. и описание на имота откъм площ и застрояване) са неистински(неверни),
т.е. съзнавала е общественоопасния характер и последици на деянието, но въпреки
това ги е вписала, т.е. искала настъпването на общественоопасните последици,
които за конкретното престъпление не са от материален характер, тъй като
престъплението по чл.311,ал.І НК е формално.
Документът(протоколът) е бил съставен със специална
цел – да бъде използван като доказателство за отразените в него обстоятелства и
е бил използван със същата цел по образуваното и воденото от подсъдимата нот.
дело №394/2009 год. и издаване на нотариален акт.
След внимателно запознаване с процесния протокол от
23.07.2009 год. по нот.дело №394/2009 год.(л.67,т.ІІ ДП) съдът прие, че липсват
вписвания от подс.Р. Б. в протокола на вменени
неверни обстоятелства - че всеки един от тримата свидетели - Х.Б., Н.Г. и К.К.,
е разпитан отделно, лично от нотариуса, съгласно чл.171, ал.1 от ГПК, без
присъствието на подсъдимия Д.В.Д.; че Х.Б.,
Н.Г. и К.К. след разпита им от нотариус Р. Б. при проверката на 23.07.2009г. по
н.д. № 394 /2009г., не са подписали изготвения протокол, съгласно чл.585, ал.1
от ГПК и че самата нотариус Р. Б. не е била в известност за нотариален акт №
75, том І, рег.№ 4272 по дело № 409 /2001г., също издаден от нея по реда на
чл.587 от ГПК, с който вече е признала правото на собственост върху същия имот,
но на трето лице - “***” ООД, гр.М..
Едновременно с това подсъдимата не е
документирала и неверни изявления на
свидетелите Х.Б., К.К. и Н.Н., а именно:
-св.Х.Б. да е
заявявал: “….Знам имота, купувам от него/подс.Д./ бутилки пластмасови и
произвеждам мляко и го пълня в тях повече от петнадесет години. Знам, че той
беше първоначално наемател, но после през 1997г. си купи и го плати изцяло –
даже аз му дадох пари назаем за това, но ми ги върна. Теренът е около 6-7
декара, има пет-шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството,
всички знаят, че имота е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма
нотариален акт”.;
-св.Н.Г. да е
заявявал: ”...Знам имота, аз ползвам бутилките, които той произвежда за кравето
мляко, което произвеждам от 17 крави, повече от десет години работим заедно.
Знам, че той беше първоначално наемател, но после през 1997г. си го купи и го
плати изцяло, знаех че търси пари назаем, за да плати. Теренът е 6 – 7 дка, има
пет-шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички знаят
че имотът е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма нотариален
акт за имота”;
-св.К.К. да е
заявявал: ”...Знам имота, аз ползвам бутилките, които той произвежда за
безалкохолното, което произвеждам аз, повече от десет години работим заедно.
Знам, че той беше първоначално наемател, но после през 1997 година си го купи и
го плати изцяло, знаех че търси пари назаем, за да плати. Теренът е 6-7 дка,
има пет-шест сгради, той ги ремонтира и си развива там производството, всички
знаят че имотът е негов, не е имал проблеми с никого, не знам защо няма
нотариален акт за имота”.
На всеки един от тримата
свидетели в хода на съдебното следствие беше предявен съставения от подсъдимата
протокол и те потвърдиха, че записаното в протокола е тъждествено с изявленията,
които са направили пред нотариуса. Доколко техните изявления отговарят на
действителността е отговорност на тези, които са станали причина да бъдат
вписани изявления с конкретното съдържание, а не на нотариуса, който е изпълнил
своите задължения като преди разпита им предупредил свидетелите за
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване.
В тази част на
обвинението по чл.311,ал.І от НК, а именно: неверни обстоятелства-проведен
разпит на тримата свидетели от нотариуса поотделно, не са подписали изготвения
протокол и незнание на подсъдимата за нот.акт №75,т.І,рег.№4272 по нот. дело
№409/2001 год., както и неверни изявления на тримата свидетели Х.Б., К.К. и Н.Н./подробно
описани по-горе-с.6/, съдът призна подсъдимата Р.Т.Б. за невинна и я оправда по
изложени по-горе съображения.
По делото не се събраха
никакви доказателства, че съставянето на официалния
документ(протокол/постановление) е извършено в съучастие с Д.В.Д., като
подсъдимата е действала като извършител, а Д. Д. действал в качеството му на
подбудител и помагач. Не се установиха с доказателства двамата да са действали
в синхрон, предварително замислен, като Д. Д. да осигури трима свидетели, които
да дадат неверни показания пред нотариуса, а подсъдимата да състави процесния
официален документ, без да спазва описаната в ГПК процедура по съставяне на
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
При установеното за
доказано съдът прие, че деянието на подс.Р. Б. следва да се преквалифицира в
престъпление по чл.311,ал.ІІ,вр.с ал.І от НК, т.е. макар и да е съставомерно,
същото представлява маловажен случай.
Маловажен случай на
деянието е оценъчно понятие. За да е налице е необходимо с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случай на престъпление от същия вид(чл.93,т.9 НК). Или казано по друг начин
признаците на маловажния случай са количествени и качествени характеристики на
престъпното деяние, неговите обективни и субективни показатели, както
принадлежащи, така и не принадлежащи към състава на престъплението, които
снижават обществената опасност, в сравнение на стандартните случай на
престъпление от същия вид. Законът не установява формални забрани по повод
приложението на чл.93,т.9 НК, доколкото са налице описаните в този текст
изисквания.
Предмет на
документните престъпления по НК са конкретни и изрични писмени изявления на
определени лица, с пряко или косвено правно значение/П3/1982 г.ПВС/.
В конкретния случай при
преценка дали случая е маловажен съдът обсъди конкретния предмет на
посегателство – протокол/постановление от 23.07.2009 год. съставен от
подсъдимата, с който признава правото на собственост върху недвижим имот от Д. Д..
Ценността на този предмет определя степента на обществена опасност на деянието.
В производството по чл.587 ГПК съставения протокол е от особено значение,
защото въз основа на отразеното в него нотариусът издава нотариален акт на
молителя- в случая на Д. Д., като ЕТ“М.-Д.В.”).
Обсъждайки обективната
страна на деянието на подс.Р. Б.-характера на действията, последиците, начинът
на извършване, съдът прие, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с основния състав на престъплението по чл.311,ал.І НК.
Обществената опасност на деянията с формален състав(каквото е в случая
престъплението по чл.311,ал.І НК) изискват по висок обем на деятелност на
извършителя, за разлика от престъпленията с материален състав. От описаните в
обвинителния акт осем случая на невярно(лъжливо) документиране на обстоятелства
и изявления, настоящият състав прие, че подсъдимата в качеството си на нотариус
е изпълнила едва две от тях, свързани с подадена чрез кмета на общ.м.
справка-декларация и подробно описание на имота в нея. В тази връзка
обществената опасност на деянието, като материален признак на престъплението е
от по-ниска степен в сравнение с престъплението по основния състав на лъжливото
документиране по чл.311,ал.І НК.
При престъплението по
чл.311 от НК, като престъпление с
формален състав, със съставянето на официалния документ от длъжностното лице с
цел неговото използване, вече са настъпили общественоопасните
последици.По-ниската степен на обществената опасност на деянието произтича и от
това, доколко невярно отразеното в удостоверителния документ води до настъпване
на правни последици. Действително на база съставения процесен протокол е
издаден и нотариален акт по реда на чл.587 ГПК. В случая невярно отразеното(описанието
на имота) в протокола безспорно е послужило за издаване на нотариалния акт,
което прави и деянието на подсъдимата съставомерно. В противен случай съдът
следваше да я признае за невинна и оправдае изцяло. Тъй като многократно
цитираните две неверни обстоятелства вписани от подсъдимата в протокола от
23.07.2009 год. са само елементи от една съвкупност от задължително необходими
доказателства(особено показанията на трима свидетели и писмени доказателства, в
които все пак има общи данни за имота-разположение, площ, оценка), деянието на
подсъдимата е с по-ниска степен на обществена опасност, което го прави и
маловажен случай по чл.311,ал.ІІ,вр. с ал.І НК.
Според практиката на
съдилищата от съществено значение за оценка, доколко невярното документиране е
маловажен случай е значимостта на настъпилите общественоопасни последици. Със
съставения протокол/постановление е призната правото на собственост на Д. Д.,
като ЕТ“М.-Д.В.” върху процесния имот в гр.М.(дан.оценка 64 222,20 лева, а
пазарна стойност 165 132 лева) и същият е послужил за издаване на
нотариален акт. Правният извод на нотариуса за съществуването на право на
собственост в производството по чл.587 ГПК се счита верен до доказването на
противното с влязло в сила решение. До момента такова решение няма, въпреки
изминалите близо осем години издаването на нотариалния акт. Следователно не
може да се вмени като отегчаващо обстоятелство стойността на актувания имот и
това да води до неприложимост на разпоредбата на чл.311,ал.ІІ НК.
Субективната страна на
деянието и степента на вината на подсъдимата също е по-ниска. Подсъдимата е
съзнавала задълженията си по ГПК и ЗННД, затова е действала и с пряк умисъл,
съзнавайки че в една част от протокола вписва неверни обстоятелства.
Показанията на свидетелите Хр.Б., Н. Г. и К. К., ведно със съдържащите се в
нот.дело №409/2001 год. пълно описание на имота в гр.М., очевидно са я
мотивирали да наруши задълженията си за вярно документиране.
Налице са и други
смекчаващи обстоятелства, извън вредните последици, които дадоха основания на
съда да преквалифицира деянието на подс.Р. Б. по този пункт от обвинението по
чл.311,ал.ІІ НК. Това са напредналата възраст на подсъдимата, чистото съдебно
минало-неосъждана към момента на извършване на деянието.
По отношение престъплението
по чл.282,ал.ІІ от НК, предложение първо, във вр. с ал.І, предложение първо,
във вр. с чл.20,ал.ІІ НК съдът прие следното:
Родов обект на
престъпленията по служба са обществените отношения, свързани с правилното и
нормално функциониране на държавния и
обществен апарат, неговия авторитет и повишена отговорност/П№2/1980 год.ПВС/.
Характерът на обекта
на престъпленията по служба определя спецификата на субекта и обективната
страна на престъпленията от този вид. При тези престъпления независимо от
външното проявление на деянието, дейността винаги се изразява в нарушения на
установени за длъжностните лица правила, забрани или задължения.. Затова и диспозицията на всички престъпления от Раздел
ІІ на Глава VІІІ НК се предвижда
длъжностно лице в качество на субект, а действията са в кръга или в нарушение
на служебните правомощия.
За да се установи,
засяга ли конкретното деяние специфичния обект на престъпленията по служба и
ако ги засяга, коя именно сфера на служебната дейност, е необходимо да се
изследват нормативните актове, регулиращи служебната дейност на длъжностните
лица. За целите на доказването и юридическата оценка на извършеното съдът
анализира и преценя, доколко описаните като нарушени нормативни предписания при
повдигане на обвинението са били задължителни за длъжностното лице в момента на
извършване на престъпното деяние. Според общата
теория на правото бланкетни са тези норми, които пряко не съдържат конкретни
правила на поведение в съответната диспозиция на правната норма. Същността на
бланкетните признаци се изразява в това, че конкретното тяхно съдържание зависи
от нормативни актове, съдържащи се в
други отрасли на правото.
При бланкетните норми(каквато
несъмнено е разпоредбата на чл.282 от НК) е необходимо детайлизирано да се
съпоставят съвкупността от фактически данни, характеризиращи извършеното, със
състава на престъплението, вкл. и със съответните норми от други нормативни
актове, за да се установи наличие или отсъствие на всички елементи на
престъпния състав.
Субектът на
престъплението по чл.282 НК е специален- длъжностно лице. Към датата на
извършване на деянието – 23-24.07.2009 год., подсъдимата Р. Б. е нотариус,
вписан с рег.№097 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр.К..
Следователно и предвид разпоредбата на чл.93,т.1,б.”б” НК подсъдимата е
длъжностно лице.
Според обвинението,
подсъдимата е нарушила служебните си задължения по ГПК(чл.540,
чл.152,чл.164,ал.І,т.1,т.2,чл.171,ал.І, чл.179,ал.І,чл.571, чл.574, чл.585,ал.І
и ал.ІІ, чл.587,ал.ІІ и ал.І), Закона за нотариусите и нотариалната дейност (
чл.17, чл.24 и чл.25) и чл.79 от Закона за собствеността. Тези текстове изпълват диспозицията на
бланкетния престъпен състав и обективната страна на престъплението.
Нарушаването на описаните в съответните текстове на трите закона правила са
довели до съставяне на протокол/постановление, респ. нот. акт. и до настъпването
на значителни вредни последици.
В изпълнение
изискванията на чл.301,ал.І,т.1 и т.2
НПК(вр. чл.102 НПК) съдът подложи на анализ и оценка вменените от
прокуратурата нарушения от страна на нотариус Р. Б. и доколко тези нарушения са
довели до настъпване на общественоопасния резултат. Или, доколко в кръга на
извършваната дейност, при нарушение на служебните си задължения, действията на
подсъдимата са довели до настъпването на значителни вредни последици .
Чл.540 ГПК - препраща
към правилата на исковото производство и при охранителните производства. В
случая липсва описано конкретно нарушение от
подсъдимата.
Чл.152 ГПК – за
доказателствената сила на протокола от съдебното заседание за извършените в
съдебното заседание съдопроизводствени действия. В настоящия случай това важи
за протокола от 23.07.2009 год.(т.ІІ,ДП,л.67), и реално при извършената
обстоятелствена проверка е проведен разпит на свидетелите Хр. Б., Н. Г. и К. К.,
а в приложените по нот. дело доказателства има общо описание на недвижимия имот
като площ,местоположение, данъчна оценка.
Чл.164,ал.І,т.1 и т.2 ГПК – за недопустимост със свидетелски показания да се установяват правни
сделки, за действителността, на които
се изисква писмен акт и
опровергаване съдържанието на официален документ. Цитираните норми са
неотносими към производството по издаване на констативен нотариален акт(какъвто
е настоящия случай), при който, при липса на “надлежни писмени доказателства”
се разпитват свидетели.
Чл.171,ал.І ГПК – процедурата при провеждане на разпит. Има се предвид
процедурата при проведения разпит на свидетелите Хр. Б., Н. Г. и К. К. при
съставянето на протокола от 23.07.2009 год. В структурата на процесния
протокол/постановление няма как да има подписи на свидетелите, тъй като с
положения подпис на нотариуса в края на процесуалния документ, се удостоверява
извършения разпит, така както с полагане на подпис от съдията в края на
съдебния протокол се удостоверява проведено съдебно заседание.
Чл.179,ал.І ГПК –
доказателствена сила на официалния документ.Обвинението визира нот.акт №75/2001
год. издаден от подсъдимата, касаещ същия недвижим имот, който е предмет на
процедурата по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствената
проверка и който нот.акт(№75№2001 год.) се намира в архива нотариус Р.Б.. Не
може да се пренебрегне доказателствената сила на официалния документ(нот.акт
№57/2001 год.), както не може да не се отчете, че в случая се касае за
производство по чл.58 ГПК – придобиване на имот по давност от Д. Д. , когато от
една страна у молителя липсва документ за собственост, а от друга страна, когато
придобивната давност се доказва чрез разпит на свидетели. Наличието на
нотариален акт за същия имот не е пречка заинтересовано лице да открие
производство по издаване на констативен нотариален акт.
В тази връзка следва
да се добави и становището на ВКС,изразено в ТР №11/2013 год. ВКС, ОСГК, според
което, “нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл.179,ал.І ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти”. Нотариалното производство по чл.587 ГПК е
едностранно, при което нотариусът не удостоверява юридически факти, а се
произнася по съществуването на едно право, чрез проверка дали молителят е
собственик на имота, което при липса на документи, се извършва чрез обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели. След преценка показанията на
свидетелите, нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него , издава
нотариален акт.
Чл.571 ГПК – Касае
започването на нотариалното производство.В настоящия случай, макар и да не
направено чрез кмета на общината, нотариалното производство е започнало по
писмена молба на Д. Д. до нотариус Р. Б.. При това положение конкретната норма
за изискуема писмена форма на молбата не е нарушена, тъй като в тази норма няма
такова изискване – молбата де се подава чрез кмета на общината.
Чл.574 ГПК – Забрана
на незаконосъобразни нотариални действия.
Имайки предвид
характера на конкретното нотариално производство и обстоятелството, че правния
извод на нотариуса за съществуване на правото на собственост се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение /ТР №11/2013 год. ВКС,
ОСГК/, както и че до момента това не е направено /оспорване по съдебен ред/,
не може да се приеме нарушение на този
текст от ГПК от страна на подсъдимата Р. Б..
Чл.585,ал.1 и ал.2 ГПК- Участието на свидетелите в нотариалното производство. При обсъждане на
фактическото и правното положение на престъплението по чл.311,ал.1 НК, при
съставянето от нотариус Р. Б. на процесния протокол от 23.07.2009 год. съдът
посочи, че в конкретния случай нарушение от страна на подсъдимата не е налице.
Свидетелите преди да бъдат разпитани са били предупредени за наказателната
отговорност, същите потвърждават правилността на записване на отговорите им в
протокола. В това производство протоколът, който нотариусът съставя, не се подписва
от свидетелите, а с подписът си нотариусът удостоверява проведения разпит.
Чл.587,ал.2 и ал.1 ГПК- Издаване на констативен нотариален акт. При анализа на вменените нарушения
на нормите на ГПК от страна на подсъдимата вече се посочи, че предвид липсата
на писмени доказателства починалият Д. Д. е инициирал производство пред нотариус
Р. Б. по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
чрез разпит на свидетели и съставяне на протокол от нотариуса, постановление и
издаване на нотариален акт. Това е и сторено от подсъдимата, макар свидетелите
да не са били посочени чрез кмета на общ. м..
На подсъдимата са
повдигнати обвинения и за нарушения на конкретни разпоредби от Закона за
нотариусите и нотариалното дело(ЗННД).
Преди да бъдат
подложени на анализ следва да се отбележи, че в тези текстове на специалния
закон задълженията на нотариуса са общи, доколкото са приложими за всички
нотариални производства.
Според обвинението
подсъдимата е нарушила чл.17 от ЗННД без да се конкретизира коя от двете алинеи. Очевидно се има предвид първата
алинея, подчертаваща независимостта на нотариуса и подчиняването на закона при
изпълнение на функциите. Това са принципни правила, на които се подчинява
нотариуса при извършването на нотариалната дейност.
Не се събраха
доказателства сочещи на неспазване принципа на независимост от страна на
подс.Р. Б., докато нарушението на закона е обстоятелството, че е започнала
нотариалното производство по молба на Д. Д., а не чрез молба-декларация чрез
кмета на общ. М..
Чл.24 ЗННД изисква от
нотариуса да не взема страна при изпълнение на служебните си функции. Принципно
общо правило, тясно свързано с принципа на независимост, за нарушението на
което не се събраха доказателства от разпита на свидетелите, които са участвали
при извършването на обстоятелствената проверка.
Чл.25 ЗННД, съдържащ
към момента на образуване на нот.дело №394/2009 год. седем алинеи, но които в
същността си представляват изисквания, свързани със задълженията на нотариуса
при изпълнение на служебните си функции да „опазва правата и интересите на
страните“ и вписването на нотариалния акт. В производството по издаване на
констативен нотариален акт единствена страна е бил Д. Д. и предвид развитието
на нотариалното дело(обстоятелствена проверка) не би могло да се приеме, че
интересите му не са били защитени.
Подсъдимата Р. Б. е
обвинена и, че е нарушила чл.79 Закона за собствеността, уреждащ срокът на
придобиването по давност на правото на собственост върху недвижим имот. В конкретното нотариално производство-констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, не би могло да се приеме
нарушение на закона от страна на подсъдимата. Още повече, че се касае за
материално-правна норма.
В заключение, съдът
прие, че престъплението по чл.282,ал.ІІ,вр. с ал.І НК не е осъществено от
обективна страна, защото вменените многобройни нарушения на норми на ГПК, ЗННД
и ЗС, като отделни форми(способи) на изпълнителното деяние на престъплението по
служба, не са осъществени от подсъдимата или единственото нарушение на
подаването на молбата до нотариуса директно, а не чрез кмета на общината е явно
незначително, за да направи деянието съставомерно от обективна страна. Без
обективна страна на деянието, без признаци и способи на изпълнително деяние,
състав на престъплението липсва.
Деянието е
несъставомерно по чл.282,ал.ІІ вр. с ал.І НК и поради следното:
Всяко престъпление по
служба независимо от външното си проявление и сфера на извършване винаги се
изразява в нарушение от длъжностното лице на конкретни правила, забрани и
задължения. В настоящото производство съдът следваше да отговори какво
длъжностното лице е било задължено да изпълни; какви права му дава закона, за
да изпълни задълженията си и какво му е било забранено. Като условието за
анализа и оценката при даването на отговори на тези въпроси е да се пречупи
през призмата на конкретното обвинение. Обвинението е за нарушение на описаните
по-горе текстове от три закона и в резултат „недопустимо и без основание, в
грубо нарушение на закона“ подсъдимата е издала постановление, заключителна
част от обстоятелствена проверка и като функция(резултат) на това постановление
издала нотариален акт №94/2009 год.
Всъщност описаният
комплекс от нарушения на подсъдимата на многобройни текстове на ГПК, ЗННД и ЗС
е във връзка с издаденото постановление/протокол от 23.07.2009 год. В нотариален
акт №934 от 23.07.2009 год. по нот.дело №394/2009 год. нотариус Р. Б. е
посочила, че е съставила същия на основание обстоятелствена проверка извършена
по нот.дело №393/2009 год.(очевидно е, че е налице техническа грешка, тъй като
номерът на нот. дело е 394/2009 год., което е видно от приложеното нот. дело в
оригинал-т.ІІ,л.54-л.81). Издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик, каквато
нотариусът прави задължително при съставянето на нотариален акт за сделка. Следователно
основанието за издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка при
липсата на документи за собственост са показанията на свидетелите в съставения
протокол/постановление от 23.07.2009 год.
Само изложеното до тук
е достатъчно подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението
по чл.282 от НК. Цитираните от прокуратурата нарушения(при условие, че същите
бяха нарушени от подсъдимата,но което се установи, че не е налице) са във
връзка със съставяне на документ с невярно съдържание – протокол/постановление
от 23.07.2009 год. изключва престъпление по служба /Постановление №2/1980 год.
на ПВС,т.5/. Когато длъжностното лице (нотариусът) наруши служебните си
задължения, за да удостовери неверни обстоятелства или изявления в официален
документ, т.е. осъществяват състава на документно престъпление по чл.311 НК,
“последното изключва възможността за квалифициране на същото деяние и по чл.282
от НК”. И това е така, защото нарушенията на служебните задължения е признак от
състава на съответното документно престъпление- съставяне на
протокол/постановление от 23.07.2009 год.
Когато липсва обективната страна на престъпния
състав, липсва общественоопасно деяние, няма как да е налице вина,а да не
говорим за специална цел, която задължително изисква състава на чл.282 от НК.
В тази връзка
обсъждането на субективната страна на деянието е безпредметно.
С оглед пълнота на
обсъждането на правната квалификация на обвинението на подс.Р. Б. в извършване
на престъпление по служба съдът намира за наложително да изложи съображения, че
деянието е несъставомерно и от субективна страна. Задължителните признаци от субективната страна на
престъплението – мотив и цел, не са доказани.
Под мотив на
престъплението се има предвид подбудителния стимул, който е източника на
активността на дееца. Целта на престъплението е представата на лицето за
резултата от неговата дейност.
Всяко умишлено
престъпление се извършва по някакъв мотив или за постигане на някаква цел.
Мотивът и целта са задължителни признаци от субективната страна на конкретно
деяние в два случая: когато това е посочено изрично в диспозитива на
съответната норма от Особената част на НК и когато тяхната необходимост произтича
от юридическата природа на конкретния състав. В случаите, когато мотив и цел са
задължителни/ какъвто е настоящия случай-престъпление по чл.282,ал.ІІ вр.ал.І НК/ признаци от субективната страна на конкретния състав, тяхното
отсъствие/недоказване/ изключва съставомерност на деянието.
Не се събраха никакви доказателства
за подбудите на подсъдимата да наруши служебните си задължения с цел да
облагодетелства Д. Д.,т.е. липсва мотив.
В тази връзка не
следва да се обсъжда и някаква задружна
престъпна дейност на подс.Р. Б., в качеството й на нотариус с починалия Д. Д. при липса на престъпен
състав, а и при липсва на каквито й да са доказателства, обосноваващи общност
на умисъла между двамата.
Сегашният съдебен
състав, счита, че подсъдимата следва да бъде оправдана по това обвинение и предвид
противоречието му с основни наказателноправни принципи и институти –non bis in idem/ осъждане два пъти за едно и също нещо/ и reformation in
pejus/забрана за утежняване положението
на подсъдимия, когато присъдата е отменена по негова жалба/.
Настоящото разглеждане на делото е трето по ред.
По първоначалното
обвинение /нохд № 279/2012г. по описа на Окръжен съд Стара – Загора/
подсъдимата Р.Б. е предадена на съд за престъпление по чл.311, ал.І от НК и
чл.253а, ал.І предл.1 във вр.чл.20, ал.ІV от НК. Съдът е постановил присъда
/присъда № 10/27.02.2013г./, с която подсъдимата е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК и осъдена на лишаване от
свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено за срок от пет години, като наред с това подсъдимата е лишена
от права на основание чл.37,ал.1,т.6 и чл.49,ал.1 от НК да заема длъжността
нотариус за срок от пет години.
По второто обвинение –
престъпление по чл.253а ал.1 предл.1 във вр.чл.20, ал.4 от НК съдът е признал
подсъдимата Р. Б. за невинна и оправдал по това обвинение.
Присъдата е атакувана
пред Апелативен съд гр.Пловдив по протест на Окръжна прокуратура – Стара
Загора, в частта, в която подсъдимата е призната за невинна и оправдана по
обвинението за престъпление по чл.253а, ал.І, предл.1 вр.чл.20, ал.ІV от НК.
Искането на прокуратурата е присъдата в
тази част да се отмени и се постанови нова, с която подс. Р.Б. бъде призната за
виновна и осъдена по обвинението за приготовление за изпиране на пари, като
формата на съучастие е помагач. По отношение престъплението по чл.311,ал.І НК прокурорът
не е атакувал присъдата.
Присъдата е обжалвана
и от адв.Г.Г., в качеството на защитник на подсъдимата Р.Б., в наказателно-осъдителната
част, като искането е присъдата да бъде отменена и съда постанови нова присъда,
с която признае подсъдимата Р.Б. за
невинна и оправдае по обвинението по чл.311, ал.1 от НК.
По образуваното внохд
№ 126/2013г., състав на Пловдивски апелативен съд е постановил Решение №
107/05.06.2013г., с което е отменил изцяло присъда № 10/27.02.2013г. по нохд №
279/2012г. на ОС-Ст.Загора. Съображенията на въззивната инстанция са, че при постановяване на присъдата
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които са вследствие на допуснати от прокурора нарушения при изготвяне
на обвинителния акт, касаещи престъплението по чл.253а НК. Делото е върнато на
прокурора за отстраняване на констатирани в обстоятелствената част на
въззивното решение нарушения.
С постановление от
17.06.2013г. наблюдаващият прокурор /л.1
от т.7 на ДП/ е указал на разследващия орган да извърши ново привличане на
обвиняемите Д.Д. и Р.Б., като по отношение на подсъдимата Р.Б. обвиненията са
за престъпление по чл.311, ал.1 във вр.чл.20, ал.2 от НК; чл.253а, ал.1,
предл.1 във вр.чл.20, ал.4 от НК и за
престъпление по чл.282, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 предл.1 вр.чл.20, ал.3 и 4
от НК. В изпълнение указанията на прокурора с постановление от 25.07.2013г. по
ДП № 39-С/2011г. на ОСл в ОП-Ст.Загора подсъдимата е привлечена с обвинение за
престъпление по чл.311, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК; чл.253а, ал.1, предл.1 във
вр.чл.20, ал.4 от НК и за престъпление
по чл.282, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 предл.1 вр.чл.20, ал.3 и 4 от НК.
Подсъдимата е разпитана по новите обвинения и на същата дата -25.07.2013г.,
материалите от ДП са предявени на подсъдимата Р.Б..*** е изготвила нов
обвинителен акт против подсъдимата Р.Б. с обвинение за извършени престъпления
по чл.311, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК; чл.253а, ал.1, предл.1 във вр.чл.20, ал.4
от НК и за престъпление по чл.282, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 предл.1 вр.чл.20,
ал.3 и 4 от НК и е образувано НОХД № 207/2014г. по описа на Старозагорски
окръжен съд.
По това дело с присъда № 18/27.04.2015г. състав
на Старозагорски окръжен съд е признал подсъдимата Р.Т.Б. за виновна в
извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК и я осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, като съда я признал за невинна и
оправдал по обвинението за извършване на престъплението в съучастие с
подсъдимия /тогава/ Д.Д.. Съдът е признал подсъдимата за виновна и за
престъплението чл.282, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 предл.1 вр.чл.20, ал.3 и 4
от НК и я осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, като признал
подсъдимата за невинна и я оправдал по обвинението за извършване на
престъплението в съучастие с Д.Д.. Съдът е признал подсъдимата Р.Б. за
невиновна и я оправдал по обвинението по чл.253а, ал.1 предл.1 вр.чл.20, ал.4
от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е кумулирал наложените наказания и
определил едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две
години, изпълнението на което наказание
отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание
чл.23,ал.2 от НК присъединил към определеното най-тежко наказание лишаване от
свобода и наказанието лишаване от право подсъдимата Р.Т.Б. да заема длъжността
нотариус за срок от три години.
Присъдата е протестирана от Окръжна
прокуратура – Стара Загора във всички пунктове, по които съдът е постановил
оправдателен диспозитив, а именно: за престъплението по чл.253а, ал.1 от НК -
изцяло, като искането е да бъде призната за виновна и осъдена по това
обвинение, а за престъпленията по чл. 282 и чл.311 от НК, в частта в която
подсъдимата е обвинена, че е извършила в съучастие с Д. Д. документно
престъпление и престъпление по служба.
Присъдата е обжалвана
и от подсъдимата, която счита, че присъдата е необоснована и искането е за
нейната отмяна и постановяване на нова, с която същата бъде призната за невинна
и оправдана по обвинението.
По образуваното ВНОХД
№ 378/2015г. Пловдивски апелативен съд, с Решение № 127/16.05.2016г. е отменил
присъдата в наказателно осъдителна и оправдателна част, включително и направени
разноски по отношение на подсъдимия Д.Д.(поради изпадане на Д. Д. в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта му) и
прекратил наказателното производство срещу него, а по отношение присъдата на Р.Б.
е постановил потвърждаването й изцяло.
Решението на
Пловдивски апелативен съд е атакувано пред ВКС с касационна жалба от
подсъдимата Р.Б., според която същото е незаконосъобразно и необосновано,
поради което следва да се отмени, както и присъдата на Окръжен съд – Стара
Загора и се постанови нова, с която бъде призната за невинна и оправдана.
По образуваното НД №
704/2016г. състав на ВКС е постановил Решение № 198/28.10.2016г., с което е
отменил Решение № 127/16.05.2016г. по внохд № 378/2015г. на ПАС и Присъда №
18/27.04.2015г., по нохд № 207/2014г. на ОС-Ст.Загора и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд.
Правното основание, за да бъдат отменени
съдебните актове на ОС-Стара Загора и
ПАС ВКС е визирал нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.ІІ от НПК, тъй като
съдиите и от двете инстанции в рамките на процедурата по чл.248, ал.2, т.3 и чл.249 от НПК “са формирали предварително
становище по обхвата на обвинението и правната квалификация на инкриминираните
деяния” при решаването на въпроса допуснато ли е съществено процесуално
нарушение с предявяването на ново обвинение /по чл.282,ал.2 вр.ал.1 от НК/ по
отношение на подсъдимата, а в последствие са разгледали делото по същество и са
постановили съдебни актове.
Настоящият състав
прие, че е нарушен принципа non bis in idem, означаващ недопустимо повторно
предаване на съд за едно и също правонарушение. Правилото non bis in idem е
едно от фундаменталните достижения на римското право с непреходна юридическа
ценност, тъй като въплащава в себе си най-ярките идеи за справедливост и хуманизъм. Принципът
касае по дефиниция, че е недопустимо едно лице да бъде съдено за престъпление,
за което е бил окончателно оправдан или осъден в съответствие с материалния и
процесуалния закон на дадена страна. Това виждане търпи развитие в практиката
на Европейския съд, което е изразено в решение по делото “Сергей Золотухин
против Руската Федерация”, според което чл.4, на протокол № 7 към Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, следва да се тълкува като
забраняваща за преследване и предаване на съд за второ престъпление
/правонарушение/ “ако те произтичат от идентични факти или факти, които в
значителна степен се явяват същите”. По
начало принципът non bis in idem препятства
повторение на наказателно производство, което е приключило с окончателно
решение. В настоящия случай, видно от описанието на движението на делото, след
първоначалната отмяна на присъдата на Старозагорски окръжен съд по нохд №
279/2012г., без да са извършени каквито и да е допълнителни следствени действия
свързани със събиране и проверка на доказателства, т.е. без установяване и
приобщаване на нови факти, при същата
фактическа обстановка на подсъдимата Р.Б. е повдигнато и обвинение за
престъпление по чл.282, ал.2 вр.ал.1 от НК. Според чл.4,ал.ІІ от Протокол №7
към КЗПЧОС е допуснато едно изключение
от принципа non bis in idem единствено, ако
има сведения за нови или новооткрити обстоятелства или допуснати съществени
нарушения, които са повлияли за изхода на делото. Нарушенията констатирани от
първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото касаят престъплението
пране на пари, а не и документното престъпление. А след връщането за
доразследване не са присъединени никакви нови доказателства, нито са открити
такива.
На този етап на
развитие на наказателното производство от значение е и обстоятелството, че
първоинстанционната присъда е обжалвана и протестирана от прокуратурата.
Протеста на прокурора касае присъдата единствено в оправдателната част,
свързана с престъплението по чл.253а от НК, докато подсъдимата Р.Б. атакува присъдата
в частта, в която е призната за виновна в извършване на престъплението по
чл.311, ал.1 от НК. В тази връзка и предвид цитираната практика на Европейския
съд настоящия състав на съда счита, че е нарушен принципа non bis in idem,
макар да не е налице окончателен съдебен акт по първоначалното обвинение. Както
по-горе се посочи при обсъждане правната квалификация на обвинението по
чл.282,ал.ІІ вр.ал.І НК деянието, което се описва в престъплението по служба е
всъщност идентично с деянието при престъплението по чл.311 от НК.
При развитието на
наказателното производство съдът прие,
че е нарушен и друг основополагащ принцип на наказателното право, а именно reformatio
in peius – забрана за утежняване положението на подсъдимия, когато присъдата е
отменена по негова жалба. И по отношение на тази забрана важат изложените по-горе съображения. Недопустимостта на
влошаване положението на обвиняемия по инициатива на страната на обвинението,
тъй като обвинението в течение на предвидените в НПК срокове, с дадената му
пълна процесуална власт и възможности е могъл при едни и същи факти да прецени
налице ли са достатъчно доказателства за повдигане на обвинение за престъпление
по служба и не е сторил това. От друга страна този принцип се реализира във
взаимовръзка с принципа за невиновност. При обезпечените възможности за
доказване е недопустимо влошаване положението на подсъдимия при същите факти(деяние)
и след като присъдата за престъплението по чл.311 от НК е обжалвана единствено
от подсъдимата и прокурорът е бил удоволетворен от постигнатия резултат,
досежно съставомерността на извършеното от подсъдимата и наложеното наказание.
Приемайки, че с
повдигане на ново обвинение без наличие на допълнителни доказателствени факти е
нарушена забраната на non bis in idem и reformatio in peius за влошаване положението на подсъдимия,
поради което и на това основание подсъдимата следва и беше оправдана за
престъплението по чл.282, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По отношение
обвинението по чл.253а, ал.1 предл.1 вр.чл.20, ал.4 от НК, тъй като подсъдимата
в съдебно заседание заяви, че няма да се ползва от възможностите, които й дава
закона /чл.24, ал.1, т.2 от НК/, а желае производството да продължи, съдът
обсъди фактическата и правна обстановка на това престъпление и прие, че в
доказателствата по делото липсват каквито и да
е данни за общност на умисъла между подсъдимата Р.Б. и починалия Д.Д.,
от които да е видно, че подсъдимата Б. е знаела или предполагала, че Д.Д. е
замислил сделка за разпореждане с имущество, за което не притежавал документ за
собственост и дали той е имал за цел последваща сделка за разпореждане с
имущество, което е било предмет на
обстоятелствена проверка извършена от нея, както и дали същият е имал за цел
прикриване действителния произход на собствеността на имота. Имайки предвид
всичко това съда прие, че подсъдимата Р. Б. е невиновна, че в периода
23-24.07.2009г. в съучастие като помагач, с цел подсъдимия /тогава/ Д.Д. като
извършител да придобие възможност да извърши сделка - продажба на недвижимо
имущество и по този начин го улеснила в приготовлението за изпиране на пари,
създавайки условия за извършване на намисленото от него престъпление по
чл.253а, ал.1 от НК, като го снабдила с издаден от нея нотариален акт, за който
е знаела, че Д.Д. го е придобил, чрез извършени от него престъпления по чл.253
от НК; чл.311 вр.чл.20, ал.3 и ал.4 от НК и чл.282, ал.2 предл.1, вр. с ал.1
предл.1 във вр.чл.20, ал.3 и 4 от НК, както и извършено от самата нея
престъпление по чл.311, ал.1 вр.чл.20 ал.2, чл.282, ал.2, предл.1 във вр. ал.1,
предл.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което я оправда по обвинението за престъпление по чл.253а, ал.1, предл.1
вр.чл.20 от НК.
Престъплението по
чл.253а ал.1 от НК е умишлено и от събраните доказателства по никакъв начин не
може да се обоснове извод, че подсъдимата Р.Б. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието и е искала настъпването на последиците. Същото се отнася и
до института за съучастието изискващо общност на умисъла, т.е. подсъдимите съзнавайки
характера на извършеното да целят постигането на общественоопасния резултат.
НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ
За престъплението по
чл.311, ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
една година или пробация.
След оттегляне на съда
на съвещание, обсъждайки материалите по делото съда прие, че се касае за
маловажен случай на престъпление по чл.311 от НК, поради което преквалифицира
деянието с чл.311, ал.1 и чл.311, ал.2 вр.ал.1 от НК. От извършване на деянието
– 23.07.2009г. до постановяване на съдебния акт /28.03.2017г./ са изминали
над седем години. Наказателното преследване за престъпления, които
предвиждат наказание лишаване от свобода до една година, се изключва по давност
според чл.80, ал.1, т.5 от НК след три години. Според чл.81, ал.3 от НК
независимо от спирането /или прекъсването на давността/ на наказателното преследване пред действието на надлежните
органи, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с
½ срока предвиден в предходния член. Видно от изтеклия срок от
извършване на деянието и постановяване на съдебния акт към момента е изтекъл
срок далеч надвишаващ срока на така нар. абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК.
Съобразявайки се с това съда не наказа
подсъдимата, поради изтекла абсолютна давност.
С оглед постановения
съдебен акт съдът осъди подсъдимата Р.Б. да заплати по бюджетната сметка на
ОС-Стара Загора сумата от 124,20лв. направени разноски за свидетели и вещи
лица.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: