РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 13.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.д. № 161 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72, ал. 4
от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба
на П.И.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С.К. от САК, адрес: ***,
срещу Решение № 24 от 02.03.2022 година, постановено по частно наказателно дело
№ 410 по описа за 2021 година
на Районен съд -
Троян. С обжалваното решение първи състав е отхвърлил жалбата му против Заповед за задържане на лице рег. №
359зз-135/29.11.2021 г., издадена от И.М.К.на длъжност „Командир на отделение“
при РУ Троян на ОД на МВР Ловеч, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателя в помещение
за временно задържане на РУ Троян.
В касационната жалба се твърди,
че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно -
отменителни основания по чл. 209, т. 3 от AПК. Излага се, че заповедта за задържане не съдържа
всички законови реквизити, с оглед на което изводите на първостепенния съд в
тази насока били необосновани. В касационната жалба се сочи също, че
приложената със заповедта ПАМ не оправдава законовите цели на задържането.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – И.М.К.– Командир на отделение при РУ Троян –
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
- Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при
наличие на правен интерес за касатора, с оглед на което същата е
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството
пред Районен съд - Троян е била законосъобразността на Заповед за задържане на
лице рег. № 359зз-135/29.11.2021 г., издадена от И.М.К.на длъжност „Командир на
отделение“ при РУ Троян на ОД на МВР Ловеч, с която на основание чл. 72, ал. 1,
т.1 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа да бъде задържан П.И.Г. в помещение
за временно задържане на РУ Троян.
За да
постанови обжалваното в настоящото производство решение, Районен съд – Троян е приел
за установено от фактическа страна, че при извършена полицейска проверка на
28.11.2021 г. в с. ****, обл. Ловеч, ул. ****(УП ****касаторът П.И.Г. и друго
лице - М. Г. М. са установени да превозват отстреляна дива свиня без съответни
разрешителни документи в лек автомобил „****“ с peг. № ****,
управляван от Г., двамата са били задържани за срок от 24 часа на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с данните за извършено престъпление по чл.
237, ал. 1 от НК. По отношение на касатора П.Г. била издадена Заповед за
задържане на лице peг. № 359зз-135/29.11.2021 г. на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР. Било образувано ДП № 346 по описа на РУ Троян, пр.преписка № 5290
по описа на РП-Ловеч за 2021 г., за престъпление по чл. 237, ал.1 от НК, за
това, че на 28.11.2021 г. в с.****,
обл. Ловеч, ул. ****(УП ****е убит едър дивеч - дивя свиня без надлежно
разрешително по реда на Закона за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД). Досъдебното производство е
започнало на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с първо действие по разследването
- претърсване и изземване от проверения лек автомобил.
От
правна страна, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от
оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност, при
наличието на всички законови реквизити.
Съдът е направил анализ на
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл. 58 от ЗЛОД и чл. 80 от ППЗЛОД, регламентиращи
изискуемите разрешителни документи за провеждането на лова. Счел е, че наличието
на отстрелян едър дивеч - диво прасе, находящо се в управлявания от
жалбоподателя автомобил, за което не са представени разрешителни документи за
отстрелването и превозването му, е дало повод за задържането на същия и
обосновава наличието на данни за извършено престъпление по посочената в
заповедта за задържане правна норма - чл. 237, ал. 1 от НК, за което е било и
образувано досъдебно производство и проведено разследване
РС
приел също, че събраните по делото доказателства обосновават приложението на
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на данни, че
задържаното лице е извършило престъпление, както и че правилно
е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на
полицейския орган при налагане на процесната ПАМ.
Това го е
мотивирало да постанови решение за отхвърляне на жалбата на Г. като неоснователна.
Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено е при правилно приложение на
материалния закон, при липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения и при правилна
преценка на събраните доказателства, като същото е и надлежно обосновано.
Наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
Основно спорът по делото се свежда до това
дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно
ограничаване на правото на свобода – дали приложената ПАМ оправдава законовите цели на
задържането.
По своята правна същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка – административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата. Възможността
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо да са
налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е
същите да са установени преди извършване на задържането. Предпоставка за
24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се
направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е
извършило престъпление. От доказателствата по делото е видно, че са
съществували данни, според които касаторът е съпричастен към извършване на конкретно
престъпление от Наказателния кодекс. Следователно, към момента на издаване на
оспорваната заповед са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на П.И.Г., което е основание за
прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, като не е необходимо тези
данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на
престъпление.
Както правилно е приел и РС Троян, за прилагането на
принудителната административна
мярка по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват настоящия
ответник по касационната жалба със соченото нарушение не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване. Полицейското
задържане е акт, издаден в оперативен порядък и наличието на данни за извършено
престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната
административна мярка от административния орган.
Първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви по въпроса доколко са
налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за
издаването му и доколко същите могат да се свържат с посочените от издателя
правни норми, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно
РС е приел, че няма как към момента на задържане на лицето полицейските органи
да изложат повече обстоятелства от констатираните към началото на проверката.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба, че Заповедта за задържане на лице рег. № 359зз-135/29.11.2021
г. не съдържа всички законови реквизити. Заповедта
е в изискуемата от чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа необходимите
реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Както се спомена и по-горе, за прилагане на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за
извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено от задържаното
лице, без дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на престъплението
по НК. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че липсват фактически
и правни основания за издаване на оспорената заповед.
Правилно
съдът е приел, че в случая е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на
легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта да се
обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия за
разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или
да се попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнати без да е
нарушен принципа на съразмерност както обосновано е приел РС.
По изложените съображения настоящият
касационен състав на Административен съд – Ловеч намира, че не са налице наведените касационни
оплаквания и оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила.
С оглед горното и на основание чл. 221, ал.
2, изр. първо, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 24 от 02.03.2022 г., постановено по ч.н.д. № 410/2021 г. по описа на Районен
съд - Троян.
Решението е окончателно.