РЕШЕНИЕ
№....../............г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
петнадесети състав
На дванадесети ноември Година две
хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
2875 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Д.Д., ЕГН:**********, депозирана чрез адв. Р. Х. ***, против
Наказателно постановление № 18-0819-008260/05.04.2019г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция" към ОД на МВР -гр. Варна, с което му е наложено :
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2от ЗДвП.
С
жалбата се оспорва описаната в НП
фактическа обстановка, твърди се, че въззивникът не е бил спрян по време на
управление на процесния лек автомобил, а сам е влязъл в полицейското
управление, за да депозира жалба, след което е бил тестван за употреба на
алкохол, но е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества и се твърди, че жалбоподателят е бил задържан от полицейските
служители и едва на следващият ден е посетил спешен център, тъй като спрямо
него е било упражнено физическо насилие. Приема се, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, визират се като нарушени нормите на чл.42т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и доказателствата, които го
потвърждават, сочи се, че в издаденият талон за медицинско изследване е посочена
дата на издаване, но не и час и в този
смисъл не е ясно кога точно лицето е следвало да се яви за кръвна проба в
нарушение на изискванията на Наредба №1/2017г. и освен горното тази възможност
е била ограничена, тъй като въззивникът е бил задържан за 24 часа, приема се,
че има липса на обективни доказателства за нарушение на нормата на чл.174 ал.3
от ЗДвП, която е само санкционна и се иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като се
представлява от адв. Х., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като отново се
оспорва опасаната в НП фактическа обстановка, твърди се, че не са спазени
изискванията на Наредба №1/2017г и че по
тази причина не са изпълнени указанията за извършване на медицинско изследване
на кръвта на жалбоподателя, който е бил задържан, който дори да е имал желание
е нямал възможност да посети лечебно заведение и в заключение се иска НП да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява
в с.з..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.Д.Д. е правоспособен водач на МПС от
1999г..
На 29.12.2018 г. св.П. и колегата му Я.- служители на
Трето РУ-ОД на МВР-Варна, изпълнявали служебните си задължения и установили, че въззивникът е в близост до
лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ В 2166 СА, който не управлявал, но имал
неадекватно поведение.Извършена била проверка на лицето и лекият автомобил, но
не било установено нищо нередно, след което полицейските служители продължили
обхода си.Малко по-късно, около 21,00ч. докато продължавали обхода на района
си, полицейските служители забелязали, че горепосоченият лек автомобил се движи
след тях и тъй като предположили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя
умишлено се насочили към сградата на Трето РУ-ОД на МВР-Варна.Процесният автомобил ги последвал до полицейското
управление и тъй като водачът на автомобила- въз.Д. се държал все така
неадекватно, същият бил поканен да придружи служителите в полицейското
управление, за да му бъдат извършени съответните проверки от служители на
сектор ПП.В Трето РУ на въззивника била извършена проверка за употреба на
алкохол, като тестът бил отрицателен, но след като му била предоставена тест
касета за проба за употреба на наркотични
вещества от св.Д., Д. демонстративно изхвърлил
тест-касетата на земята и заявил, че не желае да бъде изпробван за употреба на
наркотици, след което бягайки се опитал да напусне полицейското управление, но
бил задържан от полицейските служители.В последствие К. Е. изготвил талон за
изследване, в който отразил както отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство, така и отказът му да
бъде изследван с доказателствен анализатор и с медицинско и
химико-токсикологично изследване, което изрично въззивникът заявил пред
полицейските служители.Въз.Д. отказал да подпише и да получи талонът за
изследване, като отказът му бил удостоверен с подпис на свидетел.
Предвид горното на место св.Д.
съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил
предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише. Въззивникът бил
задържан за 24часа и освободен на следващия ден.
В хода на АНП била изискана справка от ВМА-МБАЛ –Варна, от която е видно,
че въз.Д. не се е явил в Спешно отделение.
В
последствие, след като срещу съставения АУАН не били депозирани възражения в
законоустановения срок, въз основа на материалите по преписката срещу
въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и
правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. е отказал да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на наркотично вещество и негови аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско
изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите Д. и П., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и необорващи се от никакви други
доказателства.Техните показания по отношение на главния факт на доказване в
настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС
и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП и
че е отказал да приеме и да подпише талонът за медицинско изследване , са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
напълно кореспондират и с писмените доказателства по делото, включително с
приложения по делото талон за изследване.
За прецизност
в случая следва да се отбележи, че гласните доказателства по делото напълно
противоречат на твърденията в жалбата, че въззивникът не е бил установен от
проверяващите да управлява лек автомобил, тъй като безспорно е бил наблюдаван
от св.П. именно в процес на управление на лек автомобил и именно това, както и прецененото
за неадекватно поведение на водача на автомобила е провокирало поканването му в
полицейското управление за проверка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок , от надлежна страна, поради което
като допустима е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно приложената по делото заповед. АУАН
също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели, с което не са били нарушени изисквенията на ЗАНН.Отказът на въззивника да подпише АУАН
е удостоверен по надлежния ред с подпис на трети свидетел.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена,
адрес и ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 т.5
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, посочен и е
и АУАН въз основа на който се издава НП и който потвърждава извършеното
административно нарушение, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
В АУАН и НП
ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на
проверка с техническо средство. В НП било посочено освен, че е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества и техни
аналози и че не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване. Според чл. 174, ал. 3
от ЗДвП
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното
деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Безспорно от гласните и писмени
доказателства по делото се установява, че въззивникът не само е отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, но е и отказал да получи
издаденият му талон за кръвна проба за такава употреба, както и категорично е
отказал устно да му бъде извършвана такава проверка.Няма как да се приеме, че
задържането му за 24часа в полицейското управление- факт, който се потвърждава
от всички събрани по делото доказателства,
е възпрепятствало възможността той да даде кръвна проба, при наличие на
категоричен отказ от негова страна както да приеме талона за такава проба, така
и такова медицинско изследване да бъде извършено.Безспорно е, че независимо от
задържането в полицейско управление за законоустановения период от време, при
нужда от медицински преглед или при нужда от изследване, задържаните лица се
конвоират до лечебно заведение, но в настоящия случай, при категоричен отказ на
лицето да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, вклюмчително и чрез медицинско изследване на кръв, такова
конвоиране би било не само излишно, а и неоправдано.В този смисъл съдът не
споделя възраженията, че обективно жалбоподателят е бил лишен от възможност да
даде кръвна проба, тъй като той сам и по собствена воля се е лишил от тази
възможност.
Предвид алтернативните
форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил
изрично, че извършеното нарушение от Д.
се състои в отказ да му бъде извършена проверка с техн.средство
за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на
предписанието за химико-токсилогично лабораторно
изследване, като от писмените и гласни доказателства по делото безспорно е
установено, че има отказ и за двете изследвания.Няма как в конкретния случай да
се приеме, че лице, за което има съмнение за някакво противоправно поведение,
следва да бъде освободено, единствено хипотетично за да му се предостави
някаква възможност за избор, от който той категорично се е отказал, а и в
последствие не е пожелал да се възползва от предоставената му възможност.
Нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП визира не само санкция, но
и състав на административно нарушение, поради което и тези възражения не се
споделят.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага
несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Безспорно преди да бъде поканен в полицейското
управление за проверка, въз.Д. е управлявал МПС и безспорно след това е отказал
както да му бъде извършена проверка с техн.средство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, така и да изпълни предписанието за химико-токсилогично
лабораторно изследване в горната насока.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на
защитата, че била нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно
чл.5, ал.1 от цитираната наредба, при наличие на външни признаци, поведение или
реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско
изследване. Съгласно ал.2 на същия член резултатът от проверката за употребата
на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият
екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона
за изследване, а третият се предоставя на водача. Т.е. изискването за съставяне
на протокол Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата е въведено само за
случаите, в които е извършена проверка за наркотици с тест. В случая такава
проверка не е била извършена, тъй като възз. е
отказал да се подложи на тест за употреба на наркотици. Ирелевантни
са и възраженията за посочване да часове в талона за медицинско изследване, тъй
като този факт би имал значение единствено, ако водачът на МПС е получил талона
и е пожелал да се извърши такава проверка, а в конкретния случай въззивникът
категорично е отказал такава проверка и не е получил талон.
Поради това съдът намира, че е
осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съгласно който на
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..
С оглед на санкционната правна норма,
която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с
обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години съдът намира наложените административни
наказания за справедливи и е лишен от
възможност да ги ревизира.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият
размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае
за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не
следва да бъде толерирано.Касае се за нарушение, със степен на обществена
опасност, обичайна за съответната от този вид, поради което правилно АНО е
наложил процесните административни наказания, тъй
като само така биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и
не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-008260/05.04.2019г.
на
Началник група в Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР -гр. Варна, с което на Г.Д.Д., ЕГН:********** са наложени административни наказания, както следва:
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: