Р Е Ш
Е Н И Е № І-68
град Бургас
, 22.05. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............двадесети май …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 111 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Хелиос Бийч Апартмънтс-Поморие“ЕООД-гр. Бургас -ищец по гр.д. № 479 /2018 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 220/28.10.2019 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен предявения от въззивника иск против ЕС „Хелиос“ в жилищната сграда , състояща се от 12 секции ,с адрес –гр. Поморие „,ул.“Морска „ № 52 за отмяна на решенията на проведеното на 04.07.2019 г. общо събрание на собствениците в ЕС ,взети по т.1 до 21/без това по т. 10 ,което е отменено / .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано.
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд на първо място е следвало да
се произнесе по въпроса за нищожността на решенията и ако не приеме доводите за нищожност да
провери законосъобразността на същите.
Подробно
се излагат на първо място аргументи относно тезата на въззивника ,че комплекс
„Хелиос“ е комплекс от затворен тип ,поради което по отношение на него не може
да действа ОС на ЕС,което е изкуствено
създаден орган и на практика не функционира. Подчертава се, че по този въпрос се е произнасял вече окръжният съд – с решение по в.гр.д. №
821/2018 г. , както и РС-Поморие- с решение по гр.д. № 337/2018 г. ,които
решения не са зачетени от съда по настоящото дело/който се е позовал на
по-стара практика ,несъобразена с
действителната обстановка /.Анализират се обстойно представените в тази връзка
доказателства ,както и се цитира съдебна практика относно
разрешението на въпроса за
комплексите от затворен тип ,въз основа на което се твърди ,че в
настоящия случай става дума именно за такъв комплекс от затворен тип /в
подкрепа се цитират реш.67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 528/2015 г.
,второ г.о. ,реш. № 335/2011 г. от 12.01.2012 г. по гр.д. № 285/2011 г. на
второ г.о. ВКС и реш. 593/28.06.2010 г.
по гр.д. № 1275/2009 г. на ВКС ,първо г.о. /.
На
второ място се сочи ,че доколкото съдът
е приел ,че процссното събрание е свикано по инициатива на 20% от собствениците
на самостоятелни обекти на осн.чл. 12 ал. 2 ЗУЕС е следвало дневният ред на
събранието да включва въпросите
,поставени от инициаторите на същото. А в случая дневният ред е бл установен от УС и се
разминава с въпросите на инициаторите.В този смисъл се счита нарушена
разпоредбата на чл. 16 ал. 3 от ЗУЕС –че
ОС не може да приема решения по
въпроси извън обявения дневен ред/в тази връзка се цитира решението по гр.д. №
682/2018 г. на РС-Несебър по касуз
,свързан отново с комплекс“Хелиос“/.
Оспорват
се изводите на съда ,че няма порок в процедурата относно
факта ,че поканата за свикване на ОС е подписана от Д. ,тъй като към
датата на свикването е действала обезпечителната заповед от 11.05.2016 по гр.д.
№ 410/2016 г. на ПРС,с която е спряно изпълненията на решенията на ОС от
14.07.2016 г.В тази връзка е оспорена
действителността на протокола на УС от 05.02.2018 г. за насрочване на ОС,както
и поканата за свикване на 04.07.2018 г. ,но съдът не се е произнесъл по този въпрос.Счита се ,че
легитимен да проведе общо събрание е бил
съставът на УС ,избран на 10-11.04.2018 г. ,а не този който е открил и
ръководил събранието от 04.07.2018 г.
Изтъкват
се доводи за нарушение на разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС,като се
цитиран показанията на разпитаните свид. Р. и Х. ,които са заявили ,че
събранието е започнало в 18,00 часа ,при което не е бил съобщен кворума.
Подробно
се анализар представените
пълномощни на собственици за участие в
събранието ,като се подчертава ,че съдът не се е произнесъл по направените в
тази връзка възражения .Съдът не се е произнесъл и по възраженията за допуснати
нарушения при бюлетините ,несъответствие
и разминаване с протокола от отчетната комисия ,по списъците за регистрация
на участниците-твърди се ,че по много
бюлетиви е установено ,че апартаменти , имащи
по-голямо количество собственици ,не съответстват на количеството на подписи на
упълномощените лица /дават се конкретни примери ,включително ,че в гласуване са
участвали гласовете на трима починали под чужди имена/.Според показанията на
свидетелите след всяко гласумане на контретна точна от дневния ред не е
съобщаван резултат от гласуването,т.е. решенията не са обявявани непосредствено
след гласуването .На собственика К-.С. ,който е избран в комисията по
преброяване ,не му е дадена възможност
да ,участва в преброяването .
Поддържат
се доводите относно нарушението на чл.
16 ЗУЕС,като се повтарят аргументите по оснорването на протокола от ОС.Поддържа
се и твърденията ,че взетите решения по т. 5,6,7 8 и 11 са нищожни ,като
последното – по т.11 изцяло е извън компетентността на ЕС/цитира се и решение
по в.гр.д.№ 821/2018 г. ,че парковите зони и басейна не са общи части /.Разсъждава
се относно съдържанието на понятието
„прилежащ терен“.Сочи се ,че са нищожни и решенията по т. 16,20,21 от дневния
ред.
Моли се за
отмяна на решението.Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения
си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва
въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Счита ,че с решението съдът се е произнесъл по отношения на твърдяната нищожност на взетите
решения на ОС на ЕС и е прекратил делото в
тази част ,излагайки доводи ,които се споделят от въззиваемата страна
.Подчертава се ,че по иск за прогласяване нищожността на Ес поради това ,че се касае до комплекс от
затворен тип и относно нищожността на
решениеята на ОС на ЕС е налице
произнасяне по гр.д. № 4083/2018 г. на БРС ,потвърдено с опр. По в.гр.д. №
1011/2018 г. на БОС е с опр. По ч.гр.д. № 3504/2018 г. на ВКС ,четвърто г.о. ,както
и с реш по гр.д. № 657–2012 г. на пърто г.о. ВКС,както и множество решения на
РС-Поморие и БОС,поради което се сд„чита
,че въпросът е напълно изяснен .
Оспорва
се твърдението ,че събранието е свикано от нелегитимен орган ,като се подчертава
,че обезпечителната заповед е била отменена.
Излагат
се съображения и против останалите възражения на въззивната страна –относно
нарушение на чл. 16 ал. 3 ЗУЕС,относно
съдържанието на протокола ,начина на преизчисляване на ид.части в
комплекса ,относно кворума при провеждането на събранието ,пълномощните и решенията по т. 6 и т. 7 от дневния ред –за
които се твърди ,че не са взети с квалифицирано мнозинство.Изтъкват се доводи и
против твърденията за незаконосъобразност на решенията по т. 11 и т. 9 ,както и че има извършено нарушения
при гласуването чрез бюлетини .Сочи се ,че по повод идентична жалба против решението на това ОС е налице реш. По гр.д. №
506/2018 г.
Моли
се за потвърждаване на решението.
В
срока по чл. 275 от ГПК е постъпила и частна жалба против решението /с характер на определение
/по същото дело в частта ,с която е прекратено производството по предявения
иск за прогласяване нищожността на
решенията на проведеното на 04.07.2018 г.
ОС на ответната ЕС.В нея се
поддържа становището ,че не се твърди
нищожност на изчерпателно изброените
основания по чл. 26 от ЗЗД , а се твърди
,че по отношение на процесния комплекс
ЗУЕС е неприложим ,тъй като не съществува етажна собственост , а дори и
да съществува ,е налице отклонението от чл. 2 или изключението по чл. 3 ЗУЕС.В
подкрепа частният жалбоподател се позовава на опр. по ч.гр.д. № 1464/ 2017
г. на първо г.о. на ВКС и реш. По гр.д.
№ 933/2018 г. на РС-Несебър.Отново се изтъкват доводите във връзка с наличието
на комплекс от затворен тип и се проследява съдебната практика по отношение на този именно комплекс по повод възникнали
спорове .
Моли се за отмяна на решението /с характер на определение/в частта
,с която е прекратено производството по
делото по иска за прогласяване нищожността на сочените решения.
В
отговор на частната жалба процесуалния представител на ответната страна сочи ,че в жалбата липсват правни аргументи в подкрепа на тезата на въззивника
, а се прави анализ на дела ,които не са
приключили и не са влезли в сила .Цитира се допълнителна съдебна практика по
дела с настоящия ищец –като това по
гр.д. № 4083/2018 г. на БРС ,потвърдено с опр. по ч.гр.д. № 1011/2018 г. на
БОС,както и решения ,постановени по реда на чл. 290 от ГПК ,на които се е
позовал първоинстанционния съд .Счи се ,че по върпроса за статута на комплекса е налице трайна съдебна практика ,като част
от решенията са приложени .Моли се за отхвърляне на частната жалба.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.В тази връзка следва да се посочи ,че по идентичен спор ,срещу същите решения на
ответната етажна собственост ,взети на
Общо събрание на собствениците ,проведено на 04.07.2018 г. ,е било
образувано и в.гр.д. № 121/2020 г. по
описа на Бургаския окръжен съд ,с решението по което е обезсилено решението на районния съд ,с
което съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 40 от ЗУЕС и е
отменено същото решение /с характер на определение /в частта ,с която е
прекратено производството по делото по иска за прогласяване нищожността на
взетите на това общо събрание решения на осн.чл. 26 от ЗЗД и делото е върнато
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете по
чл. 26 ЗЗД.В тази част /с която е отменено решението с характер на определение
за прекратяване на делото ,решението е влязло в сила ,при което настоящият съдебен
състав следва да се съобрази с постановеното решение ,като между другото
споделя и изложените в решението по в.гр.д. № 121/2020 г. на БОС мотиви .
В обжалваното
решение е прието, че пред Районен съд- Поморие са предявени два
обективно съединени иска в условията на евентуалност: главен иск с правно
основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на решенията приети на ОС на
ЕС, проведено на 04.07.2018 г., поради противоречието им със закона и
евентуално съединен иск с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, за отмяна на
същите решения като незаконосъобразни.
За да
прекрати производството в частта по предявения иск по чл. чл.26 от ЗЗД
районният съд е приел, че ищецът сочи едни и същи нарушения като основание за
нищожност/незаконосъобразност на процесните решения и неговата защита е
ограничена до оспорване на решенията по реда на чл. 40 от ЗУЕС, а не се
разпростира и до такава по реда на ЗЗД, поради което производството
по претенцията за прогласяване нищожност на решенията следва да се прекрати
като недопустимо.
Настоящият
съдебен състав също счита ,че този извод на съда е неправилен.
С исковата
молба са изложени на първо място съображения за нищожност на решението на
общото събрание на ЕС от 04.07.2018 г., тъй като комплекс „Хелиос“ е от
затворен тип по см. на чл. 2 от ЗУЕС и при това положение съществуването на ЕС,
свикването, провеждането на събрания и гласуване на решение на ЕС е неприложимо
по отношение на комплекс „Хелиос“. Изложени са съображения и защо комплекс
„Хелиос“ е такъв от затворен тип.Едва след това са посочени конкретни
процедурни пороци по свикването и провеждането на общото събрание и са въведени
доводи за нищожност и незаконосъобразност на взети конкретни решения на
проведеното събрание.
За да прекрати
производството по иска по чл. 26 от ЗЗД районният съд се е позовавал на
Определение № 482/17.10.2017 г. по гр. д. № 11/2017 г., I г. о., ГК на ВКС и
посоченото в него Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.,
ГК на ВКС. Действително в цитираната съдебна практика е прието, че ЗС и ЗУЕС не
уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост, а законосъобразността на тези решения се определя от
правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.Районен съд-Поморие действително се е
съобразил с константната съдебна практика при оспорване на конкретни решения на
общото събрание като е приел, че едни и същи нарушения могат да бъдат основание
за нищожност/незаконосъобразност на процесните решения в рамките на иска по чл.
40 от ЗУЕС.Игнорирано е обаче обстоятелството, че се твърдят не само пороци
водещи до нищожност на конкретно решение на общо събрание на етажна
собственост, а и изначална нищожност поради изключване реда на ЗУЕС и липса на
етажна собственост.
С Определение №89
от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. №1464/2017 г. на ВКС, I Г.О. е прието следното : „Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че
ЗУЕС и съдебната практика, допускат разграничаване на иска за отмяна на
решението на ОС на етажните собственици от иска за прогласяване на нищожността
на взетото решение. Решението на ОС е незаконосъобразно, тогава когато ОС е
свикано и/ или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или ОС е
упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е нищожно, тогава когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен,
защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице
отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните
собственици е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не
произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено
в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Искът за отмяна на
незаконосъобразното решение на ОС на етажните собственици е конститутивен.
Неговата правна квалификация е в чл. 40 ЗУЕС. Законът предвижда, че
потестативното право се упражнява пред съд, а искът следва да е съобразен с
изискванията за специална процесуална легитимация на ищеца (ал. 1), преклузивен
срок за упражняване на потестативното право пред съд (ал. 2) и ограничението
във възможността за касационно обжалване на решението на въззивния съд (чл.
280, ал. 2, т. 2 ГПК).
Искът за прогласяване
на нищожността на решението на ОС на етажните собственици е установителен.
Неговата правна квалификация е в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или в чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД. За този извод е достатъчно да се изтъкне, че решението на ОС е с
характеристика на многостранна правна сделка, а обстоятелството, че специалният
закон урежда иск за отмяна на незаконните решения (тези, които не са съобразени
с изискванията на ЗУЕС), но конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не
може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните
собственици, които (изначално) не са породили действие, - онези, за които
правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните
собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност
няма, въпреки че протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Пред този
установителен иск ограничението в процесуалната легитимация задава правният
интерес, а не предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За този иск преклузивният срок
от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не се отнася. Не произтича и ограничението от чл. 280,
ал. 2, т. 2 ГПК във възможността за касационно обжалване на въззивното решение
по него.
Обективното ни право
последователно провежда разграничение в защитата срещу незаконните правни
актове (тези, чиято незаконосъобразност рефлектира в правната сфера на лицата,
срещу които са предприети) и в тази срещу нищожните правни актове (тези, чиято
незаконосъобразност рефлектира върху публичния интерес), без значение дали те
са гражданскоправни или публичноправни. По-широкият обем на съдебна защита е
срещу нищожните правни актове. Той не следва да бъде ограничаван чрез тълкуване
по съображения, почерпени от различния (по-тесен) режим на защитата срещу
незаконните правни актове“.
В случая с исковата молба ищецът е
извел и правния си интерес от иска по чл. 26 от ЗЗД, като е посочил, че е
собственик на самостоятелни обекти на собственост (СОС) в комплекс „Хелиос“ –
апартаменти, магазини, кафе-сладкарница и ресторанти, индивидуализирани
подробно на стр. 1-5 от исковата молба, за което обстоятелство са приложени и
нотариални актове. Изложени са съображения, че не е налице етажна собственост,
тъй като е налице комплекс от затворен тип по см. на ч. 2 от ЗУЕС, като е
посочено че комплекс „Хелиос“ представлява съвкупност от 12 жилищни сгради,
всяка от които със самостоятелен вход, покрив и комуникация, паркинг-обикновена
съсобственост и терен, който е частен имот- собственост на търговски
дружества.Направено е и позоваване на Решение №III-80/18.07.2018 г. по в.гр.д. №821/ 2018 г.
на Окръжен съд Бургас. В отговора на частната жалба е посочено, че в цитираното
решение никъде съдът не е приел, че комплекс „Хелиос“ е от затворен тип.
Твърдението е
невярно. Действително в.гр.д. №821/ 2018 е образувано по вещен спор между други
страни, но действително в мотивите му е прието, че е налице един
ансамбъл от сгради, зони за отдих и незастроени части в УПИ, с изграден басейн,
складове, търговски обекти, с контролиран достъп на външни лица, който отговаря
изцяло на дефиницията на „жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1,
т.3 ДР ЗУЕС. Решението е отменено с Решение № 175 от 18.12.2019 г. по гр.д.
№4660/2018 г. на ВКС, I Г.О., като независимо от отмяната на друго основание в решението
си върховната инстанция е стигнала до същия извод за качеството комплекс от
затворен тип на „Хелиос“.
В решението на върховната инстанция е
посочено, че суперфициарните собственици, упражнявайки правото по чл. 64 от ЗС
да се ползват от терена до колкото това е необходимо, за да използват обекта
си, имат правото и да ползват елементите и съоръженията, които са принадлежност
към сградите-етажна собственост, но управлението на ЕС става по силата на
императивната правна норма на чл. 2 от ЗУЕС, при условията на договора ,
сключен между собственика на СОС и инвеститора, като последният е собственик на
терена. Правото на носителите на ограниченото вещно право на строеж
да ползват елементите и съоръженията на дворната инфраструктура не го лишават
от правото му на собственост върху терена, затова разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС
е предвидила особена форма на управление на комплексите от затворен тип.
Следва да се
посочи, че преценката дали комплекс „Хелиос“ има характеристиките на „жилищен
комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т.3 ДР ЗУЕС във вр. с чл. 2 от ЗУЕС е такава по основателността, а не по допустимостта на иска по чл. 26 от ЗЗД и съответно следва да бъде направена в производството по разглеждане на
иска. За допустимостта на същия е достатъчно да се твърди, че редът по ЗУЕС е
изключен, доколкото е налице отклонението по чл. 2 от ЗУЕС, както е и в
процесния случай. В практиката се приема, че конститутивният иск
по чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези
решения на ОС на етажните собственици, които изначално не са породили действие
- онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или, макар да се
прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или
решение в действителност няма. С оглед на това следва да се приеме, че от
заявените от жалбоподателя пороци на процесните решения на общото събрание на
етажните собственици, неправилно е прието, че могат да бъдат разгледани по
същество единствено в производството по предявен иск по чл.40 , ал.1 ЗУЕС,доколкото
в исковата молба се навеждат твърдения ,че в случая е неприложим
изобщо режимът на ЕС за процесния комплекс“Хелиос“-тъй като става дума
за комплекс от „затворен тип“ и това
според ищците е самостоятелно основание за нищожност на атакуваните решения.
Ето защо и във
връзка с горното следва да бъде уважена частната жалба и да бъде отменено атакуваното
решение по гр.д. № 479/ 2018 г. на Районен съд Поморие в частта, в която същото
има характер на определение, съгласно което производството по предявения иск по
чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на решенията на проведеното на
04.07.2018 г. ОС на собствениците в ЕС обективирани в протокол от същата дата е
прекратено като недопустимо.Районен съд-Поморие преждевременно е разгледал
евентуалния иск, след като е прекратил главния иск без да изчака стабилизиране
на определението за прекратяване, подлежащо на инстанционен
контрол.Евентуалният иск се счита предявен под условие, което има
вътрешнопроцесуален характер. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика,
че съдът не се произнася по
евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането
му, т.е. в случаите на отхвърляне /прекратяване на производството по главния
иск. Въззивният съд не може да разгледа за първи път иск, който не е разгледан
от първоинстанционния съд, освен в хипотезата на чл.271, ал.2 от ГПК, като по
тази начин страните биха били лишени от една съдебна инстанция. Ето защо делото следва да бъде върнато за
разглеждане на главния иск по чл. 26 от ЗЗД на Районен съд- Поморие.Въззивният
съд следи за допустимостта на решението в обжалваната част. Както беше посочено
по-горе като не е изчакал стабилизиране на прекратително определение по главния
иск по чл. 26 от ЗЗД, районният съд преждевременно е разгледал евентуалния иск
по чл. 40 от ЗУЕС без да е налице вътрешнопроцесуалното условие за това, като
по този начин е постановил един недопустим съдебен акт. Законът не
предвижда изключения от общото правило, че при недопустимост на
първоинстанционното решение същото се обезсилва. Ето защо обжалваното решение
следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по
чл. 40 от ЗУЕС.
При направения извод
за недопустимост на първоинстанционното решение за въззивната инстанция няма
процесуална възможност да се произнесе и да обсъди доводите за неправилност на
решението на въззивната страна.
На основание чл. 78,
ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК следва да бъде уважено искането на
ищеца-въззивник за присъждане на разноски съобразно представените по делото
доказателства за извършването им в размер на 160 лв.-д.такса за образуване на
делото , 40 лева държавна такса за въззивна жалба и 15 лева държавна такса за
въззивна частна жалба-общо 215 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 278, ал. 2 и чл. 270,ал. 3 от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 220/ 28.10.2019 г. по
гр.д. № 479/ 2018 г. на Районен съд- Поморие, в частта имаща характер
на определение, с която съдът е прекратил като недопустимо
производството по предявения от „Хелиос бийч апартмънс-Поморие „ЕООД и
К.Г.С. против Етажна собственост „Хелиос”,с адрес –
гр. Поморие ,ул.“Морска „ № 52 иск по чл. 26 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на решенията на проведеното на 04.07.2018 г. Общо
събрание на собствениците в Етажната собственост, обективирани в протокол от
същата дата и
ВРЪЩА гр.д. № 479/ 2018 г. на Районен
съд-Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения
иск по чл. 26 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 220/ 28.10.2019 г. по
гр.д. № 479/ 2018 г. на Районен съд Поморие в останалата му част.
ОСЪЖДА Етажна собственост „Хелиос”, код по БУЛСТАТ:********* да
заплати на К.Г.С. ,***** гражданин
,род. на **.**.**** г. в *****,ЛНЧ ********** и на „Хелиос биий апартмънс-Поморие“ ЕООД ,със
седалище и адрес на управление-гр.Поморие,ул.“Морска „№ 52,бл.Д ,ап.4, ЕИК
*********, сума в размер 215
лева /двеста и петнадесет лева/ представляваща разноски по делето
пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е обезсилено решение №
220 от 28.10.2019 г. по гр.д. № 479/ 2018 г. на Районен съд Поморие подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1
2.