№ 2379
гр. Варна, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100501273 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. Б. Е., ЕГН**********,
срещу Решение №513/17.02.2023г. по гр. д. №10570/2022г. на ВРС, 20-ти
състав, само в частите му, с които по реда на ЗЗДН е задължен Е. Е. да се
въздържа от домашно насилие по отношение на В. В. Е., осъден е Е. да
заплати глоба от 300.00лв., както и е осъден за разноски пред ВРС според
резултата от делото.
В жалбата са заявени оплаквания за неправилност на решението на ВРС
в обжалваните му части, обобщени както следва: Твърденията за насилствени
действия на ответника на датите 05.07.2022г. (сутринта и вечерта),
26.07.2022г. и 29.07.2022г. са неистинни, недоказани от събраните
доказателства и най-вече са направени във връзка със спора между
родителите относно родителските права спрямо децата М. и Л.. На тези дати е
имало само спорове между родителите, свързани с отглеждането на децата и
със събитията в Украйна, но които са били силно преекспонирани и със
сигурност не са съставлявали насилие спрямо майката или спрямо децата.
Отхвърлянето със СПН (с оглед необжалване решението на ВРС в тази част)
на молбата за закрила на децата само потвърждава липсата на насилие и
спрямо майка им. Освен това от 25.09.2022г. майката В. Е. и момчетата са се
завърнали и са се установили в Руската Федерация, с което молителката се е
дезинтересирала от производството по ЗЗДН, а мерките по закона биха били
неизпълними. Поради изложеното моли за отмяна на решението на ВРС в
обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на молбата по ЗЗД.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата депозира писмен отговор,
1
в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че
решението на ВРС, в обжалваната му част, предоставя достатъчна закрила на
В. Е. и в този смисъл е правилно и обосновано в тази част. Моли за
потвърждаването му в нея.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена
в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Страни в производството пред ВОС са само Е. Е. и В. Е., с оглед на
което следва да се коригира списъка на призоваване.
По доказателствата: Искането в жалбата за допускането до разпит пред
ВОС на „един свидетел, който не е могъл да доведе в съда“ ответникът, но
този път при призоваване, с отделна възможност за посочване на адрес,
следва да бъде отхвърлено. Видно е от материалите по делото, че в първо
о.с.з. ВРС е дал възможност на ответника да води двама свидетели в следващо
о.с.з. за опровергаване на домашното насилие. Във второ о.с.з. ответникът
изрично се е отказал от втория допуснат му свидетел (л.106 от делото на
ВРС), без да е поискал друга възможност да се ползва от показанията. Едва
след приключване на трето о.с.з. и преди четвърто о.с.з. по делото ответникът
е предявил наново искането си за гласни доказателства чрез „същия“
свидетел, което правилно и обосновано ВРС е отхвърлил (л.126 от делото на
ВРС). С тези си действия ВРС не е извършил никакво процесуално нарушение
във врзъка с този свидетел, като всъщност дори не се сочи такова нарушение
в жалбата. Само за пълнота следва да се посочи, че дори във въззивната
жалба „свидетелят“ не се индивидуализира (с имена и адрес за призоваване),
поради което последваща възможност за коригиране на тези пороци на
искането не се и следва, дори и да биха били налице предпоставките по
чл.266, ал.3 от ГПК, които не са налице. А отделно страни в производството
пред ВОС са само родителите, не и децата.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.07.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
ДА СЕ ЗАЛИЧАТ от списъка на страните по делото всички вписани
в него, с изключение на надлежните: Е. Е. и В. Е. (лично като страни и със
2
съответните им пълномощници).
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускането
до разпит пред ВОС на още „един свидетел, който не е могъл да доведе в
съда“, и за следваща възможност да посочи имената и адреса му.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3