№ 186
гр. гр.Велинград, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210101238 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК,
признаване на установено, че ищцата че не дължи на ответника сумата в
размер на 1 126,14 лв. по Договор за потребителски кредит № ********** от
09.09.2022г., включително законна лихва от дата 20.01.2023 година, поради
предсрочно погасяване на задължението по договора чрез плащане.
Ищцата твърди, че на 09.09.2022 година е сключила с ответното
дружество Договор за потребителски кредит с № **********, по силата на
който й бил предоставен паричен заем в общ размер на 9 932.31 лв., който
следвало за издължи до 15.09.2026 година на 48 анюитетни месечни
погасителни вноски.
Излага, че е усвоила сумата по кредита.
Съгласно чл. 22 и чл.23 от договора се предвиждало право за
потребителя предсрочно да погаси кредита, след заплащане на заплати
съответното обезщетение на кредитора, от което се възползвала. С преводно
нареждане за кредитен превод с уникален регистрационен номер
993643500478 от дата 17.01.2023 година заплатила сумата от 9 577.59 лв.
представляваща главница, лихви и разноски за пълното предсрочно
погасяване на потребителския кредит.
На 20.01.2023 година от името на кредитора „ ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД й
било издадено удостоверение с Изх.№ ТС 1920195, че към тази дата
задълженията по договора за потребителски кредит са напълно погасени.
Нещо повече, с платежно нареждане за кредитен превод с уникален
регистрационен номер 230236728109 от дата 23.01.2023 година й била
1
възстановена сумата от 977.21 лв. като надвнесена сума по договора.
При тези условия и документи ищцата добросъвестно приела, че е
изпълнила изцяло, задължението си по двустранния договор и същият бил
прекратен поради изпълнение на задълженията й.
Излага, че впоследствие през месец март 2023 година, след
кореспонденция с представител на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, разбрала, че
дължи сумата от 1 126.14 лв. към дата 20.01.2023 год. Била уведомена, че
поради грешка на служител на банката, е подведена, затова че кредитът е
изцяло погасен. Било изискано да плати посочената сума, ведно със лихви и
такси, което тя отказала да стори, тъй като грешката се дължала на служител
в банка „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и т. е. на обстоятелства, за които кредиторът
бил отговорен.
Въз основа на гореизложеното, иска от съда да признае за установено
по отношение на Ти Би Ай Банк ЕАД, че не дължи сумата в размер на 1
126,14 лв. по Договор за потребителски кредит № ********** от 09.09.2022
година, включително законна лихва от дата 20.01.2023 година, поради
предсрочно погасяване изцяло на задължението по договора чрез плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва иска.
Оспорва, че задължението на ищцата по сключения Договор за
потребителски кредит с № ********** от 09.09.2022 година е било изцяло
погасено към 20.01.2023г.
Не оспорва, че към дата 17.01.2023 г. ищцата е заплатила сума в размер
на 9 577,59 лева по договора за кредит. Сочи обаче, че необходимата сума за
пълно предсрочно погасяване по процесния договор към датата на плащане е
била в размер на 9 695, 25 лева и внесената на 17.01.2023 г. сума била
недостатъчна за приключване на договора в условията на пълно предсрочно
погасяване и съответно не билае осчетоводена такава операция от Банката.
Излага, че на дата 20.01.2023 г. Н. К. депозирала заявление за
възстановяване на сума в размер на 977, 21 лева. Искането й било
удовлетворено, като след възстановяване по сметката, обслужваща договор
********** останала наличност в размер на 8 601,94 лева.
Във връзка с горното, към дата 20.01.2023 г. сумата в размер на 1 126,14
лева представлявала недостиг за пълно предсрочно погасяване на кредита и
на ищцата било съобщено, че следва да бъде довнесена, за да се погаси
изцяло задължението по договора.
Не оспорва, че на ищцата било издадено от Банката удостоверение за
приключен договор с изх. № TC1920195. Поддържа обаче, че в него се
съдържали неверни данни, за което също била уведомена. Съобщена й била
сумата, необходима за погасяване на дълга.
При входирането на искането за пълно предсрочно погасяване на
процесния договор с №********** била взета предвид и наличната по
индивидуалната сметка на клиента сума, която е била блокирана с цел
2
предсрочно погасяване на друг договор на клиента с № **********, който
бил приключен, за погасяване и на двата договора с № ********** и този с
№**********, които били с обща индивидуална сметка за погасяване, сумата
не е била достатъчна.
С оглед горното счита, че е изправна страна по облигационното
кредитно правоотношение и кредитополучателката не е претърпяла вреди.
Счита, че за да бъде надлежно упражнено правото на пълно предсрочно
погасяване, потребителят следва да заяви това изрично и недвусмислено,
както и да изпълни задължението да престира на кредитора сумата
необходима за погасяване. Дории да се приеме, че първото условие е
изпълнено, като е посочено в основанието за плащане на сумата в размер на 9
577,59 лева на 17.01.2023 г., че следва да се използва за целите на пълно
предсрочно погасяване, то не е изпълнено второто - внасяне на необходимата
за погасяване сума, нито е отправено запитване преди 17.01.2023 г. при какви
условия може да се прекрати договора за кредит и по-точно какъв е размерът
на сумата, която следва да бъде платена.
С оглед на изложеното претендира искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като се
запозна с представените доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането е допустим. За ищцата е налице правният интерес да установи
размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение по
договор за кредит, макар кредиторът да не разполага с изпълнително
основание и изпълнителен лист за вземането, доколкото между страните
съществува спор по този въпрос. /в този смисъл Решение № 65/19.05.2010г. по
гр. 757/2009г. на I т.о. на ВКС/.
От представените по делото доказателства се установява, че между Ти
Би Ай Банк ЕАД и Н. М. К. е сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 09.09.2022г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата сумата в размер на 7 000 лв., при годишен лихвен процент от 41,13%
и ГПР 49,19%. Кредитът е следвало да бъде издължен до 15.09.2026г. на 48
анюитенти вноски в размер на 424,64 лв. всяка, включваща главница и
договорна лихва. Общо дължимата сума по договора е в размер на 20 382,66
лв.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обоснована и
компетентно изготвена, за погасяване на задължението са извършени общо
шест плащания, както следва: на 26.09.2022г. на сумата 0,48 лв., с която е
погасена част от договорната лихва; на 18.10.2022г. на сумата от 430 лв. по
първата погасителна вноска от погасителния план към договора, с която е
погасена главница в размер на 84,25 лв., договорна лихва в размер на 340,39
3
лв. и наказателна лихва в размер на 0,36 лв.; на 07.11.2022г. на сумата от 430
лв. по втората погасителна вноска, с която е погасена главница в размер на
87,14 лв. и договорна лихва в размер на 337,50 лв.; на 07.12.2022г. на сумата
от 430 лв. по третата погасителна вноска от погасителния план към договора,
с която е погасена главница в размер на 90,12 лв. и договорна лихва в размер
на 334,52 лв.; на 09.01.2023г. на сумата 410 лв. по четвъртата погасителна
вноска от погасителния план към договора, с която е погасена главница в
размер на 93,12 лв. и договорна лихва в размер на 331,43 лв.
Към 09.01.2023г. по договора за кредит са погасени задължения в
размер на общо 1 698,47 лв., от които 354,63 лв. главница и 1343,84 лв.
договорна лихва.
На 17.01.2023г. ищцата е внесла по посочената в договора за кредит
сметка за погасяване на задължението сумата от 9577,59 лв. Като основание
за плащането е посочено „пълно предсрочно погасяване на паричен кредит
**********“.
Съгласно чл. 22.1 от Договора, потребителят има право по всяко време
да погаси изцяло или частично задълженията си по договора. В този случай се
намаляват общите разходи по кредита, което се отнася до лихвата и разходите
за оставащата част на договора. Според чл. 22.2, при предсрочно
прекратяване кредиторът има право на обезщетение в размер на 1% от
предсрочно погасената сума към кредита. Към 17.01.2023г. размерът на
дължимата по договора главница е 9577,59 лв., а на договорната лихва 21,88
лв., според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза. При предсрочното погасяване на задължението е
начислено обезщетение на осн. чл. 22.3 от Договора в размер на 95.78 лв.,
видно от приложеното от ответника писмо до КЗП по подадена жалба на
ищцата. Общо задължението е възлизало на 9 695,25 лв. според съдебно-
счетоводната експертиза.
Извършеното от Н. М. К. плащане на сумата от 9577,59 лв. е
недостатъчно да погаси изцяло оставащите задължения по договора за кредит
за главница, договорна лихва и обезщетение за предсрочно погасяване на
кредита. Освен това към тази дата ищцата е имала и друго непогасено
задължение по Договор за потребителски кредит № ********** за главница в
размер на 1 399,66 лв. и текущо начислена договорна лихва в размера на 34,59
лв., видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Този договор не е представен от ответника, въпреки указанията на съда, но
съществуването му се установява от заключението на вещото лице.
Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или
някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, той може да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1,
изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно
4
да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД /в този смисъл
ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
С извършеното плащане на сумата от 9 577,59 лв. ищцата
кредитополучател е заявила, че погасява задължението по Договор за
потребителски кредит № ********** от 09.09.2022г., посочвайки го като
основание в преводното нареждане. Макар предложеното изпълнение да не е
достатъчно да погаси изцяло задължението по договора, доколкото
непогасената част от дълга е незначителна с оглед интереса на кредитора, а и
задължението по Договор за потребителски кредит № ********** от
09.09.2022г., съпоставено с това по Договор за потребителски кредит №
**********, се явява най-обременителното за длъжника, ответникът не може
да откаже изпълнение и да извърши прихващане със сумата към
задълженията на Н. К. по други договори. Нещо повече издаденото от Ти Би
Ай Банк ЕАД удостоверение изх. № ТС1920195 от 20.01.2023г., че
задълженията по договора са напълно погасени и последвалото връщане на
сумата от 977,21 лв. като „надвнесена сума по Договор № 70533442341“,
обективира съгласието на кредитора с направения от длъжника избор. Затова
съдът приема, че с преведената по сметка на ответника сума в размер на 9
577,59 лв. са погасени, чрез плащане, задълженията на ищцата по Договор за
потребителски кредит № ********** от 09.09.2022г., в поредността по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, т.е. начислената към датата на извършеното плащане договорна
лихва в размер на 21,88 лв., обезщетението за предсрочно прекратяване в
размер на 95.78 лв. и остатъкът от главницата в размер на 9 459,93 лв.
Както вече се посочи, макар сумата да е недостатъчна да погаси изцяло
съществуващите задължения за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава към дата 17.01.2023г., тъй като непогасена част от главницата от
117,66 лв. се явява незначителна спрямо погасената сума,а и съгласно чл. 33,
ал. 3 от ЗПК кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане по
потребителски кредит, не може да се приеме, че е налице неточно
изпълнение, а кредиторът да се позове на чл. 66 ЗЗД и да откаже да приеме
плащане. Затова съдът намира, че необосновано и неправилно не е
осчетоводено частичното погасяване на задължението и е начислявана
договорна лихва върху месечната вноска по кредита съгласно погасителния
план. Неправилно е прието и че след извършеното плащане на сумата от 9
577,59 лв. е останало непогасено задължение по Договор за потребителски
5
кредит № ********** от 09.09.2022г. в размер на 1 126,14 лв. След тази дата
сумата, която е останала да се дължи по договора е 117,66 лв. Действително
на 23.01.2023г. на ищцата е върната сумата от 977,21 лв., за която погрешно
кредиторът е приел, че е надвнесена. Тази сума обаче не се дължи от Н. К. на
основание договора за кредит, а по реда на неоснователното обогатяване.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е частично основателен за сумата 1008,48 лв., която
ищцата не дължи по Договор кредит № ********** от 09.09.2022г., а за
разликата над нея до 1126,14 лв. или за 117,66 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
По делото ищцата е направила разноски за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 350 лв., но искане за заплащането им не е заявено
своевременно.
Ответникът не претендира разноски.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд-
Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, че Н.
М. К., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. *********** № 62 не дължи на
Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК: ********* по Договор кредит № ********** от
09.09.2022г. сумата от 1008,48 лв. /хиляда и осем лева и 48 ст./, включително
законна лихва от дата 20.01.2023 година, като отхвърля иска за разликата над
1008,48 лв. до 1 126,14 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6