МОТИВИ към Присъда № 19/23.01.2017г.
по НОХД №1048/2016г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу А.М.М., ЕГН **********,
за това, че за времето от 02.02.2009г.
до 31.10.2014г., в гр.Разград и в гр.Лозница, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно
решение № 0059 от 09.01.2009г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК
при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД-гр.Разград, приложен към Заявление с вх.№ МП-4882/31.03.2009г. за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.№
МП-1607/02.02.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и Заявление с вх. №МП-1608/02.02.2009г. за отпускане на социална
пенсия за инвалидност, представен пред служител на Районно управление „Социално
осигуряване“ – гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление
„Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ – Разград/, както и към молби –
декларации с вх. №Л-118/07.01.2011 г. и вх. № Л-116/05.01.2012 г. и вх. №
189/29.09.2009 г. за отпускане на безплатни винетни стикери за 2011 г. и 2012
г. по реда на „Наредба № Н-19 за условията и реда за освобождаване на лица с 50
и над 50 на 100 намалена работоспособност от винетни такси“, както и на месечни
добавки за социална интеграция по чл. 25 /транспорт/ от Правилника за прилагане
на Закона за интеграция на хората с увреждания, представени пред служител на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Лозница до Директора на Дирекция „СП“ –
Разград и Лозница, е получил без правно основание чуждо движимо имущество –
парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия в общ размер
на 7748.81 лева, собственост на Национален осигурителен институт – гр. София,
месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 /транспорт/ от Правилника за
прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания в размер на 594.75
лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и винетни стикери
по реда на „Наредба № Н-19 за условията
и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на 100 намалена
работоспособност от винетни такси“ за 2011 г. и 2012 г. на стойност 134.00
лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София или общо пари на
стойност – 8477.56 лева, с намерение да ги присвои – престъпление по
чл.212, ал.1, предл. 2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
Производството по искане на
подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2
от НПК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в
размер към минималния, след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
По делото е предявен и съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното
юридическо лице - НОИ София с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представлявано от управител Бисер
Петков за сумата 7748.81 лева,
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, предл. 2, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.05.2012 година до окончателното изплащане.
Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за
доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. М. да
заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.
По делото е предявен и съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното
юридическо лице АСП гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Триадица № 2, представляван от изпълнителен директор Цветан
Васев, за сумата 594.75 /петстотин
деветдесет и четири лева и 75 ст./ лева, обезщетение за причинените от
престъплението по чл. 212, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2014
година до окончателното изплащане.
Повереникът на гражданския ищец,
счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с
присъдата да осъди подс. М. да заплати в пълен размер предявените обезщетения,
ведно с разноските по делото.
Защитата на подсъдимия по
същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да
постанови присъда при условията на чл.58а от НК, при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият М. признава фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.М.М., роден на ***г***,
адрес за призоваване: с. *****общ.Лозница, ул.“******“ № **, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по
делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимият
А.М.М. ***. През 2008г. той бил безработен и не реализирал
никакви доходи, за това решил по неправомерен начин да получи пенсии за
инвалидност. На 22.12.2008г. подс. А. М. подал молба-декларация в Регионалната картотека на медицинската
експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, заведена под № 1500/22.12.2008г., с която
заявил желание да бъде освидетелстван за първи път от ТЕЛК-Разград и
декларирал, че към момента на депозиране на молбата си е без работа. Към нея
обвиняемият приложил Епикриза за заболяването към ИЗ № 14034/2008г. и Протокол
от ЛКК № 237/11.11.2008г. издадени от Хирургично отделение при МБАЛ-АД
гр.Разград.
На 09.01.2009г. на името на подс. А. М. бил
съставен по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното
производство лице, неистински официален документ - Експертно решение № 0059
зас.№ 005 от 09.01.2009г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК)
за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, въпреки, че той не бил
прегледан от лекарската комисия в състав председател: д-р В. Ш. и
членове: д-р Р. Д., д-р М. М. и С. М. АСП. Към медицинското му експертно досие, образувано на основание
подадената молба-декларация били приложени Епикриза за заболяването към ИЗ №
14034/2008г. и Протокол от ЛКК № 237/11.11.2008г. издадени от Хирургично
отделение при МБАЛ-АД гр.Разград.
В хода на разследването е била
изискана от изпълнителния Директор на МБАЛ-АД гр.Разград справка, дали подс. А. М. ***, е
постъпвал на лечение в Хирургично отделение - кога, с каква диагноза, какво
лечение му е проведено и дали са му били издавани Епикриза за заболяването към
ИЗ № 14034/2008г. и Протокол от ЛКК № 237/11.11.2008г. издадени от Хирургично
отделение при МБАЛ-АД гр.Разград. Видно от отговора на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД -
гр.Разград, подс. А. М. не е постъпвал за лечение в Хирургично отделение при
МБАЛ-гр.Разград и съответно не му е издавана медицинска документация.
В експертното решение било
отразено, че обвиняемият е с водеща диагноза „Др.болести на артериите и
артериолите”, била му определена 72 %
трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била
посочена - 03.11.2008г., а срок на инвалидността - пожизнен. След това горепосоченото
експертно решение по служебен път било изпратено в Районно управление „Социално
осигуряване”-гр.Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с
Решение № 0228 зас.№ 014 от 13.02.2009г., и същото влязло в сила.
Въпреки че знаел, че не е освидетелстван
от ТЕЛК - гр. Разград, на 02.02.2009г. подс. А. М. лично подал заявление за отпускане на лична пенсия по чл.84 от КСО с вх.№ МП-1607/02.02.2009г. и заявление за отпускане на лична социална
пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП-1608/02.02.2009г. до директора
на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното
поделение на НОИ - гр. Разград/. Към заявлението подс. А. М. приложил неистинският официален документ -
горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен
реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложил и документите си за
придобития трудов стаж.
Св.Е.Ю.А. работеща като
специалист в ТП на НОИ гр.Разград приела подадените от подс. А. М. заявления
и придвижила документите му по надлежен ред, с оглед извършване на преценка от
социалните служители какъв размер пенсия следва да бъде получавана от подсъдимия съобразно
представените от него документи. Служителите, които обработили образуваната
пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото
експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. А. М. има право
да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална
пенсия за инвалидност. Степента на трудовата неработоспособност на подс. А. М., която
била определена в горепосоченото Решение на ТЕЛК била 72 на сто от 03.11.2008г.
С разпореждане № **********/09.03.2009г. на ТП на
НОИ- Разград на подс. А. М. била отпусната съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО -
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 131,08 лв. и
лична социална пенсия за инвалидност в размер на 25,45 лв., считано от
03.11.2008г. /датата на инвалидизирането на обвиняемия посочен в Експертното
решение/, като общия размер на двете социални пенсии възлизал на 156, 53 лв.
Така определения общ размер на двете пенсии в последствие бил актуализиран и
увеличен на 185,16 лева. Посочените
суми обвиняемият получавал по посочена от него банкова сметка *** „Банка ДСК“ -
Разград.
По този начин за времето от 09.03.2009г.
до 30.04.2012г. подс. А. М. получил
от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в общ размер от 7
748,81 лева представляващи изплатени парични
средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност, която
му е изплатена за периода от 03.11.2008г. до
30.04.2012г.
На 01.05.2012г. така
отпуснатата пенсия на подс. А. М. била спряна, от изплащане на основание чл.95, ал.2 от КСО поради
представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до
прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало с
Разпореждане № Ра-243/21.04.2012г. на ТП на НОИ - гр.Разград.
На 29.09.2009г. подс. А. М. подал
молба-декларация с вх.№ 189/29.09.2009г. до директора на Дирекция «Социално
подпомагане»- гр.Лозница за отпускане на месечни добавки за социална интеграция
за транспортни услуги, като приложил към молбата неистинския официален
документ, посочен по-горе - експертно решение № 0059/09.01.2009г. на ТЕЛК при
МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване,
което му дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги.
Със Заповед № 189/02.10.2009г.
на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Лозница, на подс. А. М. е била
отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от
Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.33, ал.1-3 от ППЗИХУ по
чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно, считано от
01.09.2009г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги,
са били изплащани по лична банкова сметка ***метка в „Банка ДСК“ - Разград, за
времето от 29.09.2009г. до 30.09.2014г. като в този период от време са му били
изплатени добавки за социална интеграция за периода от 01.09.2009г. до
30.09.2014г Общо за този период подсъдимият е получил сумата от 594,75 лв. месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.
На
07.01.2011г. подс. А. М. се явил в Дирекция «Социално подпомагане»-град Разград, където
подал молба-декларация с № Л- 118/07.01.2011г. за получаване на безплатен
винетен стикер за лек автомобил «ВАЗ» 2108 с рег.№ РР 60 71 АС, който бил
придобит по време на брака му и бил СИО. Тъй като приложил Експертно решение №
0059/09.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ ”Св. Иван Рилски”- гр.
Разград с посочена 72 % ТНР, на подс. А. М. бил предоставен безплатен винетен стикер за 2011г. на стойност
67,00 лева.
На
05.01.2012г., подс. А. М. се явил в
Дирекция «Социално подпомагане»-град Разград, където подал заявление-декларация
с № Л- 116/05.01.2012г. за получаване на безплатен винетен стикер за лек
автомобил «ВАЗ» 2108 с рег.№ РР 60 71 АС, който бил СИО. Тъй като приложил
Експертно решение № 0059/09.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ ”Св.
Иван Рилски”- гр. Разград с посочена 72 %
ТНР, на подс. А. М. бил
предоставен безплатен винетен стикер за 2012г. на стойност 67,00 лева.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото комплексна техническа и графологическа експертиза се установява, че:
1 .Саморъчните подписи
положени в графите “председател“ и “членове“ в ЕР № 0059/09.01.2009г. не са
изпълнени съответно от В. Ш., Р.Д.Д., М.К.М. и С.А.М..
2.0тпечатъкът от печат в ЕР №
0059/09.01.2009г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК гр.Разград.
Саморъчните подписи в
заявление с № МП-1607/02.02.2009г., заявление с вх.№ МП-1608/02.02.2009г.,
подадени до Директора на РУСО- гр.Разград, молба-декларация с вх.№
Л-118/07.01.2011г., заявление-декларация с вх.№ Л-116/05.01.2012г. и
молба-декларация с вх.№ 189/29.09.2009г., подадени до директора на ДСП-Разград
в графите на заявителя са изпълнени от А.М.М..
3.
Саморъчният подпис в графа
“получил решението“ в ЕР № 0059/09.01.2009г. не е изпълнен от А.М.М..
Видно от заключението на вещото лице по назначената
по ДП съдебно-икономическа експертиза се установява,че:
-За периода: 03.11.2008г. -
30.04.2012г. /вкл./ подс. А.М.М., ЕГН **********, е получил суми като пенсия /лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност/, в размер
на 7 748,81 лева;
-За периода 01.10.2009г. -
31.10.2014г., подс. А.М.М., ЕГН **********, е получил суми като месечни добавки за
социална интеграция по реда на ППЗИХУ /чл.25/, в общ размер на 594,75 лева;
-За периода 2011г. и 2012г. подс. А.М.М., ЕГН **********,
е получил 2 броя винетни стикери по Наредба Н- 19/02.12.2008г. /2 бр. х 67 лв./
- 134,00 лева; ОБЩО: 8 477,56 лева
Подс. М. е
неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № 0059/09.01.2009г.
на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, Заявление № МП-1607/02.02.2009г., Заявление № МП-1608/02.02.2009г.,
Молба-декларация № Л- 118/07.01.2011г., Заявление-декларация №
Л-116/05.01.2012г., молба-декларация № 189/29.09.2009г., Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на
вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, заключението на вещото лице по
назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза, от показанията на свидетелите В. Ш., С. В., Д. Й., С. И., Н. Д.,
Р. Д., Св. М., М. М., Г. К., Ем. А. И С. М..
От
правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал.
1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна – в периода от 02.02.2009г. до 31.10.2014г. в гр. Разград
и в гр.Лозница, подс. М., в условията на продължавано престъпление, лично се е ползвал от
неистински официален документ - Експертно решение № 0059/09.01.2009г. на
Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ
„Св. Иван Рилски”-гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград,
Дирекция „Социално подпомагане“-гр .Разград, в чиято фактическа власт се
намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският
официален документ, използван от подс. А. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да
създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В
случай че подс. А. М. не беше представил експертното решение, то не би било налице и
правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие
на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните
движими вещи - пари на обща стойност 8 477,56 лева преминали във фактическата
власт на подс. А. М..
Извършените от подсъдимия деяния са от един
и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна - подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл, съзнавал
е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за
разпореждане с имуществото. Той е предвиждал заблуждението на измамените лица,
предвиждал е акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на
документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искал настъпването
на този резултат. Наред с това, у същия било налице и намерение да присвои
предмета на посегателството, след като го получи.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът
да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в
страната.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че по отношение на подсъдимия М., не са налице основаниета
за определяне на наказанието в условията на чл.55, ал.1 от НК, предвид
относително значителната сума, предмет на престъпното посегателство, както и
продължителният период от време през който е извършвано. Все пак съдът като
съобрази възрастта на подсъдимия, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като
основен мотив за извършване на деянието, поради което наложи наказание лишаване
от свобода в размер на две години и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал.
1 от НК, намали с 1/3 и определи
наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца,
изтърпяването, на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен
срок от три години.Съдът намира, че така наложеното
наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и
отговаря на изискванията на чл.54 от НК.
По
гражданският иск:
С оглед така постановената присъда, съдът
намира, че предявеният граждански иск в размер на 7748.81 от НОИ
София с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представлявано от
управител Бисер Петков, е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимия А.М.М., да заплати на НОИ
гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Бисер Христов Петков,
сумата от 7748.81лева,
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, предл. 2, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.05.2012 година до окончателното изплащане.
На същото
основание съдът намира, че предявеният
граждански иск в размер на 594.75 от АСП гр. София, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представляван от
изпълнителен директор Цветан Васев е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимия А.М.М., да заплати на АСП гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Триадица № 2, представляван от изпълнителен директор Цветан Васев
сумата 594.75 лева, обезщетение
за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.09.2014 година до окончателното изплащане.
По веществените доказателства :
Съдът
постанови : Експертно решение № 0059 от
09.01.2009г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД-гр.Разград, на
основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК се отнема в полза на държавата и следва
да остане по делото.
- Заявление с вх.№ МП-4882/31.03.2009г. за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, Заявление с вх.№
МП-1607/02.02.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, Заявление с вх. №МП-1608/02.02.2009г. за отпускане на социална
пенсия за инвалидност, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати
на ТП на НОИ Разград, като заверени копия от същите останат по делото.
- Молби – декларации с вх. №Л-118/07.01.2011
г. и вх. № Л-116/05.01.2012 г. и вх. № 189/29.09.2009 г. за отпускане на
безплатни винетни стикери за 2011 г. и 2012 г. след влизане в сила на
присъдата да бъдат върнати на ДСП гр. Разград, като заверени копия от същите
останат по делото.
- Заявление рег. №14505/16034/23.05.2000 г.,
заявление рег. №1229/10.03.2005 г. и заявление рег. №3627/05.07.2013 г. след
влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на БДС при ОДМВР гр. Разград.
По
разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия
А.М.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград,
сумата 197,96 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд гр. Разград сумата 380.00 лева, представляваща разноски в
съдебното производство, 360.00 лева от които държавна такса върху уважените
граждански искове.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: