Решение по дело №252/2020 на Районен съд - Поморие

  РЕШЕНИЕ

№ 260017

 гр.Поморие, 05.03.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд , наказателна колегия, в открито заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 252 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

           Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.

          Постъпила е жалба от С.Х.Е., ЕГН********** *** срещу наказателно постановление/НП/ №251а-249/05.10.2020  г.  издадено от  директор ОДМВР гр.Бургас , с което на основание 209а, ал.1 от Закона за здравето   на жалбоподателя е наложена глоба 300  лв.  , за нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.1.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.  В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Жалбата е подадена в срок , от лице посочено в наказателното постановление като нарушител, поради което  е допустима.

Жалбоподателят се представлява  в с.з. от процесуален представител- адвокат.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изплаща представител в с.з..

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 320а-50/24.04.2020 г. , съставен от А.С.  с длъжност инспектор  в РУ Поморие  . В АУАН е посочено, че на 09.04.2020 г. в гр.Поморие, ул.“Железничарска“, жалбоподателят е установен да тренира на спортна площадка. Като нарушена е посочена нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.1.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Датата на нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на акта НП, като за разлика от посоченото, в АУАН място на нарушението ул.“Железничарска“ в гр.Поморие, в НП като място на нарушението е посочено, че същото е извършено на ул.“Железничарска“  до манастир „Свети Георги“. В качеството на свидетел е разпитан актосъставителя С., който сочи, че спортната площадка, на която е установил жалбоподателя да тренира е около читалището в кв.“Свети Георги“.  Свидетелят сочи, че не е отправил предупреждение до жалбоподателя, а направо е пристъпил към съставяне на АУАН.   

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя,  на когото в съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН, е предявен срещу подпис в датата на съставянето му .

НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.209а, ал.4 от  ЗЗ.  

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното. В чл.57 от ЗАНН са предвидени изискванията към реквизитите на наказателното постановление , като липсата дори и на един от тях прави постановлението незаконосъобразно. Също така, за да е законосъобразно наказателното постановление, следва да е налице съответствие между словесното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление и посочената правна квалификация на същото, които следва да са идентични с установените с АУАН, тъй като единствено в този случай нарушителят може да разбере какво нарушение му се вменява и да упражни в пълна степен правото си на защита. В конкретния случай съществува неяснота относно мястото на извършване на нарушението, което в АУАН е посочено като ул.“Железничарска“, без да е посочено конкретно място от улицата, в НП е посочено като ул.“Железничарска“ до манастир „Св.Георги“, като не става ясно откъде АНО черпи тези данни, които не са посочени в АУАН, а св.С., в с.з. сочи, че е установил жалбоподателя в кв.“Св.Георги“, в близост до читалището, което е на различно място от манастир „Св.Георги“. Констатираното несъответствие относно мястото на нарушението, правят невъзможен какъвто и да е категоричен извод относно това обстоятелство и съответно дали жалбоподателят се е намирал на място от вида на посочените в т.І.1. от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, което е    довело до  нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съответно е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.

На следващо място, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната за този вид деяния. В случая не се установяват настъпили вредоносни последици, тъй като при извършената проверка не е установено на мястото, където е бил жалбоподателя да има струпване на лица, нито пък е установено здравословното състояние на жалбоподателя в конкретния случай, да е представлявало каквато и да е опасност за общественото здраве, поради което следва да се приеме, че деянието в случая е с по-ниска степен на обществена опасност от характерната за този вид. Независимо, че  процесното нарушение е формално, т. нар. „на просто извършване“ и за да се счита същото довършено, не е необходимо настъпването на някакви вреди последици, то в конкретния случай този факт следва да се вземе предвид  доколкото има значение за степента на засягане на защитимия в случая обект. Отделно от това следва да се отчете, че по делото липсват данни жалбоподателят да е бил санкциониран преди това за сходни или каквито и да е административни нарушения, което обосновава извода, за изключително ниска степен на обществена опасност на личността на извършителя. Всичко гореизложено обосновава и извода за несъразмерна тежест на наложеното в случая (макар и ориентирано към минимума) наказание с констатираното нарушение. В случая наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, вместо да пристъпва към съставяне на НП и санкционирането му.

Предвид всичко гореизложено, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът прие извод, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

Мотивиран от изложеното, Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление №251а-249/05.10.2020  г.  издадено от  Директор ОДМВР гр.Бургас. 

  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – град Бургас  в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :