Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря В. Русева и с
участието на прокурор С. Александрова от Окръжна прокуратура - град Шумен, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 23 по описа за 2023
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба от И.М.П. ***, депозирана чрез адвокат Т. В.
при Адвокатска колегия – Шумен, против Община Смядово, с правно основание чл. 1
от ЗОДОВ.
В
исковата молба се сочи, че на 18.01.2018г. на ищеца П. е бил съставен АУАН №
2/02.03.2018г. от кметски наместник на с. Александрово, въз основа на който е
било издадено НП № 3/23.08.2018г., с което му е била наложена глоба в размер на
250 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 от Наредбата за изграждане и опазване на
зелената система на територията на Община Смядово. Наказателното постановление
е било оспорено пред Районен съд – Велики Преслав, който с Решение №
111/31.12.2019г., постановено по ВНАХД № 342/2018г. по описа на същия съд,
отменил НП № 3/23.08.2018г. Съдебният акт влязъл в сила на 25.01.2020г. Ищецът
твърди, че в хода на съдебното оспорване на постановлението е реализирал
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 340 /триста и четиридесет/
лева и тъй като съгласно Тълкувателно решение № 2/02.06.2009г. на ВАС по
тълкувателно дело № 7/2008г. по дела от административнонаказателен характер не
се присъждат разноски, действието на което е важало във времевия интервал, през
който е разгледано и решено административнонаказателното дело, е бил в
невъзможност да поиска от районния съд присъждането на тези разноски поради
липса на такъв ред. По тези съображения и моли ответникът да бъде осъден да
заплати сторените по АНД № 342/2018г. по описа на Районен съд – Велики Преслав
разноски в размер на 340 лева, както и претендира присъждане на разноските по
настоящото дело, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева и държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, за което представя и писмени
доказателства. В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат В..
Ответната страна, Община Смядово,
депозира молба чрез адвокат Т.З. И.от Адвокатска колегия – Шумен, в която
излага доводи, че искът е неоснователен и недопустим, доколкото към датата на
постановяване на Решение № 111/31.12.2019г. на Районен съд – Велики Преслав, за
ищеца е съществувала предвидената в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН възможност да
претендира платените суми за адвокатско възнаграждение като съдебни разноски в
рамките на производството по ЗАНН. С приемането на тази разпоредба с ДВ бр.
94/29.11.2019г. според ответника претендирането на съдебни разноски, сторени в
хода на административнонаказателни дела по реда на ЗОДОВ се явява недопустимо
поради наличието на друг законов ред за обезвреда, в какъвто смисъл е правилото
на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Ищецът не е инициирал и производство за допълване на
решението на районния съд в частта за разноските. Порази това ответната страна
счита, че в случая ищецът няма материалноправната възможност и право да
претендира сторените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поддържа се и
становището, че искът е неоснователен поради обстоятелството, че ищецът не е
уведомил Община Смядово, че е претърпял каквито и да е вреди от отмененото
наказателно постановление. В условията на евентуалност се възприема и тезата,
че искът е неоснователен по размер, като ответникът счита, че заплатеното
възнаграждение в административнонаказателното производство е прекомерно и
справедливият размер на обезщетението би бил 100 лева. Поради това отправя
претенция за отхвърляне на иска като неоснователен, а в условията на
евентуалност той да бъде уважен до неговия справедлив размер. В съдебно
заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се предпоставя.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за основателност на исковата молба, поради което предлага същата да
бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
С Наказателно постановление № 3/23.08.2018г. на заместник-кмет на Община
Смядово на И.М.П. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
250 лева на основание чл. 57, ал. 3 от Наредба за изграждане и опазване на
зелената система на територията на Община Смядово, за нарушение на чл. 48, ал.
1 и чл. 53 от Наредбата.
С Решение № 111/31.12.2019г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 342/2018г. по описа на съда, влязло в сила на
25.01.2020г., наказателното постановление било отменено. В хода на
производството пред районния съд И.П. бил представляван от адвокат Т.В. от
Адвокатска колегия – Шумен, като видно от приложеното по делото пълномощно от
20.08.2019г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата било
заплатено в брой възнаграждение от 340 лева.
Сторените разноски са предмет на
исковата претенция по настоящото съдебно производство.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Шуменският административен съд, на първо
място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата
претенция, се касае до иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени
вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт
на държавен орган при изпълнение на административна дейност. На основание т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно
постановление от заместник-кмет на Община Смядово, следователно при спазване
правилата за функционална и местна подсъдност, компетентен да разгледа
предявения иск е Административен съд – град Шумен.
Искът е предявен от надлежна страна,
предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. чл. 203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен
ответник, доколкото по смисъла на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото
наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са
произтекли вреди за ищеца е заместник-кмет на Община Смядово. Общината
съобразно правилото на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация е юридическо лице, поради което правилно искът е насочен именно
срещу Общината.
Не се споделят твърденията на ответната
страна за недопустимост на исковата претенция, аргументирани с доводи за
наличие на друг законов ред за обезщетение на твърдените вреди, доколкото към
датата на постановяване на решение на Районен съд – Велики Преслав за ищеца е
съществувала предвидената в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН възможност да претендира
сторените разноски, съответно да търси защита по реда на чл. 248 от ГПК.
Фактите по делото установяват с категоричност, че към датата на последното
съдебно заседание по делото на РС – Велики Преслав, в което е даден ход на
производството по същество, видно от приложеното ВНАХД № 342/2018г. по описа на
съда, е било проведено на 29.08.2019г., когато все още не е било налице
изменението на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, обнародвано с ДВ бр.
94/29.11.2019г., даващо вече възможност на страните в производствата по
обжалване на наказателни постановления да правят искания за присъждане на
разноски. Следователно към този момент жалбоподателят не е разполагал с
процесуална възможност да направи такова искане. Тази разпоредба е била в сила едва
към датата на постановяване на съдебното решение – 31.12.2019г. Нормата на чл. 248 от ГПК предвижда допълване или изменение на съдебното решение в частта относно
разноските, тогава, когато страна е поискала такива /по арг. и от чл. 80 от ГПК
до приключване на съдебното заседание/, но съдът е пропуснал да се произнесе,
или се е произнесъл, но не съобразно искането на страната. Тъй като, към
момента на приключване на съдебното дирене пред районния съд жалбоподателят не
е имал изобщо предоставена от закона процесуална възможност да иска присъждане
на разноски, то затова и не може да се счете, че съдът е пропуснал да се
произнесе по такова искане, защото не е бил сезиран с него, а и това не е било
допустимо, поради което не са били налице законовите основания да се иска
допълване на съдебното решение. В тази насока и липсата на направено искане за
произнасяне по разноските пред районния съд не се дължи на процесуално
бездействие на жалбоподателя, а е последица от липсата на законова възможност
изобщо такова искане да бъде поставяно за разрешаване от съда в това
производство, поради което не може да бъде споделено становището на ответника.
По същество исковата претенция се явява
основателна.
Отмяната на НП касателно наложеното
административно наказание като властнически акт на административен орган,
представлява материалноправното основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ за
реализиране на претенция по възмездяване на причинените на ищеца щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ трябва да са установени следните предпоставки: да е налице отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление; да са били претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящия казус, съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1
от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се компенсират
по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г. Ето защо е налице първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат
от договор, какъвто е и настоящият, чиито разноски се претендират като
обезщетение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, за което по настоящото
производство са представени неоспорими доказателства. Съгласно тълкувателното
решение, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед
доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая от приложения
в оригинал договор за правна защита и съдействие към пълномощно от 20.08.2019г.
е видно, че е било договорено и платено в брой възнаграждение от 340 лева при
подписването му, а договорът е подписан от двете страни. В тази насока и според
съда, въпросният договор за правна защита и съдействие е годен да удостовери
извършения от страна на ищеца разход за адвокатска защита пред съда по
обжалване на наказателното постановление. Затова и разход в претендиран размер
от 340 лева, като направен от ищеца е доказан. Следва да се отбележи също, че според
правилото на чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар и заплатената на това основание сума
не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка, оспорващият притежава правото да ангажира адвокатска
защита във всички фази на оспорване на акта и да направи за нея разходи, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е
налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото условие за
реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между
издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по
съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за адвокатско
възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г., според което неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие. В развилото се пред Районния съд производство
по обжалване на наказателното постановление се установява ищецът да е направил
имуществен по своя характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар на
упълномощения и представлявал го в производството адвокат. Така направеният
разход се явява имуществена вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт – наказателно
постановление – и е непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би
търсила и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление.
От изложеното следва, че искът е доказан
по своето правно основание, като поради това и ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтекли от заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, издадено против ищеца И.П..
За да отговори на възражението на
ответника относно размера на претендираните като обезщетение разноски,
направени във връзка с обжалване на наказателното постановление, съдът отново
се позовава на мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение № 1/2017г.
на ВАС, в което изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/, а именно да е обоснован и справедлив, т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на наложената глоба. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. в приложимата ѝ редакция, при процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева, минималният размер на
възнаграждението е 300 лева. Предвидените по Наредбата размери са само долна
граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната
от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален
размер не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл. 36,
ал. 2 от ЗА, а определянето на размера на възнаграждението като обоснован и
справедлив е в зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната
правна помощ и във връзка със спецификите, сложността, продължителността и
предмета на конкретното производство. В случая, видно е, че адвокат В. е оказал
правна помощ по делото, образувано пред Районния съд, изразяваща се в
процесуално представителство чрез участие в съдебно заседание, в което е било
проведено пълноценно съдебно следствие със събиране и на гласни доказателства,
включващо разпит на свидетели, като пълномощникът на ищеца е изложил и становище
по съществото на делото заседанието по делото. С оглед на посочената
действително осъществена правна защита и съдействие, както и характера,
сложността и обема на делото, по което е осъществена защитата, то съдът намира,
че претендираният от ищеца размер на обезщетението е съразмерен. Тоест, така
направеният разход от 340 лева от ищеца П. може да бъде счетен за съответен на
фактическата и правна сложност на проведеното пред Районния съд производство и
поради това направеното в настоящото производство искане за обявяване
прекомерност на направения разход и съответно намаляване на претендираното
обезщетение от страна на ответника не следва да се уважава. Поради изложеното и
исканото по делото обезщетение за направени разходи за адвокатско възнаграждение
следва да се уважи като претенция до пълния претендиран размер от 340 лева.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на
ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство
разноски за внесената държавна такса за образуване на делото и възнаграждението
за един адвокат. С оглед изхода на спора основателно се явява, своевременно
направеното искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство, доказани общо в размер на 10 лева - заплатена
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, съобразно приложения
Договор за правна защита и съдействия № ********** от 25.01.2023г.
С оглед на гореизложеното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Смядово, представлявана от
кмета И. Н., да заплати на И.М.П. ЕГН ********** ***, сумата от 340 /триста и
четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на отменено с Решение №
111/31.12.2019г., постановено по ВНАХД № 342/2018г. по описа на същия съд,
Наказателно постановление №
3/23.08.2018г. на заместник-кмет на Община Смядово.
ОСЪЖДА Община Смядово, представлявана от
кмета И. Н., да заплати на И.М.П. ЕГН ********** ***, сумата от 310
/триста и десет/ лева разноски по настоящото дело за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се оспори с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България - гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: