РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 50 / 29.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на
прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело
№ 1346 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по Жалба на С.Л.С.,***, срещу Решение №599 от 10.10.2019г.,
постановено по а.н.дело №956 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с
което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-1818-000137 от 11.04.2019г. на Началник Районно управление
Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което на С.Л.С., ЕГН **********,***, за
нарушение на чл.70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.
185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 20,00лв.
Поддържаните възражения се субсумират в извода,
че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Възразява се, че в случая не установено
жалбоподателя да е извършил процесното нарушение, доколкото управлявания от
него автомобил „Лада“, модел „21011“ е бил с включени габаритни светлини, които
отговарят на изискванията, възведени в определението по § 6, т. 59 от ПЗР на
ЗДвП.
Счита се също така, че в случая са нарушени
административно производствените правила, доколкото за извършената от
контролните органи проверка, не е бил съставен видеозапис, съобразно Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и съответно, отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответното Районно управление Пазарджик към Областна
дирекция на МВР Пазарджик, не взема становище по основателността и
допустимостта на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая осъществяването
на административното нарушение е несъмнено установено, поради което жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от С. срещу НП № 19-1818-000137 от 11.04.2019г. на Началник РУ
Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик, с което нему, за нарушение по чл. 70, ал. 3, от ЗДвП, на основание чл.
185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 20,00лв.
Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 239122 от 07.04.2019г., съставен от Добрин П., на длъжност мл.
полицейски инспектор в РУ, Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното:
На 07.04.2019г., около 15:50часа, в гр.
Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“, като водач на лек автомобил „ВАЗ 21011“, с
рег. № РА9781АС, С. се движи през деня без включени светлини за движение през
деня или с къси светлини.
Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 70,
ал. 3 от ЗДвП.
Акта е връчен на неговия адресат на 18.12.2018г.,
като е вписано възражение „…Извършвах
движението с автомобила с включени светлини. Констатацията не отговаря на
истината…“.
7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия
административен орган, който е приел за установено, С. при управление на
процесното МПС, се движи без задължително включени светлини за движение през
деня или къси светлини. Съответно, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
процесното административно наказание.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение. П. е заявил, че при извършване на проверката,
жалбоподателя е управлявал автомобила с включени габаритни светлини, а не с
къси или дневни светлини.
9. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел, че „…. Няма спор,
че дневните и къси светлини се отличават съществено, както по мястото на
поставяне, така и от предназначението си от габаритните светлини, което се извлича
и от разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗДвП….“. Счетено е, че фактическите
обстоятелства относно състава на вмененото нарушение за движение без включени
дневни или къси светлини се установяват от показанията на „… свидетеля….“ П., в
които той е посочил, че жалбоподателят бил спрян за проверка именно защото се
движел с включени габаритни светлини. В тази насока е заявено, че „ …. Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля, които са ясни и конкретни и не са
опровергани от представени от жалбоподателя доказателства….“.
ІV. За правото :
10. Според, чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, при движение
през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите
трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и
светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
Съответно, според чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, през
деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през
деня или с къси светлини.
В § 6, т. 59 от ПЗР на ЗДвП е определено, че „Дневни
светлини“ са светлини, предназначени за подобряване на възприемането и
видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.
11. В хода на
първоинстанционното производство, неясно на какво правно основание и без да има
направено искане за това от страните, по делото е призован и разпитан като
свидетел, служителя който е съставил акта за установяване на административно
нарушение. Ясно е, че въпросния служител е пряк участник в административно
наказателното производство и именно въз основа на съставения от него
констативен акт е издадено обжалваното пред съда наказателно постановление.
Основателно при това положение е предположението, че в показанията си,
съставителя на акта за установяване на административно нарушение ще има интерес
да заяви и потвърди, вече приетите за установени в акта факти и обстоятелства.
В този смисъл, неясно защо пък, в хода на първоинстанционното производство не
бива разпитан посочения в АУАН свидетел, доколкото той поначало е привлечен в
административно наказателното производство именно в това си качество.
При това положение,
напълно несъстоятелно е становището на първоинстанционния съд, че дава вяра на
показанията на свидетеля, които били ясни и конкретни и не били опровергани от
представени от жалбоподателя доказателства.
12. Независимо
от това, следва да се констатира, че едва при разпита пред районния съд, служителя
съставил акта за установяване на административно нарушение е заявил, че
всъщност П. е управлявал автомобила с включени габаритни светлини. Този факт не
е отразен нито в акта, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
С оглед становищата на страните в процеса обаче,
той следва да бъде приет за неспорен между тях.
13. В тази насока, трябва да се съобрази, че
единствения критерий използван от законодателя за определянето на понятието
„дневни светлини“ е те да са предназначени за подобряване на възприемането и
видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.
Дефиницията по § 6, т. 59 от ПЗР на ЗДвП, очевидно не включва никакви указания
относно мястото върху автомобила, където следва да бъдат монтирани тези
светлини, тяхната форма, цветът или интезитетът на излъчваната светлина или пък
някакви други технически изисквания.
14. В случая не е налице препращане към Правило № 48 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) – Единни предписания
относно одобрението на превозни средства по отношение монтирането на устройства
за осветяване и светлинна сигнализация (OB L 323, 6.12.2011 г.)
Според §2.7.14 от Правило № 48 на ИКЕ на ООН, „предна
габаритна светлина“ е светлинно устройство за означаване на наличието и широчината
на превозното средство, гледано отпред, а според §2.7.15 от Правило № 48 на ИКЕ
на ООН „задна габаритна светлина“ е светлинно устройство за означаване на
наличието и широчината на превозното средство, гледано отзад. Аналогични са
определенията за предни и задни габаритни светлини на автомобила съдържащи се в
§1.1 и § 1.2 от Правило № 7 на ИКЕ на ООН — Единни разпоредби относно одобряването на
предни
и задни
габаритни
светлини,
стопсветлини
и светлини
за
обозначаване
на
най-външния габарит на моторни
превозни средства
(с изключение на мотоциклети) и техните ремаркета.
Съобразно §2.7.24 от Правило №48 на ИКЕ на ООН,
„фар за движение през деня“ е светлинно устройство, насочено напред и служещо
за подобряване на видимостта на превозното средство при движението му през деня.
Относно това, последното определение е
пояснено, че националните разпоредби
могат да разрешат използването на други устройства, изпълняващи същата функция.
15. Явно, правилото на § 6, т. 59 от ПЗР на ЗДвП е почти
идентично с определението по §2.7.24 от Правило №48 на ИКЕ на ООН. Това
позволява да се приеме, че „светлини за движение през деня“ по смисъла на чл.
70, ал. 3 от ЗДвП, са тези описани в § 6, т. 59 от ПЗР на ЗДвП и в §2.7.24 от
Правило №48 на ИКЕ на ООН, като в тази категория не се включват светлините,
които са характеризирани в §2.7.14 и § 2.7.15 от Правило № 48 на ИКЕ на ООН,
респективно в §1.1 и § 1.2 от Правило № 7 на ИКЕ на ООН.
16. При това положение, с оглед липсата на каквито
и да е конкретни данни по делото относно някакви определени характеристики на
сочените от жалбоподателя и от контролния орган „габаритни светлини“ на
процесния автомобил, не е възможно да се направи несъмнен и еднозначен извод, че
те тяхното предназначение е единствено като светлинно устройство за означаване
на наличието и широчината на превозното средство, гледано отпред, а не за подобряване
на възприемането и видимостта на предната част на пътно превозно средство при
движението му. Казано с други думи, по делото липсват каквито и да е данни,
които да изключат извода, че ползваните от С. при управление на автомобила
светлини, не са от категорията на тези определени в § 6, т. 59 от ПЗР на ЗДвП
17. Тези фактически и правни съображения не са
преценени от първоинстанционния съд, поради което обжалвания в настоящото
производство съдебен акт се явява постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закони. Той ще следва да
бъде отменен, като съответно се отмени процесното наказателно постановление.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №599 от
10.10.2019г., постановено по а.н.дело №956 по описа на Районен съд Пазарджик за
2019 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1818-000137 от 11.04.2019г. на Началник Районно управление
Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което на С.Л.С., ЕГН **********,***, за
нарушение на чл.70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.
185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 20,00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/