№ 162
гр. Пловдив, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500353 по описа за 2025 година
Производството е по ред на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете
страни, срещу Решение №124/07.02.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. по описа на ОС – Пловдив,
постановено по предявен от Е. П. П. против Прокуратурата на Република България, иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 4000 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от
06.12.2023 г. до окончателното плащане, които вреди ищецът твърди да е претърпял от
незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.308,ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК по сл.д.
№89/2010 г. на ОСО при ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-Пловдив, което
наказателно производство е било прекратено изцяло с Постановление от 06.12.2023 г. на
РП– Пловдив, поради недоказаност на обвинението. С обжалваното решение съдът е уважил
частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера
от 40 000 лв., и е уважил частично иска за обезщетение за имуществени вреди до размера от
3800 лв., ведно със законната лихва върху тези суми за период с начална дата 14.12.2023 г.,
като е отхвърлил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 40 000
лв., до претендирания размер от 70 000 лв., и е отхвърлил претенцията за обезщетение за
имуществени вреди за размера над 3800 лв. до претендирания размер от 4000 лв. Недоволни
от постановеното решение, само в частта му по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, са останали и двете страни.
1
С Въззивна жалба вх.№6713/19.02.2025 г. ответникът Прокуратура на Република България,
чрез прокурор Илияна Джубелиева от Окръжна прокуратура – Пловдив, обжалва решението
по иска за обезщетение за неимуществени вреди изцяло в осъдителната му част. Релевирани
са оплаквания за неправилност на решението – съдът безкритично е възприел показанията
на разпитаните свидетели, като е пренебрегнал факта, че показанията на свидетелите имат за
източник само твърденията на самия ищец, както и обстоятелството че едната свидетелка е
близка на семейството, а другата – съпруга на ищеца, които обосновават заинтересованост
на свидетелите от изхода на делото. Не се установява наказателното производство да е
оставило трайни отражения върху психиката на ищеца, извън обичайните, не се установява
конкретният случай да е добил обществен отзвук и ищецът да е бил публично
дискредитиран, и да са настъпили необратими промени в неговата личност и начина му на
живот, не се установява наказателното производство да е в причинна връзка с появилите се
при ищеца здравословни проблеми. Сочи се нарушаване на принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Поддържа се становище за неоснователност на претенцията на ищеца за обезщетение за
неимуществени вреди. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част по този
иск, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което този иск да бъде
изцяло отхвърлен, а при условията на евентуалност се иска определеният размер на
обезщетението да бъде намален и съобразен с принципа на справедливостта, както и със
съдебната практика по подобни случаи. С въззивната си жалба ответникът не е обжалвал
решението в неговата осъдителна част по предявения иск за обезщетение за имуществени
вреди.
С Въззивна жалба вх.№7073/21.02.2025 г. ищецът Е. П. П., чрез адв. А. Б., обжалва
решението в отхвърлителната му част по предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди – за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000
лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради
необоснованост, както и поради нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД
чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по
същество, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен
до пълния му предявен размер от 70 000 лв. Заявява за присъждане на разноските за
въззивното производство. Решението не се обжалва в частта му, в която е отхвърлен иска за
обезщетение за имуществени вреди над размера от 3800 лв., както и в частта по акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва, с която е определена по-късна начална дата на
периода, за който е претендирана законна лихва върху главницата на обезщетението.
Възивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани и надлежно представлявани страни - за ищеца пълномощно е представено с
въззивната жалба за адв. С. Б.а и за адв. А. Б., за обикновено процесуално представителство
във въззивното производство; ответникът е депозирал въззивната жалба чрез надлежен
представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, налице е правен интерес на всеки от
2
жалбоподателите в обжалваната част на решението, въззивните жалби отговарят на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни
от външна страна, и подлежат на разглеждане.
Препис от всяка жалба е връчен на насрещната стана, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
страните не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба на
насрещната страна.
В производството е съединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и
Частна жалба вх.№20326/05.06.2025 г., подадена от Прокуратурата на Република България,
чрез Илияна Джубелиева - прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, срещу
Определение №1603/23.05.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. на ОС – Пловдив, постановено по
реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ПРБ за изменение на
Решение №124/07.02.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. на ПОС в частта за разноските, с която
ПРБ е осъдена да заплати на Е. П. П. разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се,
че претендираният и уважен размер на разноските за адвокатско възнаграждение е завишен
и не съответства на ниската фактическа и правна сложност на делото, и не е съобразен с
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., като съдът е следвало да откаже да
приложи минимумите, определени с Наредба №1/09.07.2004 г. По делото адв. Б. е депозирал
единствено искова молба и въззивна жалба, а тъй като ищецът е бил представляван от адв.
С. Б.а в наказателното производство, съдържащата се в него информация не е била нова за
процесуалния представител и не е отнела време за запознаване с нея. В процеса на делото е
бил оттеглен искът по чл.2б от ЗОДОВ. По тези съображения съдът неправилно е приел, че е
налице фактическа и правна сложност на делото, поради което се настоява за отмяна на
обжалваното определение, и намаляване на присъдените на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство до разумен размер.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с правен
интерес, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в
срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивните жалби и частната жалба, както и в проведеното открито съдебно заседание
пред въззивния съд, страните не са представили нови доказателства и не са направили
доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не
са събрани.
По депозираните въззивни жалби:
При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваният съдебен акт е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен от родово
компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което съдебният акт е допустим в обжалваната част. По правилността на
3
обжалваното решение съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, като
служебно прилага императивни правни норми.
В частта му по предявения обективно съединен иск за присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, първоинстанционният съдебен акт е влязъл в
сила, като необжалван. С влязлото в сила съдебно решение в тази част, между страните е
формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на предпоставките на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от
ответника вреди във връзка с прекратеното наказателно производство по повдигнатото
срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр.
чл.201, вр. чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК по сл.д.№89/2010 г. на
ОСО при ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-Пловдив. Спорът между страните в
настоящото въззивно производство се съсредоточава върху наличието на подлежащи на
обезщетяване неимуществени вреди, претърпени от ищеца в причинна връзка с
прекратеното наказателно производство срещу него, както и върху размера на дължимото от
ответника справедливо обезщетение за тези вреди.
Във връзка с поддържания пред настоящата инстанция спор между страните по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С Искова молба вх.№18706/30.05.2024 г. ищецът Е. П. П. е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл.2б, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди /по отношение на останалите предявени със същата искова молба
обективно съединени искове производството е приключило и те не са предмет на въззивната
проверка/, от водено срещу него незаконно наказателно производство по сл.д.№89/2010 г. на
ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, по което ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем с Постановление от 25.03.2015 г., което е било прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 06.12.2023 г.
От приобщената като доказателство по делото преписка по досъдебното производство
срещу ищеца се установява, че същото е започнало по повод на подадена Жалба вх.
№248/07.01.2010 г., срещу И.А.К. и Е. П. П., въз основа на констатации от извършена
вътрешна ревизия на дружеството „Филтранс“АД, чието счетоводно обслужване било
осъществявано от ищеца. Още в хода на извършваната предварителна проверка била
издадена Заповед №236/14.05.2010 г., с която трудовото правоотношение на ищеца като
„отговорен счетоводител“ при работодателя му „Трансфинанс“ООД било прекратено.
Досъдебното производство по сл.д.№89/2010 г. на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив
е било образувано с постановление на Районна прокуратура Пловдив от 05.07.2010 г. по
прокурорска преписка №248/2010 г., само срещу лицето И.А.К.. Въпреки това, още с
постановлението за образуване на досъдебното производство срещу И.А.К., са дадени
указания от прокурора: „Да се установи съучастието на Е. П. П.“. Във връзка с така дадените
указания, по отношение на ищеца са извършено множество следствени действия – изискана
е справка от НБДН /на л.39, т.1 от ДП/, справка съдимост /на л.49, т.1 от ДП/, изискани са от
4
работодателя му „Филтранс“АД трудовия му договор и длъжностната му характеристика /на
л.71 и л.72 от т.1 на ДП/, изискана е от КАТ информация за притежаваните от него МПС /на
л.78 от ДП/, справка от Службата по вписванията – Имотен регистър, за притежаваните от
него недвижими имоти /на л.101, т.2 от ДП/. Въз основа на Решение от 21.10.2011 г. на ПРС
по ч.н.д.№7043/2011 г. е изискана справка от БНБ, управление „Банков надзор“ за
притежаваните от него банкови сметки. Ищецът е бил разпитван в качеството на свидетел
на 11.10.2010 г. /на л.66, т.1 от ДП/ и на 28.01.2015 г. /на л.230, т.1 от ДП/ и на 04.02.2015 г.
/на л.231, т.1 от ДП/. Вземани са образци от почерка и подписа му за сравнително изследване
от експертиза, с протокол от 11.10.2010 г. /на л.139-140, т.4 от ДП/ и с протокол от
13.07.2010 г. /на л.141-142, т.4 от ДП/.
От изисканите от работодателя му трудов договор /на л.71, т.1 от ДП/ и длъжностна
характеристика /на л.72, т.1 от ДП/, и от приложеното в т.18 от ДП негово Трудово досие,
съставено при работодателя му, се установява, че ищецът е с висше образование
„икономист-счетоводител“, и е бил назначен на длъжност „отговорен счетоводител“ във
фирма „Трансфинанс“ООД, която е заемал до 17.05.2010 г., когато със Заповед
№236/14.05.2010 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327,
т.2 от КТ, като в заповедта е посочено, че същото се прекратява „по негова молба“ /на л.158,
т.3 от ДП/.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
25.03.2015 г. /на л.209-216 на т.1 от ДП/ по същото досъдебно производство ищецът Е. П. П.
е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201,
вр. чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от м. януари,2005 г. до м. юли,
2009 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с множество деяния,
които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, в качеството му на длъжностно лице – отговорен счетоводител във фирма
„Филтранс“АД, в съучастие като помагач с И.А.К. като извършител, умишлено улеснил
И.А.К. да присвои дизелово гориво в размер на 126 644,75 литра, на обща стойност
238 660,42 лв., собственост на „Филтранс“АД, представляваща разликата в стойността
между тази на действително зареденото количество дизелово гориво, и изразходваното
дизелово гориво по норма в литри, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява, като присвояването е в големи размери, като за улесняването му е извършено и
друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно –
престъпление по чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 06.12.2023 г. наказателното производство по сл.д.№89/2010 г.
по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив е прекратено.
От изисканата след привличането му в качеството на обвиняем справка за съдимост от
30.04.2015 г. /на л.221,т.1 от ДП/ се установява, че към момента на привличането му той не е
бил осъждан, като от всички налични по делото данни, той е имал качеството на
5
„неосъждан“ до приключването на наказателното производство срещу него.
При привличането му в качеството на обвиняем но 25.03.2015 г. по отношение на него е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. С Постановление от 01.11.2016 г. /на л.32, т.19 от
ДП/ е отменена наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“, тъй като от
привличането му в качеството на обвиняем е изтекъл срок, по-дълъг от 1 г. и 6 месеца, а
именно – 1 година, 7 месеца и 6 дни.
След привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е участвал лично в процесуално
следствени действия в досъдебното производство:
бил е разпитван в качеството на обвиняем непосредствено след привличането му на
25.03.2015 г. /на л.218, т.1 от ДП/, на 30.04.2015 г. /на л.219, т.1 от ДП/, и на 21.12.2015
г. /на л.277, т.1 от ДП/;
предявявани са му материалите по досъдебното производство на 08.06.2015 г. /на
л.252, т.1 от ДП/, на 16.06.2015 г. /на л.256, т.1 от ДП/, на 16.12.2015 г. /на л.275, т.1 от
ДП/, на 21.12.2015 г. /на л.279, т.1 от ДП/, на 25.02.2016 г. /на л.19, т.12 от ДП/, на
30.03.2016 г. /на л.38, т.12 от ДП/, и на 04.04.2016 г. /на л.41, т.12 от ДП/;
С Постановление от 09.06.2016 г. производството по сл.д.№89/2010 г. е било частично
прекратено по отношение на обвиняемия Е. П. П., но постановлението е обжалвано от
пострадалия, и с Определение №1211/14.07.2016 г. по ч.н.д.№4237/2016 г. на ПРС – 1 н.с.
постановлението за частично прекратяване е отменено, и производството е върнато на
Районна прокуратура – Пловдив за изпълнение на указанията на съда. С Определение от
08.09.2016 г. по в.ч.н.д.№1959/2016 г. на ПОС /л.25, т.19 от ДП/ определението на ПРС е
потвърдено.
След връщането на делото на делото за доразследване, с Постановление от 01.11.2016 г. /на
л.32, т.19 от ДП/ е отменена наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“,
поради изтичането на срок, по-дълъг от 1 г. и 6 месеца от налагането й.
С ново Постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2019 г. /на л.1, т.20 от ДП/,
връчено на ищеца на 30.07.2019 г., ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.308, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.93, т.1, б.“б“ от НК, като по отношение на него не е
взета мярка за неотклонение. Непосредствено след привличането му в качеството на
обвиняем, е бил разпитан в качеството на обвиняем /л.8, т.20 от ДП/. Отново е разпитан в
качеството на обвиняем на 08.10.2019 г. /л.17, т.20 от ДП/. На 26.09.2019 г. и на 28.11.2019 г.
са му предявени материалите по досъдебното производство /на л.95 и на л.99 от т.20 на ДП/.
С Обвинителен акт №248/10 от 31.01.2020 г., с вх.№8265/04.02.2020 г. от регистратурата на
ПРС, наказателното производство е внесено в съда, и е образувано НОХД №756/2020 г. на
РС – Пловдив, 5 н.с. По това съдебно производство са проведени открити съдебни заседания
на 18.05.2020 г., на 10.07.2020 г., на 24.09.2020 г., на 09.11.2020 г., на 12.01.2021 г., на
09.03.2021 г., на 23.04.2021 г., на 24.06.2021 г., на 15.07.2020 г., на 11.10.2021 г., на 26.11.2021
6
г., на 19.01.2022 г., на 16.02.2022 г., на 23.03.2022 г., като на последната от посочените дати
делото е било отложено за събиране на доказателства на 17.05.2022 г. На 08.04.2022 г. са
постъпила молба от единия от съдебните заседатели от съдебния състав, че постъпва на
дългосрочно лечение и не може да участва в следващите съдебни заседания. Постъпва молба
и от другия съдебен заседател, че встъпва като съдебен заседател към Окръжен съд –
Пловдив, поради което не може да продължи да участва в разглеждането на делата на
Районен съд – Пловдив. С Разпореждане №260395/18.04.2022 г. на съдията – докладчик
делото е внесено отново в разпоредително заседание с нови съдебни заседатели на
30.05.2022 г. На посочената дата съдът е приел, че са допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила в стадия на досъдебното производство, поради което
съдебното производство е прекратено, и делото е върнато на прокурора с указания за
отстраняването им. Определението за прекратяване на съдебното производство е
протестирано от Прокуратурата с частен протест, но с Определение по в.ч.н.д.№1127/2022 г.
на Окръжен съд – Пловдив, определението за прекратяване е потвърдено.
След изпращане на материалите по досъдебното производство на наблюдаващия прокурор,
досъдебното производство е върнато за доразследване. След изпълнение на указанията на
прокурора материалите по досъдебното производство са били предявявани на ищеца на
27.01.2023 г., на 17.02.2023 г. и на 30.08.2023 г. /на л.145, л.146 и л.188, т.20 от ДП/. Със
заключително мнение от 11.10.2023 г. /на л.191, т.20 от ДП/ досъдебното производство е
изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за прекратяване на наказателното
производство, тъй като обвинението не е доказано. С Постановление от 06.12.2023 г. /на л.13
от делото на ПОС/ наказателното производство срещу ищеца е прекратено.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.А. /без родство/ и
М.М. – П.а /съпруга на ищеца/. От показанията на св. А. се установява, че със семейството
на ищеца са семейни приятели повече от 25 години, като често се срещат и чуват по
телефона. Познавала ищеца като отговорен и честен човек. Когато започнало наказателното
производство срещу ищеца, той работел като заместник-главен счетоводител в транспортен
холдинг, където го обвинили в поправка на пътни листове. Обвиненията били във връзка с
длъжността му, и той бил много стресиран, отричал да е правил нещата, в които бил
обвинен. Преди да го обвинят, той бил много усмихнат, сърдечен и комуникативен човек, но
след това станал много притеснен. Във връзка с обвиненията бил освободен от длъжност.
Обвиненията станали известни на колегите му от гилдията, тъй като колегите му го
познавали. След това вече не можел да работи на материално-отговорна длъжност, и търсел
работа, от която все пак да си осигурява някакъв доход. Работел на по-ниски длъжности,
докато се пенсионира. Повече от пет години преди разпита на свидетелката ищецът
„отключил“ диабет, а след това се "отключило" и онкологично заболяване. Въпреки че
производството срещу него било прекратено, ищецът все още е неспокоен, стресиран,
отказва да говори на тази тема.
От показанията на св.М. се установява, че от месец май, 2010 г. започнало голямо
напрежение в семейството, във връзка с воденото наказателно производство. Ищецът преди
7
това бил отговорен счетоводител във фирма “Филтранс“, която била част от системата на
„Автомобилен холдинг“. Обвинили го, че по пътните листове на един от международните
шофьори в предприятието имало поправки и корекции. Ищецът бил едно от лицата във
веригата служители, което обработвало пътните листове. Повдигнатото обвинение било за
около 270 000 лв., като върху тази сума било начислено и ДДС в размер на 20%. Ищецът бил
много стриктен при изпълнение на служебните си задачи – преди това бил счетоводител в
други предприятия и стриктно спазвал указанията на ръководителите си. В холдинга имало
счетоводно дружество, което обслужвало всички фирми на холдинга и ищецът бил един от
отговорните счетоводители. Години по-рано ищецът имал проблем със заекване, който бил
преодолял с помощта на логопеди, но няколко месеца след започване на досъдебното
производство този проблем се възстановил. Нарушил се съня и спокойствието му. Преди бил
весел човек с артистични заложби, но след образуване на досъдебното производство
започнал да страни от хората. Ищецът и съпругата му били известни на цялата счетоводна
гилдия в гр. Пловдив, поради което ищецът изпитвал неудобство и се затворил в себе си,
превърнал се в кълбо от нерви. По документи напуснал работата си като отговорен
счетоводител във „Фитранс“ по свое желание, но в действителност бил поканен да стори
това. Прокуратурата изискала данни за всичките банкови сметки и имущества на
семейството, с оглед предприемане на обезпечителни действия. Известно време останал без
работа, след което започнал да заема по-ниско платени длъжности, главно при приятели,
работел на две места. Получил леко психическо разстройство, започнал да ходи при
психиатър и да провежда лечение. Отключил диабет тип 2. Психическите му проблеми
започнали през 2011 г.-2012 г. По време на наказателното производство ищецът всячески
съдействал на разследването, и винаги се явявал, когато го призовавали, дори и когато бил
болен. Въпреки прекратяването на наказателното производство, ищецът не се възстановил в
състоянието, в което бил преди това, не е забравил какво е преживял. Все още неговите
приятели, познати, други вещи лица, близки, свидетели по наказателното производство,
коментират случилото се. В началото на 2024 г. той отключил онкологично заболяване.
Съдът преценява показанията на свидетелката М.-П.а при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита брачната връзка между нея и ищеца, обуславяща заинтересованост на свидетелката
от изход на делото в полза на ищеца. Въпреки това, кредитира показанията на свидетелката,
като ги намира за подробни, логични, основани на непосредствените ежедневни впечатления
на свидетелката от обективираното поведение на ответника преди, по време и след
приключването на наказателното производство, и кореспондиращи на показанията на
свидетелката А., както и на представените по делото писмени доказателства – амбулаторни
листове №№1119/06.11.2012 г. /на л.37/, №2090/30.11.2012 г. /на л.38/, №796/28.04.2015 г. /на
л.39/, №919/14.05.2015 г. /на л.40/, №848/07.09.2015 г. /на л.41/, №1568/17.09.2015 г. /на л.42/,
№22318С02В4Е0/14.11.2022 г. /на л.71/, №960/07.07.2023 г. /на л.72/,
№23256702С901/13.09.2023 г. /на л.73/, Епикриза от ИЗ №10554/2024 г. /на л.74-л.75/,
Решение на обща клинична онкологична комисия №4250/21.03.2024 г. /на л.76/, Епикриза от
ИЗ №4161 за хоспитализация на ищеца в периода от 28.03.2024 г. до 30.03.2024 г. /на л.77и
Епикриза №9121 за хоспитализация на ищеца в периода от 19.07.2024 г. до 21.07.2024 г. /на
8
л.78/ и Епикриза от ИЗ №9743 за хоспитализация на ищеца в периода от 05.08.2024 г. до
07.08.2024 г. /на л.79/ в Отделение по медицинска онкология на МБАЛ“Централ Хоспитал“-
Пловдив.
От приетите по делото амбулаторни листове №№1119/06.11.2012 г. /на л.37/,
№2090/30.11.2012 г. /на л.38/, се установява, че ищецът е търсил медицинска помощ при
невролог /д-р К., код специалност 10/, във връзка със симптоми на безпокойство,
тревожност, вътрешно напрежение, артериална хипертония, при което е поставена диагноза:
„Смесено тревожно-депресивно разстройство. Хипертонична болест на сърцето“, и му е
предписано медикаментозно лечение. От амбулаторни листове №796/28.04.2015 г. /на л.39/,
№919/14.05.2015 г. /на л.40/, №848/07.09.2015 г. /на л.41/, №1568/17.09.2015 г. /на л.42/ се
установява, че ищецът е търсил медицинска помощ при психиатър /д-р Ковачева, код
специалност 18/, във връзка с поставената му основна диагноза „Смесено тревожно-
депресивно разстройство“, при което е назначено и проследявано медикаментозно лечение.
Като обективно състояние е отразено „Всестранно ориентиран, напрегнат, многоречив, с
остатъчни речеви нарушения, които не затрудняват комуникацията. Апсихозен.
Емоционално нестабилен. Афективни кризи.“. В Амбулаторен лист №796/28.04.2015 г. /на
л.39/ при снемане на анамнезата са налице данни, че ищецът от ранно детство е с
логоневроза, за която е бил лекуван. Характерово е очертан като раздразнителен, които
прояви са „се засилили в последно време във връзка с проблеми от личен и професионален
характер“. В снетата анамнеза от психиатъра е отразено, че пациента „Отрича чести
алкохолни злоупотреби“ /на л.39/, „без рецидиви по отношение на зависимото поведение“
/на л.40/, „Ремисия по отношение на злоупотребите“ /в амбулаторни листове на л.41 и на
л.42/. От амбулаторни листове №22318С02В4Е0/14.11.2022 г. /на л.71/, №960/07.07.2023 г.
/на л.72/, №23256702С901/13.09.2023 г. /на л.73/ се установява, че ищецът е търсил
медицинска помощ при лекар със специалност ендокринология /д-р Копаранова, код
специалност 05/, във връзка с поставена диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет, без
усложнения“, при което му е назначена медикаментозна терапия. В анамнезата, отразена в
амбулаторните листове са налице данни, че захарният диабет е констатиран през 2015 г. От
Епикриза от ИЗ №10554/2024 г. /на л.74-л.75/, Решение на обща клинична онкологична
комисия №4250/21.03.2024 г. /на л.76/, Епикриза от ИЗ №4161 за хоспитализация на ищеца в
периода от 28.03.2024 г. до 30.03.2024 г. /на л.77и Епикриза №9121 за хоспитализация на
ищеца в периода от 19.07.2024 г. до 21.07.2024 г. /на л.78/ и Епикриза от ИЗ №9743 за
хоспитализация на ищеца в периода от 05.08.2024 г. до 07.08.2024 г. /на л.79/ се установява,
че ищецът е диагностициран с онкологично заболяване, във връзка с което е претърпял
лечение с химиотерапия.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Наказателното производство по сл.д.№248/2010 г. е започнало на 05.07.2010 г. и е
приключило с постановление за прекратяване от 06.12.2023 г., като е продължило общо 13
години, 5 месеца и 1 ден. За период от 8 години, 8 месеца и 11 дни наказателното
9
производство е водено срещу ищеца, в качеството му на обвиняем. Въпреки че е
привлечен като обвиняем на 25.03.2015 г. - 4 години и 8 месеца след започването на
наказателното производство, още с Постановлението за образуване на досъдебното
производство от 05.07.2010 г. са дадени указания от прокурора да се установи съучастието
на Е. П. П., и срещу него са предприети процесуално-следствени действия – правени са
проучвания на неговото семейно и имотно състояние, искано и е допуснато разкриване на
банковата тайна по отношение на неговите банкови сметки, снемани са двукратно образци от
почерка и подписа му за сравнително изследване чрез почеркова експертиза, разпитван е
трикратно в качеството на свидетел, изисквана е от работодателя му информация за
трудовия му договор и длъжностната му характеристика. В резултат от предприетите
процесуално-следствени действия на ищеца е станало известно, че разследването е насочено
срещу него, а предприетите действия по разследването са осъществили осезаема
интервенция върху правото му на личен живот. Повдигнатото на ищеца обвинение на
15.03.2015 г. е за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201, вр. чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал.1
от НК – длъжностно присвояване в големи размери, извършено като за улесняването му е
извършено друго престъпление, за което не е предвидено по-тежко наказание – в конкретния
случай – подправка на документ. Престъплението, за което е обвинен, е свързано с
длъжностното качество на ищеца като „отговорен счетоводител“ и неговата професионална
квалификация като „икономист-счетоводител“, наказуемо с наказание „лишаване от
свобода“ за период от три до петнадесет години, което е „тежко престъпление“ по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, като е предвидено задължително налагане и на наказание
„лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“, както и
възможност за кумулативно налагане на наказание „конфискация на част или цялото
имущество на виновния“. За период от 1 година, 7 месеца и 6 дни ищецът е бил с мярка
за неотклонение „подписка“. Срещу него е внесен обвинителен акт в съда, но не е била
постановявана присъда /нито осъдителна, нито оправдателна/, като съдебното производство
е било прекратено и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения в стадия на досъдебното производство, и след изпълнение на
указанията на съда, наказателното производство е било прекратено с прокурорско
постановление, поради недоказаност на обвинението. По време на разследването ищецът
лично е бил ангажиран с участие в процесуално-следствени действия общо 16 дни в стадия
на досъдебното производство. В стадия на съдебното производство общо 15 дни е
участвал лично в открити съдебни заседания, като с поведението си не е ставал причина за
удължаване срока на наказателното производство или за отлагане на делото.
Към момента на започване на наказателното производство срещу него, ищецът е бил на 53
години, а към момента на привличането му в качеството на обвиняем – на 58 години.
Наказателното производство е започнало, когато ищецът вече е бил утвърден
професионалист, с постигнат професионален авторитет и добро име в професионалните
среди и обществото. Този професионален авторитет е бил тежко компрометиран от
наказателното производство, тъй като повдигнатото му обвинение е пряко свързано със
заеманата от него длъжност на „отговорен счетоводител“ и професионалната му
10
квалификация, и е станало известно в професионалните среди, предвид провежданите
процесуално-следствени действия с участието на негови колеги счетоводители в качеството
на свидетели и вещи лица. Предвид законовите изисквания на чл.18 от Закона за
счетоводството за заемане на длъжност като счетоводител, и предвиденото за
престъплението, в което е обвинен, задължително кумулативно наказание „лишаване от
право да упражнява определена професия или дейност“, в случай на осъждане ищецът би
бил възпрепятстван да упражнява професионална дейност като счетоводител. Към момента
на приключване на наказателното производство срещу него той е бил достигнал пенсионна
възраст.
След приключване на наказателното производство ищецът е сключил споразумение по реда
на Глава III“а“ от ЗСВ, въз основа на което е получил обезщетение в размер на 4900 лв.
/съгласно направено изявление от процесуалния му представител в о.с.з. на 09.10.2024 г. на
л.80 от делото на ПОС/ за нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок във връзка със същото наказателно производство, като на това основание е
оттеглил иска си по чл.2б от ЗОДОВ, предявен със същата искова молба, и производството
по този иск е било прекратено от първостепенния съд с протоколно определение по
Протокол №1825/09.10.2024 г. от открито съдебно заседание по гр.д.№1436/2024 г. на ОС –
Пловдив, което определение е влязло в сила.
Съдът констатира, че трудовото правоотношение на ищеца като „отговорен счетоводител“ е
било прекратено преди образуването на наказателното производство - на 17.05.2010 г., по
негова молба, и след проведено от работодателя ревизионно производство преди подаване
на жалбата, по повод на която е образувано наказателното производство. Ето защо съдът
намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не е последица от
образуваното срещу него наказателно производство. Не се установява също така ищецът да
е бил възпрепятстван да упражнява професията си в периода на наказателното
производство, доколкото от събраните гласни доказателства се установява, че той е работил
като счетоводител и по време на наказателното производство, макар и да се твърди да е
заемал по-нископлатена длъжност /не са събрани доказателства каква конкретно длъжност е
заемал и колко е било трудовото му възнаграждение/. Въпреки това, съдът приема за
установено да е било затруднено упражняването на неговата професия като счетоводител.
По делото са събрани писмени доказателства – амбулаторни листове, от които се установява,
че по време на наказателното производство, още преди привличането му в качеството на
обвиняем, ищецът е проявявал симптоми на безпокойство, тревожност, вътрешно
напрежение, артериална хипертония, бил е напрегнат, емоционално нестабилен, като са му
поставени диагнози „смесено тревожно-депресивно разстройство“ и „хипертонична болест
на сърцето“. След привличането му като обвиняем са налице амбулаторни листове, в които
ищецът е диагностициран и със заболяване „Неинсулинозависим захарен диабет, без
усложнения“. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест, не се установява по
несъмнен начин констатираните заболявания да са възникнали именно в причинна връзка с
процесното наказателно производство срещу него. Макар по делото да са представени
11
доказателства за наличие на тези заболявания по време на воденото срещу него наказателно
производство, в същите писмени доказателства са налични и данни, които разколебават
извода за обусловеност на възникването им от воденото срещу ищеца наказателно
производство /логоневроза от ранно детство, за която е бил лекуван; ремисия по отношение
на алкохолна зависимост; личностови качества като раздразнителност и емоционална
нестабилност/. Не се установява по несъмнен начин също, че заболяването
„Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“ е възникнало именно през 2015 г. –
данните за отключване на заболяването през 2015 г. в представените амбулаторни листове са
от снетата анамнеза по данни на пациента, като липсват медицински документи, от които да
е видно, че именно тогава за пръв път при ищеца е диагностицирано заболяването. При
липса на събрани по делото доказателства за предходния здравен статус на ищеца, не може
да бъде обоснован несъмнен извод, че посочените страдания са възникнали именно по време
на наказателното производство. В тази връзка са налице гласни доказателства от
показанията на разпитаните свидетели, но същите нямат специални знания, необходими за
определянето на причините за възникване на посочените заболявания. Не може да бъде
обоснован и несъмнен извод за причинна връзка между наказателното производство, и
установеното през 2024 г. онкологично заболяване на ищеца. При липса на установена
причинна връзка между установените от представените амбулаторни листове и епикризи
заболявания и наказателното производство, не се установява за ищеца да са възникнали
неимуществени вреди, извън обичайните такива, възникващи в други подобни случаи при
незаконно обвиненото лице.
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът намира, че срещу ищеца е
водено наказателно производство в продължение на общо 13 години, 5 месеца и 1 ден, като
в част от този период – в продължение на 8 години, 8 месеца и 11 дни, той е имал качеството
му на обвиняем. По време на наказателното производство за сравнително кратък период от
1 година, 7 месеца и 6 дни ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“, която е най-
леката мярка за неотклонение, и не е ограничавала ищеца да води обичайния си начин на
живот. През останалата част от периода на наказателното производство ищецът не е имал
наложена мярка за неотклонение. Повдигнатото срещу него обвинение е било за извършено
тежко длъжностно престъпление, за което е било предвидено наказание „лишаване от
свобода“ със специален минимум от 3 години, и възможен размер до 15 години, с
предвидено задължително кумулативно наказание „лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност“, както и възможно кумулативно наказание „конфискация
на част или цялото имущество на виновния“. Наказателното производство срещу него е
започнало, когато ищецът е бил на 53 години, а когато е привлечен в качеството на обвиняем
е бил на 58 години – в зряла възраст, когато ищецът е бил изграден професионалист,
изпълнявал е отговорна професионална длъжност, с утвърден професионален авторитет и
добро име в обществото и в професионалните среди. Към момента на привличането му като
обвиняем ищецът не е бил осъждан, като няма данни срещу него да са били водени други
наказателни производства през релевантния период. Наказателното производство се е
отразило неблагоприятно върху възможността му да упражнява професионалната си дейност
12
като счетоводител, предвид узнаването на обвинението срещу него в професионалните
среди, и по-високите изисквания за работата като счетоводител, заложени в чл.18 от ЗС. До
навършването на пенсионна възраст професионалната кариера на ищеца като счетоводител е
била възпрепятствана. В резултат от повдигнатите му обвинения ищецът е търпял
безпокойство, тревожност, вътрешно напрежение, емоционална нестабилност, възобновили
са се симптомите на логоневроза, която той е бил вече до голяма степен преодолял,
ограничил социалните си контакти.
При така приетото за установено от фактическа страна, настоящия състав на съда намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с воденото срещу него незаконно наказателно производство следва да се
определи в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, който размер съответства на
тежестта на повдигнатото обвинение за тежко длъжностно престъпление, свързано с
областта на професионална реализация на ищеца, предвиденото за него наказание
„лишаване от свобода“ с кумулативно предвидено допълнително наказание „лишаване от
право да упражнява професия или дейност“, както и на възможната конфискация на част или
цялото му имущество, голямата продължителност на наказателното производство, внасянето
на обвинителен акт в съда, и интензивността на наказателното производство. От друг
страна, този размер отчита, че ищецът е имал качеството на обвиняем за част от периода на
наказателното производство, сравнително краткия срок, в който ищецът е търпял мярка за
неотклонение, при това – най-леката възможна такава, липсата на постановявана осъдителна
присъда, липсата на данни за медийно разгласяване на обвиненията срещу него, търпените
обичайни морални страдания от засягане на доброто име, професионалния авторитет и
честта на ищеца, затруднената му професионална реализация, ограничаване на социалните
контакти, влошаване на психическото и емоционално състояние от търпени негативни
преживявания на смут, безпокойство, тревожност, напрежение, огорчение. Този размер
отчита и обстоятелството, че ищецът е получил отделно обезщетение за нарушаване на
правото му на разглеждане на делото в разумен срок, в размер на сумата от 4900 лв.,
съгласно направено от процесуалния му представител изявление. Посоченият размер е
съобразен със съдебната практика по сходни случаи, както и с икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
Като е достигнал до частично различни изводи досежно размера на справедливото
обезщетение, първостепенния съд е постановил частично неправилно решение в
осъдителната му част, което следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди над размера от 20 000 лв., до
размера от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата над 20 000 лв., за периода
от 14.12.2023 г. до окончателното плащане. Вместо него, следва да се постанови ново
решение по същество, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отхвърли за размера на 20 000 лв. до размера от 40 000 лв. В останалата обжалвана част
решението на първостепенния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Съобразно резултата от въззивното производство, в полза на ищеца следва да бъдат
13
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
съразмерно на отхвърления обжалваем интерес по въззивната жалба на ответника, спрямо
общия обжалваем интерес по двете въззивни жалби – т.е. 20 000 / 70 000 части от
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 1500 лв., а именно – сумата от
428,57 лева. Разноските за заплатената от ищеца държавна такса за въззивното производство
не следва да му се присъждат, тъй като въззивната жалба на ищеца е изцяло отхвърлена.
С оглед резултата от въззивното производство, въззивният съд дължи и преразпределение на
разноските за първоинстанционното производство между страните. Този въпрос обаче е
обусловен от произнасяне по депозираната от ответника по делото Частна жалба вх.
№20326/05.06.2025 г., срещу Определение №1603/23.05.2025 г., постановено по реда на
чл.248, ал.1 от ГПК.
Ето защо, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, в производството по Частна жалба вх.
№20326/05.06.2025 г., срещу Определение №1603/23.05.2025 г., съдът намира следното:
С Решение №124/07.02.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. на ПОС съдът е осъдил ответника да
заплати на ищеца разноски по съразмерност в размер на 4161 лева, в това число разноски за
заплатени държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.248, ал.1
от ГПК ответникът е поискал да бъде изменено решението в частта му за разноските, като
разноските за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до размер, който да е под
минималния, определен по Наредба №1/09.07.2004 г., като поддържа претендираните
разноски да са прекомерни, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. С
обжалваното определение е оставена без уважение молбата на ПРБ, по съображения за липса
на прекомерност на претендираните разноски. С депозираната частна жалба ответникът
поддържа възражението си за прекомерност на разноските, присъдени в полза на ищеца за
първоинстанционното производство, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Съдът констатира, в първоинстанционното производство с исковата молба са били
предявени три обективно съединени иска – за обезщетение за имуществени вреди в размер
на 4000 лв., за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., и иск за
обезщетение в размер на 20 000 лв. с правно основание чл.2б от ЗОДОВ. Внесена е
държавна такса в размер на 30 лв. при образуване на производството, като е представен
ДПЗС за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7850 лв. общо за всички
предявени искове. Доколкото липсва разграничение на уговореното адвокатско
възнаграждение, следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение е уговорено за всички
предявени искове. По отношение на претенцията за сумата от 20 000 лв. с правно основание
чл.2б от ЗОДОВ производството е било прекратено, поради което заплатената за това
производство държавна такса в размер на 10 лв. следва да остане за сметка на ищеца.
Заплатената държавна такса за частично уважените искове да обезщетение за имуществени и
за неимуществени вреди, на основание чл.10, ал.3, изр. Първо от ЗОДОВ, следва да бъде
възложена в тежест на ответника изцяло – т.е. в размер на 20 лв. Следователно, присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение се изчисляват в размер на 4141 лв. /=4161 лв. – 20
14
лв./. Всички първоначално предявени искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, са с общ материален интерес от 94000 лв., като уважената част от тях
е в общ размера от 43 800 лв., в това число 40 000 лв. за неимуществени вреди и 3800 лв. за
имуществени вреди. При интерес от 94 000 лв. възнаграждението за адвокатска работа,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, се изчислява в размер на 8170 лв., докато претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение са в размер от 7850 лв. – т.е. поначало претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение са под размера, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г.
Същевременно, неоснователни са доводите, че делото не е с фактическа и правна сложност.
В производството са разгледани по същество два обективно съединени иска, приобщени са
голям обем материали от наказателното производство, които са обследвани и обсъждани,
събирани са гласни доказателства, които обстоятелства обуславят съществена фактическа
сложност, както и завишена правна сложност на делото от разглеждането на два обективно
съединени иска. По тези съображения настоящия състав на съда намира, че възражението за
прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, и правилно е оставено без
уважение от първостепенния съд. Въпреки това, поради обусловеността му от резултата от
въззивното производство, обжалваното определение се явява неправилно като резултат, и
същото следва да се отмени, като с въззивното решение се извърши ново изчисление на
разноските, дължими на ищеца съразмерно на уважената част от предявените искове, на
базата на претендирания от ищеца размер на разноските за адвокатското възнаграждение.
По разноските за първоинстанционното производство, съобразно резултата от въззивното
производство:
Общият размер на уважената част от предявените искове се явява в размер на 23 800 лв.,
поради което ищецът има право да му бъдат възстановени 23 800 / 94 000 части от
заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, т.е. сумата от 1987,55 лв. Ето защо,
въззивното решение следва да бъде отменено и решението в частта за разноските, присъдени
в полза на ищеца, за сумата над размера от 2007,55 лв. /в това число за държавна такса 20
лв. и за адвокатско възнаграждение 1987,55 лв./, до размера от 4161 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №124 от 07.02.2025 г., потановено по гр.д.№1436 по описа за 2024 г.
Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА МУ, в която е осъдена Прокуратурата на Република
България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. П. П., с ЕГН **********,
от гр. П. №70, ет.6, ап.65, сумата над размера от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, до
размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.308,ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1 от НК по сл.д.№89/2010 г. на ОСО при ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-
15
Пловдив, което наказателно производство е било прекратено изцяло с Постановление от
06.12.2023 г. на РП– Пловдив, ВЕДНО със законната лихва върху главницата над размера от
20 000 лв., за периода от 14.12.2023 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в
която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Е. П. П., с ЕГН
**********, разноски за първоинстанционното производство над размера от 2007,55 лв. /две
хиляди и седем лева и петдесет и пет стотинки/ до размера от 4161 лв. /четири хиляди сто
шестдесет и един лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. П. П., с ЕГН **********, от гр. П. №70, ет.6, ап.65, против
Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
сумата над 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, до размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.
чл.308,ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК по сл.д.№89/2010 г. на ОСО при
ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-Пловдив, което наказателно производство е било
прекратено изцяло с Постановление от 06.12.2023 г. на РП– Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №124 от 07.02.2025 г., потановено по гр.д.№1436 по описа за
2024 г. Окръжен съд – Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която
Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъдена да
заплати на Е. П. П., с ЕГН **********, от гр. П. №70, ет.6, ап.65, сумата до размера от
20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.308,ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК по сл.д.
№89/2010 г. на ОСО при ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-Пловдив, което
наказателно производство е било прекратено изцяло с Постановление от 06.12.2023 г. на
РП– Пловдив, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., за периода от
14.12.2023 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от Е. П. П., с ЕГН **********, от гр. П. №70, ет.6, ап.65, против Прокуратурата
на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над
размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, до размера от 70 000 лв. /седемдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.
чл.308,ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК по сл.д.№89/2010 г. на ОСО при
ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-Пловдив, което наказателно производство е било
прекратено изцяло с Постановление от 06.12.2023 г. на РП– Пловдив.
ОТМЕНЯ Определение №1603/23.05.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. на ОС – Пловдив,
постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ПРБ
за изменение на Решение №124/07.02.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. на ПОС в частта за
разноските, с която ПРБ е осъдена да заплати на Е. П. П. разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да
16
заплати на Е. П. П., с ЕГН **********, от гр. П. №70, ет.6, ап.65, сумата от 428,57 лв.
/четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението в частта му с характер на въззивно определение, постановено по реда на чл.248,
ал.3 от ГПК, подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17