№ 193
гр. Русе, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520104332 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от АВС-
ИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД против ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД с цена 10 114.65 лева, за обезщетяване на причинени от
ответното дружество вреди при ползването на отдаден под наем имот по силата на договор
за наем от 01.03.2017 год., изразяващи се в компрометирана ПВС дограма до степен за
подмяна, ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата
молба до окончателното им заплащане. Претендират се разноски.
В законовоопределения срок ответникът е дал писмен отговор, оспорва иска, прави
възражения за недължимост на претендираната сума, тъй като облепването на дограмата с
фолио със син цвят е извършено още към момента на сключване на договора за наем през
2013 год. със знанието и съгласието на наемодателя. На следващо място възразява, че
свалянето на фолиото е извършено по настояване на наемодателя, въпреки възраженията на
пренаемателя, че при престой на фолиото повече от осем години е вероятно да настъпят
увреждания на дограмата. Възразява също, че уврежданията не са настъпили по вина на
ответното дружество, а в условията на евентуалност- че увреждането не е от характер,
предполагащ цялостна подмяна на дограмата.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
1
Страните не спорят, че на 01.03.2017 г. Са сключили договор за наем, въз основа на
който ищецът предал на ответника за временно възмездно ползване за универсални и
неуниверсални пощенски услуги следния свой недвижим имот, находящ се в гр. я на ул. Д.Б.
№ 20, представляващ реално обособена част от партерен етаж на осеметажна сграда,
построена в урегулиран поземлен имот № I (първи) в квартал 35 по плана на гр. я, целият с
площ 154.03 (сто петдесет и четири цяло и три стотни) квадратни метра, при граници на
имота: изток- жилищна сграда; запад- улица и имот пл.№ 2324; север- ул. Д. Б. и юг- ул. Е*,
представляваща: помещение с обща квадратура 154,03 кв. метра, заедно с отстъпено право
на строеж върху държавен терен, ведно с 1,547 % (едно цяло петстотин четиридесет и седем
процента ) идеални части от общите части на сградата.
Договорът е сключен за срок от една година, като в т. 3 от раздел VIII- Допълнителни
условия страните са уговорили, че след изтичане срока на договора, същият може да бъде
подновен чрез предоговаряне на условията, или ако нито една от страните по него не изяви
писмено желание за прекратяването му най- късно 30 календарни дни преди изтичане на
договорения срок, договорът се счита за подновен със същият срок и договорени условия.
Ответникът държи имота от 15.02.2013 г. по силата на договор за наем от същата
дата, като към този момент му е и предаден имота с приемо - предавателен протокол, в
който е отразено състоянието на същия, и е приет без възражения от наемателя.
Сключването на нов договор за наем от 01.03.2017 г. е наложено поради факта на
преобразуване на наемодателя по договора ДИОСПОЛИС ЕООД чрез вливане в АВС -
ИНЖЕНЕРИНГ - Н ООД.
На 18.06.2020 г. наемателят е отправил предизвестие за прекратяване на наемното
правоотношение. На 04.08.2020 г. при приемане на имота от наемодателя е съставен
приемо- предавателен протокол, подписан от представители и на двете страни, в който е
отразено, че ПВЦ дограмата е без фолио, със забележки. На 10.08.2020 год. е отправена
покана от наемодателя наемателят да изпълни задължението си по договора да предаде
имота в състоянието, в което той се е намирал към датата на сключване на договора.
Предоставен му е 30 - дневен срок да отстрани констатираните дефекти, а именно да
подмени фолиото по ПВЦ дограмата с такова в същия цвят (червен).
След проведена кореспонденция по имейли, на 09.09.2020 г. наемодателят е
уведомен, че след направено проучване търговският партньор на наемателя, който е пренаел
обекта, е стигнал до извод, че не може да бъде възстановена дограмата във вида, в който е
била през 2013 г., тъй като е са минали 8 години и фолиото, с което е била брандирана, не
може да бъде отстранено напълно и без да настъпят поражения върху дограмата. Данни за
това изнесе и свидетелят С.С., който е бил управител на дружеството- пренаемател през
2020 г. Ответното дружество предлага на ищцовото да организира ремонт на дограмата като
избере начин и фирма, която да извърши това и впоследствие изпрати фактурата за
извършеното плащане за осребряване от страна на ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД. В резултат на
отправеното предложение АВС ИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД прави свое проучване относно
отстраняване на фолиото и привеждане на дограмата в първоначалния вид, но му е
2
отговорено, че констатираните дефекти не могат да бъдат отстранени по друг начин, освен
чрез подмяна на цялата дограма. Поискана е оферта и е предоставена такава от Брилянт и
форте - 89 ООД на стойност 8428.87 лева без ДДС, като видът на предложената дограма за
подмяна е съобразен с поставената на обекта и е предложен аналог. Тази оферта ищецът
изпратил на ответника.
След проведени разговори ищецът предложил да извърши ремонта, като свидетелят
С. успял да намери човек, който да боядиса дограмата. Той направил много опити да намери
хора, които да решат възникналия проблем, но поради конфликтния характер на управителя
на АВС ИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД никой в я не искал да се ангажира да работи на негов
обект. След извършване на боядисването, на 04.03.2021 г., наемодателят установил, че
състоянието на дограмата след ремонта е същото, дори по – лошо според него. С писмо от
08.03.2021 г. поканил ищеца да изпрати свой представител за изготвяне на приемо-
предавателен протокол, в който да бъде отразено състоянието на имота след ремонта. На
същата дата е съставен приемо- предавателен протокол, според който са предадени 6
комплекта ключове за наетия имот от наемателя на наемодателя.
Последвала е кореспонденция между страните като ищецът претендирал да му се
заплати изработването на нова дограма, а ответникът е отговорил, че не дължи такова
плащане, като се е позовал на чл. 2 от приемо- предавателния протокол от 04.08.2020 г., в
който е отбелязано, че приемащата страна приема предаденото от предаващата страна без
възражения по отношение на количество и качество.
За целите на настоящото производство и изясняване на спортното право по искане на
ищеца е назначена съдебно- техническа и оценителна експертиза, според която процесната
дограма преди брандирането й посредством облепяне с фолио, е била червена, като този
цвят е представлявал фабрично залепено червено фолио върху бели ПВЦ профили. В
процеса на премахване на брандиращото фолио основата от червено фолио на места също е
била отлепена, а на места наранена и надраскана. Понастоящем за облепване на профилите
на дограма с цвят по желание на клиента се ползва полимерно Cast ПВЦ фолио. Трайността
на такъв вид фолио е 10 години на открито за черен и бял цвят, а за останалите цветове е 7
години. Вероятността горният слой фолио да се отстрани, без да се отлепи фабрично
положеният слой фолио е малка, предвид технологичните им срокове на годност. Вещото
лице е стигнало до извода, че изборът да се боядиса дограмата, вместо да се отлепят и двете
фолиа- червеното и брандиращото е бил грешен и необратим за корекция. Това обаче е
станало със знанието и съгласието на ищеца, който не е успял да намери хора, които да
извършат ремонта за сметка на ответника, каквото е било предложението на наемателя. Той
е настоявал да му се заплати изцяло нова дограма, което е принудило пренаемателя да търси
алтернативен вариант за решаване на възникналия проблем, като това действие е било
съгласувано с наемодателя. Понастоящем получените увреждания не е възможно да се
отстранят. Стойността на описаните в исковата молба щети е 8637.75 лева. Според
експертизата е налице увреждане, изразяващо се в лош, неестетичен външен вид, като
функционалната пригодност на дограмата не е нарушена.
3
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
С претенцията си ищецът се стреми да ангажира договорната отговорност на своя
бивш наемател за заплащане на обезщетение, за вреди, причинени при ползването на
отдаден под наем имот и непредаването му в съответствие с изискванията на наемодателя,
както и в установените с договора за наем уговорки. Настоящият състав счита, че с оглед
установените в рамките на проведеното доказване факти по делото не са налице
предпоставки за присъждане на подобно обезщетение, имащо за източник неизпълнение на
облигационното задължение на наемателя да върне държането върху отдадения му под наем
недвижим имот, като той бъде в състоянието, в което му е бил предаден след сключването
на наемния договор. Без всякакво съмнение по развилия се правен спор се установява, че
спорещите страни са встъпили в наемно правоотношение. Този пораждащ обсъжданото
правоотношение юридически факт е наемен договор от 2013 г., респективно 2017 г., когато е
сключен договор с дружеството- ищец. По силата на този наемен договор ищецът е предал
за временно и възмездно ползване упоменатия в исковата молба недвижим имот, намиращ
се в гр. я, като към момента на предаването състоянието на същия е било
индивидуализирано в нарочно изготвен между страните двустранен протокол.
Съществуването на така създаденото наемно правоотношение е продължило до месец юли
2020 г., когато е било прекратено по волята на наемателя, като това е станало по уредения в
договора за наем способ, а именно чрез предварително отправено едностранно едномесечно
предизвестие. Считано от настъпване на този юридически факт за наемателя се поражда
специфично договорно задължение, чието изпълнение независимо това, че облигационната
връзка вече е била прекратена, почива именно на нея. Тоест касае се за задължение, което
следва пряко от договорната обвързаност на страните, а неговото неизпълнение създава за
кредитора му възможност да търси обезщетение за понесените през време на
неизпълнението вреди от имуществен характер. Това задължение е намерило законодателна
опора в нормата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, където е предвидено, че наемателят е длъжен да
върне вещта, че дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от
вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Наемателят
дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от
неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в
добро състояние. Съгласно ангажирания по делото договор, то е възприето и от страните,
като същите са се уговорили, че след изтичане срока на договора наемателят е длъжен да
предаде наетия обект в състояние, което е не по- лошо от състоянието, в което го е приел,
като се отчита и обикновеното овехтяване на обекта. Следователно изпълнението на
задължението на наемателя за връщане на имота е да го предаде на наемодателя в състояние
не по- лошо от това, в което го е приел /при отчитане на обичайното му овехтяване/. От
доказателствата по делото еднопосочно се установява, че при предложеното от наемателя
4
връщане на наетото помещение на 04.08.2020 г. е вписано в приемо- предавателния
протокол че ПВЦ дограмата е без фолио и със забележки. На лист 13 от делото се намира
покана от ищеца до ответника, в която той изразява желание да бъде подменено фолиото по
дограмата с такова в червен цвят и имотът да бъде предаден във вида, в който е приет.
Следва да се отбележи, че липсва протокол от 2017 год. относно вида, в който е бил имотът
след няколкогодишното му ползване от същия наемател, но по договор с ДИОСПОЛИС
ЕООД, поради което не е ясно какво точно е било състоянието на дограмата, но предвид
факта, че страните не спорят, че тя е била брандирана още през 2013 г., съдът намира, че
ответникът е приел обекта в този вид. В този вид той дължи и връщането му.
На следващо място съдът приема, че още към момента на сключването на договора
наемодателят е бил отлично запознат с това, че помещението, което отдава под наем, ще се
ползва от ответника за целите на извършваната от същия пощенска дейност за универсални
и неуниверсални пощенски услуги. В рамките на наемния период помещението е било
експлоатирано именно в насока на посоченото предназначение. В този смисъл
привеждането на наетото помещение съобразно функционалните характеристики, за които е
договорено да се ползва е право на наемателя, което пряко следва от договора, като не е
необходимо даването на някакво допълнително писмено съгласие от страна на наемодателя.
Доколкото същия се е съгласил да отдаде под наем обсъжданото помещение, с оглед това
същото да бъде ползвано като пощенски офис, то той трябва да търпи действията, свързани с
постигането на това функционално предназначение. По делото няма данни от страна на
наемателя да са били предприемани действия, които да са в разрез с правата и задълженията
му по договора, но дори в даден момент да такива действия да са били осъществени, без да е
получено изискуемото съгласие от наемодателя, то доколкото последният не е упражнил
правото си да прекрати договора, позовавайки се на допуснато от наемателя нарушение,
следва да се приеме, че наемодателят се е съгласил с извършеното брандиране на дограмата.
В този смисъл при настъпване на задължението на ответника да предаде държането върху
отдадената му под наем вещ в първоначалното състояние на приемане на помещението,
защото наемателят е разполагал с правото да го приведе във вид годен да се ползва за
пощенски офис. Ангажиментът на наемателя се изчерпва в това да предаде обекта в
състояние не по- лошо от това, в което го е получил при наемането му, като се отчита и
специалното предназначение, за което същия е служил. Клаузата на чл. 11 от раздел V и чл.
6 от раздел VI въвеждат изискване за идентично състояние на имота с това, като се отчете
нормалното му овехтяване. Извод за това, че наемателят е предложил връщане на имота в
състояние, което е по- лошо от това, в което го е получил през 2017 г. не може да бъде
направен от данните по делото. Действително състоянието на имота не кореспондира с това,
в което е бил предоставен за ползване, но това съвсем не означава, че предложеното от
наемателя изпълнение на облигационното задължение след 04.08.2020 г. е несъответно по
обем на изискуемото от договора такова. Именно съобразно уговореното в договора
наемодателят трябва да получи обратно държането върху имота си, като състоянието на
същия е вследствие на експлоатацията му за пощенски офис и брандирането на дограмата
във връзка с тази експлоатация. Следователно предложеното от ответника изпълнение не е
5
било неточно или непълно, а отказът на кредитора да го приеме трябва да се квалифицира
като липса на оказано съдействие от същия за да се постигне ефекта на предприетото от
длъжника изпълнение. Той няколко пъти е променял изискванията си в какъв точно вид иска
да му бъде предаден и по какъв начин следва да бъде премахнато старото фолио, положено
ново червено, подмяна на дограмата, а в един момент и боядисване. Тук е мястото да се
посочи, че изразената от наемателя воля да осъществи дадени ремонтни дейности в имота,
предмет на прекратения наемен договор в периода след 04.08.2020 г. не може да се разбира
като съгласие на длъжника с формулираните от кредитора забележки по състоянието на
отдадената под наем вещ и отлагане във времето на задължението да върне вещта.
Поведението на длъжника е продиктувано единствено от проявеното от негова страна
доброволно коригиране на някои от забележките на кредитора, като въпреки така
предприетите допълнителни ремонтни дейности в помещението, ищецът е останал
неудовлетворен.
Дори да се допусне, че в правната сфера на ищеца са се реализирали сочените от
негова страна имуществени по своя характер вреди и за ответника да е възникнало някакво
задължение като последица от съществуването на наемния договор, то същото би било да
заплати стойността на щетите, нанесени върху наетото имущество, но не й да заплаща на
наемодателя равностойността на нова дограма.
Уреденото право на парична компенсация на вредите, които наемодателят търпи от
ползването на вещта през времето, когато същата е била предмет на отдаването й под наем
произтича от законовата разпоредба на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Пасивно легитимиран да
отговаря за репарацията на тези вреди е наемателят, доколкото той е носител на
задължението да съхранява имота по начин, че да не го поврежда. Ако не изпълни това си
задължение, наемателят отговаря пред наемодателя за паричния еквивалент на това
имущество, което му е било поверено с наетия обект, но не е било налично при връщането
му. В случая дограмата е налична и обектът е годен за използване по предназначение.
Ищецът би могъл да ангажира отговорността на ответника за почистване, облепяне, ново
боядисване или друга поправка на дограмата, но не и за нейната цялостна подмяна. Такъв
иск обаче не е предявен.
Вече беше изложено, че видът на предприетите от ответника дейности очевидно е
бил необходим за осигуряване възможността на наемателя да стартира дейността, за която
всъщност е наел обсъжданото помещение. В този смисъл реализацията им не би могла да се
третира като нанесени повреди по наетата вещ, които да обуславят ангажирането на
договорната отговорност на ответника за тяхното заплащане. Още повече, в чл.9 на Раздел
V от договора е записано, че наемодателят се задължава да извършва за своя сметка
възникнала необходимост от основни ремонти и строителни работи по имота, каквато
несъмнено е смяната на дограма. На наемателя са вменени текущите ремонти, дължащи на
обикновеното ползване на имота, като те са изчерпателно изброени: пребоядисване с цел
освежаване, отстраняване на повреди на съществуващ инвентар по вина на наемателя и
шпакловане на съществуващо нарушение на целостта на стени и тавани на наетия имот,
6
също по вина на наемателя. При положение, че както вече беше посочено за вина на
наемателя въобще не може да се говори, то той не дължи дори изброените в тази договорна
клауза поправки. Съгласно чл. 231, ал. 2 от ЗЗД поправките на всички други повреди, ако не
са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Посочената правна норма,
която регулира отношението между двете страни относно разноските по поддържане на
наетия имот, е намерила своеобразен израз в разпоредбата на чл. 9, Раздел V от договора за
наем. В процесния случай отсъстват каквито и да било доказателства, даващи основание да
се коментира виновно поведение от страна на ответника- наемател, което да е довело до
компрометиране на дограмата, и следователно отговорност за вреди наемателят не може да
носи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе разноските, предвид
неоснователността на иска му. Дружеството- ответник доказва да е извършило общ сбор от
разноски, възлизащи на сумата 1940.00 лева, като същите съставляват: 500.00 лева–
възнаграждения за вещо лице по допуснатата експертиза и 1440.00 лева – заплатен
адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от
ответника възнаграждение на представляващия го адвокат. Същото е съобразено с цената на
предявения иск, с фактическата и правна сложност на делото и участието му в три съдебни
заседания.
Воден от изложените мотиви, Русенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АВС- ИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. я, ул. И*В* № 35, представлявано от управителя
Н*Г*Г* против ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Русе, бул. С* № 16, представлявано от управителя В*Й*Е* иск за заплащане на сумата 10
114.65 лева, представляваща обезщетение за причинени от ответното дружество вреди при
ползването на отдаден под наем имот по силата на договор за наем от 01.03.2017 год.,
изразяващи се в компрометирана ПВС дограма до степен за подмяна, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им
заплащане.
ОСЪЖДА АВС- ИНЖЕНЕРИНГ- Н ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. я, ул. И*В* № 35, представлявано от управителя Н*Г*Г* да заплати на
ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул.
С* № 16, представлявано от управителя В*Й*Е* 1940.00 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7
8