Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 25.05.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело
№ 133 по описа за 2017 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба, подадена на 06.03.2017
год. от „Адлер – МК“ ООД против „Металстрой“ АД. Предявени са обективно
съединени осъдителни искове за присъждане на парични суми на договорно
основание.
Исковите претенции се основават на
следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че през лятото на 2012 год.
ответното дружество „Металстрой“ АД е било ангажирано с изпълнението на обект Idwala Industrial holding, Souht Аfrika /“Идуала“
индустриален холдинг, Южна Африка/, за който се нуждаел от изработка на елементи за металната
конструкция на обекта – Truss bridge, Walkway Supports§Рlates, като металната конструкция следвало да
бъде сглобена на място в ЮАР.
Ищецът „Адлер – МК“ ООД бил предприятие
за изработка на елементи за метални конструкции.
На 13.06.2012 год. между страните бил
сключен договор за изработка на елементите за металната конструкция на обекта.
В уточняващата молба от 16.03.2017 год. е посочено, че между страните бил
съгласуван текст на писмен договор, управителят на ищеца подписал договора в
два еднообразни екземпляра и ги изпратил на ответника, но въпреки многократни
обещания, подписан текст на договора от страна на „Металстрай“
АД не бил върнат при ищеца. Поради това, че ищецът не разполагал с екземпляр от
подписания от него писмен договор. На фаза искова молба се твърди договорът
между страните да е устен.
Ответникът предал на ищеца
спецификациите на всички необходими детайли за металната конструкция на обекта,
а ищецът приел да ги изработи. Постигнато било съгласие след произвеждането на
определени видове и количества от детайлите, те да бъдат предавани поетапно на
поръчващия ответник /експедиции/. Постигнато било съгласие за цена
/възнаграждение/ от 0,354 евро без ДДС за килограм готова продукция детайли.
Ищецът пристъпил към изпълнение на
възложената работа, като в периода от м. 06.2012 год. до м. 11.2012 год.
изработил и предал на ответника всички поръчани му детайли за металната
конструкция. Всяко предаване на детайли ставало с двустранно подписани от
страните „искания за отпускане на материали от склад“, които по-късно били
обобщавани по позиции и видове в „експедиционни бележки“ и отново подписвани от
представите на страните.
След приключване изпълнението на
договора ищецът съставил „подробна ведомост“, обобщаваща в позиции от 8
експедиции, изработените и предадени на ответника видове и бройки детайли,
точно съответстваща на двустранно подписаните приемо-предавателни
протоколи. Предадените количества детайли били 77 791,20 кг. На тази база
ищецът подготвил Акт обр. 19, в който работата била остойностена, съобразно договорената цена – 77 791,20
кг. х 0,354 евро за килограм =
27 538,08 евро без ДДС или 33 045,70 евро с ДДС /64 631,77 лева/.
През време на изпълнение на договора
ищецът издал на ответника две фактури:
1./ фактура № 1396 / 13.06.2012 год. –
за аванс в размер на 13 847,28 лв. без ДДС, а с ДДС – 16 616,74 лв., заплатена
от ответника на ищеца и
2./ фактура № 1422 / 25.07.2012 год. за
аванс в размер на 12 808,72 лв. без ДДС, а с ДДС 15 370,47 лв., също
заплатена.
След завършването на работата и
съставянето на акт обр. 19 ищецът издал проформа фактура № ********** / 16.11.2012 год. за цялата
дължима сума по договора, като приспаднал от нея двете авансово платени суми.
Оставащата дължима от ответника сума по договора била в размер на 27203,80 лв.
без ДДС или 32 644,56 лв. с ДДС. Падежът на задължението за плащане настъпил в
деня на издаването на фактурата, поради което ответникът бил в забава, считано
от 16.11.2012 год. и дължал на ищеца и обезщетение за забавено плащане, като
същото се претендира в процеса за период от три години преди завеждането на
исковата молба.
Предвид изложеното, ищецът „Адлер – МК“
ООД моли съда да постанови решение, с
което осъди ответното дружество „Металстрой“ АД да му заплати сумата 32 644,56 лв., представляваща
неплатена част от възнаграждение по
договор за изработка от 13.06.2012 год. на 77 791,20 кг. детайли за
метална конструкция на обект Idwala Industrial holding, Souht Аfrika, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира се и сумата
9 954,47 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата от 32 644,56 лв. за периода от
06.03.2014 год. до 05.03.2017 год.
Ангажирани са доказателства. Претендират
се сторените по делото разноски.
Предявените осъдителни искове са с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД. Акцесорното искане за присъждане на обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва е с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Съдът намира същите за процесуално
допустими.
Ответникът „Металстрой“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК.
Признава се, че между страните е
сключен договор за изработка на метална конструкция от 13.06.2012 год., по
който ответното дружество е възложител, а ищецът – изпълнител, като металните
изделия следвало да бъдат изработени с материали на възложителя. Сочи се, че
договорът е сключен в писмена форма и се представя по делото. Признава се факта
на издаването от страна на ищеца на описаните две фактури от 13.06.2012 год. и
от 25.07.2012 год. и заплащането на посочените в тях авансови суми.
Признава се, че ответникът е доставил
на изпълнителя през месеците юни и юли 2012 год. множество материали,
индивидуализирани по вид и количество в обобщени месечни протоколи за
експедирана продукция, в които е посочен номера на автомобила, с който е
извършен транспорта, като са подписани от представител на ищеца.
Изложени са твърдения, че „Адлер – МК“
ООД е неизправна страна по договора. Още през първия месец от започването на
работата било установено, че ответното дружество не разполага с достатъчно на
брой и добре квалифицирани работници за качествено и срочно изпълнение на
възложената работа. С писмо № 598 / 29.06.2012 год. „Металстрой“ АД уведомило
изпълнителя за безпокойството си относно липсата на подготовка за извършването
на работата. След проведени многократни разговори между управителите на двете
дружества се оказало, че поръчката няма да бъде изпълнена. Това наложило част
от възложените работи да бъдат извършени от работници на „Металстрой“ АД, а
друга – възложени на трети лица, в т.ч. посоченото словашко дружество. Това
дало основание на ответника с писмо изх. № 764 / 21.09.2012 год., на основание
т. 1 от раздел „Прекратяване на договора“, да отправи изявление до изпълнителя,
че прекратява договора, поради пълното му неизпълнение. Писмото било връчено на
адресата на 02.10.2012 год.
Оспорва се твърдението, че
възложителят е приел възложената работа. Акцентира се върху обстоятелството, че
липсва двустранно подписан документ в тази насока, а всички представени с
исковата молба документи са неподписани от страните, в т.ч. протокол обр. 19. Описаната проформа
фактура от 16.11.2012 год. не била получавана в „Металстрой“ АД и не била
осчетоводена при него.
Счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, тъй като възложената работа не е извършена от
изпълнителя и не е приета от възложителя.
Едновременно с исковата молба е
подадена и насрещна искова молба от
„Металстрой“ АД против „Адлер – МК“ ООД. Предявените с нея обективно съединени
осъдителни искове са заявени с редовна искова молба и с разпореждане от
07.04.2017 год. са приети за съвместно разглеждане в настоящия процес.
Насрещните искове са основани на
същото правоотношение. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по чл. 2
от договора, „Металстрой“ АД е изпълнил задължението си да достави на „Адлер –
МК“ ООД необходимите основни материали за изработването на металните изделия, в
т.ч. метали, грунд, боя и дървен материал за опаковане. За доставените
материали били съставени подробно описаните в насрещната искова молба
експедиционни бележки в периода от 19.06.2012 год. до 23.07.2012 год., като
доставените материали през м. юни били общо 32 657 кг., а през м. юли –
38 670 кг. или общо 71 327 кг.
Ищецът счита, че средната пазарна цена на доставените от него материали е 1 лв.
за килограм. Поради това, общата стойност на предоставените на „Адлер – МК“ ООД
материали била 71 327 лв. без ДДС. И тук са изложени твърдения, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като след многократни
разговори се установило, че поръчката няма да бъде изпълнена. С описаното в
отговора изявление на възложителя от 21.09.2012 год., връчено на 02.10.2012
год., действието на договора било преустановено. Поради това, платените
авансово суми по фактурите от 13.06.2012 год. и от 25.07.2012 год., в общ
размер на 26 656 лв., се явявали дадени на отпаднало основание и подлежали на
връщане. На връщане подлежали и предадените с експедиционни бележки материали
на обща стойност 71 327 лв. Впоследствие твърденията по насрещния иск са
уточнени с молба-становище от 17.10.2017 год., като е заявено признание, че от общопредаденото на „Адлер – МК“ ООД 71327 кг. метали на
„Металстрой“ АД са върнати метали с общо тегло 34 223,30 кг.
Предвид изложеното са предявени насрещни искове, с които се настоява
„Адлер – МК“ ООД да бъде осъдено да заплати на „Металстрой“ АД следните суми,
като получени от изпълнителя на отпаднало основание:
Сумата
13 847,28 лв.
платен аванс по фактура № 1396 / 13.06.2012 год.;
Сумата
12 808,72 лв.
платен аванс по фактура № 1422 / 25.07.2012 год.;
Сумата
10 000 лв.,
частично от общодължимата сума от 71 327 лв.,
съставляваща стойността на доставени и получени от „Адлер – МК“ ООД метали.
Предявените насрещни искове са
процесуално допустими. Съдът квалифицира същите по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за връщане на даденото въз основа на
отпаднало основание, а последният иск - за връщане на равностойността на
предадените материали – и във вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
В двуседмичния срок от връчването на
отговора и на допълнителната искова молба, от страна на „Адлер – МК“ ООД е
постъпила молба, в която са инкорпорирани както допълнителната искова молба, така и отговора на насрещния иск. Срещу това обединяване на двете
изявления в един документ се възразява от „Металстрой“ АД с доводи за
нередовност, но съдът намира, че водещо е съдържанието на документа и при
положение, че в него се съдържат и двете процесуални действия – по представяне
на допълнителна искова молба по чл. 367, ал. 1 ГПК и по подаването на отговор
на насрещния иск, тези действия следва да бъдат зачетени като редовни.
Признава се твърдението на
„Металстрой“ АД, че представения от акционерното дружество писмен договор за
изработка на метална конструкция от 13.06.2012 год. е действителният договор,
сключен между страните и респ. се уточнява, че процесната
сделка е сключена в писмена форма.
„Адлер – МК“ ООД определя договора
като такъв за изработка на ишлеме. Съществено условие за изпълнението му е
поръчващият да е дал необходимото съдействие, като предостави пълна проектна
документация, спецификации, чертежи, както и самия материал, от който да се
изработят окончателните детайли. Изложено е твърдение, че при подписването на
договора възложителят е дал само най-общото ниво на изходната информация, а
поетапно, в процеса на изпълнение на договора, е предавал на изпълнителя
чертежи, спецификации и пр. проектна документация, както и самите материали. По
тази причина между страните изобщо не бил подписван график на доставките,
какъвто е предвиден в договора. Поради това липсвала и забава в изпълнението на
отделни етапи от договора като основание за възложителя да прибегне до
развалянето му. Наред с това се акцентира, че според т. 1 от раздел
„Прекратяване на договора“ страната, която прави изявление за развалянето му,
дължи 14-дневно предизвестие, каквото в случая не е отправяно. Оспорва се
връчването на писмото от 29.06.2012 год. на изпълнителя. Оспорва се твърдението
изпълнителят да има отношение към изработването на елементи по позиция 3021
/“коя е тази позиция е неизвестно“/. Излага се твърдение, че ищецът не е имал
отношение към този елемент – ответникът не му е предавал материал, чертежи и
пр., необходими за изпълнението му. Поради това се приема за неоснователно
твърдението в отговора, че неизправността на ищеца във връзка с позиция 3021 е
дала основание на „Металстрой“ АД да превъзложи
поръчката в тази й част на словашка фирма „Ставоков“.
Твърди се, че на всяко подадено от
„Металстрой“ АД количество материал съответства крайна продукция, предадена на
възложителя. Поради това исковете за връщане на даденото по договора – както на
авансово платените суми, така и на получените от „Адлер – МК“ ООД метали, се
считат за неоснователни.
Наред с това е развит довод, че дори
ответникът да е имал основание да прекрати договора, това не променило факта,
че са налице изпълнени и приети от възложителя работи и не е налице
неоснователно обогатяване за първоначалния ищец.
Твърди се, че възложителят не е
изпълнил своевременно задълженията си по раздел „начин на плащане“, според
който при подписването на договора се дължи аванс от 20%, а след започването на
работата – 30%. Забавата на възложителя освободила изпълнителя от последиците
от неговата забава и „Адлер – МК“ ООД не е имал право да прекрати договора.
Поддържа се твърдението, че
изпълнителят е предал на възложителя готова продукция от 77 791,20 кг.,
която по обем съответства на предадените количества заготовки, при уговорения
технологичен брак от 3-4%.
Поради изложените съображения се
настоява насрещните искове да бъдат отхвърлени.
В подадения отговор на допълнителната искова молба от страна на „Металстрой“ АД
се оспорват доводите и възраженията на „Адлер – МК“ ООД. Твърди се, че
неразделна част от договора е приложение, в което изрично е посочено, че на ищеца
са възложени позиции 1001, 1006 и 3021 /последната -впоследствие възложена на
словашкото дружество, поради неизпълнението й от страна на ищеца/, като е
определен и срокът за изпълнение. Поради това не отговаряло на истината
твърдението, че график на доставките не е съставян.
Акцентира се върху обстоятелството, че
„Адлер – МК“ ООД не оспорва факта на получаването на изявлението на
„Металстрой“ АД от 21.09.2012 год. за прекратяване на договора. Във връзка с
възражението, че според т. 1 от раздел „Прекратяване на договора“ страната
дължи 14-дневно предизвестие, „Металстрой“ АД се позовава на т. 3 от същия
раздел, според която предизвестие не е дължимо, а възложителят има право да
прекрати договора изцяло или частично, дори ако изпълнителят няма вина. Поради това,
за неоснователно се счита възражението, че възложителят не е разполагал с
правото да прекрати договора. С волеизявлението на „Металстрой“ АД от
21.09.2012 год. договорът бил прекратен.
Излага твърдение, че освен процесният договор, в същия период от време страните са
били обвързани и от друг договор за възлагане на поръчка от 10.08.2012 год. за
обект „метална конструкция в код 103-106“ за сграда на пещта на инсталация за
леене на олово на територията на „КЦМ“ АД и по-голямата част от документацията,
приложена от „Адлер – МК“ ООД към допълнителната искова молба се отнасяла до
този договор. Наред с това доказателствата, представени от изпълнителя, нямали
обвързваща сила, тъй като са неподписани.
Налице било противоречие между
обстоятелството, че „Металстрой“ АД е доставил на изпълнителя 71 тона материали
и твърдението на изпълнителя, че той е произвел от тях 77 791,20 кг.
готова продукция. Обръща се внимание върху това, че по силата на договора
готовата продукция задължително и безусловно следва да бъде изпълнена според
описаните стандарти и придружена с документи за качество, сертификати за
вложени заваръчни материали, декларации за съответствие, като според т. 3 от
раздел „документи за качество“ получаването на изрядни документи за качество в
срок е основна предпоставка за одобрение на фактурите на изпълнителя. А такива
документи не се представят нито с първоначалната, нито с допълнителната искова
молба, като не се и твърди да са съставяни.
Изложени са подробните възражения на
възложителя срещу представените с допълнителната искова молба писмени доказателства.
В допълнителния
отговор на насрещната искова молба „Адлер – МК“ ООД оспорва твърденията на
ответника, че представените от изпълнителя доказателства не касаят процесния
договор. Акцентира се върху обстоятелството, че представеното от възложителя
Приложение към договора не било подписано нито от ищеца, нито от ответника и
било непротивопоставимо на изпълнителя.
Окръжен
съд – Пловдив, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на твърденията на двете
страни с доклада по делото са приети за безспорни
по делото обстоятелствата, че: между страните е сключен в писмена форма
договор за изработка на метална конструкция от 13.06.2012 год.; че изпълнението
на договора е започнало от изпълнителя; че възложителят е доставил на
изпълнителя материалите за изпълнението на възложената работа; че от
изпълнителя са издадени описаните две фактури за авансови плащания и че сумите
по тях са реално получени от него. Спори се дали договорът е
прекратен/развален; дали работата е изпълнена от изпълнителя, дали е предадена
и приета от възложителя.
Представен
от ответника и приет по делото без оспорване от ищеца е сключения между
страните в писмена форма договор за изработка на метална конструкция. Същият е
подписан на 13.06.2012 год. между „Металстрой“ АД, представляван от *** К.Д., в
качеството на възложител и „Адлер – МК“ ООД, представляван от Г. Т., от друга
страна като изпълнител. Посочено е, че клиент по смисъла на договора е крайният
клиент на възложителя – FMW.
По
силата на договора възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да произведе
метална конструкция за обект Lime plant IDWALA South Africa.
В обхвата на договора са включени следните работи – производство на метална
конструкция, почистване на конструкцията, след извършените манипулации по
заваряване, пробиване, рязане и непосредствено преди нанасяне на АЗК, както и
частичен песъкоструй на места, на които повърхността
на конструкцията е нарушена; нанасяне на грунд и боя съгласно техническата
спецификация; контролна сглобка на конструкцията, пакетиране и товарене в
контейнери. Конкретизирано е, че в обхвата на договора не е включена доставката
на основни метали, грунда, боята, основния дървен материал за опаковане, тъй
като същите ще бъдат доставени от възложителя, който ще осигури и контейнерите
за товарене. Условията на доставката са франко завода
на изпълнителя.
Изпълнителят
изрично е поел задължение да изпълни видовете работи съгласно действащите
национални и европейски закони и стандарти, като приложими са най-новите версии
на следните стандарти: EN 1090-1, EN
1090-2, ISO 3834 /части от 1 до 5/.
Изпълнителят следва да предостави изработената конструкция със СЕ маркировка.
Предвидено е също, че изцяло завършени и подписани сертификати за качество в
оригинал трябва да бъдат изпратени на клиента за всяка експедиция, като изпълнителят
следва да представи и сертификати за вложените заваръчни материали, сертификати
на изделието, декларация за съответствие, сертификати на заварчици и заваръчни
процедури, дневник на заваръчните работи, дневник на антикорозионната защита,
снимки от пробната сглобка, протоколи от безразрушителен
контрол на заварките съгласно стандарт EN 1090-2.
В тази норма от договора е посочено, че получаването на изрядни документи за
качество от възложителя е основна предпоставка за одобрението на фактурите,
издадени от изпълнителя.
В
самостоятелни раздели са дефинирани както задълженията на възложителя, така и
на изпълнителя.
След
задълженията на възложителя са да
достави в производствената база на изпълнителя основните метали, необходими за
изработката на металната конструкция, като предаде същите чрез експедиционна
бележка, издадена от възложителя; да предостави необходимите чертежи и
спецификации. Като задължение за възложителя е предвидено и да контролира
постоянно хода на работата в производствената база на изпълнителя.
Сред
задълженията на изпълнителя са да
произведе качествено и в срок възложените му метални конструкции в съответствие
с предоставените му чертежи и съгласно изискванията на всички посочени
стандарти; при производството на конструкцията да не надвишава технологичен
отпадък от 3-4%; да осигури свободен достъп до производствената си база на
представителите на възложителя и клиента. В т. 10 като самостоятелно задължение
на изпълнителя е предвидено задължението да предостави всички необходими
документи по качеството.
За
срока на доставките договорът препраща към график, приложение към договора. Но
такъв двустранно подписан график не е представен по делото.
Цената
за производство на металната конструкция е определена на 354 евро на тон без
ДДС, като отчитането на теглото на елементите става на база действителните
килограми по чертежите. В договора липсва конкретизация какво е теглото на
възложената за произвеждане от изпълнителя метална конструкция, а оттам, липсва
основа, въз основа на която предварително да се съди за проектното
възнаграждение за възложената работа.
Условията
на плащане са договорени както следва: 20% аванс при подписването на договора и
получаването на проформа фактура; 30% 15 дни след
започването на работата; 40% до 30 дни след последната експедиция и при
получени и одобрени документи по качество; 10% гаранция, платима след
приключването на монтажа на обекта, но не по-късно от 6 месеца от последната
експедиция. Предвид липсата на данни за стойността на възложената работа, въз
основа на договора и писмените доказателства не може да се формира извод какъв
е размерът в абсолютна стойност на договорените аванси.
В
раздела за гаранционните срокове е предвидено, че възложителят има право на
безплатна замяна, безплатно отстраняване на появили се дефекти от изпълнителя
или да направи прихващане от цената и да извърши ремонта за сметка на
изпълнителя.
В
раздела за прекратяване на договора са предвидени две хипотези на прекратяване.
Първата хипотеза е по т. 1 от раздела. Тя обхваща случаите на неизпълнение или
лошо изпълнение – в тази хипотеза възложителят има право да прекрати договора с
едностранно 14-дневно предизвестие; според т. 2 в този случай се заплаща
извършената до момента работа, която е приета от възложителя, като възложителят
си запазва правото да предяви претенции за щети. Във втората хипотеза на
прекратяване /изцяло или частично/ възложителят има право да прекрати договора
и при липса на вина у изпълнителя, като в този случай възложителят следва да
заплати договорената цена за вече извършените доставки и произведената до
прекратяването продукция.
В
деня на сключването на договора ищецът е издал фактура № 1396 за дължимия от
„Металстрой“ АД аванс в размер на 13 847,28 лв. без ДДС, а с ДДС – 16 616,74
лв. На 25.07.2012 год. е издадена фактура № 1422 за втора авансова вноска по
договора от 13.06.2012 год. в размер на 12 808,72 лв. без ДДС, а с ДДС –
15 370,47 лв. Не се спори между страните, че сумите и по двете фактури за
авансови вноски са платени от „Металстрой“ АД. Това обстоятелство допълнително
се потвърждава от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, в
констативната част на която е посочено, че сумата по първата фактура е платена
по банков път на 16.06.2012 год., а по втората – в деня на издаването ѝ,
на 25.07.2012 год.
Сред
безспорните между страните факти и обстоятелства са че възложителят е доставил на изпълнителя материалите за изпълнението на възложената работа и че изпълнението на договора е започнало
от изпълнителя.
С проекта за доклад на ищеца бяха дадени указания да уточни твърдението си
колко килограма метали, необходими за изработката на конструкцията, са му били
предадени от „Металстрой“ АД. Конкретизация на твърдението не е направено от
ищеца; единствено ответникът е заявил фактическо твърдение в тази насока - за
предадени на ищеца общо 71 327 кг. метали.
В договора не се съдържа клауза, уреждаща количеството метали, които
възложителят следва да предаде на изпълнителя за изработката на конструкцията.
За установяване на количествата предадени от „Металстрой“ АД на „Адлер – МК“
АД метали са представени и приети експедиционни бележки, съставени в периода от
19.06.2012 год. до 23.07.2012 год. Същите са предмет на изследване и обобщаване
от допуснатата техническа експертиза, поради което не следва да бъдат коментирани
отделно от нея. От заключението по т. 2.5 на вещото лице инж. К. се установява,
че според приетите по делото 5 броя експедиционни бележки от м. 06.2012 год. и
7 броя бележки от м. 07.2012 год. общото количество предадени от възложителя на
изпълнителя метали за изработката на конструкцията е 71 121,01 кг. При
определянето на това тегло вещото лице е отбелязало, че по две от позициите по
ЕБ № 207/18.07.2012 год. не е дадено общото тегло на материалите, описани под №
3 и № 4, но за преодоляването на тази непълнота от него са направени изчисления
въз основа на теглото на кв.м. на съответните профили и е формиран посочения
извод за предадени от „Металстрой“ АД на „Адлер – МК“ ООД метали -
71 121,01 кг. Така, твърдението на възложителя за количествата предадени
метали почти изцяло се подкрепя от събраните доказателства, с разлика от 205,99
кг. по-малко.
Спорен
между страните е въпросът за обхвата на договора - изработването на конструкция
по кои позиции е възложено на ищеца. Тези позиции не са упоменати в писмения
договор.
С
отговора на допълнителната искова молба ответникът е изложил твърдение и в тази
връзка е представил приложение към договора, според което обект на възлагане са
конструкциите по позиции 1001, 1006 и 3021. В приложението се съдържат данни за
килограмите и цената на всяка позиция, както и срока за експедиране на готовата
продукция. Така, конструкцията по позиция 1001 е 34 000 кг., на стойност
12036 евро; по позиция 1006 – 33 000 кг., на стойност 11 682 евро; позиция
3021 се състои от две подпозиции – tower –
4872 кг. и truss bridge 5125 кг., с общо
тегло 10 000 кг. и стойност 3 540 евро. Така, общото тегло на
конструкциите по трите позиции е 77 000 кг. В последната колонка от
таблицата, е посочено, че готовата продукция следва да бъде експедирана,
съответно в рамките на 33-та, 35-та или 34-та седмица /попадащи в периода от
12.08.2012 год. до 01.09.2012 год./. В приложението липсва упоменаване на
спорната между страните позиция 3039, която ищецът твърди, че му е възложена, а
ответникът отрича това твърдение.
Следва
да се приеме за напълно обосновано възражението на ищеца, че представеното от
ответника приложение към договора не е подписано от страните по делото, поради
което не може да се възприеме като неразделна част от договора между тях и
върху него не могат да се градят валидно изводи за действителния обхват на
възложените работи – позиции, количество и срок за изпълнение.
Във
връзка с възложените на ищеца работи, не се спори между страните, че на ищеца
са възложени позиции 1001 и 1006.
Във
връзка с позиция 3021 ищецът в допълнителната искова молба отрича да е имал
каквото и да е отношение към нея, но впоследствие застъпва позиция, че му е
била не само възложена, но е предал и готова продукция по нея. Становището на
ответника в тази насока е последователно – тази позиция първоначално е
възложена на ищеца, но впоследствие превъзложена на
чуждестранно дружество „Ставоков“, което е престирало изпълнение. В тази връзка от ответната страна е
представено потвърждение за поръчка от 14.09.2012 год., с описание на предмета
на доставката – позиция 3021 Кула, включваща стоманена конструкция – 9 372,80
кг., стълбища – 379,20 кг. и парапети 768,80 кг., всички елементи на обща
стойност 20 331,09 евро и срок за доставка – 22.10.2012 год. В обхвата на
поръчката са включени пробна сглобка на кулата, боядисване и доставка франко завода на подизпълнителя. На 12.11.2012 год. „Ставоков“ със седалище Тренчин
/Словакия/ е издал на името на възложителя „Металстрой“ АД фактура за
стойността на услугата по договора от 14.09.2012 год. досежно кула позиция 3021
за сумата 20 331,09 евро с ДДС. Посочено във фактурата е, че датата на
доставката е била 06.11.2012 год., което се потвърждава от опаковъчния лист и
международната ЧМР товарителница.
На
29.06.2012 год. „Металстрой“ АД са отправили писмо до „Адлер – МК“ ООД, в което
се изразява безпокойство от видяното при посещение при изпълнителя на
26.06.2012 год. Според възложителя изпълнителят нямал никаква подготовка за
работа по поръчката, като е изразена надежда, при следващо посещение да се
установи напредък в работата. Изразено е и очакване изпълнителят да изпрати на
възложителя линеен график за всяка позиция поотделно, като за всяка позиция
поотделно да се има предвид крайния срок.
Липсват
доказателства това писмо да е достигнало до адресата, а получаването му се
оспорва от ищеца. Видно от датите на експедиционните бележки за предадени
материали за изработката на конструкцията, предаването на материалите е
продължило и след датата на отправяне на посоченото писмо.
На
16.11.2012 год., десет дни след приключването на процеса по предаване на вещи
от изпълнителя на възложителя /сичато от датата на
последната експедиционна бележка – 06.11.2012 год./, ищецът е издал проформа фактура № **********/16.11.2012 год. за сумата 53
859,80 лв. без ДДС, от която са приспаднати авансите по предходните две фактури
– 26 625 лв. и като сума за плащане с ДДС е посочена сумата 32 644,56
лв. Според заключението по ССЕ тази фактура е осчетоводена при ищеца задбалансово като предоставени условни пасиви от
потенциални приходи от извършени СМР по партида 1 „Металстрой“ АД. Фактурата не
е осчетоводена при ответника, като във връзка с възраженията на последния, не
се установи тя да му е била предавана, връчвана, респ. изпращана. Не се спори,
че по фактурата липсва плащане.
На
21.09.2012 год. „Металстрой“ АД е отправил до изпълнителя по процесния договор
писмо, в което, с оглед „натрупаната до този момент голяма забава на изпълнение
на поетите от вас ангажименти и с оглед продължаващото бездействие“, е заявено,
че се прекратява договора съгласно част „Прекратяване на договора“, т. 1 и е
поискано в най-кратки срокове да бъдат върнати всички доставени от възложителя
материали, независимо от степента им на заготвеност.
Формулирано е и искане за връщане на платените до този момент аванси. Писмото е
изпратено чрез куриер и е достигнало до адресата на 02.10.2012 год., връчено
срещу подпис.
За
предадените от „Адлер – МК“ ООД на „Металстрой“ АД вещи са съставени
представените от ищеца с допълнителната искова молба експедиционни бележки. Същите са двустранно подписани от
представители на двете страни и истинността на подписите и представителната
власт на лицата, действали от името на изпълнителя и на възложителя в крайна
сметка не се оспорва по делото. Първоначално заявеното от ответника оспорване
на истинността на подписите, положени от името на „Металстрой“ АД в две
експедиционни бележки от 06.11.2012 год. е оттеглено, а откритото производство
по реда на чл. 193 ГПК е прекратено с определение от 08.02.2018 год. Ето защо,
експедиционните бележки съставляват доказателство са предаването от страна на
изпълнителя на представител на възложителя на описаните в бележките вещи.
Спорът
между страните се концентрира около това дали експедиционните бележки,
съставени в периода от м. септември 2012 год. до 06.11.2012 год. установяват
предаването от изпълнителя на готова продукция, каквато е тезата на ищеца или
връщането на необработени метали, респ. незавършена продукция, каквато е тезата
на ответната страна.
С
исковата молба е представена така наречената подробна ведомост, съставена от
ищеца, предназначена да обобщи информацията за предадени вещи от изпълнителя на
възложителя по експедиционните бележки и поредност на
съответната експедиция. Според тази ведомост предадените от изпълнителя
количества готова продукция са 77 791,20 кг. Ведомостта е подписана от инж. П.А., представител на изпълнителя и
не носи подпис, положен от името на възложителя.
Представен
е и протокол обр. 19 за установяване завършването на
натурални видове СМР по договора за изработка на метална конструкция, съдържащ
данни да предадено количество от 77 791,20 кг. на стойност 27 538,08 евро
без ДДС, респ. с ДДС 33 045,70 евро. Протокол обр.
19 не е подписан от представителя на възложителя, той не е подписан и от самия
изпълнител.
Поради
липсата на подписи от представител на възложителя в двата описани частни
свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за съставителя им факти, същите не могат
да бъдат противопоставени на насрещната страна и да служат за доказателство за
действително изпълнената и предадена на възложителя продукция.
За
установяване изпълнението на възложената работа по делото са събрани гласни доказателства. Същите са
допустимо доказателствено средство, тъй като забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК е приложима само досежно погасяването на установени с писмен акт парични
задължения. Същевременно при преценката им следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, недопускаща опровергаването на
съдържанието на изходящ от страната частен документ посредством свидетели.
Свидетели
на ищеца са инж. В. К., който към 2012 год. е работил за ищеца като главен
инженер, а понастоящем работи за свързано с ищеца дружество и св. И. И.-И., която към 2012 год. и към момента работи за ищеца като
склададжия.
Св.
К. помни ясно договорните правоотношения с „Металстрой“ АД във връзка с обект в
Южна Африка; на „Адлер – МК“ ООД била възложена изработката само на част от
конструкцията /по-голямата част от нея се изработвала от самия „Металстрой“ АД/.
Възложените на изпълнителя елементи били по четири позиции – 1001, 1006, 3021
/състояща се от пет пространствени елемента/ и 3039. Възложителят предоставил
необходимите за изпълнението на поръчката метали и възли от конструкцията,
както и подробните чертежи за всеки елемент, изпратени в електронен вариант.
След изрязването на детайлите се пристъпвало към заваряване, извършване на
пробна сглобка с болтове, разглобяване, почистване преди грундиране и боядисване,
подреждане на елементите на дървен палет, доставен от „Металстрой“ АД и
закрепване към него, товарене на палета на камион на възложителя. Представители
на възложителя редовно идвали да проверяват заварките още при изработването им;
при необходимост по тяхна препоръка били ремонтирани някои от заварките. Осъществявал
се контрол и във фазата на грундиране и боядисване с използването на специални
уреди, показващи дебелината на слоя. Подреждането на готовите елементи ставало
в присъствието на представител на „Металстрой“ АД, палетите се натоварвали на
камион и за предаването се съставяли експедиционни бележки от И. И., в които
готовите елементи се описвали според чертежите и спецификациите, посочвали се
бройките и килограмите на детайлите, налице била информация за сглобените и
заварени като едно цяло детайли. Винаги
се правело засичане и изравняване на бройките, тъй като всяко нещо, което е
натоварено, се засичало при експедицията. Представител на „Металстрой“ АД
подписвал бележките преди изработеното да напусне завода. По принцип издавали
декларация за съответствие и сертификат за качество на това, което са
произвеждали, но в случая свидетелят не е присъствал на предаването им на
възложителя и впоследствие не е открил съхранени копия на хартиен носител на
такива документи. Към 2012 год. все още във фирмата нямали практика при
предаването на сертификатите за качество да се съставя приемо-предавателен
протокол.
Свидетелят К. знае, че е имало случаи, в които
са предавали недовършени детайли, които само са нарязвали и връщали на
възложителя без да са готови изделията, той да си ги боядиса. Това според
свидетеля били случаи, в които ищецът работил по една част от възела, а ответникът
по друга част. На „Металстрой“ АД върнали остатъци от материала, който не е бил
използват при изработването на детайлите.
Свидетелят
И. И.-И. като *** отговаря за всички стоки и
материали, които влизат и излизат от фирмата. Тя извършвала експедирането на
готовата продукция и е участвала в предаването на метали и продукция, изработени и доставени по
възлагане на „Металстрой“ АД през 2012 год. за обекта в Южна Африка. Получените
за изготвянето на поръчката метали били приети от нея и друг *** във фирмата.
Знае, че по време на технологичните операции са идвали за контрол представители
на ответника. При самата експедиция също винаги имало представител на
възложителя, който подписвал съставените експедиционни бележки. Такива
представители са били изпълнителният директор на „Металстрой“
АД Д. и *** му. При изготвянето на експедиционните бележки свидетелката е
ползвала описанието на изработените детайли, отразено във ведомост, изготвена в
цеха. А преди подписването, този представител оглеждал изработеното, натовареното
и ако имал възражения, имал възможността да напише забележки. Декларации и
сертификати за качество по принцип се издавали от служител в офиса, който се
занимавал конкретно с това. Свидетелката не е предавала на възложителя подобни
документи, тъй като това не влизало в кръга на функциите ѝ.
Свидетели
на ответната страна са В. К., който към момента на сключването на договора и до
края на м. 09.2012 год. е работел за ищеца по трудов договор като *** и Ц. Д.,
която от м. 01.2012 год. изпълнява длъжността *** в „Металстрой“
АД и е *** на ***.
В
кръга на задълженията на св. К. е било да обезпечава заваръчното производство –
да осигури и изпълни необходимите заваръчни процедури, да осигури необходимата
квалификация на заварчиците. По това време В. К. бил ***, не помни кой е бил
главния инженер. Знае за процесния договор и е имал пряко отношение към
изпълнението му, в частта, касаеща заваряването.
Изпълнението започнало около м. юни 2012 год., а в момента, в който напуснал
работа при ищеца изпълнението на поръчката било почти към края си. От страна на
възложителя идвали често на проверка изпълнителния му директор, Ц. Д. и още
един служител, както и двама представители на австрийската фирма – възложител
на „Металстрой“ АД. Според свидетеля възложените позиции по проекта за Южна
Африка били две – 1001 и 1006. Заявява, че не му е известна позиция 3039, като
помни, че поръчката първоначално е включвала и позиция 3021, но впоследствие
възложителят си я взел и я дал на друг изпълнител-чужденец. Заваръчният процес
бил напълно обезпечен, работодателят му разполагал пет-шест сертифицирани
заварчици, но поради големия обем работа, който работодателят имал по това
време, се забавило изпълнението на възложените работи и това се отразило
неблагоприятно върху качеството. Свидетелят проверявал заварките, маркирал
грешните, които впоследствие се ремонтирали. Дефекти в заварките констатирали и
австрийските представители. След
ремонтирането на заварките „се стигна до по-добро качество“ за някои от
тях. Представители на възложителя идвали регулярно да вземат определени
детайли, които били одобрени от него, но като цяло предаване на металната
конструкция под формата, която била уговорена в договора, придружена със
съответните сертификати и документи, не било осъществено и заданието не било
завършено. Външна фирма следвало да издаде сертификат за визуален контрол, тъй
като такъв се изисквал по стандарт 1090, а свидетелят няма информация дали е
викана такава.
Определя
предаването на продукцията не като поетапно, а като хаотично – „Металстрой“ АД
си вземали определени детайли. Квалифицира поръчката на „Металстрой“ АД по-скоро
за непредадена, тъй като някои от единиците не били изпълнени. След
завършването на завърчния процес, за по-нататъшните
дейности, в т.ч. товаро-разтоваръчната дейност и
износните операции на конструкцията К. не може да даде информация, тъй като не
е участвал в тях, не са му известни подписаните документи между възложител и
изпълнител за предаване на детайли.
Свидетелят
Ц. Д. е в течение със сключването и изпълнението на договора с „Адлер – МК“ ООД
досежно обекта в Южна Африка, по който възложените на изпълнителя позиции са
били 1001, 1006 и 3021. Първоначално изпратили на изпълнителя чертежите със
спецификациите, а впоследствие му предали материалите, с които да работят.
Имало изготвен график към договора, отразен в приложение, в който били посочени
седмиците, в които съответните позиции следва да бъдат завършени. Позициите по обекта
в Южна Африка били много, голяма част от тях се изработвали от самите
„Металстрой“ АД и не помни позиция 3039 да е възлагана на ищеца. Както сама,
така и с колеги, в т.ч. представители на австрийските възложители, често е
посещавала производствената база на ищеца. Още в началото качеството и
темповете на работата не били задоволителни. Провеждали се неколкократно
разговори между ръководствата на двете дружества и те се обединили около това,
че позиция 3021 /включваща кула и мост – 10 тона/ „Адлер – МК“ ООД няма да
успее да изработи в срок, поради което „Металстрой“ АД превъзложил
изпълнението на работите по тази позиция /цялата/ на „Ставоков“.
Според св. Д. по позиции 1001 и 1006 имало разкроени детайли, които се
договорили възложителят да вземе в своята база за производство или довършване,
тъй като трябвало да се догонват изтекли срокове. Доста от материалите били
разкроени, имало заварени и боядисани, имало и асамблирани
и боядисани, но според свидетеля изпълнителят не успял да довърши нищо; готова
продукция, която да отговаря на изискванията на проекта и стандартите нямало,
възложителят не е получавал декларация за съответствие, декларация за
експлоатационни показатели и пр., които се изискват според приложимите
стандарти. Признава, че Д. е участвала в подписването на експедиционните
бележки от „Адлер – МК“ АД към „Металстрой“ АД, тъй като иначе нямало как да си
приберат обратно материалите за доработка в своята база. След разговор с *** Д.
била посъветвана да не оспорва записаното в експедиционните бележки, а да ги
подписва, с цел изпълнение на поръчката в базата на „Металстрой“ АД. Д.
подписвала бележките без да гледа какво пише в тях, притисната от сроковете за
изпълнение. В крайна сметка изпълнили проекта, възложен от австрийската фирма,
но им били наложени санкции за допусната забава. При предявяване на
експедиционна бележка разяснява съдържанието ѝ, като заявява, че
описанието в колона 2 е на елементи, а не на материали. Заявява, че подписът,
положен в част от експедиционните бележки е положен от нея, в тях е отразено,
че са изпълнени множество позиции, което не означавало, че те са изпълнени
съгласно изискванията. Не ѝ е направило впечатление, че са описвани
елементи по позиция 3039. След връщането на металите в базата на „Металстрой“
АД, работници на възложителя правили смяна на планки с грешни отвори, ремонт на
заварки. Самият „Металстрой“ АД издал сертификати за качество на заварките,
защото всичко се преработило при тях съгласно изискванията, а без тези
сертификати готовата продукция не можело да бъде предадена на австрийския
възложител на проекта.
Събраните
по делото писмени доказателства, както и чертежи, спецификации и техническа
документация във връзка с възложената поръчка са обект на изследване от две
технически експертизи. Първоначалната експертиза, изготвена от в.л. С. е
работила по техническа документация, предоставена ѝ от ищеца;
заключението е оспорено от ответната страна, в т.ч. с довод, че са ползвани
доказателства, които не са приети по делото; допуснато е изготвянето на
повторна експертиза, която да изследва представената от страните по делото
техническа документация. Второто заключение не се е оспорва от страните, поради
което съдът приема, че следва да обсъжда и гради изводи единствено върху повторното
заключение, изготвено от в.л. К. /изключая
допълнението на в.л. С. досежно средната пазарна стойност на металите,
оспорването на което бе оттеглено в последното по делото с.з./.
Вещото
лице К. е изследвало данните по двустранно подписаните експедиционни бележки.
Направено е разграничение между тези от експедиционните бележки, които имат
отношение към процесния договор и доказателствата,
които нямат такава връзка, доколкото с тях или се предава дървен материал, или
елементи по позиции, които касаят друг договор /установи се бе безспорен начин
наличието на договор, действал през 2012 год. между същите страни, но за друг
обект – „КЦМ“ АД/. Вещото лице не е подложило на анализ голяма част от
писмените доказателства, представени от ищеца с допълнителната искова молба,
представляващи искане за отпускане на
материали от склад /314 бр./, доколкото същите съставляват документация на
ищеца за вътрешното движение на материални ценности между складове и цехове,
която няма значение за разрешаването на спора.
Инж.
К., като е приел за установено, че предметът на договора е ясно очертан в
приложение на стр. 400 /без да е коментирал правния по характера си въпрос, че
това приложение е неподписано/, и в това приложение са посочени позиции 1001,
1006 и 3021, е счел, че количеството в килограми на предадена на ответника
„Металстрой“ АД крайна продукция съставлява 66 121,18 кг., като подробното
описание по позиции е дадено в таблица № 3. Съответно количествата предадени
метали по позиция 3039, която не фигурира в неподписаното приложение към
договора, е 10 838,10 кг.
В
таблица № 3 като общо количество предадени на „Металстрой“ АД метални елементи
са включени конкретните данни за количествата предадени метали по позиции,
както следва:
По
позиция 1001 – общо 28 062,30 кг. по пет експедиционни бележки: ЕБ №
807/06.09.2012 год.; ЕБ № 822/11.09.2012 год.; ЕБ № 824/11.09.2012 год.;
ЕБ № 847/22.09.2012 год. и ЕБ №
848/22.09.2012 год.
По
позиция 1006 – общо 25 088,90 кг. по три експедиционни бележки – ЕБ № 948/25.10.2012
год., ЕБ № 985/ 06.11.2012 год. /склад № 1/ и ЕБ № 985 / 06.11.2012 год.
/централен склад/;
По
позиция 3021 - 5 134,90 кг. по ЕБ № 867/01.10.2012 год.;
По
позиция 3039 - 10 838,10 кг. по ЕБ №
914/12.10.2012 год.;
Налице
са експедиционни бележки, които не са свързани с определена позиция /една от
четирите изброени/ и те са както следва: ЕБ № 948/25.10.2012 год. /склад №1/ -
1 437,20 лв.; ЕБ № 904/18.10.2012 год. – 2 298,48 кг.; ЕБ 934/18.10.2012 год. –
2 456 кг. и № 834/14.09.2012 год. – 1 643,40 кг; или общо по бележките, които
вещото лице не свързва с конкретна позиция по договора – 7 835,08 кг. Следва да
се отчете, че обосновано вещото лице е свързало посочените четири ЕБ с
процесния договор, тъй като е посочено в тях, че касаят поръчка № 12076 с
възложител „Металстрой“ АД, каквото е обозначението на поръчката в другите
експедиционни бележки, в които ясно са посочени позициите като 1001 и 1006.
В
обобщение на таблица № 3 количествата предадени метали от „Адлер – МК“ ООД на
„Металстрой“ АД са с общо тегло 76 959,28 кг.
В изпълнение на поставената му задача вещото лице е
изчислило и килограмите предадени от „Адлер – МК“ ООД метали в период след
изтичането на 14 дни от връчването на изявлението на възложителя за
прекратяването на договора, т.е. след 17.10.2012 год., които изчисления обаче
съдът намира за лишени от практическа стойност.
При
отговора на въпрос № 5 е направен анализ на приетите по делото приложими
стандарти. Според вещото лице производството на метални конструкции следва да
се извършва от квалифицирани производители, в съответствие с нормативните
изисквания, отговарящи на минималните изисквания за техническа база, персонал и
процедури, които се спазват. Производителите на метални конструкции трябва да
притежават валиден сертификат за съответствие на производствения контрол, който
се издава от нотифициран
пред ЕК орган; всички компоненти на металната конструкция трябва да бъдат
придружени от декларация за експлоатационни показатели. Документацията аз
качество по приетите стандарти включва: декларация за съответствие,декларация
за експлоатационни показатели, протокол за входящ контрол, заваръчен план,
включващ спецификация на заваръчната процедура, мерки, които трябва да се
вземат, за да се избегнат деформации по време и след заваряването;
последователност на заваряването, изисквания за междинни проверки; и пр.;
контролна карта на заваръчните работи; спецификация на заваръчната процедура;
квалификация на завърчната процедура; сертификат за
акредитация на лабораторията, извършила контрола на заваръчните съединения;
удостоверение за персонала, извършващ безразрушителен
контрол; протокол от визуален контрол; протокол за безразрушителен
контрол; декларация на заврачик; измервателен
протокол; дневник на антикорозионна защита.
Според
вещото лице предвид обстоятелството, че предаваната продукция не е била
придружена с описаните в договора документи в раздел „Документи за качество“ –
сертификати
за вложените заваръчни материали,
декларации за съответствие, заваръчни процедури, дневници за заваръчни
работи и антикорозионна защита, документи и протоколи от безразрушителен
контрол на заварките, които се изискват според
стандарти EN1090-1, ЕN 1090-2, ISO 3834,
експертизата не може да потвърди дали с процесните експедиционни бележки е предадена
готова продукция /готова изцяло завършена стоманена конструкция/.
Въз
основа на така събраните доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Според
чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. Договорът за поръчка е неформален договор. За неговата
валидност законът не предвижда специална писмена форма за валидност. Писмената
форма е единствено форма за доказване. Изпълнителят е длъжен да изпълни
работата, така че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение /чл. 261 ЗЗД/. Поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако не направи
възражения се смята, че работата е приета. Нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД
предвижда задължение за поръчващия да заплати възнаграждение.
В светлината на така очертаната
нормативна уредба, съдът приема за несъмнено установено, че между страните са
били учредени през м. 06.2012 год. валидни договорни правоотношения, по силата
на които възложителят „Металстрой“ АД е възложил на „Адлер – МК“ ООД да
изработи части от метална конструкция, съставляваща мост, подлежащ на монтаж в
Южна Африка. Конкретните части от металната конструкция е следвало да бъдат
определени в приложение към писмения договор, а такова приложение не е
подписано. Представеното от ответника писмено приложение /л. 400/ не е
подписано от страните и не съставлява доказателство за волята им какъв да бъде
обема на възложените работи. Но договорът за изработка е неформален и
установяването на неговото съдържание е допустимо да бъде сторено с различни от
писмените доказателства. Безспорно установено е възлагането на конструкцията по
позиции 1001 и 1006. Съдът приема за установено въз основа на съвместната
преценка на гласните доказателства и изричното изявление на ищеца в
допълнителната искова молба, че предмет на първоначално възлагане е била и
позиция 3021, но в течение на изпълнението на договора възлагането ѝ е
било оттеглено и изпълнението на работите по тази позиция са възложени на трето
лице, като са ангажирани доказателства, че това трето лице е изпълнило
възложените му работи. А въз основа на показанията на главния инженер на ищеца
инж. К. и съдържанието на неоспорената ЕБ № 914 / 12.10.2012 год., приема, че в
предмета на възложените за изработване конструкции са и тези по позиция 3039.
Показанията на св. Д., опровергаващи подобно възлагане, не се кредитират
предвид липсата на категоричност в отричането на възлагането на позицията /тя
заявява, че не помни да е възлагана/, заинтересоваността ѝ от изхода на
делото, а показанията на св. К. не се основават на наблюдения през целия процесен период, предвид прекратяването на трудовото му
правоотношение преди съставянето на посочения документ – 12.10.2012 год.
Съдът приема, че въз основа на събраните
по делото доказателства не се установиха договорените между страните срокове за
изпълнение. Приложението на л. 400, съдържащо данни в тази насока, не е
подписано от страните и не съставлява годно доказателство. Свидетелите на
ответната страна сочат на допуснато съществено забавяне в сроковете, но при
липса на установени по делото конкретни срокове за изпълнение, в т.ч. и въз
основа на гласните доказателства, не би могло да се говори и за забава в престирането на резултата.
Възраженията на ищцовата страна, че
ответникът е бил неизправна страна по договора, тъй като е допуснал забава в
плащането на договорените аванси, не се възприемат за обосновани. В договора не
е постигнато съгласие за цялата стойност на възложената поръчка, поради което
авансовите плащания в размер съответно на 20% и на 30% са неопределима
към момента на възлагането на работата величина. Според чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД ако възнаграждението е
уговорено по единични цени, размерът му се установява едва при приемането на
работата. Въпросното приложение към договора, което следва да определи проектното
тегло по всяка позиция, въз основа на което да се изчисли и цената за
изработката на конструкцията, не е подписано. Поради това липсва обективна база
за определянето на размера на дължимите от възложителя авансови плащания.
Първото авансово плащане е в размер на 13 847,28 лв. без ДДС и датира от 16.06.2012
год. То е по фактура от 13.06.2012 год., за която няма доказателства кога е
получена от възложителя, а срокът за плащането на първия аванс в договора е
обвързан не с издаването, а с получаването на фактурата. Второто авансово
плащане датира от 25.07.2012 год. Срокът за извършването му е 15 дни след
започването на работата. Преки доказателства за момента на започването на
работата не са налице. Първата доставка на метали, необходими за работата по
поръчката, датира от 19.06.2012 год., но това не означава, че изпълнителят е
започнал работа по поръчката незабавно. Втората авансова фактура е издадена от
ищеца на 25.07.2012 год. и плащането от възложителя е сторено в рамките на
същия ден, поради което за забавено плащане не може да се говори.
Извод, че плащанията, авансово получени
от ищеца, не кореспондират на уговорените размери, не може да се направи,
предвид липсата на съгласие за размера на окончателното възнаграждение, макар и
приблизително. Доводите, развити от ищеца в по п. II.1. от писмената защита, при обосновката,
че частичните плащания на възложителя не са отговаряли по размер на
договореното, основаващи се на паралел с възнаграждението, заплатено от
„Металстрой“ АД на „Ставоков“ от 20 331,09 евро само
за позиция 3021, се възприемат от съда за неоснователни. Следва да се има
предвид, че договорената с ищеца цена е определена при доставени на изпълнителя
материали, в т.ч. метали, бои, грунд, а договорът с чуждестранното дружество не
дава каквото и да е основание да се приеме, че тази поръчка също е била „на
ишлеме“. Т.е. в договорената и заплатена на „Ставоков“
цена са включени и осигурените от изпълнителя материали, които логично
завишават цената на изпълненото. Поради това не може да се прави какъвто и да е
паралел между платеното на чуждестранното дружество и размера на дължимото
възнаграждение на ищеца, а оттам да се обосновава извод, че платеното на ищеца
не е отговаряло на договореното и възложителят е бил в забава.
Поради изложеното не се установява противоправно поведение на възложителя и забава в
изпълнение на негови задължения, което да е освободило изпълнителя от негова
отговорност за неточно неизпълнение.
Несъмнено установено въз основа на
съвкупния анализ на доказателствата по делото, е, че изпълнителят е започнал
изпълнение на възложените работи, извършил е множество дейности, включени в
предмета на възложената поръчка – рязане, пробиване, заваряване, пробни
сглобки, грундиране, боядисване, натоварване и експедиране. За изпълнение на
фактическите действия по изпълнението сочат както неоспорените експедиционни
бележки, носещи подписи на представители на възложителя, така и гласните
доказателства, събрани по инициатива и на двете страни.
При извода досежно основния спорен по
делото въпрос дали е налице изпълнение на възложената работа и приемане от
страна на възложителя, съдът има предвид следното.
Според трайно установената практика на
ВКС релевантно за приемането по чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за такова
одобрение. Самото разместване на
фактическата власт върху работата, без съпровождащото го изрично или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора,
не съставлява приемане на работата по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е решение № 9 / 05.06.2017 год. на
ВКС по т.д. № 2690 / 2015 год. на ТК, второ т.о.; решение № 181 / 10.02.2016
год. по т.д. № 2079 / 2014 год. на ВКС, първо т.о.; решение № 213 / 13.07.2011
год. по т.д. № 1056 / 2009 год. второ т.о.
Спецификата на възложената работа
произтича от предназначението й. Предмет на изработка е метална конструкция /мост,
по който по дефиниция преминават превозни средства и хора/, към която са налице
изключително високи технически изисквания за качество, гаранитиращи
живота и здравето на неограничен брой ползватели. Възложителят в конкретните
правоотношения от своя страна е изпълнител на поръчка, възложена му от чуждeстранно европейско дружество FMW, а конструкцията е предназначена за
монтаж в друг континент. „Металстрой“ АД като превъзложител
на възложена нему работа, следва да получи такова изпълнение от „Адлер – МК“
ООД, което да може да бъде от своя страна годно да бъде предадено и прието от
австрийския възложител, като отговарящо на завишените му изисквания за качество.
Ето защо, съдът приема за неслучайно, че
след описанието на физическите дейности, включени в обхвата на договора, като
производство на конструкция, почистване, нанасяне на грунд, нанасяне на боя и
пр., отделен раздел от писменото споразумение е посветен на приложимите
стандарти, като е посочено изрично, че изпълнителят следва да изпълни видовете
работа, съгласно описаните стандарти, да представи конструкцията със СЕ
маркировка. Последната,
според общодостъпната информация,
е абревиатура от френски -
Conformité Européenne
(букв. европейско съответствие) и представлява
знак за съответствие, който се поставя върху определени продукти, предназначени
за европейския пазар, с който се декларира, че отговаря на европейските
изисквания за безопасност, опазване на здравето и на околната среда. Друг,
самостоятелен раздел от договора е предназначен, за да опише документите за
качество, които изпълнителят следва да издаде. Посочено е, че за изцяло
завършени и подписани сертификати за качество следва да бъдат изпратени за
всяка експедиция. Получаването на изрядни документи за качество е въздигнато в
договора в „основна предпоставка“ за одобрение на фактурите на изпълнителя,
т.е. за възникване на насрещното задължение на възложителя за плащане. В
раздела за задълженията на изпълнителя наред със задължението за фактическо
изпълнение на възложените работи по производство на конструкцията, като равно
по значимост, макар и посочено в последна т. 10, е задължението да представи
всички необходими документи за качество.
Тълкувайки волята на страните, отразена
в договора, с оглед цялостното му съдържание и целта му, в съответствие с чл.
20а ЗЗД, съдът приема, че цялостното изпълнение на поръчката включва не само
техническите действия по изготвяне на конструкцията, но и изработката ѝ
със съответното качество, удостоверено само в нарочен писмен вид, при издаване
и предоставяне на изискуемите съобразно приложимите стандарти документи за
качество. Писменото удостоверяване на съответствието на продукцията с
приложимите стандарти е част от изпълнението на договора; без издаването на
съответните сертификати, изпълненото е безполезно за възложителя, то не
отговаря на предвиденото в договора предназначение. Пълно и точно изпълнение е
налице само при съвместното изпълнение на двете групи задължения – физическа
изработка на детайлите от конструкцията /1./, съпроводено с издадени от
изпълнителя и предадени на възложителя сертификати за качество /2./.
Изпълнението на задължението за физическа изработка на детайлите, без
съпровождането на същите с всички подробно изброени сертификати за качество, се
приравнява на пълно неизпълнение на целения резултат.
В случая ищецът не проведе пълно главно
доказване на изпълнението на втората част от задълженията си, а именно да
придружи експедираната с експедиционните бележки продукция със съответните
документи за качество, изискуеми по договора. За предаването им не е съставен
нарочен протокол, а предоставянето им на възложителя наред с експедициите не е част
от съдържанието на експедиционните бележки. Нито един от свидетелите на ищеца
не установи изготвянето и предаването на изискуемите документи. Както
свидетелят К., пряко ангажиран с производството, така и св. И. И., отговаряща
за експедирането ѝ, са станали свидетели на предаването на документацията,
установяваща съответствието на изработеното със стандартите. За съставянето на
такава документация отговарял друг служител, а те не са станали свидетели на
изпълнението на тази част от задълженията на изпълнителя. Същевременно, ответната
страна чрез свидетеля Д. проведе успешно насрещно доказване, като установи, че
„Металстрой“ АД не са получавали никакви документи, проследяващи заваръчния
процес и удостоверяващи качеството на изработеното. Според този свидетел целта
на „Металстрой“ АД да подпише експедиционните бележки без възражения е била да
си прибере обратно материалите за дообработка в тяхното предприятие, да
направят ремонт на вече направени заварки и на планки с грешно пробити отвори,
грундиране и боядисване, след което самите „Металстрой“ АД са издали
сертификатите за качество, необходими за предаването на продукцията на
австрийския възложител. Представителите на австрийския възложител не са
допускали един елемент да отиде на
следваща операция, преди предходната да е направена изрядно и качеството
ѝ да бъде установено. Съдът отчита родствената връзка на св. Д. с *** на
възложителя и евентуалната нейна заинтересованост от изхода на делото, но
показанията ѝ за липсата на предадена документация за качество не се опровергава
от останалите доказателства по делото. Тези показания не опровергават
съдържанието на изходящ от „Металстрой“ АД документ, тъй като ЕБ не
удостоверяват предаването на документите за качество. Насрещното доказване на
ответната страна за липса на предадена документация по стандартите може да се
задоволи да бъде непълно. А съдът отчита, че показанията на Д. за проблеми в
качеството на изпълнението и в частност заниженото качество на заварките,
кореспондират с показанията на бившия служител на „Адлер – МК“ ООД К., който
вече не е трудово обвързан с ищеца, а няма връзка и с „Металстрой“ АД, в чиито
показания последователно се застъпва информацията, че качеството на работата по
заваряването не е отговаряло на изискванията, а документи за качество не са
били предавани.
Липсата на точно цялостно изпълнение в
двата му компонента – изработка на конструкцията и предаване на договорените сертификати
за качество, напрактика в конкретния случай се
приравнява на пълно неизпълнение с оглед интересите на кредитора от
изпълнението на договора. При предадена конструкция без нарочно, формално удостоверяване
на качеството на извършените работи, целта на договора не е изпълнена, тъй като
„Металстрой“ АД като изпълнител на австрийския възложител не би могъл да предаде
валидно изработеното и тази негова престация да бъде приета. Дори конструкцията,
изработена от ищеца, принципно да е била годна за обикновеното ѝ
предназначение, без сертификати за качество, тя не е годна за предвиденото в договора предназначение –
да бъде предадена и приета от клиента по договора FMW и използвана при монтажа на моста в
Южна Африка /чл. 261, ал. 1 ЗЗД/.
В конкретните правоотношения, дефинирани
в сключения писмен договор, сертификатите за качество не съставляват просто
удостоверяване на качественото изпълнение, срещу липсата на каквото
възложителят следва в кратки срокове да направи възражения за недостатъци по
чл. 265 ЗЗД, а самостоятелна престация по самото изпълнение, без която
изпълнение не е налице.
Поради това, дори да се приеме за
установено въз основа на експедиционните бележки и свидетелските показания, че
ищецът е предал на ищеца обработени метали, готова конструкция, той не е предал
договорения трудов резултат – конструкция с надлежно писмено удостоверено в
специалната форма за това качество, отговарящо на конкретни стандарти.
В светлината на изложеното по-горе,
установеното чрез експедиционните бележки разместване на фактическата власт
върху работата не съставлява нейното приемане от възложителя. Приемането на
конструкциите по съответните позиции не е писмено приета от възложителя работа,
нито приета с конклудентни действия. Предаването на
продукцията е осъществено в период от време /м. 09. – м. 11.2012 год./, към
който възложителят с писмото си с изх. № от 21.09.2012 год. е заявил, че не
желае да бъде обвързан повече от договора и прави изявление за прекратяване на
същия, позовавайки се на бездействие и голяма забава, като желае в най-кратки
срокове връщане на всички доставени на ищеца материали и е поискал връщане на
платените аванси. Поради това експедиционните бележки не могат да се тълкуват и
като конклудентно приемане на възложената работа.
Според нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД
поръчващият дължи заплащане на възнаграждение за приетата работа. В случая не
се установи работата на изпълнителя в нейната договорена цялост и компектованост с документация за качество по приложимите
стандарти да е предадена на възложителя и съответно той да е получил пълния
обем на договорения трудов резултат. Поради това съдът приема, че възнаграждение
е недължимо. Не се е сбъднало условието, предвидено в самия договор, в тежест
на възложителя да възникне задължение за плащане. След като изпълнителят е имал
готовност единствено да работи по изпълнение на техническата част от работата,
но не и възможност да я снабди с изискуемите сертификати за качество, подобен
трудов резултат не удовлетворява интереса на възложителя да получи продукт,
който директно да може да предаде на своя възложител.
Предвид липсата на пълно главно доказване,
проведено от ищцовата страна, искът му за присъждане на дължимото по договора
възнаграждение съдът приема за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Поради неоснователност на главния иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва, която също следва да бъде отхвърлена.
По
насрещните искове:
-
По
първите два иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание.
Несъмнено установено е, че възложителят,
в изпълнение на клаузите по договора за извършване на авансови плащания, е
заплатил на изпълнителя сумата 13 847,28 лв. по фактура, издадена от
„Адлер – МК“ ООД от 13.06.2012 год. и сумата 12 808,72 лв. по фактура от
25.07.2012 год. И двете суми са платени на годно основание – договор за
изработка. Понастоящем връщането им се претендира на плоскостта на задължението
за връщане на даденото на отпаднало основание. Ищецът счита, че има право да си
върне платените суми, тъй като валидно е развалил/прекратил договора поради
пълното му неизпълнение. От съществено значение за извода дали искът е
основателен е дали действието на договора е валидно прекратено с едностранното
изявление на възложителя. Само при надлежно прекратяване действието на
съглашението с обратна сила би отпаднало основанието за разместването на блага.
В изявлението си от 21.09.2012 год.
„Металстрой“ АД се е позовал на конкретно основание за прекратяване на
действието на договора, а именно това по т. 1 от раздела за прекратяване.
Недвусмислено е становището на „Металстрой“ АД, че счита изпълнителя за
неизправна страна, имаща вина за неизпълнението и на това основание желае да
разтрогне договорната връзка. Нормата, на която възложителят се е позовал в
изявлението си от м. 09.2012 год., предвижда възможност за „Металстрой“ АД в
случай на неизпълнение или лошо изпълнение на възложената работа от страна на
изпълнителя, да прекрати едностранно договора с 14-дневно предизвестие. Следва
да се акцентира върху обстоятелството, че липсва позоваване в писмото на т. 3
от раздела за прекратяване, даваща възможност за прекратяване на договора
независимо от липсата на вина у изпълнителя, поради което тази разпоредба е
неприложима.
След като се е позовал на нормата на т.
1 от раздела за прекратяване на договора, възложителят е конкретизирал и
основанието – „вината“ на изпълнителя според „Металстрой“ АД, която му дава
основание за развалянето на договора не е некачествено изпълнение, а „лошо
изпълнение“ единствено и само във времево отношение – „с оглед натрупана до
този момент забава на поетите от вас ангажименти и с оглед продължаващото
бездействие“.
Същественият по насрещните искове въпрос
се концентрира около това дали фактическото основание за развалянето на
договора, на което се е позовал възложителя в писменото си изявление, е съществувало
към м. 09.2012 год. - дали изпълнителят е допуснал значителна забава в
изпълнението на задълженията си към този момент. Допускането на просрочие в
изпълнението на задълженията подлежи на пълно главно доказване от ищцовата
страна, а такова не бе проведено.
Както бе посочено по-горе, договорът
предвижда, че следва да бъде постигнато съгласие досежно сроковете за
изпълнение, като същите бъдат отразени в специално приложение. Такова е
съставено от ищеца, но не е подписано от нито една от страните по сделката.
Дори от гласните доказателства не се установи по категоричен начин
конструкцията по всяка от позициите кога е следвало да бъде предадена на
възложителя. При липса на срок за изпълнение на задължението, както и на
писмена покана, достигнала до адресата, в която се дава разумен срок за
изпълнение, не може да се приеме, че към 21.09.2012 год. „Адлер – МК“ ООД е бил
в забава. Забава е налице само при неизпълнение към предвиден по взаимно
съгласие между страните момент.
Като не се доказа единственото
фактическо основание, на което е основано изявлението за разваляне на договора,
то това изявление не е произвело действие. Съдът не може да подлага ясната воля
на възложителя на разширително тълкуване и да приеме,
че след като не се установи забава в изпълнението, то тогава към изявлението да
приложи т. 3 за прекратяване на договора - независимо от наличието на виновно
поведение у изпълнителя. При приложението на принципа на диспозитивното
начало, водещо в гражданския процес и в равнопоставените
отношения между частните субекти, на изследване подлежи само осъществяването в
правния мир на конкретното основание, на което страната се позовава.
След като не се установи, че към
21.09.2012 год. изпълнителят е бил обвързан със срок за изпълнение, то към този
момент той не е изпаднал и в забава. Поради това съдът приема, че изявлението
на възложителя от 21.09.2012 год. обективно не е било годно да произведе
действие и да разтрогне правната връзка. Ето защо, основанието за разместването
на блага – за плащането на двете авансови вноски от „Металстрой“ АД по
договора, не е отпаднало и даденото от възложителя не подлежи на връщане. То
продължава да бъде дадено на правно основание.
Поради това исковете за заплащане на
сумата 13 847,28 лв. и на сумата 12 808,72 лв. се възприемат от съда за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
-
По
иска за присъждане на сумата 10 000 лв. частично от общодължимите
71 327 лв. стойност на доставени и получени от „Адлер – МК“ ООД, но
невърнати метали, съдът приема следното:
Установи се, че в изпълнение на задълженията
по договора, „Металстрой“ АД е доставил необходимите за изпълнението на
поръчката материали, в т.ч. метали. От заключението на в.л. инж. К. по т. 2.5.
се установи, че предадените от „Металстрой“ АД на „Адлер – МК“ ООД
експедиционни бележки от м. 06. и м. 07.2012 год. метали са с общо тегло
71 121,01 кг.
Впоследствие върнатите от „Адлер – МК“
ООД на „Металстрой“ АД метални издалия през периода от м. 09 до 06.11.2012 год.
са с общо тегло 76 959,28 кг., видно от съдържанието на обсъдените по-горе
данни по т. 2.5 от заключението, обобщени в таблица № 3 към заключението.
Следователно, изпълнителят е предал на възложителя си метали с по-голямо тегло,
отколкото е получил. С оглед доводите на възложителя, следва да се посочи, че
не буди недоумение у съда разликата вповече на
предадените на „Металстрой“ АД метали в сравнение с преди това получените от
изпълнителя, тъй като по делото се установи, че „Адлер – МК“ ООД е изпълнил
множество заваръчни дейности, които несъмнено са завишили теглото на металите;
правени са пробни сглобки с винтове, които също имат собствено тегло;
същевременно конструкциите са грундирани и боядисвани, което също е довело до
завишаване на теглото на конструкцията.
Не се споделя варианта на заключението
на вещото лице по т. 1 от задачите, според което количеството килограми на
предадените на „Металстрой“ АД елементи само по трите позиции, описани в
неподписаното приложение на стр. 400 е 66 121,18 кг. В тези изчисления не
са включени предадените по ЕБ 914 / 12.10.2012 год. материали относими към
позиция 3039. Обстоятелството, че тази позиция не фигурира в приложението, не
означава, че попада извън обхвата на договора, доколкото неподписаното
приложение не е доказателство за този обхват. Металните елементи по ЕБ № 914 /
12.10.2012 год. са предадени на „Металстрой“ АД по поръчка с № 12076, идентична
с номера на поръчката, посочена в експедиционните бележки по безспорните
позиции 1001 и 1006. Елементите по тази позиция са описани по същия начин,
както елементите по безспорните между страните позиции 1001 и 1006. Поради това
предаването и на 10 838,10 кг. по посочената ЕБ № 914 също съставлява предаване/връщане
на метали по процесния договор.
Поради изложеното, съдът приема от
фактическа страна, че изпълнителят е предал по процесния договор на възложителя
метали с тегло 76 959,28 кг., които са повече от получените от него, а
това сочи на несъмнения извод, че всички метали, предадени от „Металстрой“ АД
на „Адлер – МК“ ООД са върнати на възложителя, поради което и частичният иск за
присъждане на сумата 10 000 лв. се приема за неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По
въпроса за разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед
изхода от делото по главните искове, в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски. Според списъка с разноските по чл. 80 ГПК
разноските на ответника по първоначалния иск са 1 807 лв. адвокатско
възнаграждение по първоначалните искове, изплатено според договора за правна
защита и съдействие в брой; 1 950 лв. внесени депозити по експертизи.
Адвокатското възнаграждение по насрещния иск и внесената такса по него са неотносими към разноските по чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото
описаните разноски са реално сторени, в полза на ответника по първоначалните
искове следва да се присъди сумата 3 757 лв.
Не се установи разноските, сторени от
ищеца по делото, отразени в представения списък, да са направени във връзка със
защитата му по насрещните искове. Всички разноски са сторени във връзка с
първоначалните искове – държавна такса, адвокатско възнаграждение, договорено и
изплатено на фаза първоначална искова молба и разноски за експертизи. Поради
това и разноски в полза на „Адлер – МК“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във
връзка с отхвърлянето на насрещните искове не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „АДЛЕР – МК“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4002, район
Западен, ул. „София“ № 18, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя Н. Г. Т.
против „МЕТАЛСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив 4004, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 41, представлявано от К. Т. Д. за присъждане на сумата 32644,56 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за изработка
от 13.06.2012 год. на 77 791,20 кг. детайли за метална конструкция на
обект Idwala Industrial holding, Souht Аfrika, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
06.03.2017 год. до окончателното плащане, както и на сумата 9 954,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 32 644,56 лв.
за периода от 06.03.2014 год. до 05.03.2017 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АДЛЕР –
МК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4002,
район Западен, ул. „София“ № 18, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя Н.
Г. Т. да заплати на „МЕТАЛСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 41,
представлявано от К. Т. Д. сумата 3 757
лева разноски по делото, сторени
от „Металстрой“ АД във връзка с първоначалните искове.
ОТХВЪРЛЯ НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ, предявени от
„МЕТАЛСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4004, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 41, представлявано от К. Т. Д. против
„АДЛЕР – МК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4002, район Западен, ул. „София“ № 18, ет. 2, ап. 3, представлявано от
управителя Н. Г. Т., следните суми, получени
от изпълнителя „Адлер – МК“ ООД авансови плащания по договор за изработка на
метална конструкция от 13.06.2012 год., като дадени на отпаднало основание, с
оглед развалянето на договора с едностранно изявление на възложителя с изх.
№ 764/21.09.2012 год.: Сумата
13 847,28 лв. платен аванс по фактура № 1396 / 13.06.2012 год.; Сумата 12 808,72 лв. платен аванс
по фактура № 1422 / 25.07.2012 год., както и иска за присъждането на сумата 10 000 лв., частично от
общодължимата сума от 71 327 лв., съставляваща
стойността на доставени и получени от „Адлер – МК“ ООД метали, необходими за
изпълнението на поръчката по договора, които са останали в държание на
изпълнителя.
Решението е неокончателно и подлежи
на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………