РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Р., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Николинка Чокоева
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20224500500506 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивникът П. В. Б. чрез упълномощен адвокат Д. К. от АК - Р. е
обжалвал решението на Районен съд - Б., постановено по гр. д. №
20214510101083 по описа за 2021 г., с което е уважен изцяло предявеният
частичен иск от А. И. А., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител К. К. А., за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане, причинено от
Б., за което има одобрено споразумение от 01.04.2021г. по НОХД № 88/2021г.
по описа на БРС. В жалбата се развиват съображения за неправилност на
решението поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че при постановяване на съдебния акт РРС не е съобразил всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, относими към предмета на спора и
определеното обезщетение не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Моли въззивният съд да отмени решението като неправилно и да постанови
друго, с което да присъди обезщетение, съобразено с критериите за
справедливост, с представените по делото писмени доказателства и с
1
изводите на комплексната съдебна експертиза. Претендира деловодни
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата А. И. А., действащ лично и със съгласието
на своята майка и законен представител К. К. А. чрез процесуалния си
представител адв. А. Н. от АК – Р. изразява становище за нейната
неоснователност. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е частично основателна.
По делото е приобщено НОХД № 88/2021 г. по описа на БРС, от
което е видно, че с влязло в сила определение на Районен съд - Б. по
посоченото дело е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, по силата на което П. В. Б. е признат за виновен в това, че на
22.02.2020 г. в с.Ц., обл. Р. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като на публично място пред магазин на „Максиматранс-М“
ЕООД псувал, обиждал и нанесъл удари на А. И. А.. С извършеното Б.
осъществил състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и е осъден на шест
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от 3 години, както и му е определено наказание
обществено порицание.
Във връзка с твърденията в исковата молба за претърпени стрес и
безпокойство и за възникнал у ищеца говорен дефект – заекване вследствие
на преживяната уплаха при инцидента, от първоинстанционния съд е
назначена и приета комплексна съдебна експертиза, при която вещите лица –
магистър психолог и логопед са дали заключение, че случилото се на
20.02.2020 г. е повлияло на А. А. в негативен аспект, имал е безсъние, висока
степен на тревожност, безпокойство и страхове, преодолени към настоящия
момент благодарение на семейната подкрепа и оказаната психологична
помощ след инцидента. Според експертизата в бъдеще при определени
обстоятелства са възможни проявления на преживяното силно стресогенно
2
събитие под формата на спомени, кошмари или др. По отношение на
говорния дефект – заекване вещите лица сочат, че такъв не е налице. При
изслушването вещото лице – логопед заявява пред двете съдебни инстанции,
че при разговора с ищеца е установила тонично заекване, което може да е
вследствие на преживяното и което не е възможно да се симулира. Поради
наличието на противоречия в експертизата във въззивното производство е
назначена съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението по СПЕ
заекването е заболяване по МКБ 10 с код F98.5, за което диагноза може да
бъде поставена единствено от медицинско лице. Вещото лице– психиатър
посочва, че при А. А. е налице удължаване на звуци и срички, накъсващи
ритмичния поток на речта. Дизритмията е леко изразена и не е съпътствана с
придружаващи движения на лицето и/или друга част от тялото, които да
съвпадат по време с удължаването, поради което не може да се постави
диагноза F98.5. Въпреки това е налице увреждане на плавността на речта,
водещо до занижена самооценка на ищеца и същото е резултат от повишената
тревожност и страхово-депресивни преживявания по време и след инцидента
на 20.02.2020 г.
Представена е и писмена справка от ПГ „П. В.“ Б., изходяща от
класния ръководител на А. А., че след м. февруари 2020 г. детето е с
нарушена темпоритмична организация на речта, изразяваща се в силно
заекване при четене. Детето осъзнава проблема и това води до притеснение,
понякога и до отказ при четене и говорене.
Въз основа на установените фактически положения,
Окръжният съд споделя отчасти доводите в обжалваното решение.
Предпоставка за ангажиране отговорността на деликвента по чл.45
във вр. с чл.52 от ЗЗД е установяване наличието на всички кумулативни
елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина. Въззивният съд счита, че са
налице елементите от състава на непозволеното увреждане съгласно чл.45 от
ЗЗД, тъй като по делото е безспорно установено, че въззивникът - деликвент е
осъден по НОХД № 88/2021г. по описа на БРС за престъпление по чл.325,
ал.1 от НК, извършено на 22.02.2020 г. в с.Ц., обл. Р., като на публично място
псувал, обиждал и нанесъл удари на А. И. А.. Съгласно чл.413, ал.2 от НПК
влезлите в сила присъди, решения, определения са задължителни за
3
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът
и наказуемо ли е деянието. Изрично разпоредбата на алинея 3 от същия член
постановява, че тази задължителност се прилага и за актовете на районния
съд, постановени по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Следователно
правните последици на определението на БРС по НОХД № 88/2021г., с което
е одобрено споразумение за извършеното от Б. деяние, се приравняват на
влязла в сила осъдителна присъда. На осн. чл.300 от ГПК последната е
задължителна за съда, който разглежда последиците от деянието, относно
това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно горните факти следва да се приемат за безспорно доказани.
От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява наличието на дизритмия на речта на ищеца, която макар и да не
може да се диагностицира като заекване по смисъла на МКБ 10, представлява
вид увреждане на плавността на речта. В този смисъл е и справката от
класния ръководител. Преживеният стрес в резултат на инцидента и
появилото се говорно увреждане са довели до пресивни тревожни състояния
у пострадалия, които се засилват при стресогенни ситуации и влияят
негативно върху качеството му на живот и отношенията му с други
връстници, особено в пубертета. Съдът кредитира заключението на вещото
лице – психиатър, дадено пред въззивната инстанция, като компетентно,
пълно и обективно. По отношение на говорния дефект въззивната инстанция
не кредитира заключението по приетата от районния съд комплексна съдебна
експертиза. Доколкото заекването представлява заболяване по глава пета
„Психични и поведенчески разстройства“, вещите лица психолог и логопед не
разполагат с компетенции да поставят подобна диагноза.
При констатираната фактическа обстановка и събраните
доказателства, установяващи причинените на А. А. неимуществени вреди,
първоинстанционният съд правилно е приел, че предявеният иск се явява
доказан по основанието си.
Въззивната инстанция намира за частично неправилно решението
на районния съд в частта относно уважения размер на иска за неимуществени
вреди. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда
по справедливост. Въз основа на доказателствата по делото се установяват
предизвиканите у пострадалия стрес, страх и тревожност, които едно дете в
4
пубертета преодолява по–трудно в сравнение с възрастен. Установено е
настъпилото говорно увреждане, което е в причинна връзка с инцидента, не е
отминало и към настоящия момент, не е възможно да се прогнозира
евентуалното възстановяване, проявява се при стресови ситуации и създава
неудобство и затруднения за въззиваемия при общуването. Същевременно
предвид тежестта на увреждането не може да се постави диагноза за
заболяване F98.5 по МКБ 10. Съобразявайки възрастта на пострадалия,
характера и вида на увреждането и установените болки, страдания и стрес,
които е преживял, настоящата инстанция счита, че претърпените от него
неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 9 000 лева, който
размер според съда съответства най-пълно на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
Във връзка с горепосоченото решението на РС – Б. следва да се
потвърди в частта, в която е уважен искът до размера от 9 000 лв., а за
горницата над 9 000 лв. до уважения размер от 10 000 да се отмени, като
искът бъде отхвърлен в тази част. Деловодните разноски пред първата
инстанция подлежат на редуциране съобразно изхода на делото.
На основание чл.78 от ГПК за въззивното производство
жалбоподателят дължи на въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото в размер на 405 лв., както и
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 150 лв. разноски за
СПЕ.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 120 от 21.06.2022 г. на Районен съд- Б.,
постановено по гр. д. № 20214510101083 по описа за 2021 г. в частта, в която
е уважен предявеният иск за горницата над 9 000 лв. до 10 000 лв., частично
предявен от 20 000 лв., както и в частта, в която П. В. Б. е осъден да заплати
на ищеца разноски за адвокатски хонорар над 810 лв. до 900 лв. и разноски за
съдебна експертиза над 225 лв. до 250 лв., както и държавна такса в размер
над 360 лв. до 450 лв. по сметка на РС – Б., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., ЕГН **********, действащ
5
лично и със съгласието на своята майка и законен представител К. К. А. иск
по чл.45 от ЗЗД против П. В. Б., ЕГН ********** за сумата над 9 000 лв. до
10 000 лв., частично предявен от 20 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 21.06.2022 г. на Районен съд-
Б., постановено по гр. д. № 20214510101083 по описа за 2021 г. в частта, в
която е уважен предявеният иск до размера от 9 000 лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането – 22.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. В. Б., ЕГН **********, от с.Ц., община Ц., област Р.,
ул. „Х.А.“ ** да заплати на А. И. А., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител К. К. А., ЕГН **********,
двамата от с.Ц., община Ц., област Р., ул. „К.М.“ ** сумата от 405 лв.
разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. В. Б., ЕГН **********, от с.Ц., община Ц., област Р.,
ул. „Х.А.“ ** да заплати по сметка на Окръжен съд – Р. сумата от 150 лв. –
разноски от бюджета на съдебната власт за СПЕ.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител К. К. А., ЕГН **********,
двамата от с.Ц., община Ц., област Р., ул. „К.М.“ ** да заплати на П. В. Б.,
ЕГН **********, от с.Ц., община Ц., област Р., ул. „Х.А.“ ** сумата от 22.50
лв. разноски за държавна такса за въззивната инстанция и 30 лв. разноски за
СПЕ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал.1 и 2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6