№ 11672
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110134470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от К. Д. Н., чрез адв. Н., срещу „..“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване недължимост на вземането в размер на 2500 лв. – главница по
договор за международна кредитна карта № ../26.10.2007 г., ведно със
законната лихва за забава от 10.07.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането; 724,25 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2008 г. до
10.07.2009 г., както и 300,49 лв. – разноски, принудително събирани в
производството по изп. дело № № ..9 по описа на ЧСИ .. с район на действие
СГС, образувано въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 35678/2009 г. по
описа на СРС, 70 с-в, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № ..9 по описа на
ЧСИ ... Излага доводи, че изпълнителното производство срещу нея е било
образувано по молба на ответника, въз основа на изпълнителен лист, издаден
в негова полза на 31.07.2009 г. по ч.гр.д. № 35678/2009 г. по описа на СРС, 70
с-в, по силата на който следвало да заплати на „..“ АД следните суми: 2500 лв.
– главница по договор за международна кредитна карта № ../26.10.2007 г.,
ведно със законната лихва за забава от 10.07.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането; 724,25 лв. – договорна лихва за периода от
1
20.06.2008 г. до 10.07.2009 г., както и 300,49 лв. – разноски. Твърди, че не
дължи на ответника сумите по посочения изпълнителен лист, доколкото
вземанията са погасени по давност и не могат да бъдат предмет на
принудително изпълнение Отбелязва, че последното валидно извършено
действие, което има за последица прекъсване на давността е реализирано на
16.01.2019 г. Сочи, че на 16.01.2021 г. изпълнителното дело е било прекратено
с оглед настъпила перемпция. Поддържа, че петгодишната давност за
погасяване на вземанията по изпълнителния лист е настъпила на 23.03.2024 г.
Счита, че независимо, че към настоящия момент изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ, във
всеки момент е възможно ответникът да образувано ново изпълнително дело
срещу нея. В тази връзка, поддържа че за нея е налице правен интерес от
установяването на недължимостта на вземанията по процесния изпълнителен
лист. Ето защо моли съда да признае за установено, че не дължи на „..“ АД
вземанията по издадения в полза на кредитора изпълнителен лист от
31.07.2009 г. по ч.гр.д. № 35678/2009 г. по описа на СРС, 70 с-в, поради
погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Твърди, че на 14.11.2016 г. е сключил договор за цесия с „..“ ЕООД, по силата
на който „..“ АД е прехвърлила в полза на цесионера портфолио с
необслужвани вземания, сред които и вземанията, дължими от ищцата. В тази
връзка, сочи че кредитор по отношение на процесните задължение е „..“
ЕООД. С оглед изложеното, счита че предявеният иск е недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено. Потвърждава, че
изпълнително дело № ..9 по описа на ЧСИ .., по което ищцата е имала
качеството длъжник, е било прекратено. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим,
евентуално да конституира като трето лице-помагач в производството „..“
ЕООД.
Третото лице-помагач „..“ ЕООД е взело становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че „..“ АД е ненадлежен ответник,
доколкото е придобил вземането въз основа на договор за цесия от 14.11.2016г.
Намира, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като
изпълнителното производството е прекратено и не са предприемани действия по
изпълнение след този момент.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
31.07.2009г. по ч.гр.д. № 35678/2009 г. по описа на СРС, 70 състав, по който е
образувано изпълнително дело №..9 по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС,
поради изтекла погасителна давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез
принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
тяхното връщане като принудително събрани без основание.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
С определение от 29.11.2024г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, че образуваното срещу ищцата изпълнително
дело № ..9 по описа на ЧСИ .., за принудително събиране на вземанията по
изпълнителен лист, издаден в полза на „..“ АД на 31.07.2009 г. по ч.гр.д. № 35678/2009
г. по описа на СРС, 70 с-в, е прекратено поради настъпила перемпция на 16.01.2021 г.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото
доказателства се установява, че срещу К. Д. Н. е бил издаден изпълнителен лист от
31.07.2009г. по ч.гр.д. № 35678/2009 г. по описа на СРС, 70 състав, както и че
въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано №..9 по описа на ЧСИ ..
с район на действие СГС, което е било присъединено към изпълнително дело №
20108440401350, образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2010г. по ч.гр.д.
3
№13404/2010г. на СРС. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен
лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането
чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице
правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната
недължимост.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по
гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага,
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното
вземане е общата петгодишна давност.
Действително по делото е представен договор за цесия от 14.11.2016г., както
и приложение към него, от което е видно, че процесното вземане е прехвърлено на
третото лице – помагач „..“ ЕООД. Не са представени доказателства уведомлението за
извършената цесия да е връчено на длъжника, ищец в настоящото производство – К.
Н.. По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня,
когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/.
Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от цедента.
Към становището на третото лице „..“ ЕООД е представено и уведомление. По силата
на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. В случая по делото са
представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да
извърши това съобщаване от негово име. Не са представени доказателства
уведомлението да е било връчено на К. Н. преди образуване на настоящото
производство. В установената трайна съдебна практика /в този смисъл
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение
№78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е
възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената
цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
4
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е надлежно уведомен за
цесията, но същото е настъпило в хода на производството, поради което по
отношение на ищцата прехвърлянето на вземането се е осъществило в хода на
производството, поради което надлежен ответник е титулярът на вземането по
изпълнителния лист – „..“ АД на основание чл.226, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана
след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги
предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. №
903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г.,
III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и
Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай не се спори между страните и се установява от
приобщения препис от изпълнително дело № 20108440401350 по описа на ЧСИ .. с
район на действие СГС, че последното изпълнително действие, извършено по
образуваното изпълнително дело, към което е присъединено и изпълнително дело №..9
е от 15.01.2019г., когато съдебния изпълнител е издал разпореждане за налагане на
запор на възнаграждението на длъжника във Фондация „ Мрежа за международни
нужди – България“. С постановление от 09.08.2022г. съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочена
дата на последно изпълнително действие – 21.01.2019г.
Видно от приложеното по делото запорно съобщение се установява, че същото е
връчено на работодателя на 21.01.2019г.
С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от
страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече
бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок. С
5
оглед датата, на която е извършено последното валидно изпълнително действие, съдът
намира, че погасителната давност за вземанията за процесния изпълнителен лист е
започнала да тече на датата на последното валидно извършено изпълнително
действие, а именно на 21.01.2019г.
За периода от 21.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба –
11.06.2024г. са изтекли повече от пет години, поради което процесните вземания са
погасени по давност. Съдът е съобразил и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Погасяването на вземанията по давност не се оспорва и от страна на ответника и
третото лице-помагач.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ищеца, която е представила списък по чл.80 ГПК, от който е видно, че се претендира
държавна такса в размер на 140,99 лева и 560 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявен от К. Д. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. София, .., срещу „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. .., , отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че К. Д. . не дължи на „..“ АД вземането в
размер на 2500 лв. – главница по договор за международна кредитна карта №
../26.10.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 10.07.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането; 724,25 лв. – договорна лихва за
периода от 20.06.2008 г. до 10.07.2009 г., както и 300,49 лв. – разноски,
6
принудително събирани в производството по изп. дело № № ..9 по описа на
ЧСИ .. с район на действие СГС, образувано въз основа на изп. лист, издаден
по ч.гр.д. № 35678/2009 г. по описа на СРС, 70 с-в, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ АД, ЕИК .. да заплати на
К. Д. Н., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 700,99 лева/
седемстотин лева и 99 ст./.
Решението е постановено при участието на третото-лице помагач „..“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7