Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 09.10.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На десети
септември 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4503 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София твърди в исковата си молба, че на
15.05.2017г. между него и ответницата
бил сключен Договор за потребителски кредит №********** със следните параметри:
сума по кредита 1500лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 92,73
лв.; Падеж на вноската: петнадесети ден от месеца; Годишен процент на разходите
(ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%;
Общо задължение по кредита: 2225,52 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 1800.72 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 75.03 лв. Така общо задължението по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлизало: общо задължение: 4026.24 лв.; общ размер на
вноска: 167.76 лв.; Дата на погасяване: 26 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит {ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване
на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на
договора, приел и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за
което положил подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като
при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Съгласно т.5 от Договора за потребителки кредит И.Т.Т. пожелала да бъде
извършено рефинансиране на нейни задължения към „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД и Кеш Кредит България ЕООД с част от отпуснатата сума по кредита, както
следва: Задължение към Профи Кредит България ЕООД за 842.01 лв.; Задължение в
размер на 346.35 лв. към Кеш КРЕДИТ България" ЕООД
ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си
по договора като на 16.05.2017г. превело остатъчната парична сума от 311,64лв.
по посочената от ответницата сметка.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит
№********** , като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 167.76 лв. и падежна дата всяко 26-то число на
месеца.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само една пълна погасителна вноска и едно частично
плащане като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.". На 03.10.2017г. договорът
бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 13.10.2017г. на И.Т.Т. било
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което била уведомена,
че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от
Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава и такси.
Към настоящия момент размерът на погасеното от И.Т.Т. задължение по ДПК
№********** било в общ размер на 205.00 лева .
В съответствие с изложеното, ищецът счита, че предявеният иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен. Заявява, че Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД са длъжни надлежно да
попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит.
Заявява също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил
предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което счита за показателно
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора,
към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело №
1691/2018г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената
заповед за изпълнение, на дружеството било дадено указание за предявяване на
иск за установяване на вземането
Моли съда да постановите решение, с което да установи съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника И.Т.Т. в
размер на 3857.54 лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор
за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението. Претендира направените разноски.
Ответницата И.Т.Т. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства. В съдебно
заседание заявява, че не оспорва, че е изтеглила сумата от 1500лв., но сочи, че
не е закупувала пакет за допълнителни услуги.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1691/2018г. по описа на СтРС
се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът И.Т.Т. да заплати на
кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София сумата от 3857,54лв. главница, 15,68лв.
лихва за забава от 27.06.2017г. до 03.10.2017г., 20,00лв. такси, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.04.2018г. и разноски по делото – 152,86лв.
С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че на 15.05.2017г. между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София и ответника И.Т.Т. е сключен Договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника заем в размер на 1500лв. срещу задължението на последния да го
върне в срок от 24 месеца с размер на вноската 92,73 лв. на месец, при ГПР 49,89%
и годишен лихвен процент 41,17%, като общо дължимата сума възлиза на 2225,52лв.
В т.VI от договора страните са уговорили по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1800,72лв., платимо на месечни вноски от по 75,031лв. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 4026,24лв.,
платимо на равни месечни вноски от по 167,76лв. Към договора са приложени Погасителен план, Искане за отпускане на
потребителски кредит, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски
кредит.
По делото не се спори и се признава от самия ищец в
исковата молба, че по сключените между страните договор и споразумение ответницата
е заплатила сумата от 205,00 лева и е преустановила плащанията. Поради това и на основание чл.12.3 от ОУ на
договора, на 03.10.2017г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Към исковата
молба е приложено уведомително писмо от 13.10.2017г. до ответницата И.Т.Т. за
обявяването на предсрочната изискуемост, но по делото липсват доказателства ответницата
да е уведомена за това от ищеца преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. Липсват данни представеното уведомително писмо да е достигнало
до ответницата.
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС,
намерила израз в множество решения /Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т.д.
№2561/2014г., II т.о., Решение №169 от 17.01.2017г. на ВКС по т.д. №1272/2015г.,
II т. о. и др./, които намират приложение и по отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, когато искът по чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от
банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на
заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава
правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е
станал предсрочно изискуем. Що се касае до
исковата молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление,
отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис
от същата на ответната по спора страна, предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване обаче,
както е прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. №362/2015г.
II т. о., не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на
иска по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на
предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от наличието
на останалите обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента
на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново основание
за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Поради това и предвид обусловеността на предмета на
установителния иск по чл.422 ГПК от основанието и размера на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение, то при позоваване от страна на
заявителя на предсрочна изискуемост на кредита, тази
предсрочна изискуемост трябва да е настъпила преди образуване на
заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
осъществени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на предявеното
от заявителя основание.
Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на кредитора – ищеца за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем да достигнало до
длъжника Т. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то съдът намира, че същото не е породило целеното правно действие. Поради това
счита, че предявения от ищеца иск за установяване съществуването на
вземането на кредитора е неоснователен на предявеното в исковата молба
основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7, представлявано от
Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева против И.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск да се признае за установено по отношение на И.Т.Т. съществуването на
вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София за сумата от 3857,54лв. главница,
15,68лв. лихва за забава от 27.06.2017г. до 03.10.2017г., 20,00лв. такси, ведно
със законната лихва върху главницата от 10.04.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението
на което парично задължение е издадена в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с п.а. против И.Т.Т., с п.а. заповед № 953/12.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1691/2018г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :