РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100101388 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Ж. К. Б. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18,
ет.3, офис 6, против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с ЕИК121446665, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4. Предявен е
осъдителен иск за сумата от 30 000 лв. – неизплатено дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от претърпяно на 30.12.2016г. ПТП, причинено от МПС,
което е напуснало местопроизшествието и не е установено, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2020г. - датата на
постановения от ответника отказ за изплащане на обезщетението до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Обстоятелства, на които се основава искът :
Ищецът твърди, че претърпял ПТП на 30.12.2016г. около 15:30 ч. на
АМ Тракия км. 320 + 900 м. по посока София - Бургас, управлявайки лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с per. № *******, в което пътували
М. Д. П. и малолетния В. С. В.. По време на пътуването метеорологичната и
пътната обстановка се усложнили, поради което ищецът поетапно намалил
скоростта на движение. Неизвестно МПС, управлявано с несъобразена
скорост, ударило силно автомобила на ищеца в задната част, последвал удар
на автомобила на ищеца в предното МПС, завъртане и повторен страничен
1
удар от движещо се отзад МПС. ПТП било удостоверено с констативен
протокол с пострадали лица № 23/ № 232 р - 24/ 03.01.2017г. на РУ - Карнобат
при ОДМВР – Бургас. Образувано е ДП № 498/ 2016г. по описа на РУ –
Карнобат, по което няма установени извършители, поради което ДП е
прекратено с постановление от 16.04.2018г.
От това ПТП ищецът Ж. К. Б. загубил съзнание за около 5 минути и
получил фрактури на IV ребро вдясно и на III, IV, V ребро вляво. Установена
била и контузия на бял дроб. Бил приет по спешност в МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ – Ямбол, където останал за лечение в периода от 30.12.2016г.
до 04.01.2017г.
Ищецът основава отговорността на ответника Гаранционен фонд на
възложената му от закона обезпечителна функция на правото на обезщетение
на увредените лица при ПТП - чл.557, ал.1, т.1, предложение последно —
когато вредите са причинени от МПС, напуснало местопроизшествието и не е
било установено. Със заявление № 24-01-247/ 09.06.2020г. по реда на чл.558,
ал. 3 КЗ до ответника била отправена претенция за определяне и изплащане
обезщетение. Към заявлението били представени всички изискуеми
документи: констативен протокол с пострадали лица, епикриза, рентгеново
изследване, медицинско направление. По така отправената претенция с писмо
с изх. № 24-01-247/ 27.08.2020г. ответникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение.
Ответникът представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК. Оспорва иска само по размер, който счита за завишен,
несъобразен с принципа на справедливостта, трайната съдебна практика и
икономическите условия на живот в страната. Позовава се също на чл.558,
ал.1 от КЗ, като твърди, че размерът на обезщетението, изплащано от
Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Така
лимитите по чл.492 от КЗ се явяват максимални за ГФ.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.1
и чл.496, ал.1 от Кодекса на застраховането КЗ/.
По делото не са спорни настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие, неговият механизъм и причинените вреди.
Страните не спорят и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 30.12.2016г. следобед ищецът пътувал по автомагистрала Тракия, посока
София – Бургас, управлявайки лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“
с per. № *******, в което пътували сестрата на ищеца - М. Д. П. и
малолетният й син В. С. В.. По време на пътуването метеорологичната и
пътната обстановка се усложнили - видимостта намаляла, валял сняг, духал
2
вятър, което принудило ищецът постепенно да намали скоростта на
движение. Около 15:30 часа на км. 320 + 900 м. неизвестно МПС,
управлявано с несъобразена скорост, ударило силно автомобила на ищеца в
задната част, вследствие на което автомобилът на ищеца се ударил в предното
МПС. Последвало завъртане на автомобила на ищеца и нов страничен удар от
движещото се отзад МПС. Виновният водач напуснал мястото на ПТП и не е
идентифициран. За това ПТП е съставен констативен протокол с пострадали
лица № 23/ № 232 р - 24/ 03.01.2017г. на РУ на МВР - Карнобат при ОДМВР –
Бургас. Образувано е ДП № 498/ 2016г. по описа на РУ – Карнобат,
впоследствие прекратено, без да са установени извършители.
Не е спорно, че и тримата пътници в автомобила на ищеца са получили
телесни увреждания от описаното ПТП. С влезли в сили съдебни решения по
т.д. № 416/ 2018г. и т.д. № 554/ 2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас
ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати на малолетното дете В. С.
В. и на майка му М. Д. П. обезщетения за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания в резултат на получените телесни повреди – съответно
15 000 лв. и 18 000 лв.
От представената медицинска документация и от приетото и
неоспорено заключение на вещото лице по извършената съдебна медицинска
експертиза се установяват следните увреждания, причинени на ищеца от
описаното ПТП : комоцио /сътресение/ на главния мозък, разкъсно-контузна
рана на главата – ок. 3 см, фрактури на 4 ребра и контузия на белия дроб. Тези
увреждания са довели до временна загуба на съзнание и нарушения в
структурата на белия дроб. Ищецът е имал спешна нужда от оказване на
медицинска помощ и незабавно след ПТП е откаран в МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ – гр. Ямбол, където е лекуван в периода 30.12.2016г. –
04.01.2017г. Приложеното лечение е повлияло благоприятно състоянието на
ищеца и той е изписан от лечебното заведение с подобрение. Вещото лице
установява средна продължителност на възстановителния период 3-6 седмици
за зарастване на ребрата, като болката може да продължи и след това. Ищецът
има оплаквания за постравматична церебрастния вследствие на претърпяното
от комоцио. Според вещото лице проявлението на това състояние са
субективни симптоми – психоемоционални симптоми, разстройство на
вниманието, нарушения на съня, намалена работоспособност, главоболие и
др., които могат да продължат с месеци, понякога години след травмата.
Вещото лице потвърждава, че психологическият ефект от преживяното може
да бъде труднопреодолим, като при повечето хора обикновено отнема години.
При липсата на данни за противното, вещото лице прави извод, че
физическото състояние на ищеца би трябвало да е напълно възстановено към
момент. Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р Гендов, тъй като
същото е пълно, компетентно и обосновано.
Показанията на разпитаната по делото свидетелка Ж. Д. /приятелка на
ищеца/ установяват, че след изписването от болницата ищецът е имал силни
болки и не е можел да стои изправен, да върви, имал е затруднения при
3
поемане на въздух, при кашляне, страдал от гадене и световъртеж. През
първия месец след изписването от болницата ищецът трябвало да бъде в
легнало положение, ставал само до тоалетна – с чужда помощ, не можел да се
обслужва сам и имал нужда от грижи и съдействие, каквито му били оказвани
от свидетелката и съпруга й. При назначено последващо изследване със
скенер 10 дни след изписването от УМБАЛ – Ямбол били установени още 2
счупени ребра. След изтичането на първия месец /40 дни след
произшествието/ ищецът започнал да се опитва да се движи самостоятелно и
да се обслужва сам. Показанията на свидетелката са пълни и
безпротиворечиви, основани са на непосредствени впечатления, не са
опровергани от други събрани по делото доказателства и се кредитират
изцяло от съда.
От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен
начин продължителността на проявените от ищеца симптоми на
постравматична церебрастния, описани от вещото лице. Липсват и
доказателства установяващи продължителността на изпитваните от ищеца
болки при движение на снагата след изтичането на 40-дневния период от
инцидента. Събраните доказателства не установяват и твърдението на ищеца
за изпитвана постоянна тревога и притеснения след произшествието. Поради
това съдът приема за установено, че ищецът е преживял само обичайните
присъщите за подобни произшествия чувства на силна уплаха от самото
пътно-транспортно произшествие, страх за собствения живот и за живота на
близките пострадали – сестра и племенник.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Налице е хипотезата на чл.557, ал.1, т.1, предл.2 от КЗ –
неидентифицирано моторно превозно средство е причинило ПТП на
територията на страната и е напуснало местопроизшествието; от това ПТП на
ищеца са причинени телесни увреждания, от които същият е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания. Поради това на цитираното
правно основание ответникът - Гаранционен фонд дължи на ищеца в
качеството му на увредено лице обезщетение за претърпените неимуществени
вред, които са в пряка причинноследствена връзка с ПТП.
На основание чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на
обезщетението за установените претърпени неимуществени вреди съдът
съобразява възрастта на пострадалия ищец към момента на ПТП – 42 г.;
преживените обичайни силни страхови чувства при настъпването на самото
пътно-транспортно произшествие; загубата на съзнание от мозъчното
сътресение; получените описани телесни увреждания, които се квалифицират
като средна телесна повреда /счупените 4-6 ребра трайно са затруднили
движението на снагата на ищеца/; начинът на получаването им – внезапно
настъпило ПТП; хоспитализирането за период от 6 дни; вида и интензитета на
търпените болки, страдания, ограничения и неудобства и периода от време,
през които са търпени – в началото изпитвани силни болки при вдишване и
4
кашляне, наложително лежащо положение на тялото през първия месец, през
следващия месец, постепенно възстановяване на движението и
самостоятелното обслужване; нуждата от непрекъсната помощ и съдействие
за основните битово-хигиенни нужди през първите 40 дни; обичайния ход на
оздравителния процес, липсата на данни за продължаващи оплаквания от
получените телесни увреждания; проявените симптоми на постравматична
церебрастния. От значение са също обществено-икономическата условия в
страната към момента на увреждането /30.12.2016г./, ориентир за които е
средната месечна работна заплата за страната към този момент по данни на
НСИ – 948,25 лв. за 2016г. и 1037,33 лв. за 2017г., както и лимитът на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което към момента на ПТП съгласно
чл.492, ал.1, т.1 от КЗ е 10 000 000 лв. При съобразяване на тези обстоятелства
съдът намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществените
вреди на ищеца сумата от 25 000 лв., до която съдът приема иска за
основателен и доказан по размер. За разликата над тази сума до предявения
размер искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва :
На основание чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497.
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати : 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3;
2. изтичането на срока по чл.496, ал. 1 /три месеца от предявяването на
претенцията/ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
Не е спорно по делото, че ищецът е отправил до Гаранционния фонд
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от описаното ПТП – вх. № 24-01-247/ 09.06.2020г., а с
молба от 03.07.2020г. е посочил и банкова сметка за изплащане на
обезщетението. По заявлението на ищеца е заведена щета № 20210134/
09.06.2020г. С писмо от 27.08.2020г. ответникът уведомил ищеца за отказа си
да изплати търсеното обезщетение, мотивиран от непредставяне на
допълнително изискани писмени данни за хода и резултата от образуваното
ДП, протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум, копие
от експертизи по ДП и удостоверение за банковата сметка. Тези документи са
били изискани от ответника с предходно писмо от 15.06.2020г., като по
делото липсват доказателства ищецът да ги е представил своевременно.
Съдът намира, че непредставянето на тези документи от увреденото лице не
поставя ищеца в забава и не освобождава ответника от последиците на
собствената му забавата по следните съображения : на основание чл.107 от КЗ
ответникът ГФ е имал възможност сам да се снабди от разследващите органи
5
с нужните му документи за установяване на застрахователното събитие и
вредите; искането за представяне на удостоверение за банковата сметка на
увреденото лице е лишено от правно основание, тъй като законът /чл.380, ал.1
от КЗ/ изисква единствено предоставяне на данни за банковата сметка, по
която да се извърши плащането на обезщетението, каквито ищецът е
предоставил с молбата си от 03.07.2020г. Поради това съдът приема, че
приложима е нормата на чл.497, ал.1, т.2 вр. чл.496, ал.1 от КЗ и ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на три месеца от предявяването на
претенцията на 09.06.2020г. Ето защо за периода след 09.09.2020г. ответникът
е в забава по отношение на присъденото в настоящото производство
обезщетение и дължи заплащане на законна лихва върху него до
окончателното им изплащане. За предявения период от постановения отказ на
27.08.20920г. до 08.09.2020г. искът за обезщетение за забава е неоснователен
и ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважения иск. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на
ищеца в настоящото производство са в размер на 2780 лв., включващи 1200
лв. – заплатена държавна такса, 150 лв. - възнаграждение на вещо лице и 1430
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. За тези разноски, съразмерно с
уважения иск, ответникът дължи на ищеца сумата от 2316.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с ЕИК121446665, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, да заплати на
Ж. К. Б. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 – адвокат Панайот Велков, сумата от 25 000 лв. –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 20210134/
09.06.2020г. - болки и страдания от пътно-транспортно произшествие,
причинено на 30.12.2016г. от МПС, което е напуснало местопроизшествието
и не е установено, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
09.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2316 лв. за
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ иска за застрахователно обезщетение за разликата над
уважения размер от 25 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., както и
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 27.08.2020г. – 08.09.2020г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7